Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 300
гр. Габрово, 17.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в. гр.
д. № 339 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 102
от 01.04.2019 г., постановено по гр. д. № 783/2018 г., Габровският районен съд
е осъдил Е.Л.К. да заплати на С.А.С. сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови
неудобства, вследствие на получени травми при ПТП на 27 07.2017 г. на ул. О." в гр. Г., ведно със законната лихва
от 27.07.2017 г. - датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата, на
осн. чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и е отхвърлен предявеният иск за
неимуществени вреди разликата над 5 000 лв. до 12 000 лв., като неоснователен и
недоказан. С решението в тежест на страните, по съразмерност на уважената и
отхвърлената част, са присъдени разноските по делото.
Срещу така
постановеното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск, е постъпила
въззивна жалба от Е.К., чрез адв. И. С., в която се твърди, че същото е
неправилно. Не била доказана причинно-следствената връзка между действията
на ответницата и вредите претърпени от водача, тъй като нямало връзка между
падането на моториста и пресичането на пътното платно от пешеходката, поради
обстоятелството, че между тях не е имало съприкосновение. Наличието на
пешеходец на пътното платно представлява опасност за движението, но водачът не
е предприел действия за да избегне опасността, а е продължил да се движи без
промяна на посоката, като едва в последния момент е предприел спиране на ПС и
заобикаляне на пешеходката. Ако водачът на ПС е изпълнил предписанията на
закона - от момента, в който може да
забележи пешеходката и е предприел действие, по намаляване на скоростта и
спиране, е нямало да настъпят негативни последици за него. Дори да продължи да
се движи без да предприема каквото и да било, двамата са щели да се разминат.
Водачът е могъл да възприеме пешеходката от далече и е могъл да предотврати
ПТП-то. Освен това се твърди, че поради липса на съприкосновение между
пешеходката и мотоциклетиста, падането на последния се дължи на неговите
действия и реакция, поради което той е изцяло отговорен за произшествието. Съдът
неправилно е определил и размерът на обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв., като считат, че същото следва да е не повече от 6 000 лв.
Съдът не е съобразил практиката относно определяне на обезщетението
при съблюдаване на критерия справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Неправилно е определено в равни
дялове съотношението на вината на водача и пешеходеца. Действително К. е следвало
да пресече на обозначените за това пешеходни пътеки, но когато няма такива,
пешеходецът може да пресече и извън определените за това места. От гледна точка
на жалбоподателката - възрастна жена, инвалид, страдаща от остеопороза,
пешеходните пътеки са били твърде далеч. Тя е била участник в движението, който
се ползва с особена закрила по смисъл на чл. 116 от ЗДвП. Водачът е извършил
множество нарушения като не е бил предпазлив към уязвимите участници в
движението, бил е с несъобразена скорост, следвало е при възникналата опасност
да намали скоростта на движение и не е бил предпазлив към престарял участник в
движението. В този смисъл била и съдебната практика. В случая вината на
пешеходеца е не повече от 10 %. Моли да се отмени изцяло решението, тъй като
искът е неоснователен поради липса на причинно-следствена връзка и вината
за същото е изцяло на водача. В случай, че съдът намери искът за основателен,
моли да се намали размера на обезщетението. Претендират се разноските по
делото.
Не е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата и претендира
разноските по делото, а процесуалния представител на ответника по жалбата я
оспорва и претендира да му се присъдят разноските за въззивната
инстанция на осн. чл. 38 от ЗА.
Жалбата е подадена в срок,
от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради
което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с иск от С. А. С. против Е. Л. К., с който е поискано да се осъди
ответницата да му заплати обезщетение в размер на 12 000 лв. за причинените му неимуществени
вреди вследствие възникнало ПТП на 27.07.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането 27.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Твърди, че на
27.07.2017 г. се движил с мотоциклет по ул. "О.", като пътят бил мокър
и внезапно на платното навлезнала ответницата и с цел да избегне
съприкосновение с нея, се опитал да я заобиколи, завивайки на дясно. При
извършване на маневрата, въпреки ниската скорост, паднал на дясната страна,
вследствие на което получил описаните в исковата молба травми. От своя страна
ответницата първоначално паднала на тротоара, след което незабавно станала и
напуснала мястото на инцидента. Пешеходката пресичала пътя не на
предназначеното за това място. Твърди, че в следствие на получените от падането
травми, претърпял болки и страдания.
Ответницата в отговора заема
становище, че се била огледала и видяла, че в посока от 11-то училище идвал
мотоциклет, но той бил далеч и преценила, че може да пресече. Минала едната
лента за движение, преминала и втората, и стъпила на тротоара, когато усетила
тласък в гърба си и паднала. Твърди, че между тях нямало съприкосновение. Тя
била възрастна жена и не можела да притича през пътното платно. Твърди, че
скоростта на мотоциклета била висока и
като пресичала видимостта му е била
добра и е могъл да намали и да спре. Не била нарушил ЗДвП, тъй като нямало
пешеходна пътека и можела да пресече пътното платно. Възразява, че водачът на
мотора нарушил ЗДвП. Нямало причинно-следствена връзка между падането на мотора и предприетото
от нея пресичане на пътното платно. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултата от водача на мотора.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че ответницата е нарушила ЗДвП, като е пресякла пътя на
необозначено за това място, въпреки наличието на пешеходна пътека в близост.
Освен това не се е съобразила с приближаващия мотоциклет, управляван от ищеца,
който безспорно е видяла. В следствие на ПТП- то на ищеца се причинени
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени с оглед интензитета им и
продължителността им, като същите подробно са обсъдени в решението. Съдът е
приел, че следва да се определи обезщетение по справедливост в размер на 10 000
лв. Приел е, че е основателно възражението за съпричиняване, тъй като водачът
след като е възникнала опасността, е следвало да намали скоростта и да спре,
като е имал възможност да го направи. С бездействието си по своевременно
предотвратяване на създадената опасност е допринесъл за настъпване на ПТП-то.
Прието е, че обезщетението следва да се намали с 50%, като на ищеца се присъди
обезщетение в размер на 5 000 лв., а в останалата част искът следва да се
отхвърли.
Въззивният
съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства,
приема за установено, следното от фактическа страна:
Не е спорно по
делото, че на 27.07.2017 г. е настъпило ПТП на ул. "О." в гр. Г. с участници в него Е.Л.К. -
пешеходка и С.А.С. - водач на мотоциклет.
Във връзка с
процесното ПТП на пешеходката Е. К., на осн. чл. 184, ал. 3 от ЗДвП, е наложена
глоба с влязло в сила наказателно постановление № 17-0892-000547 от 01.09.2017
г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Габрово. В посоченото
постановление е прието, че като пешеходка същата е пресичала неправилно
платното за движение, с което е станала причина за ПТП с движещия се с
несъобразена скорост с пътните условия водач на мотоциклет.
Във връзка с
процесното ПТП на водача на мотоциклета С. С. е наложена глоба с наказателно
постановление № 17- 0892-000541 от 01.09.2017 г. на Началник сектор Пътна
полиция към ОД на МВР - Габрово, като в същото е прието, че водачът се е движел
с несъобразена скорост, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението, а именно преминаване на пешеходец, пресичащ платното за
движение от ляво надясно. С решение № 41 от 29.01.2018 г., постановено по АНД №
1381/2017 г., Габровският районен съд е отменил като неправилно и
незаконосъобразно наказателно постановление № 17- 0892-000541 от 01.09.2017 г.
на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Габрово, с което на осн. чл.
179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП на С.А.С. е наложено адм. наказание глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
От дадените, от ищеца обяснения, по реда на чл. 176 от ГПК,
се установява, че времето в деня на ПТП-то е било лошо, валяло дъжд и било
мокро, било около 8 часа, когато тръгнал. Случката станала след пешеходната
пътека на Р. К., по- точно между двете пешеходни пътеки. Карал с около 15 -
20 км/ч. Въпросното лице било от лявата страна, където имало магазин и
ненадейно излезла от лявата му страна. Карал бавно, но тя гледала наляво,
употребил клаксон, видял, че почти е стигнала до средата на платното и не си
обръща главата. Бил натиснал спирачките, но моторът се поднесъл, като бил свил
кормилото надясно. Евентуално, за да няма съприкосновение с въпросното лице,
което пресичало, но моторът не могъл да преодолее бордюра, занесъл се и го
съборил. Веднага видял, че е охлузено коляното, десният му крак останал
затиснат, още не бил констатирал другите травми. Бил с каска. Обърнал си
главата напред и се помъчил да се надигне с дясната ръка и усетил травмата,
която по - късно констатирали като счупена ключица. След като извикал, жената явно
се уплашила и напуснала толкова бързо
платното, че да не я види. Притекли му се на помощ. Твърди, че видял жената
може би от 10 метра, но тя пресичала по диагонал. Може би се подхлъзнала и
паднала, но нямали съприкосновение. Имало спрени коли и тя излязла. Паднал след
като я подминал, защото моторът занесъл и не могъл да го овладее. На въпрос на
вещото лице И. - как оценява пресичането на пешеходката - перпендикулярно
или косо, отговаря, че същата пресичала по диагонал, защото там където
пресичала тунелът бил малко по - назад, в неговата посока, почти го бил подминал.
Когато я възприел, бил подминал тунела, задействал спирачната система и двете с
клаксона, но лицето не се обърнало и в процеса на спира започнало колебание.
Като преминал покрай пешеходката тя му била отляво.
От дадените, от ответницата обяснение, по реда на чл. 176 от ГПК, се установява, че се
огледала, ръмяло дъжд, била без чадър. Излязла на тротоара, погледнала, нямало
хора, нямало превозни средства и решила да премине. И когато се качила на
тротоара и паднала, просто въздухът я изтласкал. Някаква жена извикала
"катастрофа" и тогава шофьорът натиснал спирачките и паднал на 8 -10
метра след нея. Жената от 2-рия етаж започнала да й вика, тя се стреснала,
станала, а мотористът тръгнал към нея и я питал дали е добре. След този случай
се поизтърсила, поогледала се, видяла, че няма коли, преминала наново и отишла
да се преоблече. На следващия ден отишла в полицията. Твърди, че пресякла
перпендикулярно. Не забелязала да има спрени коли. До мястото на произшествието
има една пешеходна пътека до магазин Била, където имало павилион за вестници и
друга - срещу училището, надолу.
О свидетелските показания на
св. И. Н. се установя, че посетил ПТП-то, което било пред магазин
Била или от центъра надолу след него. Когато пристигнал валяло дъжд, линейката
била на местопроизшествието, моторът бил изместен до блока. Мотористът обяснил,
че за да не блъсне жената, която излязла на пътя от тротоара, като там имало
магазин, паднал на земята. Той се движел към центъра. На моториста съставил
акт, а жената дошла на другия ден в Районното, където й снел обясненията и й
съставил акт. Не се спомня дали е имало спрени коли, като схемата била
съставена по данни на водача на мотора. Мисли, че и жената казала, че била
паднала, но не казала да има удар.
От
свидетелските
показания на на св. Д. се установява, че имало дъжда, ПТП -то било разместено. В
последствие видели момче, което казало, че управлявало мотопед и имало баба,
която излязла и да не я блъсне паднал. Обяснява, как е съставена схемата на
ПТП-то, не помни дали е имало коли.
Сдетелката Г., свидетелства, че в този
ден отивала на работа, времето било лошо и на 20 - 30 метра от нея жена
пресичала по диагонал пътното платно и идвайки моторист връхлетял върху нея.
Според нея тя изскочила ненадейно. Моторът блъснал жената и тя паднала на
тротоара, той за да избегне удара се качил на тротоара, но не си спомня
детайли. От дясно имало паркирани коли, там винаги имало коли. Около мястото на
ПТП-то пешеходната пътека е до Репа, а там където жената минавала, нямало
пътека. Била на 20 метра от инцидента. Жената излязла от дясно - по тротоара
зад една от колите. От към моториста нямало спрени коли. Произшествието станало
пред нея. След моториста идвала кола, но тя няма спомен същата да е спряла.
Мотористът паднал по - скоро след като подминал пешеходката. Мотористът паднал
на тротоара за да избегне удара, загубил равновесие. Тя (пешеходката) пресичала косо с изместване
в посока центъра на града и мотористът бил изненадан.
Свидетелката И. свидетелства, че била на
будката за вестници, обърнала се след като чула шума. Като се обърнала и
двамата били паднали или той бил в момента на падането. Звъннала на
112, попитала ги дали са добре, след което госпожата станала и си тръгнала,
бързо вървяла и бързо си отишла. Не помни за колите, защото не мислела за това
в този момент. Изчакала полицията.
Свидетелката С. свидетелства, че помни
инцидента. Свидетелства, че и двамата били паднали. Не видяла как пада моториста. Времето било
лошо. За падането на ответницата свидетелства и св. И., но лично не бил видял
ситуацията.
От допуснатата и приета
съдебно - техническа експертиза се установява, че на 27.07.2017 г., около 8
часа, С.С. управлявал "К. П.", с per. № ***** в гр. Г. по ул. „О.". Той се движил в
посока към центъра на града, като преминал пешеходната пътека при 11 -то
основно училище и достигал до зоната на дом № 142 и № 140. Мотоциклетистът
управлявал мотоциклета със скорост около 20 km/h, по траектория на около 0,5 м от левия тротоар. В същия
момент, от зоната на левия за мотоциклетиста тротоар, на платното за движение
навлиза и предприема пресичане на ул. „О.", от ляво на дясно по
отношение движението на мотоциклета пешеходката Е.Л.К.. Пешеходката е
предприела пресичане на платното за движение в зона малко след прохода към
вътрешния двор на жилищния блок, намиращ се отдясно на платното за движение.
Според дадените обяснения от пешеходката, тя е пресичала перпендикулярно на
платното за движение, а съгласно показанията на водача на мотоциклета и свидетелката И. Г., пешеходката е пресичала
„косо". При този процес на движение на мотоциклета и пресичащата
пешеходка, водачът на автомобила предприема действия за избягване контакт с
пешеходката, като при тези действия мотоциклетиста пада с мотоциклета на
дясната си страна, при което получава телесни увреждания. Пешеходката, без да
има данни за контакт с мотоциклета и мотоциклетиста също пада. Вещото лице
приема, че данните по делото относно това, до къде е достигнала пешеходката,
към момента на преминаване на мотоциклета през траекторията й на пресичане, са
разнопосочни. Според мотоциклетистът, той е преминал, падайки на тротоара преди
пешеходката и тя е паднала на платното за движение. Според пешеходката, тя е
преминала през платното за движение и е достигнала десния тротоар, където
въздушната струя я поваля. Независимо от различията в твърденията за начина на
пресичане, вещото лице е приело, че:
1. към момента на възприемането
на пешеходката на пътното платно за движение от водача на мотоциклета, дори да
е излязла измежду спрените автомобили, то тя не е попадала в опасната зона за
спиране на мотоциклета, тъй като разстоянието за спиране на мотоциклета, с
оглед пътната обстановка и скоростта му е около 10 м. /9,93 м. съгласно вещото
лице/, а той се е намирал на разстояние 27,8 метра /във варианта на отсъствие
на спрени автомобили - на 52,3 метра./;
2. при това разстояние и
видимост от 55,60 метра ответницата е имала възможност да възприеме още в
началния момент на тръгването си по платното за движение приближаващия се
мотоциклет;
3. от техническа гледна
точка, произшествието е било предотвратимо от страна и на двамата участника в
движението:
4. от страна на пресичащата
пешеходка - при условията на ненамалената и не ограничена видимост не е
възприела мотоциклетиста, за което е разполагала с техническа възможност за
своевременно възприемане, от момент на навлизане на платното за движение или
при излизане от редицата паркирали автомобили. Тя не е осъществила пропускане
на мотоциклетиста, с което при своевременното възприемане е имала техническа
възможност за това;
5. от страна на
мотоциклетиста - поради закъснение в реагирането на пресичащата пешеходка.
Мотоциклетистът е разполагал с техническа възможност да възприеме пешеходката и
към на паркирани превозни средства към момента излизане на пешеходката от
полосата на тези превозни средства. Към момента на възникване на реалната
възможност за възприемане на пешеходката, мотоциклетиста се е намирал на
разстояния, значително по - големи от необходимите за спиране преди достигане
на линията на траекторията на пресичане на пешеходката.
От заключението по
допуснатите съдебно-медицинска и съдебнопсихиатрични експертизи е видно, че
при възникналия инцидент, в резултата на падане на дясното рамо и коляно върху
подлежащия терен, с провлачване по терена и триене на коляното, ищецът е
получил травматични увреждания, изразяващи се в разместено счупване на дясната
ключица и дълбоко двойно охлузване по външната повърхност на дясното коляно.
Счупването е лекувано чрез наместване и обездвижване чрез мека имобилизираща
превръзка (ортеза) през раменете и дясната ръка. Дълбокото охлузване (или рана)
е лекувано чрез превръзки и хирургична обработка. Счупването е причинило
затрудняване на движението на десния горен крайник за срок на обездвижване
около 1,5 месеца и срок на нетрудоспособност от около 3 месеца. Нараняването на
дясното коляно е довело до разстройство на здравето за обичаен период от около
2-3 седмици, но е усложнено и е траело около 1 месец. През периода на
обездвижване и по време на началното раздвижване, след снемане на превръзката,
пострадалият се е нуждаел от чужда помощ за дейности, свързани с използване на
ръцете. Счупването на ключицата е свързано със значителна болезненост в
раменния пояс, като тази болка е намалена до умерена чрез наместването и
обездвижването на ръката, но е останала чувствителна по степен през целия
период на възстановяване. Болката от увреждане на коляното може да се приеме
като умерена до сравнително лека. Болката от счупването е засягала целия
раменен пояс вляво и е ограничава нормалните движения, макар и леки за
периодите на възстановяване. По отношение на нараняването на коляното е
настъпило пълно възстановяване. Не е настъпило пълно възстановяване на
счупването - то е зараснало, но не напълно във вида на здравата ключица преди
това. Фрагментите са зараснали под ъгъл и това може да води до периодична
болезненост при натоварване. Движението на дясната ръка е възстановено.
В резултат на ПТП ищецът
преживял и разстройство в адаптацията, включващо неврозоподобии оплаквания -
безсъние, нервност, сприхавост, които са отшумяли за по-малко от 5 месеца.
Понастоящем няма неблагоприятни последици и психични увреждания, няма и
остатъчни прояви на безпокойство, депресия, тревожност, а само епизодично
безсъние.
Болките
и страданията на С. С. се установяват и от свидетелските показания св. С., която се грижела за него след
инцидента. Не можел сам да се обслужва
имало период, когато бил много зле, като това продължило около 3 месеца.
Емоционално се чувствал зле, карали се. И към настоящия момент имал болки.
При
така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. По същество постановеното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на
доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно
е наведеното възражение във въззината жалба, че липсвала причинно-следствена връзка между падането на
моториста и пресичането на пътното платно от пешеходката, тъй като между тях
нямало съприкосновение. Не е необходимо да има пряко съприкосновение между
моториста и пешеходецът за да е налице пряка причинна връзка, между действието
на последния - пресичане на нерегламентирано за това място в лошо време и
падането на водача на превозното средство, в опит да предпази пешеходеца. От
обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК от ищеца, които кореспондират със
свидетелските показания на единствения пряк свидетел на инцидента св. Г., предприетата маневра от водача е била
с цел да избегне съприкосновението именно с пешеходката, която е пресичала
пътното платно на нерегламентирано за това място. Както се установява от
свидетелските показания на тази свидетелка, пешеходката е вървяла по диагонал
на пътното платно, а не както твърди тя, че е пресичала платното
перпендикулярно, което кореспондира и с обясненията на ищеца. В този смисъл следва да се кредитират
тези показания като достоверни и незаинтересовани, а дадените обяснения на
пешеходката, че пресякла перпендикулярно, като защитна теза на същата. От обстоятелството,
че пешеходката е пресичала по диагонал, водачът на превозното средство не е
могъл да предвиди, какво ще е нейното поведение на пътя и да промени по - рано
посоката си. Освен
това същата, както сама сочи в отговора на исковата молба, видяла, че идва
мотор от към 11-то основно училище и въпреки това предприела пресичане на
пътното платно, защото според нея бил далече. С поведението си пешеходката е
нарушила забраната на чл. 113 , ал. 2, предл. второ от ЗДвП предвиждащ
пешеходците да пресичат на пешеходни пътеки, още повече в близост до мястото на
произшествието е имало две пешеходни пътеки.
В този смисъл неоснователно е и
възражението в жалбата, че като престарял човек, жалбоподателката се ползвала с
особената закрила на чл. 116 от ЗДвП,
както било прието и в Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ВКС по т.д. №
2/2016 г. на ОСНК. Именно в това решение Върховният съд е разяснил, че правото
на пресичане е вид субективно право, което е призната и гарантирана от закона
възможност на едно лице да има определено поведение - да премине през пътното
платно, включително и през пешеходната пътека, и да очаква от друго лице -
водач на МПС спазването на определено поведение за задоволяване на признати му
от закона интереси. Освен носител на правото на пресичане, което му е предоставено
от правната норма, пешеходецът има и определени задължения, т.е. налице е
двойственост на неговата правосубектност. При упражняване на правото на
пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани и други участъци от
пътното платно, които са определени от закона като пешеходни пътеки,
законодателят е установил право на предимство, съпътстващо правото на
преминаване. В решението е прието, че пресичането на пешеходците е задължително
само по пешеходните пътеки. При използването на своето право на преминаване
през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат
задължение да му осигурят упражняването на това право, за разлика от
преминаването на необозначено място, като в чл. 113 от ЗДвП, т. 1 е въведено
задължението им да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни
средства и тяхната скорост на движение. Засилената защита на определена
категория лица - в случая престарели хора, уредена в чл. 116 от ЗДвП, е
предвидена само за
пешеходци пресичащи на пешеходна пътека, като само в тези случай не може да се
повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили
приближаването на МПС-то и да са пресекли внезапно пешеходната пътека. В същото
решение по въпрос 6, б. "г" е прието, че законът дава възможност на
пешеходците да пресичат пътното платно за движение и извън определените за
целта места, но на това право не съответства задължение на водачите на ПС да ги
пропуснат. При упражняване правото на пешеходеца да пресече платното за
движение, той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и
чл. 114, т.1 и т. 2 от ЗДвП. В тази хипотеза именно се е намирала и
жалбоподателката - пресичала е пътното платно на не означено за това място и
след като е видяла, че идва мотор е следвало да съобрази разстоянието и да го
пропусне, и едва тогава
да предприеме пресичане на платното, поради което следва да се приеме, че е
налице пряка причинно -следствена
връзка между пресичането на жалбоподателката и падането на моториста в опита си
да я предпази, от което за него са произлезли установените в производството
неимуществени вреди.
Неоснователно е и наведеното
възражение, че при определяне на размера на обезщетението в размер на 10 000
лв., съдът не бил взел предвид критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Цитираната
съдебна практика е неотносима към конкретния случай. Понятието "справедливост" по вложения от законодателя
смисъл в сочената норма, не е абстрактно, а е всякога обусловено от редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания, такива
обективни обстоятелства са свързани с начина на извършване, характера на
увреждането, произтичащите от нето физически и психологически последици. Съдът е взел предвид вида на вредите -
счупване на ключицата и обездвижване на дясната ръка в продължение на месец и половина, последваща ограничена подвижност,
продължителността на болките и страданията, които са продължили около три
месеца, като пострадалият се е нуждаел от чужда помощ за дейности свързани с
ръцете. Взето е предвид, че въззиваемият в резултат ПТП-то е преживял и
растройство в адаптацията, включващо неврозоподобни оплаквания. на вредите са
пряка и непосредствена последица от ПТП-то, което е следствие от нарушеното
задължение на жалбоподателката по чл. 113 от ЗДвП. При определяне на
обезщетението правилно съдът е приел, че съпричиняването на вредоносния
резултата от страна на водача на превозното средство е 50 %, като правилно е
отчел, че същият, с оглед разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП при възникнала
опасност на пътя е следвало да намали скоростта и да спре. Неоснователно е
възражението във въззивната жалба, че водачът се е движил с несъобразена
скорост, тъй като се е движил с около 15 - 20 км/ч видно от съдебно
техническата експертиза, т.е. същата е била ниска, като с оглед установеното от
св. показания на св. Г.,
жалбоподателката се е появила внезапно на пътя и е пресичала по диагонал, т.е.
водачът не е могъл да предвиди навлизането на същата на пътното платно за да
може да съобрази скоростта си на движение с това появило се препятствие.
Действително водачите на превозните средства имат задължение да се грижат за
пешеходците, но същите са с предимство, когато се намират на пешеходна пътека
или друго означено за пресичане място, но когато същите избират да пресекат на
необозначено за това място, същите имат задължение да се съобразят с пътната
обстановка и да пропуснат идващите превозни средства. Цитираната практика на
Върховният съд е неотносима към конкретния случай, в който пострадалият е
водача на превозното средство, а не пешеходецът. Освен това вещото лице по
приетата автотехническа експертиза е приело, че от техническа гледна точка,
произшествието е било предотвратимо и от двамата участници в движението.
Предвид гореизложеното
първоинстанционният съд не е допуснал твърдените нарушения във въззивната жалба
и решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а
жалбата да се остави без уважение.
При този изход на делото следва да се
осъди жалбоподателката, на осн. чл. 38, ал. 1 от ЗА да заплати на процесуалния
представител на ответника по делото претендираното адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, което е в размер на 580 лв.
Воден от горното, Габровският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 01.04.2019
г. постановено от Габровския районен съд по гр. д. № 783/2018 г., като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА Е.Л.К., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПАЛТИ на адвокат С.Б. от ГАС сумата от 580 лв. адвокатско възнаграждение за
оказана правна защита на ответника по въззивната жалба , на осн. чл. 38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: