№ 31
гр. К., 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тР.есети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20221850100267 по описа за 2022 година
Ищецът В. И. В., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „П. Р.“ № 15, чрез адв.
Ц. – САК е предявил против ответника „Т.Б.Д.Т.П.” ЕАД, ЕИК : **********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „Св. И,Р,” № 1, със законен
представител Н. В. П. – изпълнителен директор със сочени : цена на иска : 8
100.00 / осем хиляди и сто / лева и правно основание : чл. 128 т. 2 от КТ –
представляващо дължимо и неизплатено брутно възнаграждение, за периода
от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 28.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и
на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 498.50 / хиляда четиристотин
деветдесет и осем лева и петдесет стотинки / лева – законна лихва за забава
върху главницата.
Ищецът в обстоятелствената част на исковата молба твърди, че
последният трудов договор на ищеца е с ответното дружество, на длъжност
„С., маневрен към Район по железопътен транспорт“ - П., с месторабота –
Маневрен район С..
Същият сочи, че на 29.01.2022 г. му е връчена Заповед № 09 / 28.01.2022
г. издадена от изпълнителният директор на „Т.Б.Д.Т.П.” ЕАД, ЕИК :
**********, с която трудовият договор бил прекратен едностранно, т. е. от
1
14.03.2017 г. до 28.01.2022 г. ищецът е бил в непрекъснати трудови
правоотношения с работодателя. Твърди, че през 2020 г. е работил през
месеците януари и февруари, а през месец март му било разпоредено да
ползва платен годишен отпуск, а месец април бил в неплатен отпуск. В
продължение на 6 – месеца след това не му е изплащано трудово
възнаграждение.
От приложената справка от „У.Б.“ е видно, че от работодателят не са му
превеждани никакви суми за посочените 6 – месеца.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответникът да му заплати сумата в размер 8 100.00 / осем
хиляди и сто / лева и правно основание : чл. 128 т. 2 от КТ – представляващо
дължимо и неизплатено брутно възнаграждение, за периода от 01.05.2020 г.
до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
28.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86
ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 498.50 / хиляда четиристотин деветдесет и осем лева
и петдесет стотинки / лева – законна лихва за забава върху главницата.
Претендират направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, явява се лично и
заедно с упълномощения си защитник – адв. Ц. – САК, който поддържа
исковата молба и моли съдът да постанови решение, с което да уважи така
предявените искове. Същият представя писмени бележки
Ответникът редовно призован пред настоящата инстанция явява се ст.
юрк. В., която оспорва така предявените искове, като моли същите да бъдат
отхвърлени, като неоснователни, тъй като същият не е полагал труд през
процесния период, а е бил в неплатен отпуск. Представя писмени бележки.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна :
Не се спори между страните и безспорно е установено по делото с
приложения и приет като писмено доказателство заверен препис от трудов
договор № 36 / 14.03.2017 г., че страните са били в трудово правоотношение и
ищецът е работил на длъжността „С., маневри”, звено Експлоатация,
Регионално звено по железопътен транспорт – П. при Район по железопътен
транспорт – П. при „Т.Б.Д.Т.П.” ЕАД.
2
От личното трудово досие на ищеца се установява, че на 01.09.2017 г.,
на 22.07.2019 г., 06.02.2020 г., 30.12.2020 г. и 27.05.2021 г. са сключени
допълнителни споразумения за ново основно месечно възнаграждение, като
последното е в размер на 1 200.00 / хиляда и двеста / лева.
Като доказателства към делото са приложени лични сметки -
„Т.Б.Д.Т.П.” ЕАД, които се попълват лично от работника, за периода месец
януари 2020 г. до месец декември 2020 г. като личните сметки за процесния
период са празни и са попълнени от Йовчева – изготвил, проверил – С. и
ръководител – П.. Докато останалите лични сметки са попълнени от ищеца и
там е посочено дата на работа, работно време, отчетени часове дежурство и
подпис на работника, като отново са проверени от С. и подписани от
ръководител.
Приложени са като доказателство молби от ищеца и Заповеди за
разрешение за ползване на неплатен отпуск от ищеца / л. 33 – 48 / за
процесния период, както и да ползва платен отпуск, но за различен период /
02.03.2020 г. до 31.03.2020 г., от 01.04.2020 г. до 06.04.2020 г. /.
От заключението по допусната и изпълнена съдебно - счетоводна
експертиза / л. 128 – 156 / се установява, че процесният период от 01.05.2020
г. до 31.10.2020 г. В. В. е ползвал неплатен отпуск и няма начислено трудово
възнаграждение за положен труд. В периода от 09.06.2020 г. до 22.06.2020 г.
служителят е бил в отпуск по болест, като от работодателят са начислени и
изплатени 3 дни болнични за 115.71 лева, след приспадане на удръжките
чиста сума 99.77 лева, получени в личната сметка на служителя на 07.08.2020
г. През месец септември 2020 г. във ведомостта за заплати на служителя са
начислени 386.61 лева награда и изплатени 287.24 лева, след направените
удръжки. Сумата е преведена в личната сметка на ищеца в „У.Б.“ АД и е
отчетена с вальор 13.11.2020 г.
В периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. В. В. е ползвал неплатен
отпуск и няма начислено трудово възнаграждение за положен труд. След като
няма дължимо месечно трудово възнаграждение няма база / главница / върху
която да се начисли мораторно обезщетение / законна лихва /.
За календарната година 2020 г. от работодателят са начислени на ищеца
възнаграждения за положен труд 4 394. 75 лева, възнаграждение за платен
отпуск 2 270.75 лева, възнаграждение за болничен отпуск 115.71 лева и
3
награда за месец септември 2020 г. 386.61 лева, а за преиода от месец 04.2020
г. до месец 10.2020 г. В. В. е бил в неплатен отпуск.
От заключението по допусната и изпълнена съдебно - почеркова
експертиза / 167 – 196 / се установява, че върху изследваните 5 бр. заповеди
за разрешен неплатен отпуск от ищеца В. В. няма положени подписи,
съгласно законовите изисквания. Положените подписи в 5 – те броя молби за
неплатен отпуск, обект на изследване, в графата „подпис“ не са положени от
ищеца В. В.. Ръкописният текст в цитираните инкриминирани молби не е
изпълнен от В. В..
Ръкописният текст в 5 – те броя молби не е изпълнен от едно и също
лице. Подписите в инкриминираните молби в графата „мнение на прекия
ръководител“ от едно и също лице. Подписите в графата „подпис“ не са
положени от едно и също лице. В представените за изследване молби за
разрешаване на неплатен отпуск Подписите в графата „подпис“ не е имитиран
подписа на В. В.. Подписите са положени „за“ В. В. като са използвани букви
от името му.
Ищецът е положил лично подпис върху Трудовия договор,
длъжностната характеристика, всички приложени допълнителни
споразумения, с изключение на тези от дати : 01.09.2017 г. и 27.05.2021г.
Подписите във всички приложени към трудовото досие молби за платен
и неплатен отпуск от момента на сключване на трудовия договор – до
момента на прекратяване на трудовото правоотношение не са положени от В.
И. В..
В таблицата от лични сметки, отчитащи работното време за периода
месец януари и месец февруари 2020 г. ръкописният текст е изпълнен, а
подписите положени от В. И. В..
В таблицата от лични сметки, отчитащи работното време за периода
месец ноември и месец декември 2020 г. ръкописният текст не е изпълнен, а
подписите не са положени от В. И. В.. За останалите месеци таблиците на се
попълнени.
В цитираните документи подписите не са ксерокопия на ищеца. Няма
техническа намеса при полагане на подписите.
От показанията на самият ищец се установява, че за процесния период
4
същият не е полагал труд и не се е явявал на работа, защото е работил по
график, който е за всеки месец. Същият сочи, че когато е искал отпуска се е
обаждал на началника Я.Т. и не го пишели в графика. Твърди, че не е
подписвал молби за отпуска. Искал е отпуска, обаждал се на прекия
ръководител и след като види графика, в който е посочен отпуск до
посочената дата, той знае, че е в отпуск. Ищецът твърди, че когато работи той
лично попълва лична сметка и после я предава, а когато не работи не попълва
лична сметка. За процесния период същият е разбрал, че не е на работа от
Я.Т. и му било обяснено, че е нямало работа.
От показанията на свидетеля Я.Т. Тодоров се установява, че от
ръководителя на регионалното звено му се предоставят молбите за отпуска на
хартия и от работата, която трябва да се свърши, той решава дали има
възможност да пусне отпуска работника. Свидетелят сочи, че след като
ищецът е изявил желание за неплатен отпуск, не е бил включван в графика за
работа. Същият сочи, че не е получавал обаждане по телефона от ищеца за
ползване на отпуска. Личната сметка, когато работникът работи се попълва от
тях, а подписа на ръководител е негов или на негов заместник.
От показанията на свидетелката Росица Благоева П. се установява, че от
ищеца са получавани молби за отпуска, както и болничен, като същата
посочва реда по който се извършва това. Същата сочи, че когато работникът
го няма в графика или трябва да отсъства по дадена причина или да бъде
прекратен трудовия му договор. Същата само изготвя заповедта за отпуската,
която се подписва от изпълнителния директор.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна :
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ, работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника/ служителя / уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, т.е. императивно е установено, че
основното задължение на работодателя е да изплаща на работника
(служителя) уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна
престация за предоставената и използвана работна сила от страна на
служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 трудовото възнаграждение
се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не
е уговорено друго.
Разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ изисква наличието на следните
предпоставки за уважаване на иска за заплащане на трудово възнаграждение :
5
наличие на трудово правоотношение, по което работникът или служителят да
е извършил работа при работодателя и последният да не му е заплатил
дължимото по трудовия договор възнаграждение в уговорените срокове.
Съгласно доказателствената тежест в процеса, изцяло в тежест на
работника - ищец в производството е да установи наличието на трудово
правоотношение за процесния период, с уговорено трудово възнаграждение в
претендирания от него размер, както и че е престирал труд за този период от
време, а в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимото
възнаграждение за претендирания период.
В случая ищецът не доказа по категоричен начин, чрез т. нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение), че през процесния период от
01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение, от което за последния да са възникнали задължения по чл.
128 КТ за заплащане за 6 / шест / месеца на трудово възнаграждение.
Установи се, че за процесния период от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. ищецът
В. И. В. не е полагал труд и че самият той не е спазвал установения от
работодателя ред за заявяване на отпуск – обаждал се е по телефона на прекия
си ръководител. Категорично от изготвената съдебно – почеркова експертиза
се установи, че положените подписи в 5 – те броя молби за неплатен отпуск,
обект на изследване, в графата „подпис“ не са положени от ищеца В. В..
Ръкописният текст в цитираните инкриминирани молби не е изпълнен от В.
В.. Също така е посочено, че в таблицата от лични сметки, отчитащи
работното време за периода месец януари и месец февруари 2020 г.
ръкописният текст е изпълнен, а подписите положени от В. И. В..
В таблицата от лични сметки, отчитащи работното време за периода
месец ноември и месец декември 2020 г. ръкописният текст не е изпълнен, а
подписите не са положени от В. И. В.. За останалите месеци таблиците на се
попълнени.
В конкретния случай същият е предявил исковете само за периода от
месец май до месец октомври 2020 г., но не и за периода от месец ноември и
месец декември 2020 г., където ръкописният текст не е изпълнен, а подписите
не са положени от В. И. В.. Същият не е предявил иск за периода от месец
ноември и месец декември 2020 г. и не е оспорил и фишовете за заплата, нито
полученото възнаграждение, въпреки че личните сметки не са подписани от
него.
За процесния период 01.05.2020 г. до 01.10.2020 г. не са попълвани
6
данни и не са полагани подписи в образец за Лична сметка, отчитаща
работното време на ищеца, именно защото той е бил в неплатен отпуск.
Също така е установено, че и две от допълнителните споразумения към
трудовия договор за изменение на трудовото възнаграждение / от 01.09.2017
г. и от 27.05.2021 г. / не са подписани от ищеца, но той не оспорва и не
предявява претенция относно увеличението на възнаграждението, което в
действителност е получавал.
Съдът приема, че за процесния период 01.05.2020 г. до 01.10.2020 г.
ищецът е ползвал неплатен отпуск и няма начислено трудово възнаграждение
за положен труд. След като няма дължимо месечно трудово възнаграждение
няма база / главница / върху която да се начисли мораторно обезщетение /
законна лихва /.
В подкрепа на това разбиране е и констатацията по съдебно-
счетоводната експертиза, която съдът кредитира като обоснована, т.к. е
изготвено от вещото лице след запознаване с наличната документация в
счетоводството на ответника.
Съдът кредитира като достоверни показанията на самия ищец, че се е
обаждал по телефона на прекия си ръководител и на ръководител район по
железопътен транспорт – Я.Т., пред които е заявявал устно желанието си да
ползва платен или неплатен отпуск / включително и за процесния период /,
което е в нарушение на установения в дружеството вътрешен ред.
Съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприме заключението
на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Заключението по съдебно – почеркова експертиза установява, че положените
подписи в 5 – те броя молби за неплатен отпуск, обект на изследване, в
графата „подпис“ не са положени от ищеца В. В.. Ръкописният текст в
цитираните инкриминирани молби не е изпълнен от В. В.. Но съпоставяйки
заключението на вещото лице с останалия доказателствен материал -
заключението по изготвената съдебно - счетоводна експертиза, трудов
договор, две от допълнителните споразумения към трудовия договор за
изменение на трудовото възнаграждение / от 01.09.2017 г. и от 27.05.2021 г. /,
които не са подписани от ищеца, съдът приема, че ищецът системно е
нарушавал установения от работодателя ред.
Съдът приема, че в конкретния случай ищецът не представя никакви
доказателства, че не е било негово желанието да ползва неплатен отпуск за
периода от месец май 2020 г. до месец октомври 2020 г. или че такъв е бил
наложен от работодателя, противно на неговата воля и знание.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 128 т. 2
от КТ е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв. А
7
след като няма дължимо месечно трудово възнаграждение няма база /
главница / върху която да се начисли мораторно обезщетение / законна лихва
/ и искът по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и акцесорната претенция не следва да бъде
уважена.
На основание чл.78 ал. 6 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест
на ищеца, направените разноски в размер на 250.00 / двеста и петдесет / лева
за възнаграждение на вещото лице по съдебно -счетоводната експертиза и
сумата от 250.00 / двеста и петдесет / лева за възнаграждение на вещото лице
по съдебно – почерковата експертиза, платими по сметка на Районен съд - гр.
К..
Ищецът следва да заплати по сметка на Районен съд - гр. К. и държавна
такса в размер на 383.94 / триста осемдесет и три лева и деветдесет и четири
стотинки / лева.
С оглед направеното искане от страна на ответника за заплащане на
направените по делото разноски / не е представен списък по чл. 80 от ГПК /,
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски, а именно : 180.00 / сто и осемдесет / лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Васил И. В., ЕГН ********** от гр.
Г., ул. „П. Р.“ № 15, чрез адв. Ц. – САК против ответника „Т.Б.Д.Т.П.” ЕАД,
ЕИК : **********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „Св. И,Р,”
№ 1, със законен представител Н. В. П. – изпълнителен директор иск с правно
основание чл. 128 т. 2 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер
на 8 100.00 / осем хиляди и сто / лева, за периода от 01.05.2020 г. до
31.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
28.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Васил И. В., ЕГН ********** от гр.
Г., ул. „П. Р.“ № 15, чрез адв. Ц. – САК против ответника „Т.Б.Д.Т.П.” ЕАД,
ЕИК : **********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „Св. И,Р,”
№ 1, със законен представител Н. В. П. – изпълнителен директор иск с правно
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД в размер на 1 498.50 / хиляда четиристотин
8
деветдесет и осем лева и петдесет стотинки / лева - лихва за забава, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Васил И. В., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „П. Р.“ № 15 да
заплати на основание чл.78 ал. 6 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 250.00 / двеста и петдесет / лева за възнаграждение на вещото лице
по съдебно - счетоводната експертиза и сумата от 250.00 / двеста и петдесет /
лева за възнаграждение на вещото лице по съдебно – почерковата експертиза,
платими по сметка на Районен съд - гр. К. и държавна такса в размер на
383.94 / триста осемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки / лева
платими по сметка на Районен съд - гр. К..
ОСЪЖДА Васил И. В., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „П. Р.“ № 15 да
заплати на основание чл.78 ал. 3 от ГПК на ответника „Т.Б.Д.Т.П.” ЕАД, ЕИК
: ********** направените по делото разноски в размер на 180.00 / сто и
осемдесет / лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните пред Софийския окръжен съд
в двуседмичен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9