№ 6491
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110106164 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца К. Б. Д. срещу ответника П.Р.Б. осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 20000,00 лева, представляващо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца
наказателно производство, по което му било повдигнато обвинение по чл.
206, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, приключило с оправдателна
присъда от 09.07.2018 г. по НОХД № 15062/2009 г. по описа на СРС,
Наказателно отделение, 106-и състав, влязла в сила на 25.07.2018 г., ведно с
със законната лихва от датата на исковата молба 29.01.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата 6111,11 лева – обезщетение за забава в
размер на мораторната лихва за периода от 25.01.2019 г. до 28.01.2022 г.,
сумата от 2000,00 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди –
разходи за процесуално представителство в наказателното производство,
ведно с със законната лихва от датата на исковата молба 29.01.2022 г. до
окончателното изплащане и сумата 611,11 лева – обезщетение за забава в
размер на мораторната лихва за периода от 25.01.2019 г. до 28.01.2022 г.
Ищецът К. Б. Д. твърди, че срещу нея е водено досъдебно производство
№ ЗМ 300/2009 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 49418/2006 г. по описа на
Софийска районна прокуратура за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
20, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Поддържа, че наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда от 09.07.2018 г. по НОХД № 15062/2009
г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 106-и състав, влязла в сила на
25.07.2018 г. Поддържа, че на 28.10.2009 г. й била наложена мярка за
неотклонение „подписка“, като на 11.04.2011 г. била изменена от „подписка“
в „парична гаранция“ в размер на 1000 лв. Посочва, че на 17.10.2011 г. съдът
1
изменил мярката за неотклонение със „задържане под стража“, като на
04.06.2012 г. наказателното производство било спряно до издирване на
подсъдимата, която била задържана на 21.10.2016 г., в резултат на което
наказателното производство- възобновено на 31.10.2016 г. Ищецът поддържа,
че е поискано изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“
в по-лека такава, като на 24.11.2016 г. и 12.12.2016 г. съдът оставил без
уважение искането, а с определение от 19.12.2016 г., постановено по В.Н.Ч.Д.
№ 5563/2016 г. по описа на СГС, 17-и състав, мярката за неотклонение била
изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 1000
лв. Посочва, че за периода от 22.12.2016 г. до 09.07.2018 г. били проведени 7
открити съдебни заседания, на които ищецът се явил доброволно. Поддържа
се, че по време на воденото наказателно производство от 22.05.2007 г. до
25.07.2018 г. ищцата е изживяла силен стрес и напрежение, характеризиращи
се с голям интензитет и продължителност и отразили се на върху нейното
физическо и психическо здраве. Сочи се, че в резултат на неоснователно
повдигнатото обвинение отношенията на ищцата с близките и приятелите се
обтегнали, започнала да усеща безпокойство и несигурност относно
бъдещето, престижът и доброто й име били уронени в личен и професионален
план, у ищцата се породил страх дали близките й хора няма да си променят
отношението спрямо нея, считайки за престъпник, било засегнато чувството й
за пълноценност, бил разрушен образът й на стойностен човек и личност,
ползващ се с авторитет в обществото, изпитвала продължително състояние на
тревожност и уплаха, затворила се в себе си, не общувала с хората, намалели
социалните й контакти, било накърнено самочувствието й и усещането за
живота. Във връзка неоснователно повдигнатото му обвинение ищецът
извършил разходи в размер на 2000 лв. за заплащане на адвокатско
възнаграждение за защитник в наказателното производство по договор за
правна защита и съдействие, поради което твърди, че е претърпяла и
имуществени вреди. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът П.Р.Б. в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че
срещу ищецът е било проведено наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда. Поддържа, че претенцията за неимуществени вреди е
недоказана поради липса на ангажирани доказателства за претърпени
морални вреди, както и да са пряк и непосредствен резултат от предявеното
обвинение. Заявява, че ищецът не е представил доказателства относно
здравословното и психическото му състояние преди процесното обвинение.
Посочва, че ищцата е осъждана. Поддържа, че искът е направилно заведен
само срещу П.Р.Б., тъй като от 22.12.2009 г. до 2019 г. наказателното
производство било в съдебна фаза. Възразява срещу размера исковите
претенции за неимуществени и имуществени вреди като прекомерно завишен.
Възразява срещу искането за присъждане на разноски, тъй като по делото
нямало приложено адвокатско пълномощно и няма посочена сума, която да е
действително платена. Моли съда да отхвърли предявения иск, а в условията
на евентуалност – да присъди обезщетение в значително по-нисък размер.
2
Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените осъдителни искове с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за
извършено престъпление; влязъл в сила акт на съд, с който ищеца е оправдан
по повдигнатото обвинение; претърпени имуществени и неимуществени
вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.
При анализа на първата от предпоставките – наличие на повдигнато
срещу ищеца обвинение се установява от приложените по делото НОХД №
15062/2009 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 106-и състав, че на
22.05.2007 г. е образувано досъдебно производство ЗМ 33698/2006 г. по описа
на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 49418/2006 г. по описа на Софийска районна
прокуратура срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата в
периода 01.11.2005 г. – 25.09.2006 г. присвоил чужди движими вещи, които
владеел на обща стойност 13809,20 лева от собствеността на СД „М+В –
Митов и Сие“, представлявано от Вецислав Митов, като обсебването е в
големи размер – престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК. На 11.12.2006 г.
ищцата е дала обяснения в хода на предварителната проверка, а на 15.07.2007
г., на 02.09.2009 г. и на 20.10.2009 г. е разпитана като свидетел по
образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител.
Досъдебното производство е няколкократно спирано на основание чл. 244, ал.
1, т. 2 НПК поради неразкриване на извършителя и впоследствие
възобновявано.
С Постановлението от 28.10.2009 г., предявено на ищеца К. Б. Д. на
28.10.2009 г., същата е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на
неустановена дата в периода 01.11.2005 г. – 25.09.2006 г. в гр. София, парк Б.
градина, ресторант-пицария „Ариана“ като помагач намерила хора да
натоварят икнриминирани движими вещи в осигурения от обв. Ценков
автомобил / в съучастие с Цветомир Любомиров Ценков е подпомогнала да
бъдат присвоени чужди движими вещи, които Ценков владеел с Договор за
наем от 01.11.2005 г., собственост на СД „М+В – Митов и Сие“, като е наела
срещу заплащане четирима хамали заедно с шофьор да изнесат и натоварят на
камиони, осигурени от Ценков подробно описани вещи от ресторанта на обща
стойност 7495,70 лева – престъпление по чл. 206, ал. 1 пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4
вр. ал. 1 НК. Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“. На
10.11.2009 г. са предявени материалите по разследването на ищцата и нейния
упълномощен защитник.
На 22.12.2009 г. – 2 години и 7 месеца след образуването на ДП и 2
месеца след привличане на ищеца в качеството на обвиняем е внесен в съда
обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 15062/2009 г. по
описа на СРС, Наказателно отделение, 106-и състав. С разпореждане от
28.01.2010 г. делото е насрочено за първо открито съдебно заседание на
12.04.2010 г. като е потвърдена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение
3
„подписка“.
На проведеното на 12.04.2010 г. открито съдебно заседание ищцата,
нередовно призована се явява лично с упълномощения процесуален
представите, но ход на делото не е даден поради нередовно призоваване на
другия подсъдим. Делото е насрочено за 24.06.2010 г.
На проведеното на 24.06.2010 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява лично с упълномощения процесуален представите, но ход на делото не
е даден поради неявяване на пострадалия и неполучаване на обвинителен акт
от другия подсъдим. Делото е насрочено за 25.10.2010 г.
На проведеното на 25.10.2010 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява лично, но ход на делото не е даден поради неявяване защитника на
ищцата. Делото е насрочено за 27.01.2011 г.
На проведеното на 27.01.2011 г. открито съдебно заседание ищцата не
се явява, поради което ход на делото не е даден. Делото е насрочено за
11.04.2011 г.
На проведеното на 11.04.2011 г. открито съдебно заседание ищцата не
се явява, поради което ход на делото не е даден. Мярката за неотклонение на
ищцата е изменена от подписка в парична гаранция в размер на 1000,00 лева и
е определен 7-дневен срок за внасянето и. Делото е насрочено за 13.06.2011 г.
и е постановено принудително довеждане на ищеца.
На проведеното на 13.06.2011 г. открито съдебно заседание ищцата не
се явява, не е намерена от ОЗ „Охрана“ на адреса, поради което ход на делото
не е даден. Ищцата е обявена за общодържавно издирване за връчване на
призовка и снемане на обяснения за актуален адрес. Делото е насрочено за
17.10.2011 г.
На проведеното на 17.11.2011 г. открито съдебно заседание ищцата не
се явява, поради което ход на делото не е даден. Мярката за неотклонение на
ищцата е изменена от подписка в задържане под стража. По искане на
упълномощения адвокат на ищеца, същия е освободен от участие в
производството по делото. Делото е насрочено за 30.01.2012 г.
На проведеното на 30.01.2012 г. открито съдебно заседание ищцата не
се явява, не се явява и назначения служебен защитник, поради което ход на
делото не е даден. Делото е насрочено за 09.04.2012 г.
На проведеното на 09.04.2012 г. открито съдебно заседание ищцата не
се явява, поради което ход на делото не е даден. Наказателното производство
е спряно до издирване на подсъдимата К. Б. Д..
На 01.04.2015 г. е разпоредено да се издаде Европейска заповед за арест
по отношение на подсъдимата К. Б. Д..
Установява се, че ищцата била задържана на 21.10.2016 г. в следствения
арест в гр. Перник.
С Определение от 31.10.2016 г. наказателното производство е
възобновено и делото е насрочено в открито съдебно заседание за 24.11.2016
г.
4
На проведеното на 24.11.2016 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява, доведена от затвора в гр. Сливен и упълномощава нов защитник.
Поради неявяване на другия подсъдим, ход на делото не е даден. Оставено е
без уважение искането на упълномощения защитник на ищцата за изменение
на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава. Делото
е насрочено в открито съдебно заседание за 12.12.2016 г.
На проведеното на 12.12.2016 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява, доведена от затвора в гр. Сливен с упълномощения защитник. Даден е
ход на делото и е оставено без уважение искането на упълномощения
защитник на ищцата за изменение на мярката за неотклонение „задържане
под стража“ в по-лека такава. Делото е насрочено в открито съдебно
заседание за 22.12.2016 г.
С определение от 19.12.2016 г. постановено по ВНЧД № 5563/2016 г. по
описа на СГС, НО, XVII въззивен състав е отменено протоколното
определение от 24.11.2016 г., постановено по НОХД № 15062/2009 г. по описа
на СРС, Наказателно отделение, 106-и състав в частта, с която е оставено без
уважение искането на подсъдимата К. Б. Д. за изменение на взетата спрямо
нея мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава и е
изменена взетата спрямо подсъдимата К. Б. Д. мярка за неотклонение от
„задържане под стража“ в парична гаранция в размер на 1000,00 лева.
Постановено е подсъдимата да бъде освободена от следствения арест на
ГДИН след внасянето на гаранцията.
Видно от изисканата справка от МВР, ГДИН, ищцата е била задържана
по НОХД № 15062/2009 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 106-и
състав в ареста в гр. Перник за периода от 21.10.2016 г. до 31.10.2016 г., след
което е постъпила в затвора в гр. Сливен за периода от 02.11.2016 г. до
21.12.2016 г. След изменение на мярката за неотклонение в гаранция и
внасянето на гаранцията, ищцата е била освободена.
На проведеното на 22.12.2016 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява с упълномощения защитник. Ход на делото не е даден поради
несвоевременно организиране защитата на другия подсъдим. Делото е
насрочено в открито съдебно заседание за 02.03.2017 г.
На проведеното на 02.03.2017 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява с упълномощения защитник. Даден е ход на делото, даден е ход на
съдебното следствие, прието е заключение на вещото лице по повторна
икономическа експертиза, изслушани са свидетели. Делото е насрочено в
открито съдебно заседание за 15.06.2017 г.
На проведеното на 15.06.2017 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява с упълномощения защитник. Делото е насрочено в открито съдебно
заседание за 09.10.2017 г., поради неявяване на съдебен заседател.
На проведеното на 09.10.2017 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява с упълномощения защитник. Делото е насрочено в открито съдебно
заседание за 20.11.2017 г., поради неявяване свидетелите, които следва да
бъдат разпитани.
5
На проведеното на 20.11.2017 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява с упълномощения защитник. Делото е насрочено в открито съдебно
заседание за 12.02.2018 г., поради неявяване председателя на състава.
На проведеното на 12.02.2018 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява с упълномощения защитник. Даден е ход на делото, продължено е
съдебното следствие като са разпитани свидетели. Делото е насрочено в
открито съдебно заседание за 02.04.2018 г.
На проведеното на 02.04.2018 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява с упълномощения защитник. Не е даден ход на делото поради неявяване
на свидетели. Делото е насрочено в открито съдебно заседание за 11.05.2018
г.
На проведеното на 11.05.2018 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява с упълномощения защитник. Даден е ход на делото, продължено е
съдебното следствие като са разпитани свидетели. Делото е насрочено в
открито съдебно заседание за 09.07.2018 г.
На проведеното на 09.07.2018 г. открито съдебно заседание ищцата се
явява с упълномощения защитник. Даден е ход на делото, приключено е
съдебното следствие, предоставена е последна дума на подсъдимите и е
постановена присъда.
Относно втората предпоставка за уважаване на иска – влязъл в сила акт
на съд, с който ищецът е оправдан: от приложеното НОХД № 15062/2009 г.
по описа на СРС, Наказателно отделение, 106-и състав се установява, че на
09.07.2018 г. била постановена оправдателна присъда по отношение на
двамата подсъдими по делото, която няма данни да е протестирана от
представителя на държавното обвинение.
По отношение на следващите две предпоставки – претърпени
неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и
незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на
ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието
или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК се
приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират
неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното
настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се
предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012
г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;
Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на
ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са
налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав –
като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с
незаконно водения процес се установяват както от показанията на свидетеля
Н.М. Д., така и от въведената с цитираната задължителна практика на ВКС,
6
житейска презумпция за претърпени неимуществени вреди, които не се
отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази
връзка, от показанията на разпитания по делото свидетел Н.М. Д., която е
майка на ищеца и чиито показания съдът прецени съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК, се установява, че в периода след задържането на ищцата под
стража, същата преживяла редица негативни емоции, изразяващи се в
притеснение, дискомфорт, страх, невъзможност да си намери работа.
Предвид гореизложеното искът се явява доказан по своето основание и
съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените
вреди по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/68
г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед
спецификата на правното основание по чл. чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ
константната практика на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е
било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия
процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на
претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на
увредения, обществено и социално положение, икономическите условия в
страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на
обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от
06.01.2015г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по
гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице
и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява
претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004
ОСГК/.
В тази връзка следва да се изтъкне обстоятелството, че обвинението чл.
206, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, доколкото законодателят е
предвидил лишаване от свобода от една до шест години, което следва да се
отчете като обстоятелство, водещо до увеличаване на интензитета на
негативните емоции на ищеца.
Настоящият съдебен състав като съпостави гореизложените
7
задължителни критерии с установеното от фактическа страна по настоящето
дело намира, че размерът на паричното обезщетение, който най-пълно би
съответствал на критерия за справедливост е 3000,00 лева.
Във връзка с така определеното обезщетение настоящата инстанция
дължи да отбележи, че счита времето за приключване на наказателното
производство като отговарящо на критериите за разумност на срока. Съгласно
трайно установената практика на Европейския съд за защита правата на
човека и основните свободи – разумността на срока за провеждане на
наказателното производство следва да се преценява с оглед фактическата и
правна сложност на делото, действията на обвиняемото лице и действията на
компетентните държавни органи, насочени към приключване на
производството с окончателен акт. В конкретния случай се установява, че
наказателното производство е било образувано през 2007 г. срещу неизвестен
извършител след продължила повече от половин година предварителна
проверка. Самото досъдебно производство е няколкократно спирано на
основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК поради неразкриване на извършителя и
впоследствие възобновявано, а ищцата е била привлечена като обвиняем едва
през 2009 г. Констатират се значителни усложнения в наказателния процес от
фактическа и правна страна /двама обвиняеми, множество свидетели,
спирания на досъдебното и съдебното производство, обявяване за
общодържавно издирване на ищцата и издаване на европейска заповед за
арест/, продължителността на делото е била 11 година, от която – 2 години и 7
месеца досъдебно производство, само 2 месеца от които ищцата е била
привлечена като обвиняем и над 8 години съдебно производство пред СРС.
Следва да се отчете обаче, че за период около 7 години (от 27.01.2011 г. до
24.11.2016 г.) съдебното производство е забавено поради виновното
неявяване на ищцата, поради което делото е спряно за провеждане на
оперативно-издирвателни методи, изменена е взетата мярка за неотклонение
спрямо ищцата. Именно самата ищца с поведението си е станала причина за
изменението на мярката за неотклонение в по-тежка, което е препдоставило
задържането и в следствения арест и в затвора в гр. Сливен за период от 2
месеца.
В настоящия случай следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
до момента на привличането и във връзка с процесното обвинение ищцата не
е била осъждана. Същевременно следва да се посочи, че при ищцата е имало
безпокойство и притеснение от възможността да бъде предадена на съд и да и
бъде наложено тежко наказание. Както при всеки човек, обвинението е дало
неблагоприятно отражение върху психиката на ищцата. Била е притеснена и
изнервена, видно от събраните по делото свидетелски показания, но не са
установени специфични здравословни проблеми от психическо или
физическо естество, обусловени от конкретното разследване. Не се е
установила от показанията на свидетеля и загуба на социален или
професионален статус, или загуба на възможност за трудова и социална
реализация, доколкото свидетелката, макар и майка на ищцата, признава, че
не поддържат близки взаимоотношения. Същевременно обаче са засегнати
защитени от Конституцията на Република България основни човешки права и
8
ценности.
С оглед изложеното, предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди се явява основателен и доказан до сумата от 3000,00 лева като за
разликата над посочения размер до пълния предявен размер от 20000,00 лева
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно разясненията дадени в ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.д. №
3/2004 г., ОСГК на ВКС отговорността на държавата в хипотезата на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗООВ от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение при съответно приложение
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая присъдата, с която ищецът е оправдан по
повдигнатото му обвинение е влязла в сила на 25.07.2018 г., от когато
ответникът е изпаднал в забава и дължи законната лихва. Претенцията за
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е от по-късна
дата - 25.01.2019 г., поради което и в приложение на диспозитивното начало
следва да се присъди от посочения момент. Предвид уважената част на иска
за обезщетение за неимуществени вреди ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца изтеклата до подаване на исковата молба /28.01.2022 г. /
лихва в размер на 916,65 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн калкулатор, както и законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането. За разликата до пълния претендиран размер,
претенцията за лихва подлежи на отхвърляне.
По отношение предявения иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди:
По делото не е спорно, а и от приобщеното наказателно производство е
видно, че ищецът е бил представлявана от упълномощения защитник адв. Е.
Г. на проведените след 24.11.2016 г. открити съдебни заседания. По
наказателното производство обаче не е представен договор за правна защита
и съдействие, от който да е видно какъв е уговорения размер на адвокатско
възнаграждение и бил ли е реално заплатен същия преди приключване на
наказателното производство. Посочения пропуск не може да бъде саниран
тепърва с прилагане на договора в настоящото производство, още повече
предвид направеното от ответника възражение в тази насока.
Поради изложеното предявеният иск за обезщетение за имуществени
вреди се явява изцяло неоснователен. Неоснователна се явява и акцесорната
претенция по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава върху обезщетението за
имуществени вреди.
С оглед изхода на делото и изрично направеното искане в тази насока,
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца
внесената държавна такса в размер на 10 лева.
В полза на ищеца следва да бъде присъдени разноски за реално
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Ответникът
своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на
9
претендирания от ищеца адвокатски хонорар, което се явява неоснователно –
заплатената сума е съобразна с разпоредбата от на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно уважената част от исковете в тежест на ответника следва
да бъде възложена сумата от 136,36 лева.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., БУЛСТАТ .. с адрес .. да заплати на К. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: .. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 86
ЗЗД сумата от 3000,00 лева, представляващо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца наказателно
производство, по което му било повдигнато обвинение по чл. 206, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, приключило с оправдателна присъда от
09.07.2018 г. по НОХД № 15062/2009 г. по описа на СРС, Наказателно
отделение, 106-и състав, влязла в сила на 25.07.2018 г., ведно с със законната
лихва от датата на исковата молба 29.01.2022 г. до окончателното изплащане,
сумата 916,65 лева – обезщетение за забава в размер на мораторната лихва за
периода от 25.01.2019 г. до 28.01.2022 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 146,36 лева – разноски в производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер от 20000,00 лева, иска за мораторна лихва
върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
присъдения размер до пълния предявен размер от 6111,11 лева, иска за
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за процесуално
представителство в наказателното производство в размер на 2000,00 лева,
ведно с със законната лихва от датата на исковата молба 29.01.2022 г. до
окончателното изплащане и иска за мораторна лихва за забава за периода от
25.01.2019 г. до 28.01.2022 г. върху главницата за обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата 611,11 лева като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10