Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 593
17.07.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 506 по описа на съда за 2023 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.Х.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-0254-000064/11.04.2023г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ Димитровград при ОДМВР
- Хасково, с която на оспорващия е била наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б. “Б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от 6 месеца.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт, като претендира, че същият е постановен в нарушение на
административно производствените правила и материалния закон. Отрича
управлението на процесния лек автомобил да е станало след употреба на
амфетамин. Оспорва верността на дадените на Drug Test
5000 резултати,
като заявява, че е дал
кръвна проба. Пояснява че това не било първия случай, в който показанията на
полевия тест се оказват неверни и отчитат употреба на амфетамин, а в
последствие се доказало, че това не е така. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С процесната Заповед № 23-0254-000064/11.04.2023г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ
„Димитровград“ при ОДМВР - Хасково, на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП – „прекратяване на
регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Като основание за издаване на заповедта е посочено, че на А.Х.К. е издаден АУАН с бл. № *********от 11.04.2023г.,
за това че на 11.04.2023г. около 17:10часа, *** е управлявал лек автомобил „Ленд
Ровер“ с рег. № *********, след употреба на амфетамин, установена с техническо
средство Drug Test 5000 с номер ARLK- 0007. Прието е, че
с горното А.Х.К. е нарушил чл.5 ал.3 т. 1, предл. 2 от ЗДвП. Със заповедта са отнети следните
документи: СРМПС № ********* и 2 бр. рег.табели с рег. № *********.
От разписката към заповедта е видно, че същата е
връчена на адресата си срещу подпис на 11.04.2023г.
Жалбата срещу административния акт е подадена директно
пред Административен съд Хасково на 25.04.2023г.
По делото е представен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бланков номер *********от 11.04.2023г., съставен срещу А.Х.К.
за това че на 11.04.2023г. около 17:10часа, *** е управлявал лек автомобил „Ленд
Ровер“ с рег. № *********, след употреба на амфетамин, установено с техническо
средство Drug Test 5000 с номер ARLK- 0007. В
приложения АУАН е отбелязано, че на лицето е издаден талон за медицинско
изследване ****** и 8 бр. холограмни стикери. Върху АУАН е отбелязано че лицето
е дало кръв за изследване.
Приложена е и служебно изготвена „Справка за
нарушител/водач“ на лицето А.Х.К., ЕГН **********.
В хода на
съдебното следствие от жалбоподателя се представя съдебна химико-
токсикологична експертиза с рег. № И – 4255/03.05.2023г., назначена с
постановление от 12.04.2023г. по ДП № 206/2023г. Видно от същата медицинското
изследване и вземането на биологични проби е станало на 11.04.2023г. в 15:25ч.,
въз основа на талон за изследване бланков № ******, като пробите кръв и урина
отговарят на изискванията за токсикологично изследване в ХТЛ- ВМА. Видно от
заключението на изготвената от маг. Химик И. Е. и проф. В. Н. А. /съдебен
токсиколог/ към специализирана Химикотоксикологична лабораториа към ВМА- София,
съдебна химико- токсикологична експертиза, от извършените изследвания на
предоставените биологични проби, взети от лицето А.Х.К., ЕГН **********, не се
установява наличие на наркотични / упойващи вещества.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
Оспорената заповед e издадена от
компетентен орган и съдържа
изискуемите съгласно чл.59, ал.2 на АПК реквизити – обективирана е в писмен вид и
съдържа, както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си,
поради което същата е мотивирана.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административното производство да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Същата обаче е издадена е нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно
превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Обжалваната ПАМ е приложена на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, като в случая няма спор, че процесното МПС е
собственост на жалбоподателя. От доказателствата
по делото
обаче се опровергават изложените от административния орган фактически основания
за налагане на мярката. В приложения по
делото АУАН, е отразено констатираното от органите на реда
управление от страна на жалбоподателя след употреба на амфетамин, което обстоятелство е установено след извършена
проверка с техническо средство Drug test 5000. АУАН се ползва с
презумтивна доказателствена стойност за истинност на отразените в него факти и
обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. Тази презумпция
обаче е оборима, с всички допустими доказателства и доказателствени средства. В
процесния случай, настоящият съдебен състав намира, че от страна на
жалбоподателя се ангажираха убедителни доказателства, които оборват отразените
в АУАН факти и обстоятелства. Видно от представената в хода на съдебното
следствие съдебна химико- токсикологична експертиза, в кръвна проба, взета при
съставяне на посочения АУАН, не са установени наркотични/ упойващи вещества.
При наличието на
редовно съставен АУАН за процесното нарушение, административният орган е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП. След
изготвяне на резултатите от направеното имуноаналитично изследване, обаче са
налице нови факти по смисъла на чл. 142, ал.2 от АПК имащи значение за
материалната законосъобразност към издадения акт и същите следва да бъдат
съобразени при процесното произнасяне.
Предвид
разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“, изр. последно от ЗДвП, съгласно която „при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи“, следва извод за
недоказаност наличието на материално правните предпоставки за налагане на ПАМ
от вида на процесната.
Предвид
гореизложеното, процесната заповед за налагане на ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС по изложените в жалбата съображения следва да бъде
отменена.
При
този изход на спора, на жалбоподателя се следват разноски. Искане в тази насока
е било направено от упълномощения процесуален представител в хода на съдебните
прения. По делото се представят доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. и ДТ в размер на 10лв., като именно в този
размер следва да се присъдят разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на А.Х.К., ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-0254-000064/11.04.2023г., издадена от
мл. автоконтрольор в РУ Димитровград при ОДМВР – Хасково.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР
Хасково да заплати
на А.Х.К., ЕГН ********** ***,
сумата в размер на 510 лв., разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: