Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер……, 09.06.2016 година, град Варна,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На десети
май две хиляди и четиринадесета година:
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: В.Г.,
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 2018 по описа
за 2013г. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за заплащане на
сумата от 6380 евро, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът – И.С. *** твърди в
исковата си молба, че на 12.12.2012г. заплатил на ответницата И.С.Ц. сумата от
6380 евро, във връзка с което била подписана двустранна разписка. Независимо,
че в нея като основание за плащане е посочено „…част от плащане на стойността
на складов парцел на „В.”, извършеното плащане е без основание и подлежи на
връщане, поради това, че пълният размер на цената дължима на соченото дружество
е платена по банков път предния ден на 11.12.2012г. по банкова сметка *** „Прокредит Банк”, при издаване на проформа фактура №
103/11.12.2012г. Обстоятелството, че това плащане няма като свое основание
извършената с посоченото дружество сделка се признавало от ответницата с
депозираното писмено становище по гр.д.№ 4228/2014г. Моли съда да уважи иска,
ведно със законната лихва, от датата на исковата молба и направените разноски.
Ответницата И.С.Ц. е допозирала писмен отговор с който оспорва иска изцяло.
Твърди че действително на сочената дата 12.12.2012г. е подписала разписката, но
не е получавала реално сумата по нея, поради забрана от управителя на „В.” ООД
да получава пари в брой. Твърди че още същия ден сумата е преведена по банков
път на „В.” ООД от ищеца. Моли съда да отхвърли иска. Твърди че е върнала
парите и няма задължения към ищеца.
Съдът, след преценка на
представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна: По делото няма спор, че на
12.12.2012г. ответницата И.С.Ц. подписала разписка на ищеца за получена сума от
6380 евро, представляваща „…част от плащане на стойността на складов парцел на
„В.”. С исковата молба е представена вносна бележка от 12.12.2012г. – 11.26ч.
от Прокредитбанк за внесена сума в размер на 27331.64лв. от И.С.С. по сметка на
„В.” ООД. Като основание за внасяне на сумата е посочена проформа фактура №
103/11.12.2012г.(лист 8 от делото).
Представен е и нотар.акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 190, том VІІ, рег.№ 9588, дело №
1097/2012г. на нотариус Красимира Кангалова с който ищецът е закупил от „В.”
ООД представлявано от управителя Пламен Костадинов поземлен имот с
идентификатор № 10135.3506.254 в м.”Пчелина
с площ 750 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност „Пчелина”, ведно с
построените в него сграда и навес срещу сумата от 21887,70 лева без включен
ДДС.
С отговора ответницата е оспорила
иска, с възражения че отношенията й с ищеца са във връзка с подписани договори
за заем от 13.12.2012г.; 14.12.2012г. и 15.12.2012г., за които е водила дела №
4225/2014г.; 4228/2014 и 4232/2014г. по
описа на ВРС. С тях претенциите й са уважени и това е причина ищецът да води
настоящото дело, за да не връща заетите суми или поне да намали размерът на
задълженията си.
Признава че ищецът я е посетил
лично в дома й за да й предаде исковата сума от 6380 евро, във връзка с покупка
на имот в м-ст „Пчелина” от „В.” ООД, чийто управител е нейният зет, а счетоводител
дъщеря й. Тя му подписала разписка, но тъй като след разговор със зет си
установила, че няма право да взема тези пари ги върнала на ищеца и го уведомила
да ги преведе по банков път, което той направил.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи: Неоснователното обогатяване като правен
институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно
имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да
бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на
обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването
и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При
липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното
обогатяване.
В конкретния случай съдът счита
иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за неоснователен, доколкото ищецът не
доказа твърдяното наличие на обогатяване чрез пряка престация на сумата от 6380
евро.
Съгласно
задължителната и трайноустановена практика,
характерно за първата хипотеза, уредена от разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД,
е че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване
между даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен е моментът на
получаването – към този момент между даващия и получаващия не е налице валидно
задължение, част от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде
погасено чрез даването, или както е определено в ППВС №1, 1979 година: „при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго“. Тук намират място широк кръг от случаи, при
които едно лице получава нещо, без да има основание за това, като не се очаква
то да възникне впоследствие, поради което липсва и основание за задържане на
полученото. На първо
място, основание липсва когато получаването е въз основа на нищожен акт.
Получаване без основание е налице и в случаите на частична нищожност, когато
полученото е въз основа на отделна нищожна клауза, тъй като тя е основанието, с
оглед на което е получена сумата и нищожността й означава липса на основание.
Първоначална липса на основание ще е налице и при незавършен фактически състав.
Тук се обхващат и случаите, когато е съществувало основание, но към момента на
даването то е вече отпаднало: Договорът е развален, унищожен; задължението е
било изпълнено изцяло от един от солидарните длъжници, след което друг
солидарен съдлъжник изпълнява на кредитора същото задължение; дългът е платен
от поръчител, а след това кредиторът получава плащане и от длъжника; кредиторът
е прехвърлил вземането си на друг кредитор и въпреки че е бил уведомен,
длъжникът изпълнява на стария кредитор. В тези случаи липсва валидно
съществуващо задължение, което даването цели да погаси. Когато длъжникът
изпълнява повече от дължимото, съществува валидно задължение, което да бъде
погасено, но сумата, която надхвърля размера на дълга, е получена от кредитора
без основание и подлежи на връщане.
За да приеме наличието на основания за уважаване на една претенция за връшане, чийто източник ищецът
твърди, че е именно осъществяването на състава на чл.55 от ЗЗД, Съдът следва да
прецени: налице ли е обогатяване на едно лице (в случая на ответницата),
настъпило в резултат на получаването на някаква облага или ценност (в случая
пари), налице ли е обедняване на друго лице
(в случая на ищеца), от патримониума на което е излязла тази материална облага,
и има ли връзка между едното и другото, т.е. дали обогатяването е за сметка на обедняването.
В същото време, съдът следва да направи извод и за това дали разместването на
материални блага (получаването на нещо от едно лице и обогатяването на друго за негова сметка) е станало без наличието
на валидно право основание. Т.е. в хода на производството по предявения
иск по чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е
платил процесната сума на ответника без правно основание и датата, на която е
извършено плащането. От своя страна ответнкът следва да проведе насрещно доказване
като опровергае твърденията на ищеца и съответно да докаже възникването на
задължението на ищеца към ответника, размера на същото и основанието за
пораждането му. В този смисъл е и изнесения по делото доклад.
В конкретния случай на база
представените и събрани по делото писмени доказателства, съдът счита, че не
може да се направи категоричен извод, че ищеца е заплатил на ответницата
сумата, във връзка с което тя му издала разписка на 12.12.2012г. Твърденията на ищеца че извършеното плащане е без основание и подлежи на
връщане, поради това, че пълният размер на цената за покупка на парцела, дължима
на соченото дружество е платена по банков път на 11.12.2012г. по банкова сметка
*** „Прокредит Банк”, при издаване на проформа
фактура № 103/11.12.2012г. противоречи на представената вносна бележка която е
с дата 12.12.20112г. 11.26ч.
Съдът приема, че на сочената дата
12.12.2012г. ищецът е посетил ответницата в домът й, за да й предаде процесната
сума от 6380 евро, във връзка със сключване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот с търговско дружество чийто управител е зет на ответницата. След
като последният в проведен разговор обяснил, че плащането не може да става на
ръка, ищецът превел сумата по банков път същия ден около обяд.
Съдът счита, че представената
разписка не доказва реално предаване на исковата сума, предвид описаната
фактическа обстановка.
Отделно от това от служебно
извършената справка по цитираните граждански дела № 4225/2014г.; 4228/2014 и
4232/2014г. по описа на ВРС., се
установява че ответницата е дала на ищеца в заем суми в размер на по 5 000
евра, с договори за заем с нотариални заверки на подписите.
Житейски нелогично е на 12.12.2012г. да даваш
сумата от 6380 евро, за която твърдиш че е получена без основание, а на 13.12,;
14.12. и 15.12.2012г. да вземаш заеми от същия този човек, без да прихванеш
сумата която вече си дал.
Това обстоятелство, също доказва извода на съда, че реално предаване на 6380 евро между страните на сочената дата 12.12.2012г. не се е осъществило.
Предвид това предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв, следва да се отхвърли от съда.
Разноски не са претендирани от
ответницата поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от И.С.С. с ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 6380 евро като получена без основание с разписка от
12.12.2012г., против И.С.Ц. с ЕГН-********** ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: