Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

          №      /27.01.2020г.                                                                     гр.Търговище

в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На тринадесети януари                                                           2020 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

         ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар: Станка Желева

 като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№327 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                    Производството е по чл.258 от ГПК.

Производството по в.гр.д.№327/2019г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на Д.К.Т.   със седалище и адрес на управление:***, представлявано от директор Русан Стаменов ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 618/28.10.2019 г. на ТРС, постановено по гр. дело № 990/19 год., с което е: 1.ОТХВЪРЛЕН  предявения  от Д.К.Т.   със седалище и адрес на управление:***, представлявано от директор Русан Стаменов, съдебен адрес ***, кантора 5, адв. Ю.К. ***,    против  И.  Н.  К., с адрес: ***,  действащ чрез съдебен адрес ***,  кантора 1, адв. Л.И. ***, насрещен иск за сумата в размер на 105 лв., представляваща  обезщетение за имуществени вреди, представляващо имуществена отговорност на работника, с правно основание чл. 207 ал.1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Считайки квалификацията на първоинстанционния съд за неправилна, молят да бъде отменено решението, като се уважи предявения иск на основание чл.203, ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД и им се присъдят разноски.; 2. По предявения от И.  Н.  К. против   Д.К.Т. иск за заплащане на сумата от 80 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на осн. чл.224 ал.1 от  КТ, отхвърлен като погасен чрез плащане, като е осъден Д.К.Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище сумата от  50 лв., представляваща държавна такса в минимален размер  за първоначално предявения иск, на осн. чл. 83 ал.1 т.1 ГПК във вр. чл. 78 ал.6 ГПК и чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и ДА ЗАПЛАТИ  на адв. Л.И. ***,  кантора 1, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение по първоначално  предявения иск, на осн. чл. 38 ал.2 във вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.78 ал.1 от ГПК. Молят да бъде отменено в частта му за присъждане на разноски, тъй като не поведението на работодателят, а поведението на ищецът е действителната причина за образуване на делото.

Претендират се направените разноски в настоящата инстанция.

В съдебно заседание за въззивника Д.к.т. се явява Директора Русан Стаменов. Поддържа подадената жалба. Представя списък на направените разноски.

 

По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия-ищец, действащ чрез процесуалния си представител-адв.Л.И. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди постановеното решение на първоинстанционния съд, като присъди направените в производството разноски.

В съдебно заседание за въззиваемия И.К. се явява адв.Л.И.. Поддържа отговора. Представя списък на направе-ните разноски.

 

След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допусти-ма, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаква-ния, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императив-ните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо. Жалбата е частично основателна по следните съображения:

Претенцията на ищеца е обоснована с обстоятелството, че ответ-никът не му е  изплатил сумата от 80 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на осн. чл.224 ал.1 от  КТ. Съдът е отхвърлил иска като неоснователен, тъй като след предявяването му и получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията на 18.06.2019г., работодателят „Държавен куклен театър“-Търговище изпла-тил обезщетение в размер на 106.67 лв. по чл.224 от КТ на  20.06.2019г. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението е обжалавно в частта, в която  осъден Д.К.Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище сумата от  50 лв., представляваща държавна такса в минимален размер  за първоначално предявения иск, на осн. чл. 83 ал.1 т.1 ГПК във вр. чл. 78 ал.6 ГПК и чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и ДА ЗАПЛАТИ  на адв. Л.И. ***,  кантора 1, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение по първоначално  предявения иск, на осн. чл. 38 ал.2 във вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.78 ал.1 от ГПК.

Първоинтанционният съд е  постановил, тъй като ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска, че следва на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК да се присъдят на ищеца направените по делото разноски  в размер на 300 лв. т.е. минималния  размер, съобразно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението следва да се заплати на пълномощника на ищеца с оглед представеното  пълномощно и договор за правна защита и съдействие  /л.2/ и на осн. чл. 38 ал.2 във вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Постановил е така също, че ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд Търговище сумата от  50 лв., представляваща държавна такса в минимален размер  за предявения иск, на осн. чл. 83 ал.1 т.1 ГПК във вр. чл. 78 ал.6 ГПК и чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съгласно чл. 38, ал. 2, Закон за адвокатурата, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в случаите по чл.38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски. Възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и се присъжда директно на адвоката.

Въззивният съд намира, че не са налице основания за намаляването на така определеното възнаграждение, доколкото то е в минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004г., поради което и съгласно чл.78, ал.5 от ГПК не може да бъде намалявано под него.

По отношение на жалбата против решението, в частта в която бил отхвърлен предявения  насрещен иск от Д.К.Т. против  И.  Н.  К. за сумата в размер на 105 лв., представляваща  обезщетение за имуществени вреди, представляващо имуществена отговорност на работника, с правно основание чл. 207 ал.1 от КТ, като неоснователен.

Безспорно е по делото, че претенцията е за заплащане на парична сума в размер на общо 105 лв., представляваща обезщетение за претър-пени имуществени вреди – заплатени глоби, наложени с електронен фиш, настъпили от виновно и противоправно поведение на И.  Н.  К. при и по повод изпълнение на служебните му  задължения, като шофьор,  на 17.04.2018г. и на 19.04.2018г. , докато още  страните са били в трудово правоотношение до 01.08.2018г.

Жалбоподателят счита, че квалификацията на първоинстан-ционния съд е неправилна, поради което моли да бъде отменено реше-нието, като се уважи предявения иск на основание чл.203, ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД и се присъдят разноски. Позовава се на съдебна практика.

В решение  №8/01.02.2018 по дело №1111/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. е посочено следното:„Допуснато е касационно обжалване по въпроса за предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба / в случая поради открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него/, пред работодателя му, когато последният е погасил задължението му.

ВКС е посочил, че „работникът носи отговорност по чл.203, ал.2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност. В същата, намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК /ред.Дв.в.бр.47/2009г./ решения от 15.05.2013г. по гр.д745/2012г., ІV г.о. и от 26.05.2015 гр.д.№ 234/2015г., ІV г.о.“

В конкретния случай е безспорно установено, че ответникът по насрещния иск, като шофьор на Д.К.Т. при управление на МПС, собственост на работодателя му, при изпълнение на възложена с командировъчна заповед задача, е нарушил ЗДвП, като е превишил установената максимална скорост за движение, в съответния пътен участък, за което са били издадени електронни фишове. Работодателят му е направил опит да го уведоми, след което е изплатил в срок задължението на 70% от дължимата сума.

Първоинстанционният съд е приел, че „по двата електронни фиша за налагане на глоба  задълженото лице, както е посочено и в тях, е  физическото лице: И. Стоянов Марков, защото той е бил законен представител на юридическото лице - ДКТ-Търговище към момента на издаването им и не е посочил лицето, на което е предоставено управле-нието на МПС по реда на чл.189 ал.5 във вр. чл.188 ал.2 от ЗДвП, за да бъдат анулирани тези  фишове. Всъщност когато ДКТ-Търговище е заплатил глобите по двата фиша, той е погасил задължения на И. Стоянов Марков.“

Това становище е неправилно. На първо място фишовете нямаше да бъдат анулирани, а издадени на името на водача на автомобила. Няма спор, че това е бил И.  Н.  К., а не директорът на ДКТ- И. Стоянов Марков. Не става въпрос за погасяване на задължения на законния представител на ДКТ-Търговище, тъй като той не е извършил нарушението, визирани в двата електронни фиша. Позоваването на разпоредбата на чл.210, ал.5 от КТ, а именно, че в случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя може да се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ал. от ГПК независимо от размера, не касае настоящия случай, тъй като отговорността по чл.203, ал.2 от КТ е пълна, а не ограничена.             

                        С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че първоин-станционното решение, в частта му в която е осъден Д.К.Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище сумата от  50 лв., представляваща държавна такса в минимален размер  за първоначално предявения иск, на осн. чл. 83 ал.1 т.1 ГПК във вр. чл. 78 ал.6 ГПК и чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както И В ЧАСТТА, в която е осъден ДА ЗАПЛАТИ  на адв. Л.И. ***,  кантора 1, сумата от 300 лв.,  представляваща възнаграждение по първоначално  предявения иск, на осн. чл. 38 ал.2 във вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.78 ал.1 от ГПК не е постановено в нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към подробните мотиви на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК. Ето защо на осн. чл.271, ал.1 от ГПК, в тази му част, решението следва да бъде потвърдено. 

Решението, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Д.К.Т. против  И.  Н.  К. насрещен иск за сумата в размер на 105 лв., представляваща  обезщетение за имуществени вреди, представляващо имуществена отговорност на работника, с правно основание чл. 207 ал.1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и е ОСЪДЕН Д.К.Т. ДА ЗАПЛАТИ  на адв. Л.И. ***,  кантора 1, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение по предявения насрещен иск, на осн. чл. 38 ал.2 във вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.78 ал.3 от ГПК, следва да бъде отменено, като вместо това съдът следва да осъди И.  Н.  К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Т. СУМАТА 105 лв./сто и пет лева/, причинени умишлено на Д.К.Т. имуществени вреди, на осн. чл.203, ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД, както и РАЗНОСКИ в размер на 475 лв./четиристотин седемдесет и пет лева/, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

                       

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 618/28.10.2019 г. на ТРС, постановено по гр. дело № 990/19 год., В ЧАСТТА в която е осъден Д.К.Т.   със седалище и адрес на управление:***, представлявано от директор Русан Стаменов, съдебен адрес ***, кантора 5, адв. Ю.К. ***,    ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище сумата от  50 лв., представляваща държавна такса в минимален размер  за първоначално предявения иск, на осн. чл. 83 ал.1 т.1 ГПК във вр. чл. 78 ал.6 ГПК и чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както И В ЧАСТТА, в която е осъден ДА ЗАПЛАТИ  на адв. Л.И. ***,  кантора 1, сумата от 300 лв.,  представляваща възнаграждение по първоначално  предявения иск, на осн. чл. 38 ал.2 във вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.78 ал.1 от ГПК.

ОТМЕНЯ Решение № 618/28.10.2019 г. на ТРС, постановено по гр. дело № 990/19 год., В ЧАСТТА в която е отхвърлен предявеният от Д.К.Т.   със седалище и адрес на управление:***, представлявано от директор Русан Стаменов, съдебен адрес ***, кантора 5, адв. Ю.К. ***,    против  И.  Н.  К., с адрес: ***,  действащ чрез съдебен адрес ***,  кантора 1, адв. Л.И. ***, насрещен иск за сумата в размер на 105 лв., представляваща  обезщетение за имуществени вреди, представляващо имуществена отговорност на работника, с правно основание чл. 207 ал.1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и е ОСЪДЕН Д.К.Т. ДА ЗАПЛАТИ  на адв. Л.И. ***,  кантора 1, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение по предявения насрещен иск, на осн. чл. 38 ал.2 във вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.78 ал.3 от ГПК, като вместо това постановява,

ОСЪЖДА И.  Н.  К., с адрес: ***,  действащ чрез съдебен адрес ***,  кантора 1, адв. Л.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Т.   със седалище и адрес на управление:***, представлявано от директор Русан Стаменов, съдебен адрес ***, кантора 5, адв. Ю.К. *** СУМАТА 105 лв./сто и пет лева/, причинени умишлено на Д.К.Т. имуществени вреди, на осн. чл.203, ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД, както и РАЗНОСКИ в размер на 475 лв./четиристотин седемдесет и пет лева/, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО, В ЧАСТТА в която е бил отхвърлен предявения от И.  Н.  К.,  с адрес: ***,  действащ чрез съдебен адрес ***,  кантора 1, адв. Л.И. ***  против   Д.К.Т.   със седалище и адрес на управление:***, представлявано от директор Русан Стаменов, съдебен адрес ***, кантора 5, адв. Ю.К. ***,  иск за заплащане на сумата от 80 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на осн. чл.224 ал.1 от  КТ, като погасен чрез плащане, като неоснователен, Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА, като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.

                                   

 

                                                                                          1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                              

                                                                                                                                                                                                                

                                                                                           2.