Решение по дело №13074/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3496
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Мирослав Тодоров Петров
Дело: 20211110213074
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3496
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110213074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Т. С., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 21-4332-016908/17.08.2021 г., издадено от
Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като на основание чл. 6, ал. 1, т. 14 от
Наредба № I-З 2539 от 17.12.2012 г. /обн. в ДВ. бр.1 от 04.01.2013г., в сила от
04.02.2013 г., издадена от министъра на правосъдието/ е постановено
отнемането на 8 /осем/ контролни точки след влизане в сила на наказателното
постановление.
В депозираната жалба за инвокирани оплаквания за несъответствие
на възприетите от административните органи фактически положения с
обективната действителност, както и за допуснати съществени процесуални
нарушения в предходната фаза на административнонаказателното
производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. Отправена е молба за отмяна на атакувания
1
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично и с упълномощения си процесуален
представител – адв. Румяна Славчева от АК-Монтана, като двамата
поддържат жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото
закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в
нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение №
455498/03.08.2021 г., съставен от И. А. И. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на свидетеля Н. И. Й. - очевидец е констатирано, че
на 03.08.2021 г. около 13:53 часа в гр. София по бул. „Дондуков“, с посока на
движение от ул. „Г.С.Раковски“ към ул. „Сердика“, жалбоподателят С.
управлява лек автомобил марка „Мазда“ с рег. № №№№№, като на
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д-17,
находяща се на кръстовището с ул. „Веслец“, не пропуска пресичащия от ляво
на дясно спрямо посоката му на движение пешеходец.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 119, ал. 1
ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на С., който го
2
подписал без възражения.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-016908/17.08.2021 г. от Даниела
Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание
чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя К. Т. С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 119, ал. 1
ЗДвП, като на основание чл. 6, ал. 1, т. 14 от Наредба № I-З 2539 от
17.12.2012 г. е постановено отнемането на 8 /осем/ контролни точки след
влизане в сила на наказателното постановление.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 30.08.2021 г., видно
от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 03.09.2021 г.,
видно от отбелязването в съпроводителното писмо.

При проведените непосредствени разпити на свидетелите И. И. и Н.
Й. детерминираните в акта фактически констатации бяха доказани по
безспорен начин, имайки предвид, че разказът на актосъставителя е подробен,
последователен и вътрешно балансиран. Декларираната липса на спомен в
показанията на Й. е житейски оправдана и следва да бъде отдадена на
изминалия значителен период от време, както и на множеството аналогични
случаи при изпълнение на служебните му задължения, като наред с това
същият изцяло потвърждава описаните в АУАН фактически положения и
положения подпис като очевидец на вмененото нарушение. По делото
липсват каквито и да било данни за проявена тенденциозност и
недобросъвестност от страна на полицейските служители. На етапа на
съдебното следствие не бяха събрани убедителни доказателства, които да
компрометират обсъдените релевантни източници на информация, поради
което показанията следва да бъдат кредитирани без резерви.
При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът
използва и дадените обяснения от С., който не отрича, че на посочените в
акта време и място е управлявал процесния автомобил, както и че е преминал
през пешеходната пътека без да спира, признавайки недвусмислено, че е
3
забелязал пешеходеца „в насрещното платно за движение“, макар да допълва
завоалирано „пешеходецът не мога да се сетя дали беше стъпил на
пешеходната пътека, но беше в насрещното движение и аз преминах
пешеходната пътека“. Т.е. същият не отрича факта на пресичащ от ляво на
дясно спрямо посоката му на движение пешеходец, а единствено споделя, че
не е съхранил спомените си дали посоченото лице е стъпило на пешеходната
пътека, което от своята страна не би могло да опровергае категоричната
позиция на двамата представители на МВР в противната насока.
От доказателствената съвкупност следва да се изключат показанията
на свидетеля Йонка Кинова, която макар да е пътувала в автомобила на
жалбоподателя, споделя, че С. е спрял пред пешеходната пътека, както и че
проверката от правоохранителните органи е била извършена именно към
посочения темпорален момент, за което обаче не била напълно сигурна. Тези
сведения са напълно изолирани и не намират подкрепа в останалите гласни
доказателствени средства, тъй като никой от разпитаните в съдебната фаза на
процеса лица не твърди, че водачът е спрял преди да премине пешеходната
пътека на кръстовището на бул. „Дондуков“ и ул. „Веслец“, като наред с това
са единодушни, че самата проверка е осъществена след мястото на
твърдяното нарушение и след подаден сигнал за спиране на МПС. Ето защо,
голословното заявление от страна на свидетеля Кинова, че „на тази
пешеходна пътека….изобщо нямаше хора“ не следва да се кредитира с
доверие, имайки предвид констатираните противоречия в разказа й, наред с
изградените устойчиви служебни отношения и съществуващо познанство
между нея и С., препятстващи използването на показанията като достоверен
източник на информация за включените в предмета на доказване
обстоятелства.
Въз основа на съвкупната преценка и интерпретация на събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по
еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното административно
нарушение, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и
авторство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

4
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените писмени доказателства, относими към назначаването,
съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност. В тази връзка, неоснователни са оплакванията в
жалбата за непълно описание на нарушението, тъй като актосъставителят и
наказващият орган са изпълнили акуратно задълженията си в очертаната
насока посочвайки недвусмислено, че неправомерната проява е реализирана
на 03.08.2021 г. около 13:53 часа в гр. София по бул. „Дондуков“, с посока на
движение от ул. „Г.С.Раковски“ към ул. „Сердика“, при управлението на лек
автомобил марка „Мазда“ с рег. № №№№№, в частност на пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д-17, находяща се на
кръстовището с ул. „Веслец“, където не е осигурено предимство на
пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката на движение пешеходец.
Словесното описание на възведеното административно обвинение съдържа
5
всички изискуеми съставомерни белези на вмененото нарушение по чл. 119,
ал. 1 ЗДвП, с което правото на жалбоподателя С. да узнае характера на
същото и да организира адекватно и пълноценно правото си на защита е
гарантирано в пълна степен.
Не се споделя и възражението в жалбата за неспазване на
изискванията на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН от страна на
актосъставителя. Една от основните гаранции за законосъобразното
упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в
процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в
присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал.
2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на
актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното
отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено
твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни
доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от
наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП
пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на
АУАН е видно, че макар да е подписан единствено от свидетелят Н. Й., това е
било сторено именно в качеството му на очевидец. Претенцията, че в случая
не са установени и вписани в акта всички лица, разполагащи с
непосредствени възприятия относно факта и авторството на твърдяното
административно нарушение, в т.ч. самият пресичащ пешеходец, не намира
нормативна опора, доколкото законодателят не е предвидил подобно
задължение за контролните органи.
6
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от открИ.е на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника К.
Тотов Саралие е ангажирана за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като на
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 14 от Наредба
№ I-З 2539 от 17.12.2012 г. е постановено отнемането на 8 /осем/ контролни
точки след влизане в сила на наказателното постановление.
По делото е доказано по несъмнен начин, че на 03.08.2021 г. около
13:53 часа в гр. София по бул. „Дондуков“, с посока на движение от ул.
„Г.С.Раковски“ към ул. „Сердика“, жалбоподателят С. управлява лек
автомобил марка „Мазда“ с рег. № №№№№, като на пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д-17, находяща се на
кръстовището с ул. „Веслец“, не пропуска пресичащия от ляво на дясно
спрямо посоката му на движение пешеходец. В тази връзка, доказателствено
необезпечени са твърденията в жалбата, че водачът не е разполагал с
техническата възможност да спре преди пешеходната пътека, поради
интензивния трафик и потенциалната опасност от възникване на ПТП. Така
очертаната деятелност правилно е квалифицирана като нарушение на чл. 119,
ал. 1 ЗДвП, където е ситуирано правно задължение за водачите на нерелсови
пътни превозни средства при приближаване към пешеходна пътека да
пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намалят скоростта или като спрат. От прочита на процесната
разпоредба е видно, че задължението за водача да предприеме действия по
7
намаляване на скоростта или спиране /т.е. за осигуряване на предимство/
възниква от момента на стъпване на пешеходеца на платното за движение до
момента на неговото напускане, поради което дължината на пешеходната
пътека, респективно разстоянието на пешеходеца и посоката му спрямо
приближаващото пътно превозно средство са ирелевантни. Върховната
съдебна инстанция вече е имала възможността да отбележи, че за да могат
пешеходците да осъществят субективното си право на пресичане е
необходимо те да са стъпили на пешеходна пътека или да преминават по нея,
като законодателят въвежда реципрочно задължение на водача да осигури
предимство именно от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната
пътека до завършване на самото пресичане /в този смисъл вж. т. 6 от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСНК
на ВКС, докладчик-съдия Спас И.чев/. Ето защо, опитът на жалбоподателя
С. да неглижира неправомерната си деятелност, поради факта, че
пешеходецът е предприел пресичане на пешеходната пътека от лентата за
насрещно движение, освен че е крайно неуместен, не би могъл да доведе до
неговото експулпиране на посоченото основание.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 2
ЗДвП, която предвижда отговорност за водач, който не осигури предимство
при преминаване на пешеходна пътека. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието
и е съзнавал неговия общественоопасен характер, като във волеви аспект е
искал и пряко е целял неговото осъществяване.
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“
в размер на 100,00 /сто/ лева съдът намира, че съгласно чл. 183, ал. 5, т. 2
ЗДвП санкцията е абсолютно определена, поради което не съществува
юридическа възможност същото да бъде намалено /арг. от чл. 27, ал. 5
8
ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за
наказание глоба…”/.
Правилно е постановено и отнемането на 8 контролни точки след
влизане на наказателното постановление на основание чл. 6, ал. 1, т. 14 от
Наредба № I-З 2539 от 17.12.2012 г., което се явява закономерна последица от
санкционирането на жалбоподателя съгласно чл. 183, ал. 5, т. 2
ЗДвП.
За пълнота е необходимо да се подчертае, че процесното нарушение
не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН /в ред.
преди изм. с ДВ бр. бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. и преди
приемането на разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, ограничаваща императивно
приложното поле на посочения материалноправен институт, в сила от
23.12.2021 г. т.е. след датата на деянието/. Съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-
съдия Блага И.а преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Преценката за приложението на визирания
нормативен регламент винаги е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението
9
съпоставима с нарушенията от същия вид.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 21-
4332-016908/17.08.2021 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова –
началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в
сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя К. Т. С., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 14 от Наредба № I-
З 2539 от 17.12.2012 г. /обн. в ДВ. бр.1 от 04.01.2013г., в сила от 04.02.2013 г.,
издадена от министъра на правосъдието/ е постановено отнемането на 8
/осем/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11