Решение по дело №16008/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 360
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 19 февруари 2022 г.)
Съдия: Георги Димитров Димитров
Дело: 20215330116008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Д. Димитров
при участието на секретаря Цвета Ив. Василева
като разгледа докладваното от Георги Д. Димитров Гражданско дело №
20215330116008 по описа за 2021 година
намира за установено следното :
Обективно съединени искове с правно основание чл. 143,ал.2 от СК и
чл. 149 от СК, предявени от малолетното дете А. С. Р. чрез неговата майка и
законен представител Й. Н. П., двете от гр. *** срещу С. Р. Р. от гр. ***.
Твърди се, че ответникът е баща на малолетното дете. Страните живели
заедно на семейни начала. Твърди се още, че от края на *** страните не
живеят заедно и оттогава майката се грижи изцяло за детето. Майката
твърди, че от две години бащата не е давал никаква издръжка на детето.
Детето е ученик в *** в училище в гр. ***, като се твърди, че разходите му за
храна, облекло, училищни пособия и градски транспорт са се увеличили
много. Твърди се, че бащата работи и реализира високи доходи и може да
заплаща искания размер издръжка за детето.
По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се
иска да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка на детето А. в
размер на 300,00 лева, считано от ***г. до подаване на исковата молба –
12.10.2021г., както и месечна издръжка на детето в размер на 300,00 лева,
считано от подаване на иска – 12.10.2021г. до настъпване на
1
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Претендира се законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до
пълното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ответникът лично в писмения си отговор и в съдебно заседание по
делото взема становище по исковете. Твърди, че исковете са допустими, но
неоснователни по отношение на техния размер. Счита, че следва да се
присъди месечна издръжка за детето около минималния допустим от закона
размер – 162,50 лева месечно. Твърди, че за минал период е участвал в
издръжката на детето, като е заплатил част от две такси за извънучилищни
дейности, закупил му е два мобилни телефони, платил е след завеждане на
делото три издръжки по 165,00 лева. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното :
Ответникът е баща на малолетния ищец, което е видно от представеното
удостоверение за раждане от ***. на община ***.
В настоящото производство следва да се извърши преценка на нуждите
на децата и възможностите на родителите да осигуряват издръжка. Съгласно
чл. 143 от СК, родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Детето А. понастоящем е на ***години, ученичка в *** на *** през
учебната 2021/2022г. – видно от уверение от ***., приложено по делото.
Приложена е карта за учащ на детето за м. октомври 2021г. на стойност 16,00
лева.
Приложена е Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на майката Й.П. от 12.10.21г., според която същата има едно дете,
не притежава недвижими имоти и МПС, няма влогове, получава месечна
заплата в размер на 1 400,00 лева, няма никакви други доходи.
Приложен е и социален доклад, изготвен от Д“СП“ – ***, който съдът
кредитира изцяло. Според доклада, след раздялата на страните майката и
детето останали заедно, а бащата се преместил при своите родители. От
началото на 2021г. бащата живее в гр. ***на квартира. Бащата работил в ***и
твърди, че преди и след завръщането си е купил дрехи и обувки на детето и е
2
давал пари. Бащата през лятото на 2021г. твърди, че е платил екскурзия на
детето на стойност 400,00 лева. За първия учебен ден дал 150 лева –
половината от необходимите пари за закупуване на учебни пособия на
детето. Майката и детето живеят в жилище, собственост на нейните
родители. Майката работи в частна фирма с месечна заплата от ***лева, а
бащата заявява, че работи на 4 часов ден със заплата от 320 лева месечно.
Приложени са и справки от ТД на НАП- ***от 03.12.21г. досежно
доходите на майката по делото. Според справката – майката работи в „*** –
***с месечен доход от 1290,00 лева, а според справка от ТД на НАП – ***и
ТД на НАП – ***ответникът работи в „***“ ***с месечен доход от 610,00
лева.
Страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на
свидетеля на ищцовата страна М. Б. се установява, че познава майката от
първи клас. Детето й сега е в ***. През ***. майката и бащата на детето се
разделили. Й. нямала друг съжител. Бащата след завеждане на делото е
превел на детето три издръжки от по 165,00 лева. С. работел в *** в ***.
Имал лека кола и мотор на негово име. Детето ходело на уроци по
математика веднъж седмично, за което майката заплащала по 30 лева на
урок. Майката й купувала всичко необходимо за детето.
Ответната страна също ангажира гласни доказателства. От показанията
на свидетеля Е.Я. се установява, че живее на семейни начала с ответника от
близо ***години. Живеят под наем в ***, който плащала свидетелката. С.
работел в ***за ***. Работел на 4-часов трудов договор. Не знаела колко е
неговата заплата. Бащата от няколко месеца давал различни суми на детето –
лятото дал 400 лева за екскурзия, купил му и 2 мобилни телефона за по 340
лева всеки, както и за месечната такса на детето за волейбол – 40 лева.
При така установеното от фактическа страна относно нуждите на детето
А. и материалните възможности на родителите, съдът счита, че за
издръжката на детето са необходими и възможни средства по иска с
основание чл. 143,ал.2 от СК в размер на общо 500,00 лева месечно. Детето е
*** вече в ***, на ***години е. Има ежедневни потребности от средства за
училище и за храна и дрехи. Ходи на частни уроци по математика, за които
майката плаща по 30 лева седмично. Ползва карта за транспорт на стойност
16 лева месечно. Ответникът е здрав физически, работоспособен е. Работи в
3
*** за *** според писмените и гласни доказателства по делото и може да
реализира месечен доход от 900,00 лева. Няма други свои низходящи, на
които да дължи издръжка по закон. Ето защо - ответникът следва да
заплаща 250,00 лева месечно като издръжка на детето А. без особени
затруднения, а останалите средства, заедно с ежедневните грижи по
отглеждане и възпитание следва да се осигуряват от майката, която също е в
работоспособна възраст. За разликата над 250,00 лева месечно до пълния
предявен размер от 300,00 лева месечна издръжка за детето искът ще се
отхвърли като неоснователен. Искът по чл. 149 от СК следва да се уважи
също, тъй като не се събраха доказателства за периода от 1 г. преди завеждане
на исковата молба в съда бащата да е давал пари за издръжка конкретно на
детето. Затова – за периода от 12.10.20г. до 12.10.21г. ще се присъди
издръжка в размер на 250,00 лева месечно на основание чл. 149 от СК. За
разликата над 250 лева месечно за минал период до пълния предявен размер
от 300 лева месечно искът ще се отхвърли като неоснователен. Издръжката с
правно основание чл. 143 и тази с основание чл. 149 от СК от СК ще се
присъдят ведно със законна лихва от падежа на всяка месечна вноска до
окончателното изплащане.
На основание Тарифа за държавните такси по ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на ПдРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса за уважената част от исковете общ размер 180,00 лева.
Ищецът претендира разноски по делото. С оглед частичното
уважаване на исковете в полза на ищеца ще се присъдят разноски съразмерно
с уважената им част в размер на 280,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Р. Р., ЕГН ********** от гр. ***, ул.“***“ № *** да
заплаща на детето си А. С. Р., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Й. Н. П., ЕГН **********, двете от гр. ***, ул.“***“
№ ***, ет.***, ап.*** ИЗДРЪЖКА на основание чл. 143,ал.2 от СК в размер
на 250,00 /двеста и петдесет/ лева месечно, считано от датата на завеждане
4
на исковата молба – 12.10.2021г. до навършване на пълнолетие на детето или
до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна
вноска от падежа до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
издръжка за разликата над 250,00 лева до пълния предявен размер от 300,00
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Р. Р., ЕГН ********** от гр. ***, ул.“***“ № ***да
заплати на детето си А. С. Р., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Й. Н. П., ЕГН **********, двете от гр. ***, ул.“***“
№ ***, ет.***, ап.*** ИЗДРЪЖКА на основание чл. 149 от СК в размер на
250,00 /двеста и петдесет/ лева месечно, считано от 12.10.2020г. до
12.10.2021г., ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа
до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за
разликата над 250,00 лева до пълния предявен размер от 300,00 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. Р. Р., ЕГН ********** от гр. ***, ул.“***“ № *** да
заплати по сметка на ПдРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА С. Р. Р., ЕГН ********** от гр. ***, ул.“***“ № *** да
заплати на Й. Н. П., ЕГН ********** от гр. ***, ул.“***“ № ***, ет.***,
ап.*** сумата от 280,00/двеста и осемдесет/ лева – направени разноски по
делото съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от 04.02.2022г. Същото следва и да се връчи на страните..
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/
5