ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Русе, 02.12.2019 год.
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав в закрито заседание на втори декември
две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6130/2019
год. по описа на РРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от И.И.К., ЕГН ********** против Йоан Игнатов К., ЕГН **********,
роден на *** год. и Изабела Игнатова К., ЕГН **********, родена на *** год.,
действащи чрез тяхната майка и законен представител Л.В.К., ЕГН ********** с
петитум да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът
не дължи заплащане на сумата по изп.д. № 20194510400039 в размер на 6695.56
лева, от която 5700.00 лева главница, 443.67 лева- законна лихва, 5.00 лева
неолихвяема сума, 35.00 лева- разноски по изп.д. и 511.89 лева- такса по чл. 53
от тарифата за ДТ, защото в периода от 13.11.2017 год. до 19.03.2019 год. са
били в сила и са действали привременните мерки, постановени от съда.
Привременните мерки по смисъла на 323 от ГПК и чл. 127, ал. от СК действат
до влизане на решението в сила. В случая са постановени привременни мерки с
протоколно определение № 825/13.11.2017 год., по силата на което родителските
права са предоставени на бащата, местоживеенето на децата е определени при
него, на майката е предоставен режим на родителски отношения, а издръжката е
следвало да се поеме от съответния родител, докато децата са при него.
Определението по привременните мерки е изпълнително основание по смисъла на чл.
404, т. 1 от ГПК, поради което и би била приложима разпоредбата на чл. 439, ал.
2 от ГПК, според която искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В производството по чл. 323 от ГПК същинско съдебно
дирене обаче не се извършва, изключая становището на дирекция „Социално
подпомагане“. Следователно не може да се приеме, че искът е допустим.
Аргумент в защита на тази теза е разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, по
силата на която съдът, който е решавал спора по същество, е следвало да вземе
предвид настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение
за спорното правоотношение, т.е. да се отчете действието на привременните мерки
и да присъди издръжка от влизане на решението в сила или от привеждането му в
изпълнение, каквато е константната практика (Решение № 134 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 90/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 65 от 28.02.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о., ГК и др.). В постановеното решение № 20/09.02.2018 год. по гр.д. №
1032/2018 год. по описа на РС- Бяла тези обстоятелства не са взети предвид. Не
са отчетени и при обжалването, съгласно т. 1 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК по силата на служебното
начало. Родителските права са предоставени на майката, местоживеенето на децата
е определено при нея, на бащата е определен режим на родителски отношения и
присъдена издръжка от предявяване на иска- 05.10.2017 год.
Недопустимо е предявяване и на иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, тъй като по този ред се защитават права, а не
факти. За да е допустим този иск, ищецът трябва да има правен интерес да
възстанови правото си, ако то е накърнено, да установи съществуването или
несъществуването на едно правоотношение или на едно право. Правният интерес на
ищеца е бил защитим в производството по гр.д. № 1032/2018 год. по описа на РС- Бяла, а настоящото
дело се основава на факти, които са били обект на произнасяне по това дело. Установяването на защитимо по съдебен ред право е различно от
установяване на факти по съдебен ред. На практика с настоящата искова молба се цели произнасяне по факти,
които е следвало да бъдат обсъдени в бракоразводното дело, по което има влязло
в сила решение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.129 ал.1,
вр. чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ВРЪЩА искова молба, подадена от И.И.К., ЕГН ********** против Йоан Игнатов К.,
ЕГН **********, роден на *** год. и Изабела Игнатова К., ЕГН **********, родена
на *** год., действащи чрез тяхната майка и законен представител Л.В.К., ЕГН **********
да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът не дължи
заплащане на сумата по изп.д. № 20194510400039 в размер на 6695.56 лева, от
която 5700.00 лева главница, 443.67 лева- законна лихва, 5.00 лева неолихвяема
сума, 35.00 лева- разноски по изп.д. и 511.89 лева- такса по чл. 53 от тарифата
за ДТ, защото в периода от 13.11.2017 год. до 19.03.2019 год. са били в сила и
са действали привременните мерки, постановени от съда.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 6130/2019
год. по описа на РРС - I граждански състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Русенски окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: