Решение по дело №134/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Г. И. Г., [населено място], [улица], чрез адв. М. К., против Решение № 19/05.02.2024 г. постановено по АНД № 1323/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 465/15.06.2023 г. на Директор на РДГ – [населено място], с което му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 и т. 6, чл. 53, ал. 2, т. 2 и чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че констативният протокол не е неразделна част от АУАН, тъй като липсва нормативен акт, който да установява това, административнонаказателното производство започва със съставяне на такъв – чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Същият не е и документ но смисъла на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Касаторът, счита че правно недопустимо по пътя на разширително тълкуване да се осъществи административнонаказателна отговорност, вкл. с това да се обоснове отговорността, като се приравни обстоятелството, че твърденият деец е наказан за допустителство, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН, с това, че не бил съобразил задълженията и контролните си правомощия. Сочи, че задължение на лесовъда е да контролира работниците да не извършват сеч на немаркирани дървета, а не да осъществява денонощна охрана на обектите от посегателство от неизвестни лица. Твърди, че на това му възражение липсва отговор в мотивите, вкл. по отношение на това, че не е установено кой е отрязал процесните дървета. Счита за необоснован изводът, че не е налице ограничение правото на защита. Отразеното в НП като нарушение, ,,...и неспазване на технологичния план относно разположението на временните складове, които не са отразени в него.“, не става ясно как някой трябва да спази разположение на временни складове, които липсват в технологичния план. Касаторът излага, че необоснован е и изводът на съда по отношение на технологичните планове, че няма данни да не са били известни на жалбоподателя към 15.03.2023 г. Изрично в с.з. на 31.01.2024 г., страните са се съгласили, че жалбоподателят към деня на проверката не е бил запознат с технологичните планове. Твърди, че сортиментните ведомости, на които въззивният съд се е позовал, за да потвърди наказателното постановление не са действителни, тъй като представляват напечатан лист хартия, който не съдържа подпис и печат, нито какъвто и да било елемент, който да му придаде правно значение, поради което и не може да породи правни последици. Счита за необоснован извода на съда, че жалбоподателят не оспорва нарушението. Счита, че липсват в мотивите отговор на възраженията му, касаещи липсата на компетентност на актосъставителя да съставя АУАН – доказателства за обратното по делото липсват. Твърди, че актът не е могъл да бъде съставен от актосъставителя и в качеството му на лице по чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, тъй като е установено в процеса, че е налице сключен договор между „Булмонт Форест“ ООД, където жалбоподателят е на трудов договор, с ДГС – Говежда за добив на дървесина, поради което и не е налице правна възможност единият съконтрагент да упражнява властнически правомощия по отношение на другия, съобразно посочената разпоредба. Правно недопустимо е едни и същи лица да са съставител и свидетел едновременно на констативен протокол и АУАН, а съставителят и на двата документа не е присъствал при извършване на проверката. Сочи също, че не е налице отговор в мотивите на твърденията досежно това, че протоколите за освидетелстване на сеч са издадени от свидетеля по акта и от тях е видно, че няма извършени нарушения в процесиите обекти – за липса на нарушения по ЗГ и Наредба № 1/2012 година и пр. Моли касационната инстанция да отмени изцяло оспореното решение на Районен съд – Монтана. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен адв. М. К., която поддържа касационната жалба. Оспорва приетата по делото справка, тъй като същата не е пълна и не отговаря на въпросите, които следва да бъдат изяснени по делото. По отношение на технологичен план № 1, твърди, че към дата на извършване на нарушението 15.03.2023 г., както се твърди по делото, доверителят й не е подписвал за двата подотдела „м“ и „и“. Технологичен план № 2 счита, че не е предмет на делото, тъй като той е издаден на 20.03.2023 г., т.е. след извършване на твърдяното нарушение. По същество излага мотиви, аналогични на тези в касационната жалба. В допълнение сочи, че може да се търси отговорност от лесовъда на това основание само ако е установено нарушение от работници, които извършват добива на дървесината и то те са регистрирани в системата на ИАГ, че имат достъп до този обект, като такива. В НП като нарушение е описано неспазване на технологичния план, относно разположението на временните складове, които не са отразени в него. Счита, че не може някой, дори да беше запознат, който да може да спази разположение на временни складове, които не са отразени в технологичния план.

Ответникът Директора на ДРГ – Берковица, чрез юрк. Д. оспорва касационната жалба. Заявява, че не възразява и приема твърдението, че към датата на извършване на нарушението 15.03.2023 г. не е връчван на административнонаказаното лице технологичен план № 1. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което отхвърлие жалбата на Г. и респективно да потвърди решението на РС – Монтана, като правилно и законосъобразно, съответно издаденото НП № 465 от 2023 г. на Директора на РДГ – Берковица. По същество, счита че безспорно е установено извършването на нарушението, самоличността на извършителя, както и неговата вина. При определяне на законовата разпоредба и санкционната такава, видът и размерът на наказанието, не са налице процесуални нарушение. Ясно и подробно е описано в АУАН и последващото НП за какво нарушение е санкциониран Г. и са приложени достатъчно доказателства, които го потвърждават.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Монтана намира жалбата за неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана за правилно и законосъобразно. Счита, че административнонаказателно производство е проведено законосъобразно, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на наложеното наказание, съобразено с тежестта на извършеното нарушение и личността на нарушителя – лицензиран лесовъд. Не са налице условията на закона за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приема решението на районния съд за обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

В хода на проведеното касационно производство бяха представени и приети нови писмени доказателства, а именно извадка от публикуваните документи (2 бр.) - извлечение от информационната система на ИАГ, Технологичен план № 1/28.07.2022 г. за отдел 149, подотдел ,,м“ - извлечение от информационната система на ИАГ, Технологичен план № 2/20.03.2023 г. за отдел 149, подотдел „м“ - извлечение от информационната система на ИАГ, Технологичен план № 1/28.07.2022 г. за отдел 149, подотдел „и“ - извлечение от информационната система на ИАГ, Технологичен план № 2/20.03.2023 г. за отдел 149, подотдел „и“ - извлечение от информационната система на ИАГ.

От фактическа страна, въз основа на представените писмени и гласни доказателства пред решаващия съд и пред касационната инстанция, настоящия състав приема следното:

За времето м. 01.2023 г. до 15.03.2023 г. на територията на СЗДП ТП ДГС – Говежда, [населено място], общ. Георги Дамяново, област Монтана, местността „Проданча“ в отдел 149, подотдел „и“ и „м“ – държавна горска територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС – Говежда било установено нарушение отразено в Констативен протокол Серия СЗДП № 003834/05.04.2023 г. КП бил съставен в присъствието на св. И. И. – горски стражар в СЗДП ТП ДГС – Говежда и св. П. И. – ст. лесничей в СЗДП ТП ДГС – Говежда, в присъствието на касатора. С АУАН Серия СЗДП № 465/23 г. бл. № 0002774, е установено, че Г. И. Г., в качеството си на лице упражняващо частна лесовъдска практика, след като получил позволително за сеч в отдел 149 „и“ № 0699053/03.01.2023 г. и позволително за сеч за отдел 149 „м“ с № 0699181/03.01.2023 г. до 15.03.2023 г. на територията на СЗДП ТП ДГС – Говежда в отдел 149, подотдел „и“ и „м“ – държавна горска територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС – Говежда, е допуснал сеч на немаркирани дървета в отдел 149 „и“ от дървесен вид зимен дъб 5.29 м3 и от дървесен вид цер 5.76 м3 и в отдел 149 „м“ от дървесен вид зимен дъб 7.30 м3 и от дървесен вид цер 7.78 м3 при неспазване на технологичния план относно разположението на временните складове, които не са отразени в него. Установени са и отсечени, немаркирани и без издадено позволително за сеч за 4.66 м3 от дървесен вид габър и 1.41 м3 от дървесен вид бук. Констатираното е квалифицирано като нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 и т. 6, чл. 53, ал. 2, т. 2 и чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. АУАН е подписан от касатора с възражение „не съм съгласен с гореизложеното по акта“. Въз основа на АУАН, Директор РДГ – [населено място], оправомощен със Заповед № 49 199/16.05.2011 г. на МЗХ, постановил оспореното НП № 465/15.06.2023 г.

За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел, че конкретиката на нарушението е дало основание на АНО да заключи, че една от законните разпоредби, които са нарушени от Г., съвпада със законната разпоредба послужила за административното санкциониране на жалбоподателя. Правно допустимо и възможно е подобно съвпадение, без да е налице съществено нарушение от вида на посоченото от пълномощника на Г.. Чрез разпоредбите на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, чл. 47, ал. 1, т. 1 и т. 6, чл. 53, ал. 2, т. 2 и чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 1/2012 г. за контрол и опазване на горските територии, вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е внесена яснота и законосъобразност относно субекта на АНО - жалбоподателя Г. и задълженията му във връзка с получените позволителни за сеч, сроковете и правилата за сеч и добиването на дървесина в изпълнение на технологичния план, който като лице, упражняващо лесовъдска практика (посочено и „частна“), е длъжен „да изпълнява своевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях“. Според районния съд жалбоподателят в пълнота е реализирал правото си на защита, което не е било ограничено, в т.ч. и чрез посочените съществени процесуални нарушения по чл. 40, чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които съда не споделя да са допуснати. В АУАН и в НП ясно и точно е посочен периода на извършване на нарушението и датата на отриването му, а съставения Констативен протокол Серия СЗДП № 003834/05.04.2023 г. е послужил да се състави процесния АУАН и е писмено доказателство, част от административнонаказателното производство. Общо възприето е АНП да започва именно чрез съставяне на протокол за извършена проверка, който в случая може да се приеме, че е документ по смисъла на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, поради и което не следва стриктно да се съблюдава процедурата по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Въззивният съд е възприел, че нарушението е извършено в периода от издаване на двата броя позволителни за сеч в началото на м. 01.2023 г. до 15.03.2023 г., когато е открито, като Г., е бил длъжен да упражнява контролните си правомощия като лице упражняващо лесовъдска практика, и да са съобразява и задълженията си по чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, а също и задълженията си по чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Районният съд приема, че Г. има качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ и е допуснал извършване на установеното нарушение към 15.03.2023 г., въпреки задълженията си и контролните си правомощия, които ако не съобразява, има за последица прилагане разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Въззивната инстанция е приела, че представените 7 бр. сортиментни ведомости не са подписани от св. Игнатов, но същите съдържат цялата друга изискваща се информация. Това, че технологичните планове не били подписани към 03.01.2023 г. от жалбоподателя, също не може да бъде основание за отмяна на НП, тъй като нарушението е установено към 15.03.2023 г., към която дата няма данни 2 бр. технологични планове да не са били известни на жалбоподателя. Районният съд сочи това, че жалбодателят има сключен трудов договор с „Булмонт Форест“ ООД – [населено място] не променя качеството му, което е доказано и чрез приложеното на л. 8 от делото Удостоверение издадено от ИАГ за наличието на качество у жалбоподателя като лице, упражняващо лесовъдска практика. Въззивният съд е възприел, че не са налице основния за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, съобразно значимостта на засегнатите обществени отношения и качеството на Г., който е лицензиран лесовъд упражняващ лесовъдска практика. Нарушението е извършено под формата на бездействие от лице упражняващо лесовъдска практика, който е допуснал сеч на немаркирани дървета при неспазване на технологичния план относно разположението на временните складове, които не са отразени в него. Както АУАН, така и НП съдържат достатъчно данни за обстоятелствата на нарушението и доказателствата, които го подкрепят, при спазване изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като не се констатира противоречие между посочените обстоятелства и законни разпоредби, които са нарушени. Районният съд не споделя доводите относно ограничаване правото на защита на административнонаказаното лице, което в пълнота е реализирал това право. На практика жалбоподателя не оспорва нарушението, но счита, че и MOЛ на района от ДГС – Говежда, следва да носи наравно с него отговорност. Въззивната инстанция намира, че с оглед тежестта на извършеното нарушение и личността на нарушителя, наложената глоба в размер на по 300 лева не е завишена по размер.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.

Представените в касационното производство нови доказателства, не променят фактическата обстановка. Касационната инстанция намира, че приложените по искане на касатора технологични планове са ирелевантни по отношение на настоящия спор, като същите нямат отношение към състава на констатираното нарушение.

Според състава на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 [рег. номер]., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нарушението се извършва от субект, имащ качество на длъжностно лице или упражняващо лесовъдска практика лице, като изпълнителното деяние може да е във формата на бездействие или на действие, като и в двата случая става въпрос за неизпълнение или несвоевременно изпълнение на вменени на това длъжностно лице задължения, на които това лице е адресат, независимо дали те са разписани в нормативен акт или в индивидуален или вътрешнослужебен акт. С оглед на което, настоящият състав намира за невярно твърдението на касатора, че същият е наказан за допустителство. Нарушението е реализирано чрез бездействие от страна на административнонаказаното лице, което не е упражнило законово вменени му задължения.

За да е формално законосъобразно наказателното постановление, следва в него да се посочи изрично коя императивна норма, на която субекта на нарушението е подчинен, е нарушена, и в какво именно се състои това нарушение. В процесния случай в обстоятелствената част на НП е посочено, че касаторът, като лесовъд на частна практика е извършил нарушение, което не може да се квалифицира като маловажно и се състои в това, че в периода 01.2023 г. до 15.03.2023 г. не изпълнява своите служебни задължения да следи за правилна сеч, която да се извършва само на определените и отбелязани за сеч дървета в отдел 149, подотдел „и“ и подотдел „м“ на територията на СЗДП ТП ДСК - Говежда – държавна горска територия, за които има издадени позволителни за сеч, съответно № 0688053/03.01.2023 г. и № 0699181/03.01.2023 г., тъй като в тези подотдели има сеч на подробно описани по вид и кубатура, дървета немаркирани и без позволително за сеч и неспазване на технологични планове относно разположението на временните складове. В НП е посочено изрично, че въпросното бездействие нарушава изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1 и т. 6, чл. 53, ал. 2, т. 2 и чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

При така описаното в НП, правилно въззивният съд е приел неговата формална законосъобразност, тъй като всички съществени обстоятелства са описани, посочено е в какво се състои деянието и кои императивни правни норми са нарушени с обективирането му. Деянието, което в конкретния случай е вменено, е извършено чрез бездействие и правилно съдът е констатирал, че същото съставлява нарушение.

Според разпоредбата на чл. 47, ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да: т. 1. секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч; т. 6. спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина.

Текстът на ал. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите гласи, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.

Съгласно текста на чл. чл. 12б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да т. 5. следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч; и т. 7. следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.

Видно е от структурата на нормата, че на лицата по чл. 108, ал. 2 от закона /адресатите на позволително за сеч, какъвто е и касаторът съгласно представените позволителни за сеч, е вменено активно действие – да следят спазването на правилата за сеч, вкл. и за конкретно посочено правило – извършването на сеч да е само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета.

Без значение е в случая чие действие или бездействие е довело до резултат, който е нарушил изискването на посоченото правило, след като в правомощията на лесовъда, адресат на позволителното за сеч, е да следи и контролира за законосъобразното извършване на сечта чрез отсичане единствено на маркирани дървета. Логиката на закона сочи, че адресата на позволитеното за сеч, което представлява положителен и благоприятен административен акт, следва да следи при изпълнението за спазването на разрешеното и то в обема, респ. параметрите, предвидени в този административен акт. Изискванията на разпоредбата на чл. 12б, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2021 г. са обусловени от разпоредба на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, както правилно е посочил АНО в НП.

Безспорно е, че отсичането на немаркирани дървета в подотделите е пряко следствие от нарушение на правилата за извършване на сеч, следователно представлява деяние, за което се следва административнонаказателна отговорност. Това незаконно действие не е предотвратено или спряно от задължения субект по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на когото е издадено разрешението за сеч. Кой точно е отсякъл въпросните дървета е ирелевантно за настоящото производство, тъй като задължението по чл. 108, ал. 3 от ЗГ за лесовъда се поражда от момента на разрешаването на сечта и продължава до освидетелстване на сечището, а не до приключване на сечта и/или извозване на дървесината. В тази връзка касационната инстанция намира за неоснователно твърдението на касатора, че в противоречие с установеното нарушение в издадените протоколи за освидетелстване на сечищата е посочено, че няма извършени нарушения в процесните обекти – за липса на нарушения по ЗГ и Наредба № 1/2012 г.

По отношение извършените възражения, касаещи технологичния план, то следва да се има предвид, че посочването на нещо в повече към описаното нарушение, не води до неговата незаконосъобразност, тъй като не променя фактическата обстановка, а на лицето е наложено едно административно наказание, въпреки описанието на две отделни нарушения.

Неоснователно е оплакването за нарушено от съда право на защита. Обратно, в решението на съда са обсъдени всички аспекти на случая както от фактическа страна, така и с оглед правните измерения на конкретното деяние, което е квалифицирано като административно нарушение. Затова оплакването и за допуснато съществено нарушаване на съдопроизводствените правила се явява неоснователно. Правилно въззивният съд е възприел, че касаторът е реализирал в пълен обем процесуалното си право на защита, което намира отражение в проведеното съдебно производство по обжалване на оспореното НП.

По отношение на съставения Констативен протокол Серия СЗДП № 003834/05.04.2023 г., то следва да се има предвид, че няма законова пречка към съставен АУАН да се прилагат писмени доказателства, последните част от административнонаказателното производство и това обстоятелство по никакъв начин не нарушава изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.

Възражението на касатора за липса на компетентност на актосъставителя, касационната инстанция намира за неоснователно. АУАН Серия СЗДП № 465/23 г. бл. № 0002774 е съставен от И. Й. И., на длъжност горски надзирател при СЗДП ТП ДГС – Говежда. Компетентността на лицето произтича от законовата разпоредба на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ, съгласно която нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в държавното предприятие по чл. 163, в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование или компетентността на актосъставителя се обуславя от служебното му правоотношение и е въз основа на закона. Доколко административнонаказаното лице е на трудов договор към дружество, сключило договор с ДГС Говежда за добив на дървесина, не лишава актосъставителят от неговата компетентност, като същевременно това обстоятелство е ирелевантно за спора.

Настоящият състав намира, че АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и преди издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността. Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, същото е правилно определено, в минимален размер по чл. 257, ал. 1 от ЗГ, и съобразено с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН.

От изложената фактическа обстановка, настоящата касационна инстанция достига до извода, че правилно от АНО е ангажирана административнонаказателна отговорност на касатора, като нарушението е правилно установено от обективна и субективна страна.

Правилно въззивния съд е приел и, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай. В случая охраняваните обществени отношения са с висока степен на обществена опасност. С разпоредбата на чл. 257 от ЗГ, законодателят е приравнил нарушенията, извършени от лица упражняващи лесовъдска практика, с такива, извършени от длъжностни лица, което е още едно доказателство относно значимостта на охраняваните с материалноправните норми на ЗГ обществени отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/05.02.2024 г. постановено по АНД № 1323/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.