Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 08.05.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Въззивно отделение, II-д  с-в,  в публичното заседание на шестнадесети февруари през 2018 г. в състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                        ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                      мл.с.БОГДАН РУСЕВ

при секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 6985 по описа за 2017  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

            С решение от 24.02.17 г. СРС, 31 с-в, по гр.д.№ 59697/15 г. е осъдил В.Д.Б. да заплати на А.С.Ф. на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 7 000 евро-главница по договор за заем от 26.02.14 г. със законната лихва върху главницата 02.10.15 г. до окончателното плащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД-1 060 евро-мораторна лихва върху главницата за периода 06.04.14 г.-02.10.15 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В.Д.Б. с оплаквания, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на  принципа за установяване на обективната истина, тъй като първоинстанционният съд не е установил релевантни за спорното право факти.Твърди, че съдът неправилно е приел, че по делото не е доказано плащане по договора за заем, тъй като записът на заповед е с по-ранна дата от договора и не обезпечава изпълнението по същия.Излага твърдения, че страните не спорят относно обстоятелството, че записът на заповед е издаден по повод процесния договор, като при погасяване на вземането въззивницата е поискала връщане на оригинала на документа.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.

            Ответникът по жалбата- А.С.Ф. оспорва същата.Твърди, че ищецът е доказал елементите от фактическия състав на договора за заем, и че в тежест на ответницата е било да докаже плащане на процесната сума и погасяване на задължението й, за които обстоятелства същата не е ангажирала доказателства.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че представеният запис на заповед не касае процесния договор за заем.Изразява становище, че В.Б. саморъчно е отразила, че сумата е възстановена.Твърди, че оригиналният запис на заповед се намира у него, поради което оплакванията на въззивницата са неоснователни.Поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и се основава на събрания доказателствен материал.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание   чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- А.С.Ф. твърди, че на 26.02.14 г. с ответницата В.Д.Б. са сключили договор за заем за сумата от 7 000 евро.Твърди, че е предал сумата на ответницата на същата дата, а тя от своя страна се е задължила да я върне в срок до 05.04.14 г.За обезпечаване на задължението ответницата е издала запис на заповед.Ответницата не е изпълнила задължението си да върне заетата сума.Моли съда да постанови решение, с което да я осъди да му заплати сумата от 7 000 евро на основание договора за заем от 26.02.14 г. и 1 060 евро-лихва за забава от 05.04.14 г. до 01.10.15 г. със законната лихва от датата на предяваване на иска до окончателното плащане.

            По делото е представен договор за заем от 26.02.14 г., по силата на който А.С.Ф. се е задължил да предаде в собственост на В.Д.Б. сума в размер на 7 000 евро.В чл.2, ал.2 е договорено, че заетата сума се предава от заемодателя в брой, като договорът ще се счита за разписка за предадената и получена сума, а заемодателят се е задължил да върне заетата сума в срок до 05.04.14 г. /чл.3, ал.1/.Изпълнението на задължението се обезпечава чрез запис на заповед.

            Представен е и запис на заповед, издаден на 03.09.13 г. в гр.София, ул. „*******Е, с който В.Д.Б. се е задължила безусловно без протест и разноски да заплати на или на заповедта на А.С.Ф. сумата от 7 000 евро с падеж-05.04.14 г.

            Представен е и запис на заповед, издаден на 03.09.13 г., с който В.Д.Б. с адрес: ***  се е задължила безусловно без протест и разноски да заплати на или на заповедта на А.С.Ф. сумата от 7 000 евро с падеж-05.04.14 г.Върху документа е направено отбелязване, че сумата е възстановена и е получен оригинала.В съдебно заседание на 30.11.16 г. първоинстанционният съд е констатирал съответствие на представеното заверено копие с оригинала, представен от ищеца с изключение на отбелязването, че сумата е възстановена и е получен оригинала на записа на заповед, както и несъответствие в шрифта на текста под заглавието на запис на заповед, който в копието е по-дребен от оригинала.

            В съдебно заседание на 13.03.17 г. първоинстанционният съд е констатирал частична неидентичност между представения оригинал от ответницата и намиращия се на стр.7 от делото документ /представен от ищеца с исковата молба/, като в оригинала на място на издаване не е записан ръкописно адреса-„гр.София, ул. „*******Е”, и че в оригинала текстът под заглавието „запис на заповед” е с отстъп навътре, а в копието текстът започва без отстъп.Констатирана е частична неидентичност и с документа на стр.45 /представен от ответницата/, като в оригинала текстът под заглавието „запис на заповед” и самото заглавие са изписани с по-голям шрифт и в оригинала липсва удостоверяването „Сумата е възстановена!” и „Получих оригинала на запис на заповед!”.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът за заем е реален и е сключен с предаването на парите или другите заместими вещи.

За да уважи исковете първоинстанционният съд е приел, че е установено сключването на договор за заем от 26.02.14 г. и предаване на сумата от заемодателя, а ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е установила при условията на пълно и главно доказване, че е върнала сумата.Приел е, че няма доказателства, че представеният запис на заповед от 03.09.13 г.  с отбелязване за връщане на сумата се отнася за процесния договор, както и кой е направил отбелязването.Направил е извод, че представеният запис на заповед не се отнася до процесния договор, тъй като е издаден преди сключването му.Доколкото е уговорен падеж, ответницата дължи и законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, не са констатирани допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Изложените във въззивната жалба доводи, че представеният запис на заповед обезпечава процесния договор, са неоснователни.Представените по делото записи на заповед са с по-ранна дата от договора за заем, и в двата представени от страните оригинали липсва отбелязване за извършено плащане, налице е и разминаване в шрифта на представения от ответницата оригинал за констатация.Не е установено подписът на представеното копие на запис на заповед да е подписан от ищеца, поради което не са налице годни доказателства, че ответницата е изпълнила задължението си по процесния договор.

Неоснователни са и оплакванията на въззивницата за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът е разпределил правилно доказателствената тежест, като ответницата не е ангажирала своевременно доказателства във връзка с дадените й указания.

            Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

            С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата 1 100 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

            Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

                       

ПОТВЪРЖДАВА решението от 24.02.17 г. на СРС, 31 с-в, по гр.д.№ 59697/15 г.

ОСЪЖДА В.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:*** да заплати на А.С.Ф. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: ***, офис 3 /адв.В.П./ сумата 1 100 лв. /хиляда и сто лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.