№ 506
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110177429 по описа за 2024 година
Делото е изпратено на Софийския районен съд по компетентност от РС – гр. Пловдив
с влязло в сила определение от 05.12.2024г., постановено по гр.д. № 9858/2024г. по описа на
Районен съд – гр. Пловдив.
Съдът е сезиран с осъдителни искове, предявени от С. А. С. срещу А. С. П., К. Б. А.,
Л. Б. О. и „Б.Б.“ ЕООД с искане А. С. П., К. Б. А. и Л. Б. О. да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 1000 лева /частично от 10 000 000 евро/, затова, че през
периода от 2004г. до 2008г. са извършили непозволени действия – документни подправки,
заблуди, измами, присвоявания, с което са ощетили ищеца, както и с искане „Б.Б.“ ЕООД да
бъде осъдено да заплати солидарно с А. С. П., К. Б. А. и Л. Б. О. сумата от 1000 лева
/частично от 10 000 000 евро/, с която дружеството се е обогатило неоснователно през
периода от 2004г. до 2008г.
С първоначалната искова молба ищецът е посочил, че през октомври 2007г. при
продажба на акциите си на дружество „Спартак Турс“ АД, ищецът бил получил 3 000 000
евро, които му били преведени в различни банки извън страната. Преди това в периода от
2004г. до 2005г. ищецът развивал обща дейност с ответниците К. А. и А. П., като
постъпилите към двамата суми били над 5 000 000 евро. Отделно такива се извършвали и в
периода от 2007 – 2009г. и представляващи суми за инвестиции в общата им дейност и
върнати съгласно представена от отв. П. таблица, които преводи пристигали от офшорни
компании извън страната на дружества на ответниците. Ответницата Л. О. работила като
главен счетоводител в „Б.Б.“ ООД, където ответникът К. А. бил управител, а О. боравила с
паричните средства между тримата съдружници и била пълномощник на ищеца.
Ответницата О. била превела от сметката на ищеца в „Алфа Банк“ АД сумата от 1 020 027
евро /с левова равностойност от 2 000 000 лева, по сметката на дружеството, с която сума
бил увеличен капиталът на дружеството. Няколко месеца по-късно отв. К. А. продал
дяловете на ищеца в „Бултера Булгария“ ООД на трето лице, като в писмена декларация бил
заявил, че плащането било осъществено по-рано и ищецът бил получил 1 000 000 евро,
което не било вярно. Ищецът пребивавал в чужбина и не бил извършвал строг контрол за
движението на паричните му средства, а ответниците започнали чрез да присвояват пари
чрез покупко-продажби на земеделски имоти, като декларирали пред ищеца завишени цени
на имотите и отклонявали „свежи пари“ постъпили от преводите към тях. Трите физически
лица работели заедно в синхрон с цел присвояване на средства и увреждане на ищеца за
обогатяването си. Сделките се извършвали чрез офшорни компании и „Б.Б.“ ООД.
Във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото ищецът моли съда да му издаде
съдебни удостоверения, които да послужат пред БНБ за снабдяване със справка за наличието
1
на банкови сметки на името на четиримата ответници за периода от 2003г. до 01.05.2024г,,
както и за движението по тях и лицата, които са извършвали операции с паричните средства,
както и със съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП – гр. София за снабдяване
със справки и дневници за покупко-продажби за периода от 01.01.2003г. до 01.01.2024г.
С уточнение /уведомително писмо/ от 23.07.2024г. ищецът е посочил, че тримата
ответници – физически лица – О., А. и П. били извършили действия на непозволено
увреждане, изразяващо се в заблуди, измами, съставяне на документи с невярно съдържание,
а ответникът „Б.Б.“ ЕООД бил получил увеличаване на капитала от 2 000 000 лева, което не
било върнато на ищеца и с това дружеството се обогатило без основание.
С уточнение /уведомително писмо/ от 13.08.2024г. ищецът е посочил, че исковете
били насочени и срещу четиримата ответници, тъй като физическите лица били извършили
непозволено увреждане, а дружеството се било обогатило за сметка на ищеца. С това
уточнение ищецът излага нови фактически твърдения, а именно, че през периода от 2004г.
до 2008г. четиримата ответници и най-вече „Б.Б.“ ООД били получили парични средства в
размер на около 10 000 000 евро поради три вида обстоятелства. Първият вид били суми
изпратени за закупуване на недвижими имоти на територията на Република България, като
обемът на изпратените от ищеца парични средства не отговаряли на изразходваните такива
от А., П. и О. и последните били отклонили суми в своя полза. „Б.Б.“ ООД закупил над 150
недвижими имота, като същевременно били изготвени данъчни документи с невярно
съдържание с оглед присвояване на парични средства, като не били отразени закупените
имоти. Документите били изготвяни от ответниците А. и О., като управител, респ. главен
счетоводител на дружеството. Вторият вид парични средства били сумата от 3 000 000 евро,
които ищецът получил през 2007г. при продажба на акциите си в „Спартак турс“ АД.
Ищецът бил упълномощил ответниците П., А. и О. да извършват действия по банковата му
сметка, като получените пари били отклонени и използвани от тримата ответници и вече не
били налични. Третият вид парични средства представлявали 2 000 000 лева, постъпили по
сметката на ищеца в „Алфа Банк“ АД, за които ищецът отново упълномощил ответниците
Пашщалиев А. и О. да извършват действия по банковата му сметка. Тези пари отв. О.
използвала за увеличение на капитала на дружеството „Б.Б.“ ООД и впоследствие
изчезнали. Впоследсвие през 2008г. отв, А. продал дяловете в „Б.Б.“ ООД на „Деко холдинг“
АД, като заявил, че внесената от ищеца сума му била върната преди продажбата, което било
невярно.
Ищецът сочи, че бил съдружник в „Б.Б.“ ООД и други дружества заедно с
ответниците, но не разполагал с документи, поради което му била необходима информация
от БНБ, от която щели да станат ясни преводите. С оглед на това изменя искането си за
съдебно удостоверение, като вместо това моли съда служебно да изиска справка от БНБ за
наличието на банкови сметки на четиримата ответници на територията на Република
България за периода от 2003г. до 01.05.2024г;. както и за движението по тях – вход и изход,
евентуално и за лицата, извършвали операциите, както и такава справка за ищеца.; Иска се
изискване на справка от „Централен депозитар“ АД, включително цялата преписка по
регистрация по прехвърляне на акциите по договор за продажба на акции между „Бългериан
Акуизейшън Къмпани IV SARL и „Крейсингтон“ АД, както и за изискване на същата
информация от „Спартак Турс“ АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от
четиримата ответници, които считат исковата молба за нередовна. Сочат, че не било ясно
какво се претендирало от тях и при какви фактически твърдения. Оспорват да са получавали
суми от ищеца. Не дават съгласие за разкриване на банкова тайна по отношение на техните
сметки и правят възражение за изтекла погасителна давност.
С уведомително писмо от 02.12.2024г. ищецът отново е направил искане да му бъде
издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с посочената
2
по-горе информация относно банковите сметки на ответниците.
Съдът констатира, че въпреки двукратно дадените указания от РС – гр. Пловдив,
исковата молба продължава да е нередовна в степен, която не позволява на съда да определи
броя, основанието и цената на всеки от предявените искове, нито позволява на ответниците
да се защитят срещу тях. Доколкото, обаче, ищецът неколкократно е посочил в изявленията
си към съда, че за уточняване на исковете му е необходимо съдът да изиска служебно
посочената информация от БНБ, респективно да издаде на ищеца съдебно удостоверение за
това, съдът следва да се произнесе на първо място по това искане.
В тази насока, съдът намира следното.
Сведенията относно притежаваните от ответниците банкови сметки в търговски
банки на територията на Република България, за движенията по тези сметки и за лицата,
извършвали банковите операции, представляват банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2
ЗКИ. Българската народна банка води регистър на притежаваните банкови сметки, а
информацията относно движенията на средствата по тях и лицата, извършили операциите,
се предоставя от всяка конкретна търговска банка, в която засегнатото лице има банкова
сметка. Когато засегнатите лица не са дали съгласие за разкриване на банковата им тайна и
молителят не е сред изчерпателно изброените в чл. 62, ал. 6 ЗКИ субекти /какъвто е
настоящият случай/, способът за разкриване на банкова тайна е чрез определение на съда по
реда на чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКИ в конкретно предвидената в закона хипотеза - когато това е
необходимо за изясняване на обстоятелствата по разглеждано от съда дело. За да бъде
преценено дали, до каква степен, какви обстоятелства и за какъв период са необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, на първо място процесуалното правоотношение
следва да е валидно възникнало, т.е. съдът следва да е сезиран с редовна искова молба. Това
изключва възможността банковата тайна на ответниците да бъде разкривана предварително,
преди съдебното дирене по делото, за да послужи на ищеца да формулира исковите си
претенции. В този смисъл процесното искане съдът да изиска информация за банковите
сметки на ответниците, движенията по тях и лицата, извършили банковите операции, за
период от над 20 години /от 2003г. до 01.05.2024г./ или да издаде на ищеца съдебно
удостоверение за тези обстоятелства, за да може ищецът да формулира исковите си
претенции срещу ответниците въз основа на така събраната информация, не може да бъде
уважено. Разкриването на банкова тайна по реда на чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКИ може да бъде
допуснато с цел доказване основателността на исковете, след като те бъдат редовно
предявени, а не за целите на тяхното предявяване или за отстраняване на нередовностите на
исковата молба.
Следва да се посочи, че доколкото ищецът твърди, че е превеждал парични суми на
ответниците от свои банкови сметки, както и че ответниците са се разпореждали като
пълномощници с авоари по собствените му сметки, то релевантните за уточняване на
исковите претенции въпроси /за датите на извършване, размерите, основанието и
получателите на преводите/ касаят обстоятелства достъпни на ищеца като титуляр на
банковите сметки, от които са били извършвани преводите.
Ето защо релевираното искане съдът да изиска посочената информация, както и за
издаване на съдебно удостоверение на ищеца за снабдяване с нея, следва да бъде оставено
без уважение. Останалите релевирани доказателствени искания касаят доказване на
исковите претенции и по тях съдът дължи произнасяне с определението по чл. 140 ГПК след
отстраняване нередовностите на исковата молба.
На следващо място съдът констатира, че с уточнението от 13.08.2024г. са въведени
твърдения за няколко различни фактически основания на искови претенции, които обаче не
са уточнени. Посочено е, че през периода от 2004г. до 2007г. ищецът и ответниците К. А., А.
П. и Л. О. са имали съвместна дейност по закупуване на недвижими имоти на територията
на Република България, вследствие на което дружеството „Б.Б.“ ООД е закупило недвижими
3
имоти със средства, предоставени от ищеца. Не става ясно какъв е размерът на средствата,
които ищецът е предоставил за закупуване на имотите, на кои дати са извършени преводите,
в полза на кого от ответниците са предоставени средствата. Сочи се, че сделките с
недвижимите имоти били сключени на завишени цени, които не отразявали реалната им
стойност, вследствие на което ответниците-физически лица присвоявали суми, но не е ясно
какви сделки са били сключени, кога, от кого, при какви цени и по какъв начин тези действия
са довели до увреждане на ищеца, след като имотите са били придобити от дружеството
„Б.Б.“ ООД.
В същото уточнение са изложени фактически твърдения, че ищецът упълномощил
ответниците К. А., А. П. и Л. О. да извършват действия по банковите му сметки в „Алфа
Банк“ АД, вследствие на което ответниците се разпоредили в своя полза със сумата от
3 000 000 евро, с която ищецът разполагал от продажбата на своите акции в „Спартак турс“
АД. Неясен остава въпросът кога ищецът е упълномощил ответниците, с какви права, както
и на коя дата /или дати/ ответниците са се разпоредили със сумата от 3 000 000 евро в своя
полза и по какъв начин.
В същото уточнение са изложени фактически твърдения, че ответницата Л. О. била
превела сумата от 2 000 000 лева от сметка на ищеца, с която също била упълномощена да се
разпорежда, в полза на „Б.Б.“ ООД за увеличение на капитала на дружеството. Неясен
остава въпросът кога е извършен преводът, дали той е извършен в резултат на взето решение
на общото събрание на дружеството за увеличаване на капитала, дали това увеличение е
било извършено /вписано в Търговския регистър/ по партидата на дружеството и в какво се
изразява неоснователното обогатяване на дружеството с тази сума при това положение.
Също така в исковата молба и предходното уточнение от 23.07,2024г. ищецът е посочил, че
предявява иск за неоснователно обогатяване с тази сума срещу дружеството „Б.Б.“ ООД
/понастоящем ЕООД/, но в уточнението от 13.08.2024г. е посочил, че претендира връщане на
тази сума както от дружеството, така и от останалите трима ответници К. А., А. П. и Л. О..
Наред с гореизложеното, доколкото се касае за три отделни основания на
претенциите, ищецът следва да уточни цената на всеки от исковете поотделно, като посочи
частите, които претендира и общите суми, от които претендира тези части, като
претендираната част и общата сума по всеки от исковете следва да бъдат в една и съща
валута.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца С. А. С. съдът служебно да изиска
информация от БНБ за наличието на банкови сметки на територията на Република България
на ответниците А. С. П., К. Б. А., Л. Б. О. и „Б.Б.“ ЕООД за периода от 2003г. до 01.05.2024г
и за движението по тях – вход и изход, евентуално и за лицата, извършвали операциите; за
изискване на такава информация по отношение на ищеца С. А. С., както и за издаване на
съдебно удостоверение на ищеца за снабдяване с посочената информация.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с преписи за ответниците, да уточни следното:
I. Относно твърдението на ищеца, че е превеждал суми за закупуване на недвижими
имоти в рамките на съвместната си дейност с ответниците А. С. П., К. Б. А., Л. Б. О., а
ответниците са закупували имотите на привидно завишени цени:
4
1. На кои дати, в полза на кого от ответниците каква сума е превел за закупуване на
имоти;
2. Какви сделки са били сключени, кога, от кого, при какви цени;
3. В какво се изразяват противопоравните действия на ответниците по всяка от
сделките;
4. По какъв начин тези действия са довели до увреждане на ищеца, след като твърди,
че имотите са били придобити от дружеството „Б.Б.“ ООД;
5. Да посочи цената конкретно на този иск – претендирана част и общ размер на
иска, като двете суми следва да бъдат в една и съща валута;
6. Да формулира петитум на исковата си молба по този иск.
II. Относно твърденията, че ищецът е упълномощил ответниците К. А., А. П. и Л. О.
да извършват действия по банковите му сметки в „Алфа Банк“ АД, вследствие на което
ответниците се разпоредили в своя полза със сумата от 3 000 000 евро:
1. Кога ищецът е упълномощил ответниците, с какви права и дали ответниците са
били упълномощени да упражняват тези права само заедно или поотделно;
2. На коя дата /или дати/ ответниците са се разпоредили със сумата от 3 000 000 евро
от банковата му сметка, по какъв начин, и кой /кои/ от тях са извършили съответните
разпоредителни действия;
3. Да посочи цената конкретно на този иск – претендирана част и общ размер на
иска, като двете суми следва да бъдат в една и съща валута;
4. Да формулира петитум на исковата си молба по този иск.
III. Относно твърденията, че ответницата Л. О. била превела сумата от 2 000 000 лева
от сметка на ищеца, с която също била упълномощена да се разпорежда, в полза на „Б.Б.“
ООД за увеличение на капитала на дружеството:
1. На коя дата е бил извършен преводът;
2. Възложил ли е ищецът на Л. О. да извърши превода с цел увеличаване на капитала
на „Б.Б.“ ООД предвид, че ищецът е участвал в дружеството като съдружник;
3. Било ли е прието решение на общото събрание на съдружниците в „Б.Б.“ ООД за
увеличаване на капитала на дружеството;
4. Било ли е извършено увеличаване на капитала с посочената сума и вписано ли е в
търговския регистър;
5. В какво се изразява неоснователното обогатяване на „Б.Б.“ ООД със сумата от
2 000 000 лева;
6. Да посочи цената конкретно на този иск – претендирана част и общ размер на
иска, като двете суми следва да бъдат в една и съща валута;
7. Да уточни, дали ответник по този иск е само „Б.Б.“ ООД или всички четирима
ответници. В случай, че искът е насочен срещу четиримата ответници, да уточни всеки от
5
ответниците с каква сума се е обогатил за сметка на ищеца и поради каква причина, както и
да посочи каква сума претендира от всеки от тях поотделно.
8. Да формулира петитум на исковата си молба по този иск.
При неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез адв. А. Д. на адрес: гр. Пловдив,
ул. „О“ № 4.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6