Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Сливен, 08. 03. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети
февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и
на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА
касационно административнонаказателно
дело № 275 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от М.С.Т.,
чрез адв. С.Г. ***, против Решение № 110 от 04.11.2022
г., постановено по АНД № 20222220200316/2022 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
/ЕФ/, Серия К № 5847949, издаден от ОД на МВР – Сливен, с който на жалбоподателя
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необосновано. Касаторът счита, че
в границите на правомощията по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН, съдът не разполага с
материалноправната компетентност на административнонаказващ
орган и не може да посочва различно от вече посоченото в процесния електронен
фиш основание, послужило за прилагане на института на повторност,
а има единствено правомощието да отмени електронния фиш. Посочва, че в
решението си съдът потвърдил, че в електронния фиш са допуснати фактически и
правни непълноти, но приел, че същите са от категорията на несъществените
процесуални нарушения, тъй като определящи били други съществуващи в процесния
електронен фиш реквизити: размерът на превишената скорост и мястото на
извършване на нарушението. Счита, че АНО следва задължително да конкретизира
състава на разпоредбата, към която препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тъй като е
недопустимо същата да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика,
както е сторил решаващият съд. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени изцяло решението на Районен съд – Нова Загора и вместо него да постанови
друго, с което да отмени
електронния фиш. Моли съда да присъди в полза на касатора
направените по АНД № 316/2022 г. по описа на Районен съд - Нова Загора разноски
за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява, представлява се от упълномощен
процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище, чрез упълномощен
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, като счита същата
за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Нова
Загора. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което
е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но
е неправилно.
Производството пред Районен съд – Нова
Загора, е образувано по жалба от М.С.Т. ***, чрез адв.
С.Г. ***, против електронен фиш Серия К № 5847949, издаден от ОД на МВР–
Сливен, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1200 лева.
За да потвърди процесния ЕФ като законосъобразен,
Районният съд е приел за установено извършването на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя; изложил е съображения за
неоснователност на наведените в жалбата доводи; счел е, че наложеното наказание
е правилно определено при условията на повторност и
правилно е приложена съответната норма за налагането на предвиденото
административно наказание в двоен размер. Приел е, че не са налице съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати от АНО при издаването
на обжалвания ЕФ.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд
следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:
На жалбоподателя е издаден ЕФ Серия К №
5847949 по описа на ОД на МВР – Сливен, за това, че на 21.03.2022 г., в 10:41
часа, в обл. Сливен, гр. Нова Загора, по ул.
„Старозагорско шосе“ до „Септемврийски кът“, при общо ограничение на скоростта за
населено място до 50 км/ч, въведено с пътен знак Д11, с ATC-№120ccdc било
установено и заснето, че със собственото си МПС, марка „Рено Клио“, рег. № ********, което се е движило със скорост от 93 км/ч,
съответно превишената стойност на скоростта е с 43 км/ч, след приспаднат
толеранс от 3 км, жалбоподателят извършил нарушение за скорост. Нарушението
било извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5244801, в условията на повторност.
Издаденият ЕФ е за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, било наложено административно наказание глоба в
размер на 1200 лева.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице жалба.
Настоящият касационен състав намира, че
първоинстанционният съд е постановил своето решение при неизяснена фактическа
обстановка. С процесния ЕФ на жалбоподателя е наложена глоба за нарушение на
въведено ограничение за скорост, без по делото да са представени доказателства
за установената скорост на движение на МПС, управлявано от Т.. В мотивната част на
процесния ЕФ е посочено, че е установена скорост на движение от 93 км/ч, при разрешена стойност
на скоростта до 50 км/ч. Съответно превишената стойност на скоростта била с 43
км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км. Към доказателствения материал по делото
пред Районния съд като част от преписката, представена от АНО, е снимка № 120CCDC/0019581 с дата на запис– 21.03.2022 г. от 10:41 часа
/л. 11 от делото на РС-Нова Загора/. На същата са отразени дата, час, локация
на запис, GPS координати и въведеният лимит на
скорост на движение. Но липсва отразяване на установената скорост на движение
на заснетото МПС с рег. № ********. По делото липсват доказателства, въз основа
на които да се извърши обоснована преценка за конкретното административно
нарушение.
Предвид изложеното, решението на Районния съд е
необосновано, не са изяснени релевантните за спора факти в тяхната пълнота.
Съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което
налага отмяната му като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на Районния съд. При новото разглеждане съдът следва да събере
доказателства за всички относими факти, включително и за скоростта на движение на
автомобила на посочената в ЕФ дата и час, и начина, по който е установена, след
което в зависимост от фактическата обстановка, която приеме за установена, да
приложи материалния закон към тези факти.
По изложените съображения, обжалваното решение следва
да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд при съобразяване с дадените по-горе указания.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, по разноските пред
настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221,
ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 110 от 04.11.2022 г.,
постановено по АНД № 20222220200316/2022 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Нова Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: