Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1286/13.7.2018г.
13.07.2018 г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XХХVII състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова
като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 1872 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Бекерай- 2016” ООД,
ЕИК *********, против Наказателно
постановление № 325311 – F363702/ 13.02.2018 год. на
Директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.185,
ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти на „Бекерай- 2016” ООД, ЕИК ********* е
наложено наказание „имуществена санкция“
в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е от надлежна страна при наличие на представителна власт и в
предвидения от закона срок, поради което е приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната
страна моли отмяна на наказателното постановление. Сочат се множество нарушения
на процесуалните правила и се излага твърдение, че нарушението не е установено по безспорен и
категоричен начин.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно
призована не се явява и не се
представлява .
Въззиваемата
страна се представлява от ю.к. Н.. Изразява
становище с което се иска НП да бъде потвърдено.
В
хода на съдебното производство съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 17.11.2017
год. била извършена проверка на обект – бистро
„Блу сити“, находящ се в гр.Варна, бул.“Генерал
Колев“ № 113, ет.11 стопанисван от „Бекерай - 2016”
ООД, ЕИК ********* .
Служителите на ТД на НАП установили, че дневния оборот
от монтирания в обекта ФУ „Тремол FP 15-KL с номер на фискалното устройство ZK 114574,
съгласно междинния отчет от ФУ от 17.11.2017 год. е в размер на – 398.42 лева,
от които – 8.97 лева са платени с пос-терминал.
Фактическата наличност в касата на обекта установена чрез изброяване е в размер
на – 130.00 лева. Съгласно изготвения
опис на паричните средства е установена отрицателна разлика между
фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на – 259.45 лева. От констатациите се установява, че „Бекерай - 2016” ООД, ЕИК ********* не е изпълнил задължението си, извън случаите
на продажба, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Констатациите били обективирани в ПИП сер.АА. № 0273094/ 17.11.2017 год.
За констатираното бил съставен акт
за административно нарушение, като актосъставителят квалифицирал нарушението
като такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ , предявен и
връчен срещу подпис на въззивника. Срещу АУАН в законоустановения срок не са постъпили
възражения. АНО не констатирал спорни обстоятелства, които да разследва и издал
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото доказателства. Съдът
изцяло кредитира писмените доказателства – материалите по АНП, вкл.АУАН,
протокол за проверка, заповед за компетентност. Съдът прие и приложи към
доказателствата по делото заверени копия от дневни финансови отчети.
Било констатирано,
че „Бекерай - 2016” ООД, ЕИК ********* не е
изпълнило задължението си извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна
в касовата начална сума въвеждане и извеждане на пари в и извън касата на ФУ,
чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган - Зам. директора на ТД на НАП - Варна, съгласно Заповед №
ЗЦУ – 1313/25.10.2016 год. с която е допълнена
Заповед № ЗЦУ – 1582 / 23.12.2015 год. на Изпълнителния Директор на НАП.
Въз основа на Акта за нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, като административнонаказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение.
Административно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 185, ал.2
във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
При издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание
за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, описание в какво се състои същото, както и законовите разпоредби,
които са нарушени.
В
АУАН актосъставителят Г.Х. е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение 11.11.2017
год., св.В.Н. сочи като дата на
извършване на нарушението – 17.11.2017 год., а в НП е посочено, че нарушението
е извършено на 17.10.2017 год. Следва да се отбележи също, че в НП, АНО е
посочил, че установената „отрицателна разлика“ е в размер на – 259.45 лева, а в
Протокола за извършена проверка - ПИП сер.АА. № 0273094/ 17.11.2017 год. е
посочена за установена „отрицателна разлика“ в размер на – 168.42 лева.
В конкретния
случай неизясняване на фактическата обстановка е довела до непълно словесно
описание както в АУАН, така и в НП на признаците на административното
нарушение. Това от своя страна се е отразило и на последвалата непълна цифрова
квалификация в двата акта, което представлява съществено процесуално нарушение
на чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН.
Това противоречие в АУАН и в НП, води до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е лишен от възможността да
разбере за какво нарушение му се търси административно – наказателна
отговорност.
Посоченото разминаване е довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво
точно се твърди, че е извършил като нарушението, което представлява съществено
процесуално нарушение и във всички случаи води до порочност на издаденото
наказателно постановление, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
При изложената по-горе фактология, съдът намира, че не се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и
субективна страна административното нарушение.
Съдът счита, че в конкретни случай, административно
наказващия орган издал НП в нарушение на императивната разпоредба на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
За да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обхваща наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия
орган резултат.
Съдът счита,
че неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт.
Изискването
за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и
интересите на гражданите и организациите - страни в
административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки.
С излагането
на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на
които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения.
Значението
на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и
наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление
съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
Впрочем, в
този смисъл следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004
г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение
А.И..
В конкретния
случай от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно кога, как и въз
основа на какви доказателства е установено твърдяното административно нарушени.
С оглед
правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол
за законосъобразност на констатираното нарушение, административно-наказващият
орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, нещо което в конкретния случай не е сторено,
поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание.
Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата, които го
потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да
бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните такива и в
твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В
този смисъл са без значение индициите, че лицето на
което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са
фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Правоприлагането не може да
почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършано, както и доказателства, които го подкрепят, следва задължително
да се съдържат в АУАН, т.е още от образуването на административно-наказателното
производство следва по недвусмислен начин да е ясно, за какво нарушение и въз
основа на какви доказателства се ангажира административно-наказателната
отговорност на виновното лице.
Това е така, защото АУАН поставя
началото на това производство и нарушителят следва да има възможност да разбере
точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. В този смисъл наведените в жалбата
доводи се явяват основателни.
Съдът счита,
че наказателното постановление е постановено при неправилно прилагане на закона
и като такова следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление № 325311 – F363702/ 13.02.2018 год., издадено от Директора на Териториалната дирекция на
Национална агенция за приходите – гр. Варна, с което на „Бекерай - 2016”
ООД, ЕИК ********* на основание
разпоредбите на чл. 185, ал. 2, във вр. с чл.185, ал. 1 от Закона за данъка
върху добавената стойност, е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева (хиляда лева) за извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 год. на
Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални
устройства.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен
съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ