О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Плевен, 13.09.2019 г.
Плевенският районен съд, 13 гр. състав в закрито съдебно заседание
на 13.09.2019., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.д. № 5111,
по описа на съда за 2019 г. за да се произнесе взе предвид:
Делото е
образувано по искова молба от Е.Ц.И., ЕГН **********,*** против А.с.- П. ***. подадена от Е.Ц.И. с адрес ***.
На основание чл. 131 от ГПК, От А.с.П.- ***,
представляван от ***- и. ф. административен ръководител – Председател на *** е
изразено следното становище по
предявената искова молба:
Подадената
искова молба е недопустима за
разглеждане по същество, алтернативно - предявените искове за неоснователни и
недоказани, по следните съображения:
В
подадената от Е.Ц.И. искова молба /ИМ/ се сочи, че съдията - докладчик от А.с.-
П. по адм. д. № ***г. е отхвърлил предявеният от И. иск по
това дело, като е осъдил ищеца да заплати разноски по делото в размер на 100
лева и 300 лева адвокатско възнаграждение в полза на ответника ***, въпреки че И.
е поискал да бъде освободен от такси и разноски, като е представил доказателства
в тази насока. По адм. дело № 1081 / 2017 г. на А.с.- П. по което предявената
от него ИМ също е била отхвърлена, не е осъден да заплати такси и разноски и е
бил освободен от такива. Във връзка с това се твърди, че при сходни обстоятелства
е бил третиран по различен начин, в нарушение на чл.71 от ЗЗДискр. /Закон за защита
от дискриминация/. Иска се да се установи нарушение от страна на А.с.- П. с
което чрез волеизявлението на съдия *** ищецът е поставен в неравностойно
положение, в невъзможност да се ползва от законовите разпоредби при еднакви
други предпоставки, като това различно третиране не е оправдано и не е в
зависимост от някакъв обществен интерес. Иска да бъде осъден А.с.П. да
преустанови дискриминацията спрямо ищеца и да се въздържа от по-нататъшни
дискриминационни нарушения. Претендира се присъждане на обезщетение в размер на
10 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди, породени от чувства
на унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на правата и
интересите му, регламентирани в закона, както и на самооценката и убежденията
му. Иска се и присъждане на законната лихва върху тази сума от момента на
установяване от РС на нарушението до окончателно й изплащане. Посочен е и
период на исковата претенция - от 21.06.2018 г. до момента за завеждане на иска
пред РС. Твърди се и пряка връзка между вредите и противоправното поведение на
съдия ***.
На първо
място следва да се посочи, че с постановеното решение № ***г. по адм. дело
№ ***г. ищецът е осъден да заплати
единствено 300 лева разноски в полза на ответника- ***, като видно от мотивите
на съда, това са разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не е налице
осъдителен диспозитив за твърдяната в ИМ сума от 100 лв. Решението на АС-
Плевен е било обжалвано от И., като с решение № 4665 / 28. 03. 2019 г. по адм. д. № 9481 /
2018 г. на ВАС същото е било оставено в сила изцяло, т. е. включително и в
частта му за присъдените разноски.
С решение
№ 689 / 15. 11. 2018 г. по адм. дело № 1081 / 2017 г. искът, предявен от И. по
това дело също е бил отхвърлен, като съдът е отказал присъждане на разноски в
полза на ответника ***. Решението по това дело също е било предмет на
касационен контрол, като с решение № 5943 / 18. 04. 2019 г. по дело 326 / 2019
г. на ВАС е оставено в сила изцяло. Това обаче не води автоматично до извод за
различно третиране при едни и същи обстоятелства. Съдът дължи произнасяне по
всяко отделно дело, ако е направено искане за освобождаване от такси и
разноски, при което се съобразява с представените доказателства. Доколкото
отделните произнасяния на различни състави на А.с.- П. са направени по различно
време, и при представяне на различни по вид и обем доказателства, то не е
задължително по различни дела на едно и също лице да е се достигне до еднакви
произнасяния по направените искания за освобождаване от такси и разноски.
Отделните произнасяния по исканията за освобождавания от такси и разноски по
посочените по-горе дела са съобразявани при осъществения касационен контрол,
като очевидно касационната инстанция е преценила същите като правилни и по
двете съдебни производства.
Недопустимо
е преценката на касационната инстанция да се поставя отново на преразглеждане и
/ или пререшаване, какъвто резултат очевидно цели да постигне ищецът И. с
предявения иск по гр.дело № 5111/2019г. по описа на РС- Плевен. Исковата молба
имплицитно съдържа в себе си искане да бъде установено със сила на присъдено
нещо, че АС-Плевен, ответник по иска, е постановил незаконосъобразни/неправилни
съдебни актове, макар и същите да не са отменени по съответния ред, а напротив
- са били оставени в сила.
Съдът
постановява своите определения и решения, като в случаите, когато те не са
окончателни, страната, за която са неблагоприятни, може да се защити по
определения в процесуалните закони ред, като ги обжалва. След изчерпване на
възможностите за обжалване, при определени съществени закононарушения, влезлите
в сила определения и решения могат да се отменят по специалния ред за отмяна на
влезли в сила съдебни актове /глава четиринадесета АПК, глава двадесет и
четвърта ГПК/. След като дори не се твърди, че същите съдебни актове са
отменени, е недопустимо преди отмяната им да се претендират вреди от тях.
По
същество, искането съдържа доводи и формира петитум за преразглеждане на
правилността на постановен от АС-Плевен съдебен акт. Ако процесуалният спор по
цитираните в исковата молба дела вече е приключил с окончателен съдебен акт,
повторната му преценка въз основа на наведените в исковата молба оплаквания е
недопустима.
След като
решението на съда е влязло в законна сила, същото не може да бъде отменено
освен в посочените в глава четиринадесета от АПК хипотези. В случая такава
отмяна не е налице, поради което не може да се приеме, че постановеният от съда
отказ да се освободи И. от такси и разноски страда от порок. Не е налице и
предявен, още по - малко уважен иск за обявяване на нищожност на съдебно
решение по реда на чл.128а от АПК, което дело е подсъдно на съответния
административен съд. С оглед наличието на влязъл в сила съдебен акт липсва
положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, доколкото не е доказано
отказът на съда да освободи И. от такси и разноски да страда от порок и е
постановен по дело, решението по което е влязло в сила.
Извън
правомощията на РС - Плевен е извършване на проверка за законосъобразност на
влязлото в сила съдебно решение по посоченото от ищеца административно дело.
Доколкото не са уважени искания за отмяна или за обявяване на нищожност на
съдебното решение /каквито няма данни да са предявени/, РС е длъжен да зачете
неговата сила на присъдено нещо.
Вреда би могла да настъпи само при
влизане в сила на порочен акт, който след това е отменен по извънредния способ
за отмяна или е прогласен за нищожен.
След като
претендираното от И. право е отречено с влязъл в сила съдебен акт, липсва
положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Не могат да се
претендират вреди от нарушаването на права, които ищецът няма, което
обстоятелство е установено с влязъл в сила съдебен акт. След като дори не се
твърди, че постановеният по адм.дело № 823/2017 г. съдебен акт е отменен, е
недопустимо преди отмяната му да се претендира вреда от същия.
След като
се запозна с доказателствата по делото, съдът намира за установено
следното:
С оглед на
така изложените факти и обстоятелства в исковата молба, тя е
недопустима за разглеждане по същество, защото не са налице процесуални
предпоставки за нейното предявяване от категорията на абсолютните.
От
описанието в ИМ не може да се направи извод за наличие на предпоставките по
чл.71 от ЗЗДискр. В същата не се сочат нито един от признаците по чл.4 от
ЗЗДискр. Не е налице и твърдение, че И. е дискриминиран именно поради наличието
на някой от тези признаци. По тази причина не може да се приеме, че правилната
правна квалификация на исковата претенция е по ЗЗДискр. В ИМ не е налице и искане
за отмяна на влязло в сила съдебно решение - това по адм. дело № ***г. по описа
на А.с.- П. което искане е подсъдно на ВАС. Не се твърди наличие на постановен
от АС- Плевен съдебен акт, който да е отменен като незаконосъобразен и от който
да са произтекли претендираните от ищеца вреди. Ето защо и с оглед изложените
дотук аргументи в исковата молба не са посочени, а и не са налични основанията
на чл.2 от ЗОДОВ, поради което може да се направи извод, че заплащането на
обезщетение се претендира на основание чл.49 вр. чл.45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
За да се
проведе успешно производство по смисъла на ЗЗД за обезщетение за вреди, следва
да се установи чрез допустимите от процесуалния закон доказателствени средства
наличие на всички елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане
(чл.45 ЗЗД), които в конкретната хипотеза на твърдяно увреждане, следва да са:
-деяние (действие или бездействие), в случая постановен
съдебен акт, който е незаконосъобразен. Не се доказва наличие на влязъл в сила
незаконосъобразен съдебен акт.
-противоправност на деянието. В конкретната хипотеза този
елемент се свежда до факта постановения съдебен акт да е отменен по съответния
ред. Отменен акт ще е налице само тогава, когато отменящият го акт е влязъл в
сила, т.е. станал е стабилен акт. Само в този случай може да послужи като
основание за търсене на обезщетение. В конкретния случай не е налице една от
предпоставките да търсене на отговорността-отменен по съответния ред съдебен
акт.
-да са настъпили вреди в сферата на лицето, които могат
да бъдат както имуществени, така и неимуществени. Неимуществените вреди са
претърпените от лицето болки, страдания, включително и душевни такива, а не
само физическите, свързани например с накърняване на доброто име, честта и
достойнството му и т.н. В този смисъл ищецът не е доказал, че е претърпял
неимуществени вреди и че тези вреди са в пряка причинна връзка с постановен
съдебен акт от АС-Плевен.
-да е налице причинна връзка между незаконосъобразния/неправилен
съдебен акт и настъпването на вредите. При липса на доказани вреди, въпроса за
причинната връзка не следва да бъде обсъждан;
-тъй като не е доказано наличието на обективните елементи
на непозволеното увреждане, то не следва да се обсъжда и въпроса за вината.
Независимо от това, следва да се има предвид, че не е необходима вина на
конкретното длъжностно лице, изпълняващо длъжността съдия, постановило
незаконосъобразния/неправилен съдебен акт.
Ето защо, кумулативната даденост на елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане не е налице. Не са представени и
никакви доказателства в тази насока.
На всяко
лице в Република България, което твърди, че е претърпяло вреди от неправомерно
действие на друг правен субект е гарантирана от закона възможност (процесуално
право на защита) на справедлив процес за защита на правата и интересите му,
която възможност е обективирана и в която се изразява философията на
кодифицираните правила на гражданската процедура на страната ни. Тази процедура
гарантира на участниците в съдебните производства равни възможности да упражнят
предоставените им от закона права. В този смисъл неуважаването на определена
претенция съставлява своеобразна „санкция" за неоснователност или
недоказаност на заявената претенция, но не налага извод за отказ от правосъдие,
респ. за наличие на дискриминационно отношение от страна на съда.
Съдът
приема, че по гореизложените съображения следва да остави без разглеждане ИМ поради недопустимост на
предявените претенции от Е.Ц.И. ***.
Водим от
горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 5111 по описа на ПлРС за 2019 г. по иск предявен от Е.Ц.И., ЕГН **********,***
против А.с.- П. ***. подадена от Е.Ц.И.
с адрес ***.
Определението
подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: