Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.05.2016г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15
състав
На единадесети
март Година 2016
В публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.М.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело N 475
по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищецът твърди в
исковата молба, че е претърпял неимуществени вреди, причинени от ПТП,
реализирало се на 05.09.2012г. около 7:00 часа в гр. Стамболийски, в района на
Т-образно кръстовище, образувано между ул. „Перущица” и ул. „Гоце Делчев” с
участието на лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № ******** и мотоциклет „Хонда“, на който ищецът пътувал като пътник, по вина на
водача на лекия автомобил – К.С.Г., който предприел завой наляво на
кръстовището без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет, вследствие на
което последвал удар. С това ищецът счита, че водачът е нарушил правилата за
движение по пътищата, като твърди, че последният е признат за виновен за
причинени по непредпазливост средни телесни повреди на водача на мотоциклета и
на ищеца по н.а.х.д. № 4206/2013 по описа на РС – Пловдив. Поддържа, че вследствие
на процесното ПТП са му причинени следните увреждания: счупване на
проксималната част на телата на втора, трета, четвърта и пета ходилни кости на
десния крак; счупване на проксималната фаланга на палеца на дясната ръка,
охлузвания в областта на дясното ходило, за което е проведена оперативна намеса
(поставяне на Киршнерови игли) и е поставена гипсова шина на дясната глезенна
става; че по време на лечението изпивал постоянна интензивна болка, движението
на десния крак било затруднено за около 4 месеца (а повече от месец едИ.твената
възможност за придвижване била посредством патерици) и в следоперативния период
не бил в състояние да се самообслужва, че това повлияло на нормалния му начин
на живот, като се чувствал потиснат емоционално и непълноценен, изпитвал
безпокойство и страх от автомобили и мотоциклети. Твърди, че деликвентът е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
– З. „Л.И.” АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 05.09.2012 - до окончателното изплащане.
Претендира съдебно – деловодните разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът
подава отговор в срок, с който оспорва предявения иск по основание и размер, в
частност механизма на ПТП, като прави възражение за съизвършителство от водача
на мотоциклета, за когото твърди, че е управлявал нерегистрирано МПС с неустановено
техническо състояние под въздействие на алкохол в размер 2.13 промила и по
отношение на него е водено н.о.х.д. 2634/2013 на РС Пловдив, приключило със
споразумение. Навежда евентуално възражение за съпричиняване по отношение на
ищеца на следните основания: той сам се е поставил в опасност, като се е
съгласил да бъде превозван на мотоциклета, въпреки знанието си за това, че
МПС-то не е било регистрирано, с неустановено техническо състояние, че не е
преминало задължителен технически преглед, както и че водачът е употребил
алкохол. Сочи, че застрахователят не е уведомен за настъпилото произшествие по
реда на чл.224, ал.1 КЗ (отм.), за което не са представяни и доказателства. Оспорва
в резултат на процесното ПТП да са настъпили твърдените по вид, тежест и
характер уврежданията, интензитета на неимуществените вреди, продължителността и
характера на лечението и възстановителния период, като счита, че няма данни
ищецът да не се е възстановил в обичайния за това срок. Оспорва съдържанието на
понятието „нормален живот”, като счита, че не е ясно какво влага ищецът в него,
поради това, че то се подчинява едИ.твено на субективни критерии. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди, че претенцията за
неимуществени вреди е завишена и отделно от това следва да бъда намалена поради
твърдяното съпричиняване. Искането за присъждане на законна лихва от датата на
деликта счита за неоснователно поради липсата на покана до застрахователя,
както и поради неоснователността на главния иск. Претендира съдебни разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
С определение
от 04.06.2015г. е допуснато привличането на трето лице помагач на страната на
ответника – водачът на мотоциклета, участвал в процесното ПТП – Е.К. – същият
не заявява становище по делото и не се явява с съдебното заседание.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено н.а.х.д.
4206/2013, по което е постановено влязло в сила решение № 3245/2013на РС –
Пловдив, с което е признат за виновен водачът на застрахованото МПС К.С.Г., в
това, че на 05.09.2012г., в гр. Стамболийски, обл. Пловдив при управление на
лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата
– чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, чл.20, ал. 1 и 2, чл.25, ал.1 и 2 и чл.37, ал.1 от
ЗдвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.А.Т. – ищец по
настоящото дело, изразяваща се в счупване на проксималната част на телата на втора,
трета, четвърта и пета ходилни кости на дясното стъпало, довело до трайно
затрудняване на движението на долен десен крайник, за около 3 до 3.5 месеца,
като подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила наказателна
присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Според съдебната
практика същата задължителна сила има и решението на наказателния съд, с което
подсъдимият се освобождава от наказателна отговорност, като гражданският съд е
обвързан и от установените в наказателното дело съставомерни вреди от деянието.
В исковата молба се твърди настъпването на неимуществени
вреди – физически болки и душевни страдания. Поради задължителната сила на
наказателното решение установени са причинените на ищеца вреди на десния крак –
счупване на горепосочените ходилните кости, довело до трайно затруднение в
движенията на долен десен крайник. По отношение на останалите неимуществени
вреди, в тежест на ищеца е да докаже тяхното настъпване и характер.
По делото е изслушано заключението на съдебно-медицИ.ка
експертиза на вещо лице д-р Д.К., неоспорено от страните, което като
компетентно изготвено и пълно съдът кредитира в цялост. От същото се
установява, че от процесното ПТП ищецът
е получил и следните допълнителни увреждания: охлузвания по гърба на дясното
стъпало и охлузвания по двете длани. Не се доказва твърдяното от ищеца счупване
на фалангата на палеца на дясната ръка, а само охлузвания по дланта. Установява
се още, че охлузванията по десния крак са причинили болки и страдания на ищеца,
както и оперативно наместване на ходилните кости и задържането им с Киршнерова
игла и гипсова превръЗ.а, както и че така проведеното лечение е било
необходимо. Според заключението, вкл. в мотивите – възстановителния период е
продължил около 3 месеца, като през това време ищецът е изпитвал болки и
страдания, по интензивни през първия месец с тенденция на затихване. Тези
изводи съответстват на твърденията на ищеца, че по време на лечението е
изпитвал постоянна интензивна болка, както и че това лечение е било
продължително, като се вземе предвид, че тази болка не е била с еднаква
интензивност през целия период.
В предмета на доказване чрез доказателственото искане на
ищеца и възражение на ответника са въведени и твърдения за
възможността/невъзможността някои от уврежданията да имат продължаващи във
времето последици. Според заключението на вещото лице по принцип уврежданията
подлежат на пълно излекуване и възстановяване, както и че възстановителният
период на ищеца е продължил около 3 месеца, но е възможно за няколко години
напред при промяна на времето и натоварване, ищецът да има неприятни усещания
до явна болка в местата на счупване, както и че теоретично е възможно след
такава травма да се образува плоско ходило, което да причинява затруднения в
придвижването и болезнена походка, като в съдебно заседание експертът добавя,
че образуването на плоско стъпало е доста вероятно. В тази част заключението на
вещото лице отговаря и на въпроса на ответника за периода на възстановяване и
дали ищецът се е възстановил напълно. Съдът приема за установено, че ищецът се
е възстановил от травмите, но е налице прогноза за неблагоприятни последици в бъдеще,
което следва да се вземем предвид при определяне размера на обезщетението.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката М.Т. – майка на ищец, които
съдът кредитира частично, като не дава вяра на изложеното относно начина на
провеждане на лечението, както и относно факта, че ищецът не е можел да се
храни, поради болки в ръката. Относно поставянето на игли и гипс, както и
периодът на престояване с иглите (45 дни), раЗ.азът на свидетелката е неясен,
нехронологичен и не съответства на изводите на вещото лице, като същото се
отнася за твърдението за невъзможност да се храни. Въпреки това, настоящият
състав счита, че тези противоречия са резултат на объркване, а не на
заинтересованост на свидетеля поради роднинската й връЗ.а с ищеца. Макар и
нехронологични все пак подкрепят заключението на вещото лице за поставяне на
игли, гипсова превръзка, както и за травми по крака. Преценката за
незаинтересованост на показанията се подкрепя и от твърдението на свидетелката,
че общо взето ищецът се е възстанови, което не е изгодно за страната. Съдът дава
вяра на показанията относно това, че ищецът не е можел да стъпва на крака си,
както и че тя или другият й син са му помагали и са го придружавали, вкл. до
тоалетна – твърдения, които се подкрепят и от посоченото в мотивите на
заключението на медицинската експертиза, че на ищеца са били предписани
патерици, които да ползва един месец.
Приемат се и твърденията, че ищецът не е работил една година, а след
това при лошо време и натоварване, изпитвал болки в крака. В тази връзка, както
и с оглед преценката за продължителността на възстановителния период и
затрудненията в придвижването от около 3 месеца – установено както от СМЕ, така
и с решението по наказателното дело, следва да се направи извод, че за
приблизително за такъв период ищецът не е имал реална възможност да работи. Не
са наведени твърдения за продължителността, в която ищецът не е можел да
работи, нито са представени доказателства, които да установят, че
неизвършването на работа в продължение на значително по-дълъг период(една
година) в сравнение с възстановителния е било именно поради травмите. Поради
това настоящият състав приема, че действително е бил засегнат нормалния начин
на живот на пострадалия – възможността да се самообслужва и да работи, но за
периода на възстановяване, каквито впрочем са и твърденията в исковата молба.
Не се установява от доказателствата да е бил засегнат социалния му живот, а
само личната, семейната и професионалната му сфера. Недоказани остават и
твърденията му за вредите в емоционален и психологически план. Неоснователно се
явява възражението на ответника, че понятието „нормален живот” има единствено
субективен характер. То следва да се преценява обективно, с оглед общоприетите
в обществото очаквания за възможност на всеки индивид да съществува и да се
развива в личната, семейната и професионалната среда – каквито безспорно са
очакванията за лично самообслужване и работоспособност.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано от
фактическа страна, че на ищеца са причинени увреждания, изразяващи се в
счупване на втора до пета ходилни кости на десния крак и охлузвания в областта
на дясното стъпало, поради което на ищецът са били поставени Киршнерови игли и
гипсова превръзка. В продължение на около 3 месеца е било затруднено движението
на десния крак, през което време ищецът е изпитвал болки, по - интензивни през
първия месец, когато е ползвал и патерици. През периода на възстановяване той
не е можел да се самообслужва, за което да му помагали роднините и не е могъл
да работи. Това се е отразило на нормалния му начин на живот в личната,
семейната и професионалната сфера. След периода на възстановяване ищецът е
продължил да изпитва болка в крака при натоварване и лошо време, като
съществува бъдеща вероятност от формиране на плоско ходило вследствие на
травмите на крака. Следователно, установява се и третата предпоставка от
фактическия състав на деликтната отговорност – претърпените неимуществени вреди. Тяхното частично установяване следва
да се преценява при определяне размера на обезщетението.
По делото е изслушано заключението на
автотехническа-експертиза на вещо лице Г.Д., неоспорено от страните, което
съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и в съответствие с останалите
събрани по делото доказателства. От същото се установява, че на мястото на
произшествието няма пътни знаци, липсва хоризонтална пътна маркировка,
разрешената скорост на движение на 50 км/ч. Мястото на удара между процесните
МПС се намира по ширината на платното за движение на около 2.10 метра вдясно от
левия бордюр и по дължината на платното на около 4.90 м. след стоманения стълб,
намиращ се на левия тротоар на ул. Перущица преди кръстовището с ул. Гоце
Делчев. Скоростта на мотоциклет Хонда в момента на удара е била 84,68 км/ч, при
което опасната му зона на спиране е 58,91 метра. Времето, необходимо за
спиране, е 4.77. секунди. Когато л.а. Опел е започнал да се отклонява наляво,
мотоциклетът се е намирал на отстояние 55,43 м. от мястото на удара. Съгласно
направеното при разпита в съдебна зала уточнение, на мотоциклета не достигат
3.48 метра, за да спре в мястото на удара. Ако обаче мотоциклетът е предприел
аварийно спиране в момента на възникване на опасността, вещото лице заключава,
че за времето, за което би достигнал до мястото на удара, л.а. Опел би се
изтеглил от същото. Ако се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч,
мотоциклетът би могъл да спре преди мястото на удара. От гледна точка на л.а.
Опел, произшествието е било предотвратимо, ако водачът е пропуснал движещия се
по ул. „Перущица“ мотоциклет, който е имал възможността да забележи
своевременно, предвид движението му по прав участък с видимост над 200 метра.
Причинната връзка между противоправното деяние и
причинените вреди се установява, от една страна, от заключението на
медицинската експертиза, според която причинените увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че тези увреждания са
причинили болки на ищеца, наложили са посоченото по-горе лечение и са обусловили вероятност за неблагоприятни
последици в бъдеще – болки при натоварване и лошо време, както и вероятност от
образуване на плоско стъпало. От друга страна, от показанията на свидетелката
Толчева се установява, че вследствие на травмите ищецът не е могъл да се
самообслужва и да работи. От изложеното следва, че е налице и следващата
предпоставка от фактическия състав на непозволеното увреждане – пряка и непосредствена причинна връзка
между противоправното деяние и претърпените неимуществени вреди.
На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. А съгласно чл.300 гражданският съд е обвързан от
заключението на наказателния съд за виновността на дееца при извършване на
деянието. След като такава се установява по наказателното дело, настоящият
състав приема, че противоправното деяние, причинило вредите, е извършено виновно от делинквента.
За да възникне отговорност за ответното дружество следва
да се установи, че то е застраховало отговорността на делинквента. За този факт
не се спори от страните, както е посочено в отговора на ответника, освен това
от представените от ищеца застрахователна полица и справка от Гаранционен фонд
се установява, че по време на процесното ПТП е действала валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника. Поради това,
съдът приема за установено, че е налице
валидно правоотношение между делинквента и застрахователя ответник и на
основание чл.226 от КЗ (отм.) застрахователят отговаря за всички вреди,
причинени от деликта по прекия иск на увреденото лице.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди,
определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление №
4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе при установяването на фактическата страна на спора, значителните
затруднения, които пострадалият е изпитвал в ежедневието си през период от около
3 месеца, възрастта на пострадалия – 35 г., остатъчните болки, появяващи се при
рязка промяна на времето и натоварване, настъпилото възстановяване от
травматичните увреждания, но и неблагоприятната прогноза за формиране на плоско
стъпало, както и и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, възлиза на 20 000 лв. Според съда тази сума е достатъчна да
компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Съдът счита, че неотносимо към спора е възражението на
ответника за съизвършителство от трето лице – водача на мотоциклета, трето лице
помагач по настоящото производство. Съгласно чл.53 ЗЗД, ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Дори да е налице съпричиняване
на вредите от третото лице помагач, то отговорността между него и деликвента,
която ответникът е застраховал, би била солидарна, а солидарният длъжник не
може да прави възражения за съпричиняване на кредитора, тъй като последния може
да иска изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
Поради изложеното възражението за съизвършителство от третото лице помагач е
неотносимо към настоящото производство и съдът не следва да го взема предвид при
определяне размера на обезщетението.
Ответникът въвежда твърдения за съпричиняване от страна
на ищеца на вредоносния резултат, като в негова тежест е било да установи фактите,
на които основава възраженията си. Знанието на увреденото лице дали процесното
МПС е било регистрирано във връзка със знанието за неговото неизвестно
техническо състояние е въпрос, който подлежи на изследване едва след като се
даде отговор на въпроса дали този факт има значение за съпричиняването на
вредоносния резултат. Това е въпрос за причинната връзка между настъпилото
произшествие и техническото състояние на мотоциклета. Не са представени
доказателства по настоящото дело, нито са налице такива по наказателното, че
произшествието е настъпило поради неизправност в мотоциклета. При липса на доказателства
за причинна връзка между техническото състояние на мотоциклета и
произшествието, безпредметно е да се изследва знанието на ищеца за този факт.
Не така стои въпросът относно възражението за знание на
ищеца, че пътува при водач с алкохол в кръвта 2.13 промила – факт, установен по
отношение на Е.К. в споразумението по н.о.х.д.2634/2013, одобрено с окончателно
определение на РС Пловдив. В ТР № 1 от 2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че е
достатъчно да се докаже от ответника, че при проявена нормална дължима грижа,
увреденият е можел да узнае, че водачът е употребил алкохол. От приложеното
н.о.х.д. 2634/2013г. се установява, че водачът на мотоциклета в бил с
концентрация на алкохол в кръвта 2.13 промила. При толкова висок процент на
алкохолно съдържание в кръвта и близкия контакт между водача и возещият се ищец,
единствено полагането на дължимата грижа е било достатъчно за ищеца, за да
установи, че се вози при пиян водач. Установява се и наличието на причинна
връзка между процесното ПТП и факта, че водачът е шофирал след употреба на
алкохол. В приетата по делото САТЕ е посочено, че ако би предприел аварийно спиране
своевременно, водачът на мотоциклета би могъл да избегне ПТП, тъй като за
времето, за което би стигнал до мястото на удара, л.а. Опел вече би би преминал
през него безопасно. Ето защо съдът намира за установено по делото, че липсата
на адекватна реакция от страна на водача на мотоциклета, причинена от
употребения алкохол, е в причинна връзка с настъпилото ПТП, респ. с вредоносния
резултат за ищеца. Возейки се при водач, за когото при полагане на дължимата грижа
би могъл да установи, че е употребил алкохол, ищецът е осъществил особена форма
на съпричиняване на вредоносния резултат. Размерът на съпричиняването следва да
бъде определен на 25%. Следователно, определеното обезщетение от 20 000 лв.
следва да се намали с 25 %, а именно с 5 000 лв. Искът е основателен за сумата
от 15 000 лева, като за разликата до пълният предявен размер от 40 000 лева
следва да бъде отхвърлен.
Относно искането за присъждане на законна лихва, тъй като
главният иск е частично основателен, върху присъденото обезщетение, следва да
се уважи и искането за законна лихва. Неоснователно е възражението на ответното
дружество, че законна лихва се дължи от поканата към застрахователя.
Застрахователят отговаря по прекия иск на увреденото лице за всички последици
от деликта, включително и за лихвата за забава от момента на непозволеното
увреждане. Това се извежда с аргумент за противното от чл.227, т.2 от КЗ (отм.)
и е установено изрично със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Следователно, на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди от датата на деликта до окончателно изплащане.
И двете страни са представили списък с разноски и са
поискали присъждането им. Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в
размер на 4 000 лв. за адвокатско възнаграждение, като ответникът е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението. Съдът, като прецени правната и
фактическа сложност на делото, приключването на същото в рамките на едно
съдебно заседание и минимално дължимия размер на възнаграждението, изчислен по
реда на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1
от 2004 за минималните адвокатски възнаграждения, намира възражението за
основателно. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноските за възнаграждение на един адвокат, които
изчислени по посочения ред възлизат на 1730 лв., а като се съобрази и уважената
част от иска, в полза на ищеца следва да се присъдят 648,75 лв.
Ответникът е поискал разноски в размер 260 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение, което изчислено по реда на Наредба № 1/2004 е в размер на 1730
лв. – общо разноски в размер 1990 лв. С оглед отхвърлената част от иска в полза
на ответника следва да се присъдят разноски в размер 1243,75 лв. на основание
чл.78, ал.3.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати държавна такса и разноски по делото, съразмерно уважената част от иска.
Следва да се присъди в полза бюджета на съда сума в размер на 675 лв.
С оглед всичко гореизложено, Софийски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК”Л.И.” АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, да плати на И.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на причинени телесни увреждания от непозволено увреждане - ПТП,
реализирало се на 05.09.2012г., на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), ведно
със законната лихва върху тази сума от 05.09.2012г. до окончателно плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 15 000 лв. до пълния
предявен размер от 40 000 лв, както и сумата от 648,75 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.А.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на ЗК ”Л.И.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сума в размер на 1243,75 лв. /хиляда двеста четиридесет и
три лева и 75 ст./, представляваща разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК”Л.И.” АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:***, да плати по сметка на СГС на основание чл.78,
ал.6 ГПК държавна такса и разноски по делото в размер на 675 /шестотин седемдесет и пет/ лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника - Е.А.К..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.