Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 12.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V – ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две,
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Илиева
при участието на
секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 148 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 ГПК и материалноправно
такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „ОТП
Факторинг България“ЕАД, гр.София твърди, че със съобщение по ч.гр.д. № 1904/2015 г. по описа на Районен съд Разград били
уведомени чрез „Банка ДСК" ЕАД (цедент), че заповедта за изпълнение на
длъжника Т.М. е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от
закона и съда едномесечен срок, депозира настоящата искова молба и твърди, че
със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени
по ч.гр.д. № 1904/2015 г. на РС-Разград въз основа на извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК"ЕАД, кредитополучателят Т.Н.М. била осъдена да заплати на „Банка ДСК" ЕАД следните суми
по Договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015 г.: 4 838,26 лв. главница, ведно със законната лихва от 27.10.2015 г., 120
лв. дължима заемна такса, 311,42 лв. редовна
лихва от 26.03.2015 г. до 26.10.2015 г., 2,25 лв. лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница от 07.10.2015 г. до 23.10.2015
г., 4,02 лв. лихвена надбавка за забава върху цялата главница от 24.10.2015
г. до 26.10.2015 г., 105,25 лв. държавна такса и 414,26 лв. юрисконсултско възнаграждение. На 26.04.2016 г., след
снабдяване с цитираните заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, заявителят „Банка ДСК"ЕАД, по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания прехвърлил на „ОТП Факторинг България“ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и
вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК" ЕАД и ответницата
договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015 г. По силата на договора
за цесия, цесионерът "ОТП Факторинг България" ЕАД бил частен
правоприемник на заявителя „Банка ДСК" ЕАД и като такъв се ползвал от
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Съгласно договора за
кредит от 22.01.2015 г., "Банка ДСК"ЕАД отпуснала на Т.М. кредит в
размер на 5 000 лв. за текущо потребление със срок за издължаване 84 месеца.
Кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка, с месечни вноски, дължими на
всяко 25-то число от месеца, съгласно погасителен план „Приложение № 1"
към договора. Предоставеният кредит се олихвявал с преференциален променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 12 %
годишно или 0,03 % на ден. Неразделна част от договора били Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
кредитополучателят получил и приел с подписването на договора. Поради преустановяване
погасяването на задължението, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД
приложил санкциите, предвидени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности и
санкции" от Общите условия към договора за кредит, а именно: „при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава " до предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред, като
нотариус обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. По силата на договор за покупко-продажба на вземания от
26.04.2016 г., на базата на изрично пълномощно, предоставено от "Банка
ДСК" ЕАД, ищецът изпратил от името на цедента уведомително писмо за
прехвърляне на вземането до кредитополучателя, което се върнало със статус „получателят
отсъства". В този смисъл,
длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си
кредитор, който упълномощил за това цесионера. При евентуалност, ако съдът
счете, че връчването на уведомителното писмо не представлява надлежно
уведомяване за прехвърляне на вземането, ищецът моли да се приеме, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата
искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и
самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал.З ЗЗД и
пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. На
основание издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 1904/2015 г. на РС-Разград, по молба на "ОТП Факторинг
България"ЕАД срещу ответницата-кредитополучател било образувано изпълнително дело №
808/2018 г. по описа на ЧСИ
Георги Стоянов, с район на действие Окръжен съд Разград. Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че ответницата дължи на "ОТП Факторинг
България"ЕАД, като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК"
ЕАД-цедент, по издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист от 29.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 1904/2015 г. по описа на Районен съд Разград,
произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015 г.,
включващи сумите: 4 838,26 лв. главница, ведно със
законната лихва, считано от 27.10.2015 г. до окончателното й изплащане; 120 лв. заемна такса; 311,42 лв. редовна
лихва от 26.03.2015 г. до 26.10.2015 г.; 2,25 лв. лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница от 07.10.2015 г. до 23.10.2015
г.; 4,02 лв. лихвена надбавка за забава върху цялата главница от
24.10.2015 г. до 26.10.2015 г. Претендира присъждане на разноските, направени в
заповедното производство. В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния
иск, предявява осъдителен иск за заплащане на сумата 4 838,26 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение по договора за кредит за текущо потребление от 22.01.2015
г., както и направените
в настоящото производство разноски.
В
отговора на исковата молба ответницата Т.Н.М., чрез назначения й особен
представител, оспорва основателността на иска. Твърди, че липсват доказателства
за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на дължимия
остатък по кредита.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 22.01.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД – като
кредитор и ответницата – като кредитополучател, е сключен договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който първият предоставя на втория кредит от 5000
лева. Ответницата се задължила да върне кредита в срок от 84 месеца, с месечни
вноски /главница и лихва/, съгласно погасителен план /Приложение № 1/.
С нот.покана,
връчена на ответницата на 18.09.2015 г. чрез сина й К.П.С., Банката обявява
кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията по
него.
По подаденото
на 27.10.2015 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
от „Банка ДСК“ЕАД е образувано ч.гр.д.№ 1904/2015 г. по описа на РС-Русе, по
което в нейна полза са издадени заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от
счетоводните книги на Банката, за сумите: 4 838,26 лв. главница,
ведно със законната лихва от 27.10.2015 г., 120 лв. дължима
заемна такса, 311,42 лв. редовна лихва от
26.03.2015 г. до 26.10.2015 г., 2,25 лв. лихвена надбавка
за забава върху просрочената главница от 07.10.2015 г. до 23.10.2015 г., 4,02 лв. лихвена надбавка за забава върху цялата главница от 24.10.2015
г. до 26.10.2015 г., 105,25 лв. държавна такса и 414,26 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На 26.04.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцовото
дружество е сключен договор за
покупко-продажба на вземания, по силата на който първият прехвърля на втория
вземанията си по процесния договор за банков кредит от 22.01.2015 г., заедно с
всички привилегии и обезпечения. С пълномощно „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава „ОТП
Факторинг България“ЕАД да уведоми от тяхно име всички длъжници по прехвърлените
вземания с договора за цесия. Към исковата молба е представено уведомление от
ищеца до ответницата, с което първият уведомява втората за извършената цесия на
вземанията по договора. Същото е върнато в цялост с обратна разписка, в която е
отразено, че получателят е в чужбина. По настоящото дело и приложеното
заповедно производство не са ангажирани други доказателства това уведомление да
е надлежно връчено на ответницата.
По делото е
прието заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза досежно
дължимите от ответницата суми по процесния договор за кредит както към датата
на изготвянето му, така и към деня на образуване на заповедното производство.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният
иск се явява изцяло неоснователен, тъй като ищецът няма качеството кредитор
спрямо ответницата, защото не е била надлежно уведомена за извършената цесия и
тя не е породила действие спрямо нея.
Във
формираната с редица решения на ВКС задължителна практика /вж. решение № 3 от
16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г., I т.о., ТК; решение № 78 от
09.07.2014г. на ВКС по т.дело № 2352/2013г., II т.о., ТК; решение № 123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.дело № 12/2009г., II т.о., ТК и други/,
безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходяща от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1
от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В съдебната практика също се приема и че съобщаването на цесията по начало
следва да се извърши от стария кредитор, но последния може да упълномощи новия
кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който
действа като пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда действие.
В случая по
делото е представено пълномощно, с което „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава „ОТП
Факторинг България“ЕАД да уведомява от нейно име всички длъжници по
прехвърлените вземания по договора за цесия от 26.04.2016 г. Към исковата молба
е представено уведомление от ищеца до ответницата, с което първият уведомява
втората за извършената цесия на вземанията по договора. По настоящото дело, а и
по приложеното заповедно производство не са представени доказателства това
уведомление да е връчено на ответницата.
За да породи
действие цесията спрямо ответника – длъжник е следвало уведомлението за цесията
да му се връчи лично, като съобщение за цесия връчено на особен представител не
поражда действие. В случая ответницата – длъжник не е открита, като й е
назначен особен представител по реда на чл.47 от ГПК. Особеният представител
обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема
материалноправни изявления, каквото е съобщаването за цесията. Това следва от
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК, който изисква за действия представляващи
разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично
пълномощно. Вън от съмнение е че договорът за цесия представлява разпореждане с
едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на
това право и също изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщение да
бъде получено.
Съгласно
чл.29, ал.5 от ГПК особеният представител може да извършва действия, за които
се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води
делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен представител са необходими
две неща – изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване
/което ще е с оглед възможността на особения представител да доведе реално до
знанието на длъжника извършената цесия/ и одобрение на съда. Нито един от тези
два факта не е налице. Приложимостта на правилата на чл.29 от ГПК към
процесуалното представителство по чл.47, ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г. на
ОСГТК.
С оглед изложените
съображения следва да се приеме, че договорът за цесия, с който дружеството -
ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответницата –
длъжник. Предявените установителни искове, а в
условията на евентуалност и осъдителни искове, се явяват неоснователни и само на това основание следва да
се отхвърлят.
С оглед изхода на
делото направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производства
следва да останат за негова сметка.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск от „ОТП Факторинг България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“19, ет.2, ЕИК: 202317122, против Т.Н.М.,
с ЕГН **********, за дължимост на сумите: 4 838,26 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от
27.10.2015 г. до окончателното й изплащане; 120 лв. заемна
такса; 311,42 лв. редовна лихва от 26.03.2015 г. до 26.10.2015 г.; 2,25 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница от
07.10.2015 г. до 23.10.2015 г.; 4,02 лв. лихвена
надбавка за забава върху цялата главница от 24.10.2015 г. до 26.10.2015 г., произтичащи
от договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015 г., предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№
1904/2015 г. по описа на Районен съд Разград, както и предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове за заплащане на сумата
4 838,26 лв. - главница по договора за кредит за текущо потребление от
22.01.2015 г., със законната лихва от 11.01.2019 г. до окончателното й плащане,
като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: