№ 195
гр. Разград, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 102 от 23.05.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213310100178 по описа за 2021 година на РС – Исперих, съдът е постановил
следното:
ОТХВЪРЛЯ искът предявен от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с
ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Варна 9009, район Владислав
Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г,
представлявано от П.С.С., Я.М. Д.а и Д.а К. Д.а, действащи чрез адв. Лила
Мичева при АК - Велико Търново, преупълномощена от Адвокатско
дружество “Величков, Желязков и партньори”, срещу “ПРОМЕЛ” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Исперих, ул. “Васил
Левски” № 143, представлявано от управителя Б.А.В. да бъде признато за
установено по отношение на ответникът, че същият им дължи сумата
471,16 лв. (четиристотин седемдесет и един лева и 16 стотинки),
представляваща главница по фактури: № ФП0297202956/11.08.2020 г. №
ФП0298368683/10.09.2020 г. № ФП0299535680/08.10.2020 г., №
ФП0300760436/10.11.2020 г. и № ФП0301922237/10.12.2020 г., издадени за
обект на потребление с абонатен № 14441014, представляващ Мелница,
находящ се в гр. Исперих, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 9,47 лв., представляваща сбора от
1
мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на
падежа на всеки от счетоводните документи до 30.12.2020 г. КАТО
НЕОСНОВЕТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД с ЕИК ********* представлявано от П.С.С., Я.М. Д.а и Д.а К. Д.а,
действащи чрез адв. Лила Мичева при АК - Велико Търново, преупълномощена
от Адвокатско дружество “Величков, Желязков и партньори” ДА ЗАПЛАТИ
на “ПРОМЕЛ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя
Б.А.В. за разноски по делото сумата 300.00 /триста лева/ представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Недоволен от това решение, останал ищецът „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Н.
Митева от АК - Разград. Намира решението за неправилно,
незаконосъобразно необосновано и постановено при съществени нарушения
на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Излага
подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна -
“ПРОМЕЛ” ЕООД, не депозира отговор.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника се явява пълномощникът му адвокат Н. М. от АК – Разград, която
поддържа жалбата и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна не се явява представител.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
2
решението, следва да се добави и следното:
Спорен по делото въпрос е: Налице ли е основание ответникът да
заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа в период, когато
е бил лишен от такъв.
Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ "достъп" е правото за използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия,
определени с наредба
Съгласно т. 8 от ДР на Правила за търговия с електрическа енергия:
"Мрежови услуги" са достъп до електропреносната мрежа, пренос на
електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до
електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи.
Съдът приема, че цената на достъпа до електроразпределителната
мрежа е поставена в зависимост от възможността за потреблението на
електрическата енергия. Без предоставена техническа възможност за
потребяване на електрическа енергия е невъзможно да се ползва
договорената мощност, тоест е невъзможен и достъпа до
електроразпределителната мрежа. Вж. и Решение № 260507 от 10.02.2022
г. на СГС по в. гр. д. № 13390/2020 г.
При прекъсване на електрозахранването на имота разпределителната
мрежа не се ползва, не се потребява електрическа енергия, като възможността
да бъде използвана договорената мощност е преустановена. Независимо дали
това прекъсване е правомерно, тъй като се дължи на неизпълнение на
задължението за заплащане на цената на потребена електрическа енергия, или
е неправомерно /този въпрос има значение само относно евентуалната
отговорност за вреди между страните/ - и в двете хипотези потребителят е
лишен от достъп до разпределителната мрежа. След като последната не се
използва от потребителя не по негово желание, а поради липсата на
техническа възможност за това, заплащането на цена за достъп до нея като
вид мрежова услуга не се дължи от потребителя, тъй като фактически такава
не му е била предоставена. Обективно потребителят не е бил присъединен
към електроразпределителната мрежа в този период, с оглед на което в
тежест на същия не могат да се възлагат разходи за поддръжката и
управлението на тази мрежа. Вж. и Решение № 260287 от 30.09.2020 г. на
СГС по в. гр. д. № 14274/2018 г.
В случая по делото видно от неоспореното заключение на СТЕ, което
съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно е, че през зимните
месеца на 2013г. в следствие на токов удар сериозно аварирал инсталирания
трансформатор, в резултат на което процесния обект остава без
електрозахранване. Ответникът не е предприел действия за захранване с
електрическа енергия на процесния обект и към момента положението не е
променено.
3
Така установеното обстоятелство обосновава извод, че за потребителя
не е имало техническа възможност да използва договорената мощност и
съображения за този извод съдът изложи по-горе. При така възприето съдът
приема, че за процесния период потребителят реално не е имал достъп до
електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 15 и т. 22 от ДР на
Закона за енергетиката, поради което и не дължи плащане на цена за същото.
Вж. и Решение № 86 от 16.03.2015 г. на ПАС по в. т. д. № 43/2015 г.
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 106 от 5.02.2016 г.
на ВКС по т. д. № 1633/2015 г., I т. о., ТК.
С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно районният съд е
отхвърлил исковите претенции.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски пред въззивната инстанция се явява неоснователно. Въззиваемата
страна не е претендирала присъждане на разноски във въззвинот
опроизводство.
Воден от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102 от 23.05.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20213310100178 по описа за 2021 година на РС –
Исперих.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4