Р Е Ш Е Н И
Е № 260183
гр. Пловдив, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на трети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 20463 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
кооперация „Всестранна Кооперация Свети Власий“ срещу В.А.С. обективно
кумулативно съединени искове за заплащане на сумата в размер на 2112 лева,
представляваща дължими наемни вноски за месеци март, април, май, юни, юли,
август, септември и октомври 2019 г., всяка от по 264 лева – правно основани
чл. 232 ал.2 ЗЗД, както и за заплащане на сумата в размер на 5808 лева,
представляваща дължима неустойка за забава на плащане на наемните вноски по чл.
10 ал.1 от Договор за наем на недвижим имот от **** г. – правно основание чл.
92 ЗЗД.
В исковата се молба излагат твърдения,
че между страните е сключен договор за наем от **** г., по силата на който
ищецът предоставил на ответника за ползване обект, представляващ помещение № ****,
находящо се в имот с идентификатор *************, а ответникът следвало да му
заплаща наемна вноска в размер на 264 лева месечно до десето число на всеки
месец. Бил уговорен срок на договора за наем 12.11.2018 г. – 12.11.2019 г.,
както и клауза за неустойка при неизпълнение на задължението за заплащане на
наемна цена.
Навеждат се доводи, че ответникът не е
заплатил наемни вноски за месеци март, април, май, юни, юли, август, септември
и октомври 2019 г., всяка от по 264 лева, или всички в общ размер на 2112 лева.
Поради изложеното се претендира посочената сума, както и неустойка за
неизпълнение на посоченото задължение съобразно чл. 10 ал.1 от Договора за
наем.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на искова молба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения договор за наем /л.5/ се
установява, че между страните е учредено валидно облигационно отношение, по
силата на което ищецът е предоставил на ответника за ползване обект,
представляващ помещение № 2, находящо се в имот с идентификатор **********, а
ответникът следвало да му заплаща наемна вноска в размер на 264 лева месечно до
десето число на всеки месец. В договора бил уговорен срок: 12.11.2018 г. –
12.11.2019 г., както и клауза, по силата на която при неизпълнение на
задълженията на наемателя по изплащане на наемната вноска, последният дължи
неустойка, както следва: б.а) за просрочие до пет дни: 25 % от месечната наемна
цена, б. б)за просрочие до пет дни до изтичане на пето число на следващия месец
– 30 % от месечната наемна цена, и б.в) за просрочие над един месец след пето
число на следващия месец – 50 % от месечната наемна цена. В договора било
уговорено, че при дължима неустойка по б. „в“, не се дължат неустойките по б.
„а“ и б. „б“.
Видно от приложения по делото
приемо-предавателен протокол /л.9/, ищецът предал държането на процесния обект
на ответника на 12.11.2018 г.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 232 ал.2 ЗЗД и чл. 92 сл.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.
232 ал.2 ЗЗД, ищецът следва да установи валидно наемно правоотношение, както и
че е предал обекта за ползване на наемателя, а последният да установи
заплащането на наемната цена.
От представения по делото договор за
наем се установи, че между страните е сключен договор за наем, по силата на
който ищецът следва да предостави обект, представляващ помещение № 2, находящо
се в имот с идентификатор ********, а ответникът следвало да му заплаща наемна
вноска в размер на 264 лева месечно до десето число на всеки месец. Посоченият
обект е предаден на ответника, видно от представения приемо-предавателен
протокол от ****** г.
Доколкото ответникът не ангажира
доказателства за заплащане на наемната цена за месеците март, април, май, юни,
юли, август, септември и октомври 2019 г. и предвид настъпилият падеж на всяка
от тях – до десето число на всеки месец, то предявеният иск се явява
основателен. Размерът на дължимите наемни вноски възлиза на 264 лева месечно
или за осем месец – сумата от 2112 лева, поради което посочената претенция се
явява основателна в пълен размер.
По отношение на претенцията за заплащане
на неустойка, съдът намира същата за частично основателна. Както бе посочено, в
договора за наем е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за
заплащане на наемна вноска, както следва: б.а) за просрочие до пет дни: 25 % от
месечната наемна цена, б. б) за просрочие до пет дни до изтичане на пето число
на следващия месец – 30 % от месечната наемна цена, и б.в) за просрочие над
един месец след пето число на следващия месец – 50 % от месечната наемна
вноска. В договора било уговорено, че при дължима неустойка по б. „в“, не се
дължат неустойките по б. „а“ и б. „б“.
В настоящия случай се установи, че
наемните цени не са заплатени над един месец след уговорения падеж, респ. се
дължи неустойка б. в) от процесния договор. Същата възлиза на 50% от месечната
наемна вноска, респ. за месеците март, април, май, юни, юли, август, септември
и октомври 2019 г. по 132 лева, или за осем месец – сумата от 1056 лева, поради
което посочената претенция се явява основателна до посочения размер. Съдът
намира, че над този размер до пълния претендиран от 5808 лева, претенцията се
явява неоснователна. Този извод следва от обстоятелство, че чл. 10 ал.2 от
договора е посочено, че при дължима неустойка по б. „в“, не се дължат
неустойките по б. „а“ и б. „б“. Посоченият начин на изчисляване на неустойката
в исковата молба не е съобразен с тази разпоредба от договора. Поради
неоснователността на претенцията за заплащане на неустойката над сумата от 1056
лева до претендираната сума от 5808 лева, същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.
78 ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски имат и двете страни – ищецът съразмерно на
уважената част от претенцията, и ответникът – съразмерно на отхвърлената част
от претенцията. От ответника не е направено искане за присъждане на разноски,
нито са представени доказателства за заплащане на такива, поради което не се
дължат.
Досежно разноските на ищеца, такива се
претендират в размер на 1366 лева, за който размер се представят и оправдателни
документи. Претенцията за тяхното заплащане следва да бъде уважена съразмерно
на уважената част от исковете или сумата в размер на 546,40 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл.
92 ал.1 ЗЗД В.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация „Всестранна кооперация Свети Власий“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Труд, община Марица, обл.
Пловдив, ул. „Янтра“ № 2, сумата в общ размер на 2112 лева, представляваща
неизплатени наемни вноски по договор за наем от **** г., сключен между
страните, за предоставен от ищеца на ответника за ползване обект, представляващ
помещение № ****, находящо се в имот с идентификатор ********, за месеците
март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2019 г., до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1056 лева,
представляваща неустойка за неизплатени наемни вноски по чл. 10 ал.1 б. „в“ от
договор за наем от **** г., сключен между страните, за предоставен от ищеца на
ответника за ползване обект, представляващ помещение № ****, находящо се в имот
с идентификатор *******, за месеците март, април, май, юни, юли, август,
септември и октомври 2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за заплащане на неустойка за неизплатени наемни вноски по договора
за наем над сумата от 1056 лева до пълния претендиран размер от 5808 лева като
неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК В.А.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Кооперация „Всестранна кооперация Свети Власий“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Труд, община Марица, обл. Пловдив, ул. „Янтра“ № 2,
сумата в размер на 546,40 лева, представляваща разноски в настоящото
производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ