Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
09.12.2019
г. |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
|
|
Година |
|
|||
В публичното
заседание на 16.05.2019 год. в следния състав:
|
Председател |
И. ВЪТКОВ
|
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар
|
Валя Пенова |
Прокурор
|
|
като разгледа докладваното от
|
Съдия ВЪТКОВ |
|
гражданско |
дело
номер |
1021 |
по описа за |
2018 |
година |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост,
ж.к. «Младост 4», Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулсъд – изпълнителен директор и пълномощник адв. З. Ц., е предявило иск
против Х.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по
издадената по ч. гр. дело № 309/2018 г. на МзРС
заповед за изпълнение по чл. 41 ГПК № 133/08.03.2018 г., за сумата от 780,22
лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата, начиная
от 19.01.2018 г. до окончателното изплащане; сумата от 25.00 - разноски по
делото, както и сумата от 360.00 лв. адвокатско възнаграждение. Претендират се
и разноски по настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК от
назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, в който иска се
оспорва.
Тежестта за доказване на
обстоятелства изложени в исковата молба е върху ищеца.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 92 и чл. 205 ЗЗД.
Събрани са писмени
доказателства. Приложено е ч. гр. д. №309/2018 г. на МзРС.
Съдът, с оглед
събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. №309/2018 г. на МзРС е
издадена заповед №133/08.03.2018
г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Х.В.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, ж.к. «Младост 4», Бизнес парк София, сграда
6, сумата
от 780,22 лв. /седемстотин и осемдесет лева и 22 ст./ главница, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 19.01.2018
г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 25.00 (двадесет и пет лева и 00 ст.) - разноски по делото, както и
сумата от 360.00 лв. (триста и шестдесет лева и 00 ст.) адвокатско
възнаграждение.
Тъй като заповедта е връчена при условията на чл. 47
ал. 5 ГПК, на основание 415 ал. 1 т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя – ищец
по настоящето дело, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника Х.В.Й. на 02.08.2015 г. е сключен договор за мобилни услуги №*********, при стандартен
месечен абонамент 19.99 лв. за мобилен номер 0899/876270.
На същата дата е сключен и договор за лизинг между страните по делото, като
ищеца е предоставил на Х.В.Й. устройство: марка Telenor Smart Plus Black на изплащане посредством 23
месечни вноски в размер на по 06.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор.
Твърди се в молбата, че на 03.03.2016 год.
страните са подписали Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги,
№*********, по силата на което за горния мобилен номер влиза в сила нов
абонаментен план.
По делото са представени в заверено копие двата
договора и допълнителното споразумение.
В договора за лизинг и допълнителното споразумение е
отразено, че ответника – потребител е получил от представител на оператора
екземпляр от Общи условия на мобилния оператор за взаимоотношения с потребители
на мобилни телефонни услуги, копие които не са представени по делото, но са
публично достъпни на интернет-страницата на дружеството, и съдът може да се
позове на тях.
В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23 б. „б” месечния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор
„при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна
по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор
има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по
начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на ответника – „При неспазване на което и да е задължение по част XIII
от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и
19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него“.
По делото са представени фактури за потребените от абоната-ответник услуги зa
периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г., както следва:
- фактура №**********/05.03.2016
г., г. за отчетения период
на потребление 05.02.2016 г. - 04.03.2016 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 56.50 лв., след приспадане на
надвнесена сума от предходен период, платима в срок до 20.03.2016 г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер;
- фактура №**********/05.04.2016 г. за отчетения период на потребление 05.03.2016 г. - 04.04.2016 г. с начислена за периода сума за плащане в размер
на 38.91 лв., платима в срок до 20.04.2016 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания номер.
- фактура №**********/05.05.2016 г. за отчетения период на
потребление 05.04.2016 г. - 04.05.2016 г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 37.97 лв., платима в срок до 20.05.2016 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.
Поради неизпълнението на абоната-ответник на
задължението да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги и вноски за мобилно устройство, мобилният оператор е прекратил
едностранно договора с ответника, и е издадена крайна фактура №**********/05.07.2016 г. с общо дължима сума в размер на 780.22 лв., включваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 555.97 лв., неизплатени
лизингови вноски в размер на 90.87 лв. и задължения от предходни фактурирани
периоди в размер на 133.38 лв.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Предявените искове са допустими – предявени са от
дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал.
1 ГПК, за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №133/08.03.2018 г. по ч. гр. д. №309/2018 г.
по описа на МзРС. Поради това ищецът има правен
интерес от тяхното предявяване.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право.
От представения договор за мобилни услуги от 02.08.2015
г. г. се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и Х.В.Й., по силата на които
посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника мобилни
телефонни услуги срещу задължението на потребителя да заплаща ежемесечна такса
в размер на 19.99 лв. и стойността на потребените
услуги.
Ответника Й. е получил и мобилно устройство марка Telenor Smart Plus Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на по 06.99 лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
С подписа си в договорите, Х.В.Й. е удостоверил, че е запознат,
приема и се задължава да спазва Общите
условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от договора и
приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор за услуга след
18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има
право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки
месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като
периодът на отчитане е на ежемесечна
база. Съгласно договора дружеството - оператор издава ежемесечно фактура за
ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията
да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18 - дневен от
издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в
настоящото производство сума за 133.38 лв. незаплатени далекосъобщителни
услуги, представлява уговорено между страните възнаграждение
за ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде
заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото
не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й. Формираната сума
на крайното задължение за
незаплатени далекосъобщителни услуги подробно е описана в
анализираните по-горе издадени от ищеца фактури, поради което предявеният иск
за тази сума се явява основателен и доказан.
Основателен е и предявеният иск за сумата от 90.87
лева дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 02.08.2015 г. Срокът на договора е изтекъл към настоящия момент, поради
което претендираните суми се явяват дължими.
В конкретния
случай Й. е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е мобилен номер, както
и закупено на лизинг мобилно устройство, и не е изпълнил задължението си да
заплати стойността на потребените услуги. Не е
изпълнил и задължението си да заплати лизинговите вноски на предоставеното му
за временно и възмездно ползване мобилно устройство с договор за лизинг от 02.08.20
г. С това си поведение Й. е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, и в срок
не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по
чл. 79 ЗЗД, за което ответника следва да понесе отговорността си.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга, и е посочен периодът й.
Представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът -
ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
която не е заплатил, респ. е в неизпълнение на договорно задължение.
Видно е от
представения договор за мобилни услуги, че ответника се е съгласил и е приел
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги.
Неоснователен се явява обаче иска за установяване на
вземането за неустойка в размер на 555.97 лв.
В изпълнение на служебното задължение за изследване
валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към
пораждане на задължението и при направено възражение за недължимост
на неустойката, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като
уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на
договора, нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в
гражданските отношения. В този смисъл е
решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на
месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на
договора, /а този срок не е посочен в исковата молба/, преценена към възникване
на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на
клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Предвид това съдът
счита, че клаузите, с които е уговорена неустойката, са неравноправни, и оттам
нищожни, на основание чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143 т. 5, т.
9 и т. 14 от ЗЗП във връзка с чл. 3 пар. 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета,
тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни
цени до края на срока на договора, както е в настоящия случай, се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора.
Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния
оператор, съизмеряваща се с размера на вноските
(цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само
илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител,
т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора
от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг
потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като неползването на
същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за
компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника
и предявеният иск за заплащането й следва да се отхвърли като неоснователен.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск
за сумата 555.97 лв. неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да
бъде уважена и в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от
ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 196.88 лв. съобразно уважената
част на исковете.
Съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора.
Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с
уважените искове направените от последния разноски в хода на заповедното
производство в размер на 110.65 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Х.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи изпълнение
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район “Младост”, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, по
издадената по ч. гр. дело № 309/2018 г. на МзРС
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 133/08.03.2018 г. за сумата от 133.38 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор за мобилни услуги №*********, зa
периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г., при стандартен месечен абонамент 19.99
лв. за мобилен номер 0899/876270, както и сумата от 90.87 лв. представляваща
неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 02.08.2015 г., зa периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г., ведно със законната
лихва за забава върху горните суми, считано от 19.01.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район “Младост”, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, иск против Х.В.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата от 555.97 лв. начислена
договорна неустойка по договор за мобилни услуги №*********, зa периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.В.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, разноски по
настоящото производство в общ размер на 196.88 лв., както и направените
разноски в производството по ч. гр. д. № 309/2018 г. по описа на МзРС в общ размер на 110.65 лв., на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, съобразно уважената част на исковете.
Решението може да се обжалва пред ВрОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: