Протокол по дело №472/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 996
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20225220100472
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 996
гр. П***, 05.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д***а
и прокурора Р. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220100472 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцата ИЛ. М. Х. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява. За нея се явява адв. Ж.К. от АК-Пазарджик -
надлежно упълномощен с исковата молба.
Ответникът Прокуратура на Република България - редовно призован, се
представлява от прокурор Р.П..
Вещото лице В. К. Дж. – редовно призован, се явява лично.
АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. К.: Поддържам исковата молбата. Оспорвам някои становища в
ОИМ като например фактът, че или по-скоро твърдението, че искът е
неоснователен. Няма как да бъде неоснователен иск по ЗОДОВ, когато имаме
законово обвинение, което е прекратено от РП два пъти. Що се отнася до
1
размерът това е становище на колегата. Другият момент, който се твърди е
относно имуществените вреди, тъй като пълномощното се намира в корицата
на другото дело, с което ищцата ме е упълномощила да бъда защитник в ДП и
тъй като в материалите, които са представени липсва това пълномощно аз
представям днес заверено копие от него, което се намира в кориците на
другото дело. Представям екземпляр и на ответната страна и се надявам, че
ответната страна няма да възрази. Това е така, тъй като колегата съдия Ненова
не е знаела, че има и имуществени вреди, тъй като по другото дело защитавам
и другия обвиняем безплатно.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения
писмен отговор даден по реда на чл. 131 и 132 от ГПК. В ОИМ е посочено, че
не се представят писмени данни по отношение на това кога постановлението
за прекратяване на ДП е влязло в сила, поради което сме се присъединили
към искането на ищцовата страна за представяне на ДП № 3/2019 г. Към
настоящия момент все още не се сочат доказателства кога постановлението
за прекратяване на ДП е влязло в сила, тъй като тази дата на постановлението
за прекратяване е много важна и ноторно известен факт за съда е, че към нея
се свързват доста последици като завеждане на иск по ЗОДОВ. Днес се
представя едва пълномощно, което носи дата 09.09.2019 г., а доколкото се
разбира от ИМ се претендират имуществени вреди, без да се сочи конкретна
дата за начало на вредите, което към настоящия момент на ответника не е
било известно, а едва днес в първото по делото с. з. се представя препис от
пълномощно. В този смисъл изцяло поддържам ОИМ на Прокуратурата на
РБ и направих съответните възражения.
АДВ. К.: Тези твърдения са неоснователни. Първо, Прокуратурата
много добре знае, че се връчва препис от заключението за прекратяване с
обратна разписка. Как да представи ищцата обратната разписка, която е в
кориците на другото дело. Ето и днес не е представено. Формализъм. Второ,
пълномощното е изрично споменато в ИМ и ние затова сме искали да се
приложи, но по стечение на обстоятелствата то не е станало. Не е нито
нововъзникнало, нито новооткрито обстоятелство. Облекчавам съда и
Прокуратурата, която обаче, това си е тяхното становище. Един прокурор е
написал ОИМ, друг трябва да му поддържа тезата. Такава е Прокуратурата
централизирана, единна и неделима. Но това нещо се намира в кориците на
делото и сега се подчертава нещо на съда „на нас не ни се дава“. Задача на
2
Прокуратурата е да отиде да си прочете материалите, което те не са
извършили, така че, ако съдът прецени ще помоля за кратко само да се отиде
до това дело и да се копира и да се заверят и пълномощното, за да може
прокурорът да види, че това нещо го има в кориците на ДП № 3/2019 г. и да се
копира обратната разписка и да се види кога го е получила ищцата и че е
влязло в сила. Нелогично е от 8-10 месеца ние да завеждаме ИМ, ние сме
посочили датата на влизане в сила, но естествено се отнася с недоверие, а
всичките неща са в техните материали и ги имат в сайта там, защото са
сканирани, но някой е трябвало да провери. Настоящото дело все пак е
гражданско-правно и ние не можем да го превръщаме в наказателно какъвто
стремеж се наблюдава от насрещната страна.
ПРОКУРОРЪТ: Направих тези възражения като се позовавам на чл.
127 от ГПК. В ал. 2 се сочи, че в ИМ ищецът е длъжен да посочи
доказателства и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да
представи заедно с нея всички писмени доказателства. ГПК е категоричен и
съгласно другите норми на ГПК засягащ изобщо възможността за завеждане
на иск в съдилищата на РБ ищцовата страна да е изправна, поради което ИМ,
в която се претендират неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и 550
лева имуществени вреди, при липса на писмени доказателства към
твърденията на ищцовата страна, считам, че я прави до степен да бъде
нередовна. Ответникът при изготвяне на своя отговор по реда на ГПК следва
да бъде наясно, да му е съобщено какви са писмените доказателства, на които
се позовава ищецът и съобщено, съответно да предяви ИМ в съда и само на
основание на това и нормата на закона правя тези възражения.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която ищцата твърди, че на 10.09.2019 г. Х.
е призована и привлечена в качеството на обвиняема от разследващия
следовател за извършено документно престъпление по служба в съучастие с
нейния колега И*** Д*** А***, в качеството на съизвършители, за деяние
осъществено на 08.11.2016 г., в землището на гр. С***, област П***, с правна
квалификация - чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК. Проведен е разпит
като обвиняемо лице на същата дата - 10.09.2019 г. Взета е мярка за
неотклонение „подписка“.
Твърди се, че към момента на привличането като обвиняема, ищцата е
3
била държавен служител на РДНСК гр. П***. Ищцата Х. е започнала работа
като държавен служител в РДНСК гр. П*** на 19.07.2004 г., като и към
настоящият момент продължава да работи в същата държавна структура.
Във връзка с воденото ДП № 3/2019 г. са изискани множество
документи от ищцата и от А***, както и техните длъжностни характеристики.
Твърди се, че на 07.02.2020 г. К*** Т*** - районен прокурор на РП гр.
П*** е прекратил ДП № 3/2019 г. (наказателното производство), поради
обстоятелството, че деянието не осъществява състав на престъпление - чл. 24,
ал. 1, т. 1, предложение второ НПК.
Твърди се от ищцовата страна, че незаконното обвинение в извършване
на престъпление на лица, упражняващи професии, към които обществените
изисквания са завишени, има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен това важи за случаите,
когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата
на тяхната професионална дейност и то в съучастие с друг колега от
държавната служба, какъвто е конкретния случай.

В резултата на всички тези извършени от Прокуратурата на РБ действия
ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди като ги остойностява
на сумата от 20 000 лева.
Твърди се, че в ДП № 3/2019 г. ищцата е упълномощила адвокат, който
да я защитава. Платила е адвокатско възнаграждение, в размер на 550 лв.,
което се удостоверява от пълномощното, което се намира в кориците на
досъдебното производство.
Твърди се, че са налице всички елементи на деликтното
правоотношение (деяние, противоправност, вреда, вина, която се презумира,
причинна връзка). Между незаконното обвинение и причинените
имуществени вреди, в размер на 550 лв. е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
Прокуратура на Република България да заплати на ищцата ИЛ. М. Х. на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение 2 от ЗОДОВ сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно й
4
привличане в качеството й на обвиняема по ДП № 3/2019 г. по описа на отдел
„Следствен“ при ОП-П*** за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2 НК, както и сумата в размер на 550 лв., представляваща
заплатен адвокатски хонорар за защита по ДП № 3/2019 г.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. Двата иска
се поддържат и в днешното с. з.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от представител
на РП-П***, в който се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и
като такива се оспорват изцяло.
Оспорва се ищцата да е претърпяла неимуществени вреди в
претендирания размер. Оспорва се иска за неимуществените вреди по
основание и размер, като се твърди, че претендираната сума е в завишен
размер и не съответства на заложения принцип заложен в чл. 52 от ЗЗД,
каквато е трайната съдебна практика в тази насока.
Оспорва се по основание и размер сумата от 550 лв., представляваща
имуществени вреди, тъй като по делото липсват доказателства за уговорен и
заплатен адвокатски хонорар, както и такива за реално осъществена
адвокатска помощ.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение 2
от ЗОДОВ.
СЪДЪТ УКАЗВА, че изцяло в тежест на ищцовата страна е да докаже
всичките елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, че
срещу ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление в резултат,
на което наказателното производство по отношение на същата е прекратено,
затова че деянието не представлява престъпление. Следва да установи
настъпилите неимуществени и имуществени вреди, както и причинно
следствената връзка между настъпилите вреди и незаконното обвинение.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада и правната
квалификация.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо от РС П*** с вх. №
5
12087/10.06.2022 г., с което се представят заверени преписи на писмени
документи, намиращи се по пр. пр. № 849/2018 г. по описа на Районна
прокуратура – Пазарджик, а именно: Постановление за образуване на
досъдебно производство гр. П*** от 28.12.2018 г.; Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на МНО „подписка“ спрямо ИЛ. М. Х.;
Протокол за разпит на обвиняемия ИЛ. М. Х. от 10.09.2019 г.; Протокол за
прекратяване на ДП от 07.02.2020 г.; Постановление на ОП-П*** от
22.05.2020 г.; Протокол за предявяване на разследване ОТ 30.09.2021 г. и
Постановление за прекратяване на ДП от 07.10.2021 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата намира, че освен горе докладваните
заверени преписи на писмени документи следва да се приеме като
доказателство по делото и днес представения заверен препис на пълномощно
от адв. К., поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото писмо от РС П*** с вх.
№ 12087/10.06.2022 г., ведно със заверени преписи на писмени документи,
намиращи се по пр. пр. № 849/2018 г. по описа на Районна прокуратура –
П***, а именно: Постановление за образуване на досъдебно производство гр.
П*** от 28.12.2018 г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане
на МНО „подписка“ спрямо ИЛ. М. Х.; Протокол за разпит на обвиняемия
ИЛ. М. Х. от 10.09.2019 г.; Протокол за прекратяване на ДП от 07.02.2020 г.;
Постановление на ОП-П*** от 22.05.2020 г.; Протокол за предявяване на
разследване ОТ 30.09.2021 г. и Постановление за прекратяване на ДП от
07.10.2021 г., както и представеното днес заверено пълномощно от адв. К..
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на вещото
лице.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
В. К. Дж. – на 62 години, българин, български гражданин, женен, висше
6
образование, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
АДВ. К.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата
като обективно, компетентно и обосновано това заключение.
ПРОКУРОРЪТ: Представи ли ви под експертната някакви медицински
документи за състоянието си? И ако не, на какво се базира експертизата ви?
В.Л. Д.: Не ми е представила. Експертизата ми е на базата на
психиатрично клинично изследване, в което 99 процента се основава на
преглед, който е анамнестични сведения, снемане и статус.
ПРОКУРОРЪТ: Това състояние, което описвате по F0430 по МКБ10,
острата реакция на стрес доказва ли се с писмени доказателства - медицински
документи, изследвания, предписано лечение и т. н.
В.Л. Д.: Тя се доказва чрез прегледа.
ПРОКУРОРЪТ: Лицето взимало ли . лекарства?
В.Л. Д.: Не е нужно. Това не е толкова тежко състояние, за да е взимало
лицето лекарства.
ПРОКУРОРЪТ: Де факто това й състояние може да се отключи от
други фактори?
В.Л. Д.: Не, не може. Това й състояние не може да се отключи от друго
състояние. Конкретно това й състояние има пряка връзка с психо травмата,
която е изживяла. Базирам се на обективни данни, които се установяват при
психиатричното клинично изследване. Аз съдя по нейната реакция. Задавам
такива въпроси, че да я разплача, да я извадя от равновесие и съдя по тези
реакции за състоянието, което е изживяла тогава и достигам до извода и за
двата пъти – при подновяване на делото и в началото.
ПРОКУРОРЪТ: Споменава ли, че за този период е имала и други
негативни изживявания или е изживяла само това във връзка с воденото дело?
В.Л. Д.: Споменава само, че е с воденото дело. Друго не е споменала.
ПРОКУРОРЪТ: Може ли да направите такова заключение само въз
основа на целенасочени въпроси към делото или следва да вземете предвид
7
следното, ако лицето е загубило близък човек или пък се е разделил с някой, с
който е бил във връзка, или пък заболяване на някой близък човек и т. н.
В.Л. Д.: Да, питам и това, дали има такива преживявания, за които вие
казвате, но освен това нейните мисловни преработки са свързани основно с
тази психо травма.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвената от вещото лице В. К. Дж. съдебно-психиатрична
експертиза.
На вещото лице В. К. Дж. да се изплати възнаграждение в размер на 546
лв., съгласно справка-декларация от бюджетните средства на съда.

АДВ. К.: Не водим свидетелката, тъй като е в отпуска жената и ще ви
моля да бъде заличена като свидетел. Отказваме се от нейното явяване, тъй
като заради пренасрочването на делото нямаше как да я осигурим за днес.
СЪДЪТ след като съобрази изразеното становище на адв. К. във връзка
с допуснатите по делото гласни доказателства чрез разпита на един свидетел
на ищцовата страна
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото Лиляна Д***а Коцева при режим
на довеждане от ищцовата страна.
АДВ. К.: Считам, че делото е изяснено от фактическа страна и ви моля
да се приключи съдебното дирене и да се даде ход на устните състезания.
Ако има нещо, което прокуратурата ще иска, то се намира в кориците на ДП
№ 3/2019 г., което е във другото висящо гр. дело № 471 и съдът може да си го
провери служебно. Нямам искания по доказателствата. Да се приключи
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Госпожо съдия, аз ще имам доказателствено искане.
След като изслушахме вещото лице Д., моля да призовете ищцата по реда на
чл. 176 от ГПК, като също да отговори на следните два въпроса. Тъй като
8
днес се разбра от отговорите на вещото лице, че не е ползвал други източници
за снемане на анамнестичния статус на под експертната освен това, което
лично тя му е изразила и че същата не е съобщила за други негативни събития
в нейния живот за периода, за който търси обезщетение от Прокуратурата на
РБ, поради което първият ми въпрос следва да бъде формиран така:
За периода от началото на 2019 г. до края на 2021 г. случили ли са й
се събития, които да са й се отразили негативно на нейния
психиатричен статус?
За целия този период, за който е изготвена съдебно-психиатричната
експертиза посещавала ли е лекар психиатър с оглед ограничаване на
стресовите прояви, изписвани ли са й лекарства за този период и
съответно има ли някаква предписана терапия.
Отговорите на тези въпроси са важни за ответника за да вземе предвид
отговорите на ищцата по отношение на доказване на иска от страна на ищеца,
а именно същият следва да докаже по безспорен и категоричен начин, че
евентуално неимуществени вреди са му причинени единствено и само от
воденото наказателното производство, а не от други фактори. Ищцата е
длъжна да се яви пред съда, а ако не се яви има последствия по ГПК.
АДВ. К.: Искането е относимо, тъй като има право ответника да го
направи, но не е допустимо и не необходимо. Прокурорът би следвало да
знае, че в гражданския процес, когато се иска от ищеца да се яви лично
трябва да представи писмена молба, която съдът евентуално да приеме или
не. На второ място, защо не е необходимо, защото дали е преживявала за тези
две, три години други негативни преживявания е ирелевантно към процесното
дело. Такава е и теорията, такава е и трайната съдебна практика по този
въпрос. Тъй като относимо е само това, което е свързано с делото, ние това
гледаме за тези негативни отражения, които й са. Затова и СПЕ е акцентирана
по тези въпроси.
СЪДЪТ счита за неоснователно искането по чл. 176 от ГПК по така
формулираните от прокурор П. въпроси, тъй като от вещото лице Д. се
установи, че този въпрос е поставян на ищцата, последната е дала
отрицателен отговор и този отговор е залегнал в конструиране на
експертизата, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
9
ОСТАВЯ без уважение искането на прокурор П. за поставяне на
въпроси по реда на чл. 176 от ГПК на ищцата.
ПРОКУРОРЪТ: Имам още едно искане, тъй като вие питахте адв. К.
къде работи ищцата и той каза, че тя продължава да работи, моля да се изиска
информация от работодателя на ищцата за периода от 2019 г. до 2021 г. дали
е наказвана по КТ. По този начин съдът ще си направи извод дали ищцата е
казала истината на вещото лице.
АДВ. К.: Искането е неотносимо и е извън предмета на делото.
Неотносимо е искането за представяне на данни от работодателят на
ищцата дали за периода от 2019 г. до 2021 г. същата е наказвана по КТ,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на прокурор П. за представяне на
данни от работодателят на ищцата.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. К.: Уважаема госпожо съдия, аз ще ви моля да уважите двата
обективни и кумулативни съединени иска за неимуществени и имуществени
вреди, както и да ни се присъдят разноските, списък за които съм приложил
към ИМ. В ИМ съм изложил фактически и правни доводи, както за
основателността на иска, така и относно неговия размер. Не може да се
поставя въпрос, че искът е неоснователен, тъй като е налице незаконно
обвинение и два пъти е прекратявано от РП. Макар делото да е в 9 тома не е
вярно твърдението на ответната страна, че делото било с фактическа и правна
помощ. Тези 9 тома се отнасят до други дейности, докато казусът от
наказателно-правна гледна точка е изключително елементарен, просто няма
състав на престъплението. За най-голямо съжаление Прокуратурата се е
указала на висота и то двама прокурори, но следствието е това, което
възлагайки разследването е това, което е пропуснало за обвинението.
10
Относно размера в съдебната практика се поставя въпросът за така
наречените „обичайни вреди“. Под „обичайни вреди“ в няколко решения на
ВКС, част от тях съм ги цитирал, други са в друго направление, там се
разбира от това, че видите ли при незаконно обвинение всеки търпи някакви
болки, страдания и други подобни психологически или психиатрични
преживявания. И те даже не подлежат на доказване, защото нормалното,
човешкото е при такива действия, които после са се оказали незаконни да ти
се отразят на психиката. Този термин е доста дискусионен в правната материя
и не случайно е практикуван, защото какво означава „обичайно“ и
„необичайно“. Човешкото достойнство, професионалната репутация,
авторитетът те са признати и бих казал защитени са и от КРБ и т Закона. И от
тази гледна точка според нас в настоящия случай, затова сме назначили СПЕ,
със специални знания на лекаря да установим какво е било психическото и
емоционалното състояние контактувайки с колеги, познати и приятели на
ищцата. СПЕ според мен установява, че ако използваме този термин
„обичаен“ е над обичайните размери. Освен това съм посочил практика на
ВКС, че самото деяние е свързано с професионалната дейност. Там нещата
имат допълнителен оттенък, тъй като по-тежко се преживява за някои
професии какъвто е държавният служител. Що се отнася до имуществените
вреди те са доказани по един несъмнен начин с оглед на приложеното
пълномощно. Даже аз съжалявам в момента, че са толкова малко вредите като
наказателно производство с оглед на фактическите твърдения, становището
на отсрещната страна, които нямат гражданско-правен смисъл в много от тях.
Освен това при първото прекратяване на делото ние не сме завели дело. Ние
сме завели дело едва при второто, защото хората оставят с убеждението, че
тук няма справедливост. Даже не искам да коментирам постановлението на
представителя на ОП, защо го е възобновил, но това са неща, които имат само
своето значение. Няма връзка с разумния срок, ние нямаме такъв довод,
какъвто се изтъква в ОИМ, защото за разумния срок си има друга процедура.
Всичко е в рамките на една нормалност относно продължаване, но струва ми
се твърде неоснователно и неубедително, че виждате ли те не били
отстранени от длъжност, не се приложени всичките мерки за процесуална
принуда. Виждате ли била приложена най-леката мярка. Да де, но и
„Подписка“ е свързано с местоживеенето си. Така че, не е необходимо да се
преживеят емоционални и психологически неимуществените вреди, когато не
11
са приложени всичките мерки за процесуална принуда. Приключвайки само,
тъй като има един довод, който за мен е неоснователен от Прокуратурата.
Така наречения икономически стандарт или икономическите условия, или
социалното и икономическото положение на българите било ниско и видите
ли поради тази причина съдът следвало да се съобрази. Не, съдът не следва да
се съобразява с този ориентир. Това не е главно, основно и съществено
обстоятелство. Няма нищо с икономическия стандарт нарушаването на
честта, достойнството, професионалната етика, квалификацията и
тревожността, която се създава в тези хора за умишлено престъпление близко
до тежкото. Има много решения на САС, СГС и на други съдилища. Аз съм
избрал само едно, защото повече не е и необходимо, посочил съм го -
решение № 311 на СГС. /цитира част решението/. Затова искаме 20 000 лв.,
имаме съучастие тука и две прекратявания и чак на второто се завеждат тези
дела, за да се каже „Стоп, спрете!“ Иначе актовете на Прокуратурата не са
като на съда, те са неокончателни, ето и сега може да се отмени от
Прокуратурата. Моля да уважите каквото вие счетете за нужно по чл. 52 с
оглед принципа на справедливост. Това изключително брилянтно
Постановление № 4/1968 г. на ВС има един принцип в гражданското
правораздаване, че сходните случаи трябва да се решават по сходен начин от
съда, защото само така може да се придобие една правна сигурност и една
правна предвидимост, която в последните години, особено в последните две
се превърнаха в илюзия и в едно теоретично виждане по тези въпроси.
Благодаря Ви! Имам предвид последните две години с оглед на
епидемиологичната обстановка и с оглед на други икономически неща и т.н.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, моля да отхвърлите
предявените искове като неоснователни и най-вече недоказани по основание и
по размер. За да бъде осъдена Прокуратурата на РБ по ЗОДОВ специално по
членът, по който е предявен настоящият иск, ищецът трябваше да докаже по
безспорен начин, че именно от действията на Прокуратурата ищцата е
претърпяла вреди, изразяващи се в болки, страдания и такива, които са
довели до съответно причиняване на тези вреди, които практиката на съда
приема като неимуществени вреди. В настоящото гражданско дело се прие
СПЕ, която в рамките на своята компетентност вещото лице и с оглед само на
един единствен преглед, извършен на 16.05.2022 г. и то само по данни на
ищцата, без никакви други обективни данни, а именно рецепти, амбулаторни
12
листове, медицински справки, резултати от уреди, които се прилагат при
установяването на стресови и други заболявания, дава диагноза или по-точно
думата заболяване, като споменават думата „стрес“, като подчертавам тези
изводи на вещото лице са направени единствено и само въз основа на
твърденията и заявеното от ищцата при извършения единствен преглед. Не
се прилагат към СПЕ приложена и представена по делото от вещото лице
никакви други данни, а на въпроса на прокурора по съответната диагноза
МКБ F4310 не беше подкрепена със съответно изследване, каквото изисква
наличието на този списък на заболяванията и за властта на психологията и
психиатрията. В този смисъл твърденията на ищцата, че има такива
преживявания – страх, стрес и други подобни останаха недоказани, тъй като
не са подкрепени от никакви обективни данни. Дори и най-обикновения
лекар в РБ когато поставя една диагноза, независимо какъв специалист е той,
съответно прибавя към своето мнение и съответните обективирани
показатели за здравословното състояние на определено лице и върху тези
показатели също така лекаря следва да дублира своето експертно заключение.
В случая подчертавам само и единствено на нейните твърдения. Ищцата не
твърди, че е посещавала психиатър или психолог в този период, не твърди да
е взимала антидепресанти или други такива лекарства, които да стабилизират
положението й като преживява негативни емоции в следствие на воденото
срещу нея наказателно производство. Нищо като обективни данни само това,
което заявява пред психиатъра и съответно обективирано в СПЕ. Един
обикновен гражданин когато преживява негативно преживяване, независимо
от какво естество са те посещава лекар психотерапевт и съответно му
предписват някаква терапия, която да взима, за да подобри своето
здравословно състояние. По настоящото дело няма нито един такъв
представен документ – нито с ИМ, нито със СПЕ, което да потвърди
състоянието на ищцата. В този смисъл аз считам, че дори и да е преживяла
посочените от вещото лице стресови състояния такива, каквито са описани в
експертизата те не са в следствие водените срещу ищцата наказателни
производства, а биха могли да бъдат проява на други отрицателни фактори и
негативни преживявания в живота на ищцата. Не се доказа по безспорен
начин, не се представиха никакви доказателства от ищцовата страна, че точно
в този период на воденето на наказателните дела са се породили негативни
преживявания у ищцата. Т.е. няма начин съдът да свърже съответното
13
изживяване на стрес и други негативни изживявания с това, че те са
предизвикани от наказателното производство, а практиката на ВКС е в този
смисъл, че трябва да има такова доказване е категорична. Всеки, който
твърди, че в следствие на определено събитие е преживял негативни
преживявания, особено по делата по ЗОДОВ следва да ги докаже безспорно и
категорично. Считам, че искът остана недоказан за преживени
неимуществени вреди в следствие на воденото срещу нея наказателно
производство. От друга страна този размер от 20 000 лева е прекомерен и не
отговаря на изискванията на чл. 52 от ЗЗД, който текст изисква българският
съд винаги да присъжда обезщетението по справедливост. Има едно
изследване от 2007 година, в последствие от което показва какъв е общо
взето размера на дохода година, което показва какъв е общо взето размерът
необходим на българина, за да издържа себе си и своето семейство, за да
поддържа такъв жизнен стандарт, който съответства в последствие на
европейските стандарти. В случая спрямо ищцата има едно привличане в
качеството на обвиняем на 10.09.2019 г. В последствие спрямо нея следва
постановление за прекратяване на наказателно производство, което е в нейна
ползва. В последствие следва отмяна на постановление за прекратяване на
наказателно производство, за което обаче действие на Прокуратурата нейното
присъствие не е необходимо лично. В последствие има съответно призоваване
за предявяване на материалите на разследването, от което с ОИМ на
прокурора се сочи, че тя не се е явила на това предявяване на материали и
какво де факто има в случая - едно привличане в качеството на обвиняем и
разпит в качеството на обвиняем. Т.е. две действия, които по закон
Прокуратурата трябва да извърши и за тях на ищцата да и се заплати сумата
от 20 000 лв. Затова казвам, че не е справедливо да получи такова
обезщетение за две действия, които са предвидени по закон от Прокуратурата
и друг не може да ги извърши, така е по Конституция и затова да й се заплати
сумата от 20 000 лв. за неимуществени вреди в следствие на заявени от нея
негативни преживявания лично пред експерта д-р Д.. Иска се и заплащане и
на възнаграждение, което тя е дала на нейния адвокат по ДП № 3/2019 г.
Както направих възражение в самото начало на днешното дело, доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение не се представиха, поради което
колегата изготвил ОИМ е записал, че няма такива доказателства за заплатен
хонорар от 550 лева. Сега виждам в представеното днес пълномощно, че има
14
уговорено в т. 4, че договореното възнаграждение е в размер на 550 лева е
изплатено в пълен размер, като това пълномощно носи дата 09.09.2019 г. Де
факто същото упълномощаване е на основание чл. 93, ал. 1 от НПК да се
осъществи процесуално представителство и защита по наказателното
производство, като защитникът ще се ползва от пълен обем от правата като
има уговорено възнаграждение. Не се уточняват съответно с ИМ това
договорено възнаграждение ще се получи само за привличането в качеството
на обвиняем на 10.09.2019 г. или присъствие на разпит в качеството на
обвиняем или присъствие на предявяването по реда на чл. 227 от НПК, т. е.
тези имуществени вреди за прокурора също са прекомерни в размера, в който
са посочени, макар че най-вероятно отговаря на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Но, тъй като пълномощното носи дата от
предния, а не е свързано с последващи действия и съвети давани на ищцата за
по-дълъг период от време, а само подписано в предния ден при самото
действие за привличане в качеството на обвиняем също ги считам за
прекомерни. Претендират се разноски 1300 лв. и 10 лв. за ДТ. Правя
възражение по реда на чл. 78 от Гпк за прекомерност на разноските, тъй като
считам, че същите са завишени, прекомерни са и не отговарят на размера,
който трябва да се присъди и моля същите да бъдат определени като такива
по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като делото не
е с голяма фактическа и правна сложност. Подадени са два субективно
съединени иска по ЗОДОВ, което не изисква съответно влагане на труд
равняващ се на труд за 1300 лв. Моля да отхвърлите и двата иска, като
считам, че искът за неимуществени вреди не беше доказан по основание и
размер. Претендираната сума от 20 000 лева е прекомерна и не отговаря на
текста по чл. 52 от ЗЗД. Прекомерни са и заявените разноски, а също така и
адвокатското възнаграждение от 550 лв. по представеното днес пълномощно,
което носи дата от предния ден преди датата на привличането на ищцата като
обвиняем. Т.е. защитата не е свързана с продължителни съвети по
наказателното дело, а е в кръга на едно единствено действие при
представителството при попълване и участие в действия по реда на чл. 219 от
НПК, а именно само при привличането в качеството на обвиняем.
Съдът обяви устните състезания за приключени.
Съдът обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
15
Протоколът написан в с. з., което приключи в 15.30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16