МОТИВИ по НОХД №20074410200816 по описа на
РС-гр.Левски
Срещу подсъдимия Н.Д.Щ. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 31.03.2006 г., в с.Малчика, обл.Плевен, с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил у И.И.К. ***,
заблуждение, че ще му внесе от Германия лек автомобил „Фолксваген Пасат” и с
това му причинил имотна вреда в размер 700 лева.
Престъпление по чл.209, ал.1
от НК.
По искане на подсъдимия Щ. и
назначеният му служебен защитник, производството по делото е проведено по реда
на глава 27, чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция, като е открита процедура по
предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите и вещото лице.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие,
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Моли съда да го признае за
виновен и да го осъди, като му наложи наказание, при условията на чл.55 от НК,
а именно пробация, със пробационни мерки за срок от осем месеца. Моли съда при
наличие на предпоставки за групиране на наказанието по настоящата присъда с
предишните наложени на подсъдимия наказания пробация, да приложи разпоредбата на
чл.25 от НК.
Подсъдимият Н.Д.Щ. и служебният
му защитник – адв.А.Ангелов, по време на предварителното изслушване, след
разясняване на правата по чл.371, т.1 от НПК, се съгласяват да не се провежда
разпит на всички свидетели и вещото лице, съгласяват се при постановяване на
присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното
производство и експертното заключение.
Подсъдимият
Н.Д.Щ. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по
чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитата
на подсъдимия Щ., пледира същият да бъде признат за виновен и осъден, като
наказанието му бъде определено, при условията на чл.55 от НК. Съгласява се с
предложените от представителя на РП – Левски пробационни мерки, но в размер от
шест месеца, както и да се групират наказанията при наличие на предпоставките
за това.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение е одобрено изразеното от
подсъдимия и неговия защитник съгласие доказателствата от досъдебното
производство и самопризнанията на Щ. да се ползват при постановяване на
присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Н.Д.Щ. е роден на 10.01.1959 г., в гр.Ловеч, живее в с.гр., на ул.”Търговска”
№105, вх.В, ет.1, ап.1, българин, с българско гражданство, със завършено средно
образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.
На
неустановен ден, в края на 2005 г., на пазара в гр.Левски, свидетелят К. се
срещнал с подсъдимия, който публично предлагал на граждани да им внесе
автомобили на изгодни цени от Германия. Свидетелят К. проявил интерес към
офертата и се заинтересувал за внос на лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат”.
Подсъдимият уверил пострадалия, че със свой колега притежават автокъща в
Германия, където имало в момента четири автомобила, точно от тази марка и
модел. Щ. определил цена от 600 евро за вноса му, като допълнително включил и
разходите. Крайната сума била установена на около 2300 – 2500 лева. Двамата се
уговорили, относно бъдещия договор, като Щ. предложил на свидетеля К. да
изготви пълномощно за внос на автомобила от името на майка си – свидетелката Е.К.,
която била инвалид първа група, за да се ползват данъчни облекчения. Около два
месеца след срещата, свидетелят К. се опитвал да се свърже с подсъдимия на
оставеният му от него телефон за контакт. Отговаряла съпругата на Щ., която
заявила на пострадалия, че съпругът й се намирал в чужбина. Едва в края на
месец март 2006 г., К. се свързал със Щ.. На 31.03.2006 г., след предварителна
уговорка по телефона, Щ. отишъл с непълнолетния си син в с.Малчика, където с
пострадалия се срещнали в заведение на центъра на селото. Подсъдимият саморъчно
написал предварителен договор за внос на лек автомобил „Фолксваген Пасат” от
Германия, който бил подписан от двамата. След това отишли в кметството, където
заверили пълномощно от името на майката на пострадалия – свидетелката К., с цел
лекият автомобил да бъде внесен на нейно име, тъй като е инвалид. Кметът на
с.Малчика, подсъдимият и свидетелят К. отишли в дома на последния и извършили
заверката на подписа на майка му. След като кмета си отишъл, Щ. изготвил
разписка за получаване на капаро и поискал от пострадалия да му даде сумата от
700 лева за вноса на лекия автомобил. К. напомнил на подсъдимия, че при срещата
им в гр.Левски били уговорили по – ниска цена на капарото. Подсъдимият обяснил,
че колата, която бил избрал за него е с повече екстри, а освен това бил въведен
и данък „евро едно” в размер на 50 евро. Свидетелят К. се доверил и дал на
подсъдимия сумата от 700 лева капаро, след което се подписали на разписката и Щ.
си заминал. В следващите месеци, между двамата били проведени множество
телефонни разговори, при които подсъдимият обяснявал на свидетеля К., че вече
се намирал в Германия, като го успокоявал, че колата вече е поръчана от Италия.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията
и реда предвиден в НПК, доказателства, а именно: справка от АИФ”ГК” на МВР,
видно от която е,че Щ. не е напускал пределите на РБългария от 31.03.2006 г. до
края на годината; от справка от Затвора – гр.Ловеч, видно от която е, че от
22.08.2006 г., подсъдимият е постъпил в Затвора – гр.Ловеч за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, наложено му с присъда, постановена по н.о.х.д.
№51/1998 г. на РС – Сливница, откъдето е освободен на 22.01.2007 г.; от
предварителен договор за внос на лек автомобил и разписка за получено капаро; от
представената от Щ. на досъдебното производство разписка на името на Красимир И.Д.,
като доказателство за посредническата си роля при вноса на лекия автомобил; от
заключението на вещото лице по съдебно графологичната експертиза, съгласно
което текстът на предварителния договор и подписа в него, както и в разписката
за получено капаро, са положени от подсъдимия Н.Щ.; съгласно същото заключение
е налице голяма вероятност подписът в разписката на името на Красимир И.Д. ***,
също да е положен от подсъдимия; от протоколите за разпит на свидетелите, както
и справка за съдимост.
Съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и с оглед направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите изцяло се подкрепят от
доказателствения материал, събран в хода на
досъдебното производство.
От изложената фактическа
обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият Н.Д.Щ. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от
подсъдимия умишлено, при форма на вина пряк умисъл.
Съдът счита, че подсъдимият
следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като
наказанието следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1,
т.2, б.”б” от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Щ., съдът съобрази по
високата степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, предвид
предходните осъждания на подсъдимия за извършени от него престъпления от общ
характер, включително и за престъпления по чл.209 от НК, подбудите и мотивите
за неговото извършване, както и задължителното определяне на наказанието при
условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” от НК, дори и без да са налице такива
обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Като
смекчаващи отговорността и вината на Щ. обстоятелства следва да се отчетат: оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина по делото, изразеното съжаление
за извършеното, тежкото му имотно състояние /същият е безработен/, както и
ниската стойност на причинените имуществени вреди.
За извършеното престъпление,
закона предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
Съдът е определил на
подсъдимия Щ. наказание, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като е
заменил предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание лишаване
от свобода до шест години, с наказанието пробация.
Съдът приема, че за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, във връзка с генералната и
специалната превенция, и като съобрази действителното наличие на многобройни
смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, счита, че на Н.Щ.
следва да бъдат наложени следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година, както и безвъзмезден труд в полза на
обществото за 150 часа, в продължение на една година.
Видно от приложената на лист 93 от досъдебното
производство справка за съдимост, че по отношение на подсъдимия Щ. са налице условията за приложение
разпоредбите на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23 от НК, тъй като деянията по
настоящото дело /31.03.2006 г./ и деянията по две от предишните му осъждания,
са извършени, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е.
при условията на реална съвкупност, а именно по присъда, постановена по
н.о.х.д. №1033/2006 г. по описа на РС – Ловеч, влязла в законна сила на
22.02.2007 г., с която на подсъдимия Щ. е наложено наказание пробация, със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за
една година, за извършено от него престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1
от НК, на 22.08.2006 г.; и с присъда, постановена по н.о.х.д. №1308/2006 г. по
описа на РС – Ловеч, влязла в законна сила на 18.10.2007 г., с която на
подсъдимия Щ. е наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и
шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за
една година, за извършено от него престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за
периода от месец май – месец септември 2005 г.
Предвид
гореизложеното съдът по отношение на подсъдимия Щ. е определил едно общо
наказание – най – тежкото от тях, и в най – благоприятното съчетание за
осъдения, а именно – наказание пробация, със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, както и
безвъзмезден труд в полза на обществото за 150 часа, в продължение на една
година.
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал от така определеното общо най – тежко наказание по
отношение на подсъдимия Щ., времето през което последният фактически е изтърпял
наказанието пробация.
При този изход на делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Щ. да заплати в полза
на РС – Левски направените деловодни разноски в размер на 40,80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: