Р Е Ш
Е Н И Е
№ ......................./..…10.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през 2020
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 8240 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 80068 от 01.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ 65687/2018 г. на СРС, 156 състав, е
уважен предявеният от
З. „Б.В.И.Г.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД,
иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във
вр. чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, че ответното
дружество дължи на ищцовото,
сумата от 265,00 лева, предетавляващи
регресно вземане по застрахователна преписка (именувана „щета“) №
**********/1081- 17 за изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП настъпило
на 11.12.2017 г. в гр. София, като лек автомобил „Рено Меган“, per. № *****при зареждане на бензиностанцията, водачът при потегляне виновно и противоправно не се уверил, че зареждането е приключило, в следствие на което
скъсал маркуча на газова колонка № 7, като нанесъл имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 06.07.2018 г. (датата на подаването
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 12.07.2018 г. по ч. гр. д. № 44907/2018 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав, като е осъдено ответното
дружество да плати на ищцовото дружество 500 лв. разноски за заповедното и
исковото производство.
Това решение е обжаилвано
в срок от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД чрез пълномощник адв.Лазаров изцяло,
с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалия закон и
процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото доказателства. Конкретните оплаквания се свеждат до
несъгласие с извода на съда, че не е налице допуснато нарушения на нормативно
задължение от страна на служителя на бензиностанцията, застрахована при ищеца, да
не оставя бензиноколонката без надзор-нарушение на чл.162, 164 и 166 от Наредба
за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове и не е налице
сътоветно съпричиняване на вредоносния резултат. Намира, че това съпричиняване
е установено от саморъчните обяснения на служителя М.Ф.на гърба на протокола за
ПТП, което съдът не е взел предвид. Наред с това сочи и наличие на
обстоятелство, изключващо противоправното и виновно поведение на застрахования
при ответника водач –твърди наличие на случайно деяние по смисъла на чл.16 от НПК поради установеното от показанията на свидетеля Т.претърпяна лична трагедия
от нея съшия ден, сочещо, че тя не е можела да разбира свойството и значението
на действията си и да ръководи постъпките си. Моли решението да се отмени и
искът да се отхвърли, евентуално да се намали обезщетението поради
съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира
разноски по списък по чл.80 от ГПК
Въззиваемата страна-ищец З. „Б.В.И.Г.“
АД с писмен отговор
оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за правилно, сочи, че е
установено противоправното поведения на застрахования
при ответника водач Т., за което сочат и обясненията на служителите на безниностанцията, че същата е потеглила от газдоколонката преди да приключи зареждането- при скъсване
на маркуча то е спряло на 18 лв. пли маркирани 20 лв.
, като за последната сума водачът Т.не е изчакала да получи касовия бон.
Оспорва да е доказано по делото съпричиняване на
вредата от служител на бензиностанцията, оспорва и твърдяното случайно деяние
от водача Т.. Претендира разноски по списък по чл.80
от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенция.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно
установяване на фактите по спора и преценката на събраните по делото
доказателства и поведението на страните, предмет на въззивна проверка е
доказване на вредата и наличието на съпричиняване.
Наведеното с въззивната жалба на ответника за първи път твърдение за
наличие на ново обстоятелство- възражение за случайно деяние при поведението на
водача Т., изключващо противоправност, не следва да
се разглежда от въззивния съд като преклудирано. За нето не е наличе
предпоснтваката по чл.266, ал.2, т.1 от ГПК. Съгласно
чл. 131 ГПК, възраженията на ответника срещу предявения иск и фактите, на които
те се основават, следва да бъдат заявени в срока за отговор на исковата молба.
С изтичане на този срок всички правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи
и правоотлагащи възражения, се преклудират,
и не могат да бъдат въведени по-късно в производството пред първоинстанционния
съд, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства - чл.
133 ГПК. Съгласно чл. 147 ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат
да навеждат нови обстоятелства и да представят нови доказателства, ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или когато се касае за нововъзникнали обстоятелства. Свидетелят Т.е изслушана в
последното открито съдебно заседание ред първоинстанционния
съд, и тогава на ответника са станали известни сочените от нея обстоятелества относно нейното състояние при нарушението.
До приключване на устните прения пред първоинстанционният
съд, обаче, ответникът не се е позовал на такова ново обстоятелство, свързано с
възражение за случайно деяние от водача Т., което да я освобождава от
отговорност, респ. за съда не е имало задължение да коригира доклада по делото
и да указва доказателствената тежести да обсъжда
такова обстоятелство, което не е наведено от страната в процеса в преклузивните срокове.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск, като е приел, че е доказано противоправното поведение на застрахования при ответника водач
Е.Т., с което тя е нарушила правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според която
разпоредба всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, а имуществени
вреди в случая били причинени от нея на 11.12.2015 г. на газоколонка
7 на бензиностанция „Еко“ в София, бул.***** , на стойност вредата в исковия
размер според приетата по делото СТЕ и диспозитилното
начало. Счел е първоинстанционния съд за
неоснователно възражението на ответника за наличие на противоправност
в поведението на служител на бензиностанцията, и евевнтуалното
такова за съпричиняване на вредата.
Въззивната инстанция споделя
частично изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Споделят се изводите за наличие на противоправно
поведение на водача Т.и тези относно вида и размера на вредата, поради което и
на основание чл.272 от ГПК въззивнитя съд препраща
към мотивите на обжалваното решение в тези част.
По повод оплакванията с жалбата, въззивнитя съд
намира възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат за основателно. По аргумент от чл. 162, и чл.164, т.3 и
чл.166, ал. 2, т. 6 от Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите
съоръжения и инстанции за втечнени въглеводородни газове (обн.
ДВ бр, 82 от 21.09.2004 г.), зареждането на МПС с газ като газоопасна работа може да се извършва само от специално
обучени работници на предприятието, т.е. на бензиностанцията-работодател в
случая. Боравенето с газови съоръжения и инсталации, каквато представлява газоколонката на бензиностанцията, е опасна дейност и
попада в изрична нормативна регламентация за осъществяването й, поради което
именно служител на бензиностанцията е било лице, задължено по силата на
нормативен акт и по възлагане от работодателя - застрахования при ищеца, да
борави с уреда за зареждане. В кръга на тези задължения следва да се счита
боравенето и упражняването на постоянен контрол на процеса по зареждане на МПС
с газ от газоколонката от неговото начало до края,
т.е. и до приключване на зареждането с изваждане на маркуча за зареждане от гърловината на резервоара на зарежданото МПС. От
показанията на свидетеля Т.се установява, че когато същата се е качила в своето
МПС и потеглила от газоколонката/макар и без самата
свидетелка да се увери дали зареждането е приключило/ на колонката не е имало
служител и не е имало кой да й каже, че зареждането не е приключило. Въззивният съд
намира, че показанията на свидетеля Т.следва да се кредитират като достоверни,
при преценката им по чл.172 от ГПК, не са събрани други доказателства, които да
оборят липсата на оправомощен да зарежда МПС с газ
при газоколонката при потеглянето на МПС управлявано
от водача Т., при което въззивният съд приема, че е
установено допуснато нарушение на горепосочените задължения по Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите
съоръжения и инстанции за втечнени въглеводородни газове от страна на служителя
на бензиностанцията, на което в момента на зареждането на МПС-то на водача Т.е
било възложено да заврежда МПС с газ, с което еу допуснато съпричиняване на
вредоносния резултат. Ако оправомощен и специално
обучен служител на бензиностанцията- какъвто е било задължително да има
съгласно нормативната уредба, беше упражнявал постоянен контрол на процеса по
зареждане и е бил на място при колонката, щеше да може да възприеме че водачът Т.се
качва в МПС преди да е приключило зареждането и съответно да предприеме
действия да предотврати потеглянето на зареждащото се МПС. Така вредата е
можела да се предотврати , ето защо въззивнитя съд ,
предвид и изложеното по-горе за установено противоправно
поведение и на водача Т., намира че съпричиняването е
поравно от двете страни- от водача Т.и от отговорния за зареждането с газ
служител на бензиностанцията, като за действията на последния отговаря
възложителя „Еко България“ ЕООД, застраховано при ищеца. Изложеното сочи, че
дължимото от ответника като застраховател на водача Т.по задължителна
застраховка гражданска отговорност, следва да се намали с 50% поради приетото
от въззивния съд съпричиняване
на вредоностния резултат с 50% от страна на
застрахования при ищеца увреден.
Поради частино несъвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се отмени частично- за уважен
размер на иска над 132,50лв. до 265 лв.
и отхвърли иска за тази разлика. В останалата част – до 132,50лв. уважен
размер, следва да се потвърди.
По разноските: При този изхода на спора въззивният
съд следва да определи отново отговорността за разноските, като намали
дължимите от ответника на ищеца на 250лв. и респ. отмени решението и в частта
за разноските по чл.78, ал.1 от ГПК над 250 лв. На ответника ищецът дължи
съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, предвид изхода на спора пред въззивния
съд, сумата 215 лв. разноски пред първата инстанция/половината от тези по
списъка по чл.80 от ГПК, при липсата и на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК пред
СРС/, и само сумата 12,50 лв. разноски
пред въззивния съд /половината от държавната такса 25
лв./ според списъка по чл.80 от ГПК. Няма представени доказателства за сторени
разноски за адв.възнаграждение от въззивника
пред СГС. На въззиваемия се дължат от въззивника на основание чл.78, ал.1 от ГПК половината от
сторените разноски пред въззивния съд по списъка по
чл.80 от ГПК, за които има доказаелства да са
направени, или 180 лв., като възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно, уговорения размер е минималния такъв по приложимия текст на
чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС към датата
на договора за правна помощ/.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 80068 от
01.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ 65687/2018 г. на СРС, 156 състав, В ЧАСТИТЕ, в които е
уважен предявеният от
З. „Б.В.И.Г.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД,
иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във
вр. чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, че ответното
дружество дължи на ищцовото
сумата над 132,50 лв. до
265,00 лева, представляваща регресно
вземане по застрахователна преписка за описаната в решението щета, ведно със законната лихва от 06.07.2018
г. (датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, и в частта, в която е осъдено ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД разноски над 250лв. до
500лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: *****, съе еедалище и адрес на
управление:***, пл. „*****, срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“
АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Дианабад“, бул. „*******, установителен
иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, че ЗАД „Д.Б.:
Ж. И З.“ АД дължи на З. „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 132,50 лева като регресно вземане по застрахователна щета № **********/1081- 17 за изплатено
застрахователно обезщетение
за ПТП настъпило на 11.12.2017 г. в гр. Софи, ведно със законната
лихва върху сумата от
06.07.2018 г. (датата на подаването
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 12.07.2018 г. по ч. гр. д. № 44907/2018 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80068 от 01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 65687/2018
г. на СРС, 156 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 215 лв. разноски пред първата
инстанция и 12,50лв. разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:
Ж. И З.“ АД да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 180лв. разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.