РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1087
01.06.2021 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание
на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 852 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на С.Г.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0340-000189 от 02.12.2020г. на Началник група към ОДМВР-Пазарджик, РУ
Септември, с която на основание чл. 171,т.2а, б.“а“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на С.Г.К., с ЕГН **********, е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12
месеца /една година/.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт.
Ответникът по жалбата – Началник група
към ОДМВР-Пазарджик, РУ Септември в писмено становище, намира жалбата за
неоснователна.
не изразява становище по жалбата, не изпраща
процесуален представител. Не се
претендират разноски по делото.
Пловдивският административен съд, в
настоящия състав, намери, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто права и законни
интереси са неблагоприятно засегнати от акта и в срок,
следователно е допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства:
АУАН №GА302245/26.11.2020г. се установи, че на 26.11.2020г.,
около 21:24 часа, в гр. Септември, на ул. „Княз Борис I“ като водач на МПС-Пежо 508 с рег. № ***, в
посока ул. „Захари Стоянов“ К. управлява
собствения си лек автомобил с рег. № ***, катопри извършената му проверка за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+, с фабричен
номер 0098, в 21.27 часа отчита 0.69 промила концентрация на алкохол в кръвта
от издищания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване на кръвта с №
0059415. Нарушил е изискванията на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
В мотивите на оспорената заповед е
посочено още, че С.Г.К. е дал кръвна проба за медицинско и химическо изследване.
В изпратените за изследване проби кръв се доказва етилов алкохол 0,54 промила.
Административният орган с процесната
заповед е наложил на С.Г.К. санкция по чл. 171 т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, а именно
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца. Отнети са 2 броя
рег. Табели и СРМПС с № *********.
От Справка за нарушител /л. 18 по
делото/ се установи, че на административнонаказаното лице са налагани и други
административни наказания по ЗДвП.
В
хода на съдебното производство е представена Заповед № 312з-74 от 18.01.2017г.
на Директора на ОДМВР Пазарджик, с която са оправомощени длъжностни лица, сред
които и началник група към ОДМВР-Пазарджик, РУ Септември да налагат
принудителни административни мерки (ПАМ), включително по чл.171, т.2а от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП
правни последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото
оправомощителна Заповед № 312з-74 от 18.01.2017г. на Директора на ОДМВР
Пазарджик. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Издадена е въз основа на акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните
реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на С.К. и е подписан от същия без
възражения.
Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания,
обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени
съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
Фактите
по делото са категорично установени и жалбоподателят не ангажира доказателства
в хода на съдебното производство, които да оборят установеното в
административната фаза.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а, б.“б“
от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:
с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година;
След
като жалбоподателят управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което се доказа от приетите
по делото писмени доказателства,
то законосъобразно е прекратена
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12 месеца /една година/,
като този срок е съответен и с останалите нарушения, допуснати от жалбоподателя
и не следва да бъде редуциран от съда.
Административният
орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на
обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.“б“ от ЗДвП,
посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й.
За разлика от реализирането на
административнонаказателната отговорност по конкретно
административнонаказателно производство, наложената принудителна
административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна мярката има
преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – за срок от 12
месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
определения срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ
следва да се счита автоматично за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително
условие, с което е обвързано нейното действие. Също така с прилагането на ПАМ
се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да
се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.
По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно
административният орган е наложил на жалбоподателя оспорената принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а,б. „б“ от ЗДвП, а подадената
жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0340-000189 от
02.12.2020 г. на Началник група към ОДМВР - Пазарджик, РУ Септември.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /п/