№ 557
гр. Благоевград, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500744 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. А. Ч., с ЕГН
**********, с адрес: ********* и Д. А. Т., с ЕГН **********, с адрес:
*********, срещу Решение № 164 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 739 от 2023 г. по
описа на РС - Благоевград, с което е отхвърлен като неоснователен предявен
ревандикационен иск с правно основание по чл. 108 ЗС против ответниците А.
Й. Ч., с ЕГН ********** и В. И. К., с ЕГН **********, двамата с адрес:
*********, а именно да бъде признато за установено, че ищците, сега
въззивници, са собственици на по 1/16 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 04279.608.147 по КККР на Благоевград, одобрени със заповед
№ РД-18- 32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот в
*********, с площ от 913 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана; на по 1/8 идеална част от сграда с идентификатор
04279.608.147.2 по КККР на град Благоевград, одобрени със заповед № РД -
18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота в *********, със застроена
площ от 72 кв.м., брой етажи 1, с предназначение жилищна сграда,
еднофамилна, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците
собствеността и владението върху общо 2/16 идеални части от описания
1
поземлен имот с идентификатор 04279.608.147, както и върху 2/8 идеални
части от сградата с идентификатор 04279.608.147.2 по КККР на град
Благоевград. Във въззивната жалба се релевира оплакване, че обжалваното
решение е незаконосъобразно и неправилно, като почивало върху безкритично
възприемане показанията на свидетелите на ответниците, които показания
съдът не съпоставил с останалия приобщен по делото доказателствен
материал. От страна на въззивниците се изследва от правна страна
фактическият състав на института на придобивната давност, на който се
позовали ответниците в отговора към исковата молба, като според тях в
конкретния случай не било установено владението да е било постоянно, явно
и спокойно. Акцентира се върху показанията на свидетелите Т. и Г.ев,
споделящи пред съда, че ответниците ограничавали всякакви опити на ищците
да влязат в общия им дом. С жалбата се сочи още, че съдът се отклонил от
задължителните постановки на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС по
приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, поради което се иска отмяна на
решението на РС - Благоевград и постановяване на друго такова, с което да
бъде уважена исковата претенция. Претендира се присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
По реда на чл. 263 ГПК е подаден отговор към въззивната жалба от страна на
А. и В. Ч.и, в който се твърди, че първоинстанционният съд извършил
цялостен, задълбочен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност,
поради което и достигнал до законосъобразен правен извод, изразен в
отхвърляне иска на ищците. С отговора също е поискано от съда определяне
на разноски за въззивната инстанция в полза на въззиваемите.
Окръжен съд - Благоевград, съобразявайки приетите по делото
доказателства, както и възраженията и правните доводи на страните,
намира следното:
Първостепенният съд е сезиран с искова молба на К. А. Ч., с ЕГН **********,
с адрес: ********* и Д. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: *********,
действащи чрез адв. Г. Ч., против А. Й. Ч., с ЕГН ********** и В. И. К., с ЕГН
**********, двамата с адрес в *********, с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
следните недвижими имоти: на по 1/16 идеална част от поземлен имот с
идентификатор, 04279.608.147 по КК на Благоевград, одобрена със заповед №
2
РД-18- 32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот в *********,
с площ от 913 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при съседи: поземлен
имот с идентификатор 04279.608.162, 04279.608.161, 04279.608.160,
04279.608.148, 04279.608.443, 04279.608.146, както и на по 1/8 идеална част
от сграда с идентификатор 04279.608.147.2 по КК на Благоевград, одобрена
със заповед № РД -18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота:
*********, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
жилищна сграда, еднофамилна, като се иска предаване владението върху
спорните недвижими имоти. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е направено
искане да бъде отменен нотариален акт № 69, том 17, дело № 2286/2022 г. на
СВ Благоевград за удостоверяване право на собственост на недвижими имот.
С атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд -
Благоевград така предявеният иск с правно основание по чл. 108 ЗС е
отхвърлен като неоснователен, като първоинстанционният съд заключил, че от
събраните по делото гласни доказателства се установявало, че ответниците
владели процесните идеални части постоянно, непрекъснато, явно и спокойно
в продължение на повече от десет години, като от показанията на свидетелите
к. и Г.ев се доказвало, че процесните идеални части и въобще целият имот бил
владян от ответниците от около 20 години, като същите извършвали ремонтни
дейности в него, отглеждали дръвчета и зайци и отстранили щетите
вследствие на възникнал през 2020 г. пожар, поради което наведеното от тях
възражение с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗС съдът намерил за основателно,
което от своя страна обусловило отхвърляне на иска на ищците.
В случая с исковата молба се излагат фактически твърдения, че в полза на
Арсен Ч. е учредено право на строеж в съсобствения имот, подробно описан
по-горе, като във връзка с тази сграда неговата съпруга Е. Ч.а продала на своя
син Й. А. Ч. 24/48 идеални части, поради което ответниците се легитимирали в
качеството си на собственици на 6/8 идеални част от сграда с идентификатор
04279.608.147.2 по КККР на град Благоевград, както и на 6/16 идеални части
от поземления имот с идентификатор 04279.608.147. В тази връзка ответните
страни се снабдили с констативен нотариален акт за собственост за
придобиване на останалите 2/6 идеални части от сградата и на 2/16 ид. ч. от
поземления имот, поради което на основание чл. 537, ал. 2 ГПК в
производството се иска отмяна на този титул за собственост. В исковата молба
3
спорната сграда е описана по следните начин: сграда с идентификатор
04279.608.147.2 по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД -18-
32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота: *********, със застроена площ
от 72 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна.
Въззивният съд е констатирал, че приложените към исковата молба писмени
доказателства - нотариални актове и скица, всъщност касаят сграда с
идентификатор 04279.608.147.1 по КККР на град Благоевград, площ по
документи 70 кв.м., поради което в хода на производството е поискал от
страна на ищците да отстранят допуснатото противоречие между
приложените доказателства и наведените твърдения в исковата молба, поради
което с нарочна молба от страна на К. Ч. и Д. Т. е уточнено, че в исковата
молба е била допусната грешка и молят да бъде прието, че вместо сграда с
идентификатор 04279.608.147.2 и площ от 72 кв.м. всъщност става въпрос за
сграда с идентификатор 04279.608.147.1 и застроена площ от 70 кв. м.,
съгласно приложените по делото писмени доказателства.
Така изложеното по мнение на въззивния състав обуславя недопустимост на
постановеното първоинстанционно решение поради произнасяне по
непредявен иск, като аргументите са следните:
Спорният в исковия процес предмет се определя от исковата молба на ищеца,
която за да бъде приета за редовна от гледна точка на процесуалните
изисквания за нейното съдържание, следва ясно и последователно да очертава
фактическите положения и следващите се от тях съдебни претенции за
защита. Съгласно Решение № 66 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 2138/2023 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение когато в исковата молба са
посочени факти и обстоятелства, правещи претенцията неясна, съдът
предприема действията по чл.129 ал.1 ГПК, но когато неяснотите и
противоречията не касаят правопораждащите факти, те се отстраняват от
съда чрез даване на указания за тях в проекта на доклад по чл. 140 ГПК и чрез
поставяне на въпроси по чл.145 ал.1 ГПК и указания по чл. 145 ал. 2 ГПК. В
Решение № 631 от 28.10.2024 г. по гр. д. № 2396 по описа за 2023 г. на ВКС е
прието, че исковата молба се явява нередовна тогава когато в нея са изложени
конкретни фактически обстоятелства, но те не съответстват на петитума и на
документите за собственост, което не позволява съдът да определи предмета
на спора. В процесния случай е налице тъкмо несъответствие между
изложеното в исковата молба и приложените към нея доказателства по
4
отношение на сградата близнак в имота, което противоречие създава неяснота
относно спорния обект и макар въззивният съд да е предприел уточнение по
реда на чл. 145 ГПК, в случая с оглед изложеното дотук става ясно, че се касае
за нередовност, изискваща приложение на процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК,
тъй като това противоречие се отнася до недвижим обект, правото на
собственост върху който ще предопредели и предмета на делото. Този
процесуален проблем не е забелязан от първата инстанция, а същият е
отстранен едва в хода на въззивното производство с представената
уточнителна молба (т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС). Тази
поправка всъщност уточнява правния спор, който се определя от ищеца и
принципът на диспозитивното начало задължава съда да се произнесе по иска,
с който е сезиран след поправката на исковата молба от ищеца, която поправка
обаче има обратно действие (чл. 129, ал. 5 ГПК). Изложеното води до извода,
че първата инстанция се е произнесла по непредявена претенция, което
обуславя и недопустимост на съдебния акт, тъй като съгласно т. 9 от ППВС №
1/1985 г. недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, но без да
отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, както е при
ненадлежното упражняване на правото на иск. Известно е, че при пренасяне
на спора пред въззивната инстанция последната има задължения аналогични
на тези на първата инстанция, съгласно указанията в ТР №1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС /т.2 и т.5/ и нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази
на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква
извършване в същата последователност на всички процесуални действия,
насочени към постановяване на решението по съществото на спора, като
именно с оглед тези свои правомощия този съд предприе и съответните
процесуални действия по конкретизация на спорната сграда, но въпреки
изложеното не може да се произнесе по съществото на спора, защото
обратното ще означава разглеждане за първи път на действителния спорен
предмет едва във въззивната инстанция. Източник на силата на пресъдено
нещо е единствено диспозитивът на съдебното решение, а този на първата
инстанция не е в съответствие със спорното материално право, с което съдът е
бил сезиран още към момента на подаване на исковата молба, с оглед
разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ГПК. Аргументи за този изход на делото могат
да се почерпят и от Решение № 50001 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 1263/2022 г.
на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Решение № 46 от 05.06.2019
5
г. по т. д. № 582/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение. В
случая не е налице и очевидна фактическа грешка в диспозитива на
първоинстанционния съдебен акт, тъй като между него и самите мотиви
несъответствие не е налице, доколкото съдът се е придържал към твърденията
в първоначалната искова молба. Ето защо решението следва да бъде
обезсилено като недопустимо, като за този порок съдът следи служебно (чл.
269 ГПК) и това му правомощие не е ограничено от разпоредбата на чл. 271,
ал. 1, изр. второ ГПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния
съд, който да го разгледа отново, взимайки предвид представената във
въззивното производство уточнителна молба на ищците.
Тъй като отговорността за сторените съдебни разноски е в зависимост от
изхода от спора - уважаване или отхвърляне на исковете /чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от
ГПК/, на настоящия етап на производството такива не следва да се
разпределят. Въпросът за отговорността за разноските във въззивното
производство, приключило с обезсилване на недопустимото съдебно решение
следва да намери разрешение при новото разглеждане на спора по същество от
първоинстанционния съд.
Така мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 164 от 12.03.2024 г. по гр. д. №
739 от 2023 г. по описа на РС - Благоевград.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Благоевград за ново разглеждане на делото
от друг съдебен състав, съобразно изложеното в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6