О
П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Румела Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №1710 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Б.Х.И., ЕГН **********
против Мълчаливия отказ на Кмета на Община Трошево да състави констативен акт и да издаде
заповед за премахване на незаконно застрояване - вътрешно преустройство с приобщаване на 3 тераси към кухня и стаи,
находяща се на четвърти етаж от сграда с идентификатор 10135.3515.328.1, по
КККР на гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ***, община Варна, област Варна,
извършен от Ц.П., собственик на апартамент №**, с идентификатор
10135.3515.328.1.85 в същата сграда на основание, че построеното попада в
хипотезата за търпими строежи по параграф 127 ал.1 от ПЗР на ЗИТ на ЗУТ. В жалбата
се сочи, че жалбоподателката Б.Х.И. и нейната
дъщеря С.С.Д. са собственици на апартамент № ** вход **, етаж **в Етажната собственост в сграда с идентификатор
10135.3515.328.1, по КККР на гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ***, община
Варна, с идентификатор 10135.3515.328.1.82, площ 78.4 кв.м., изба с площ 6,49
кв. м. и 1,452 % от ОЧС. Твърди, че към апартамента има 3 балкона, два на
юго-запад и 1 на северо-изток. Твърди, че собственика на апартамент №**, който
се намира над собствения на жалбоподателката апартамент пречел да се използван трите
балкона тъй като през 2006 г. незаконно разширил и застроил балконите си и това
водело до натоварване което ги рушало, твърди, че тя и семейството ѝ не могат
да спокойно да ползват балконите. Твърди, че на 21.05.2020 подали жалба до
Община Трошево, с вх. номер 20002005, с искане да се бъде обявено за незаконно застрояването
на 3-те балкона, принадлежащи към апартамент №**, както и да бъде премахнато.
Поради липса на отговор на 08.06.2020 била подадена нова жалба до Кмета на
Община Трошево, с вх. номер 20002262 МЛ. Било получено Писмо от Община Трошево, с номер
СИГ20002262НЛ_001МЛ от 26.06.2020 г., че е извършена проверка по документи и на
място от служители на Районната администрация и според наличните документи и
след становище на Архитект на Общината, район Младост съгласно параграф 127
ал.1 от ПЗР на ЗИТ на ЗУТ построеното попада в хипотезата за търпими строежи. В
жалбата са изложени аргументи по същество според които посоченият строеж не
може да бъде узаконен и следва да бъде премахнат. Моли съдът да постанови решение,
с което да прогласи за незаконно застрояване - вътрешното преустройство с приобщаване на 3 тераси
към кухня и стаи, находяща се на четвърти етаж от сграда с идентификатор
10135.3515.328.1, по КККР на гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ***, община
Варна, област Варна, извършен от Ц.П., собственик на апартамент 85, идентификатор
номер 10135.3515.328.1.85 в същата сграда чл.225а ал.1 от ЗУТ и да бъде
задължен Кметът на Община Трошево да състави констативен акт и да издаде
заповед за премахване на незаконното застроеното - вътрешно преустройство с приобщаване на 3 тераси към
кухня и стаи, находяща се на четвърти етаж от сграда с идентификатор
10135.3515.328.1, по КККР на гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ***, община
Варна. Моли да ѝ бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и
деловодни разноски.
С молба вх. №13252/27.10.2020 г. С.С.Д.-М., ЕГН ********** е поискала
да бъде конституирана като необходим другар производството, тъй като съобразно
Нотариален акт №17, т. 3, рег. №10418, дело №409 от 23.09.2009 г. тя е
съсобственик на недвижимият имот апартамент №**, с идентификатор 10135.3515.328.1.82,
площ 78.4 кв.м., изба с площ 6,49 кв. м. и 1,452 % от ОЧС, вход Е, етаж 3 в
Етажната собственост в сграда с идентификатор 10135.3515.328.1, по КККР на гр.
Варна, район Младост, п.к. 9000, ***, община Варна.
Със свое Определение №2404/09.11.2020 г. съдът е конституирал С.С.Д.-М.,
ЕГН ********** като страна в производството по делото в качеството ѝ на
необходим другар.
От страна на ответника в производството – Кмет на Район Младост, община
Варна е депозиран писмен отговор на така подадената жалба. В него ответникът е
посочил, че производството се явява недопустимо, а жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане. Сочи, че за да е налице годен за оспорване изричен или
мълчалив отказ на административен орган, следва да има нормативно предвидено
задължение на последния да се произнесе по направено искане. Твърди, че във
връзка с установяването и издаването на заповеди за премахване на незаконно
строителство или незаконно постановени обекти, кметът на общината не е обвързан
от подадения от жалбоподателя сигнал, тъй като действа служебно в условията на
оперативна самостоятелност, като при констатиране на условията за това издава
съответните заповеди, които според чл. 214, т. 3 от ЗУТ представляват ИАА. Намира,
че съгласно ЗУТ административното производство по установяване на незаконно
строителство или незаконно поставени обекти започва със съставянето на
констативен акт от контролните органи по строителството в администрацията на
общината - чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, а не с подаването на искане, сигнал или жалба
с твърдения за незаконно строителство. Сочи, че общинските органи за контрол
върху строителството са специализирани органи, които упражняват служебно своите
правомощия, определени в чл. 223, чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ, при осъществяване
на необходимите материалноправни предпоставки за това, без да са обвързани от
наличието или липсата на подаден сигнал за незаконно строителство. В този
смисъл административният орган действа служебно. Твърди, че в ЗУТ липсва правна
норма, която да задължава кмета на общината да издава актове за забрана на
ползването и за премахване на незаконни строежи. Не е налице отказ нито по
смисъла на АПК, нито по критериите на специалната норма на чл. 214 от ЗУТ,
която в т. 3 определя като индивидуални административни актове по смисъла на
ЗУТ заповедите за забрана на ползването и за премахването на незаконни строежи,
но не и отказите за издаването на такива, независимо от това дали те са изрични
или мълчаливи. Сочи, че в разпоредбата на чл. 214 от ЗУТ изчерпателно са
изброени индивидуалните административни актове
по смисъла на този закон, което налага извода, че всички останали актове, в това число прекратяване на административно
производство по чл. 225а от ЗУТ,
правно бездействие или отказ да се издаде заповед за премахване на строеж, не
представляват актове, подлежащи на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ. Намира,
че тъй като ЗУТ е специален закон, в случая е неприложима общата норма на чл.
21, ал. 1 от АПК. Сочи, че сигнала на жалбоподателката И. *** компетентен да
установи и да разпореди премахване на незаконен строеж като съобщение, тъй като
страни в производството по чл.225а от ЗУТ са само органът и лицето извършител
или собственик на строежа, чиято законност се преценява. Жалбоподателките нямат
качество на заинтересовани лица, тъй като заповедта за премахване на незаконния
строеж не създават за тях задължения, а подателите на подобен сигнал претендират
неблагоприятни за трети лица последици, но не защитават собствените си права. Цитирана е и релевантна практика - Определение № 5765 от
19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2020 г., ІІ о., Определение № 2044 от
10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1099/2020 г., ІІ о., Определение № 15358 от
13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2019 г., II о. и др. Моли да бъде
прекратено производството, като жалбата бъде оставена без разглеждане.
В съдебно заседание жалбоподателките се явяват лично.
Те поддържат жалбата така както е подадена и излагат аналогични аргументи, като
твърдят, че предприетите промени в балконите на апартамента, над техния
нарушават строителните правила.
Представител на ответника се придържа към изложеното в представеното по
делото становище. Намира, че не е налице
мълчалив отказ на кмета на общината и поради това производството по делото се
явява недопустимо.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено
от фактическа страна следното:
В настоящото производство се установява, че двете жалбоподателки - Б.Х.И., ЕГН **********
и С.С.Д. са собственици на апартамент №**,
с идентификатор 10135.3515.328.1.82, площ 78.4 кв.м., изба с площ 6,49 кв. м. и
1,452 % от ОЧС, вход Е, етаж 3 в Етажната собственост в сграда с идентификатор
10135.3515.328.1, по КККР на гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ***, община
Варна по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №17, том ІІІ,
рег. №10418, дело №409/2004 г. Не се оспорва обстоятелството, а и се установява
от доказателствата по делото, че намиращия се над апартамент – друг имот –
апартамент №** по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №62,
том ХХІІ, дело 8100/1998 г. на Нотариус при Варненски РС, както и Удостоверение
за наследници – изх №АУ046243МЛ от 02.06.2016 г. на Район Младост на Община
Варна е собственост на Цветан Славянков Павлов. Не са оспорени твърденията в
жалбата, а и се установява от данните по преписката, че по отношение на
терасите на горния апартамент - №**, собственост на Ц.П. са извършени СМР,
които са довели до тяхното изменение под формата на удължаване с 0.45 м. на
балконите и остъкляване, за които няма строителни книжа – Констативен протокол
от 23.06.2020 г. на длъжностни лица от Райно Младост. Налични са като документи
и Конструктивно становище за удължаване и остъкляване на тераси в апартамент №**
с възложител Ц.П., както и Декларация за издаване на удостоверение за търпимост
на строеж от 10.06.2020 г., изходяща от Ц.П. и касаеща апартамент 85.
Предоставено е и писмо с изх. № СИГ20002262МЛ_001МЛ, издадено относно писма вх.
№СИГ20002005/21.05.2020 г. и вх. №СИГ20002262/08.06.2020 г., с което се
отговаря на Б.Х.И., че според наличните документи по преписката и след становище на Главния
архитект на Район Младост така изградените балкони са допустими по правилата и
нормативите, действали по времето, когато са построени и попадат в хипотезата
за „търпими строежи“ по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
С оглед установеното от фактическа сстрана
съдът достигна до следните правни изводи: в настоящото производство се твърди,
че е налице мълчалив отказ на Кмета на Район „Младост“,
Община Варна за премахване на незаконен строеж, за което последният е бил
сезиран с две писма на жалбоподателката И. вх. №СИГ20002005/21.05.2020 г. и вх.
№СИГ20002262/08.06.2020 г. В ЗУТ обаче няма правна норма,
която да създава за компетентните административни органи задължение да се
произнесат по искане за установяване на незаконен строеж и за неговото
премахване. Те не дължат произнасяне по повод подадени сигнали за наличие на
незаконен строеж. Тези органи действат служебно и суверена тяхна преценка е
дали следва да издадат съответен административен акт. Ето защо, в случая кметът
на Район „Младост“, Община Варна не е обвързан от подадения до него сигнал.
Отделно от това, разпоредбите на чл. 214, т. 1,
2 и 3 ЗУТ
дефинират изчерпателно видовете индивидуални административни актове по този закон, като т. 3 изрично
сочи, че такива са актовете за спиране, забрана за ползване и за премахване на
незаконни строежи. Отказът е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, когато отрича претендирани от молителя благоприятни за него
последици, както и в изрично посочени от закона случаи. Такава хипотеза в
случая не е налице, тъй като молителят претендира неблагоприятни за трето лице
последици. Поради това липсва годен за обжалване административен акт.
Предвид
изложеното следва да бъде отменено определението, с което съдът е дал ход на
съдебните прения и следва подадената жалба да бъде оставена без разглеждане, а
заведеното производство да бъде прекратено.
От страна на ответника не са отправени претенции за
присъждане на такси и разноски за водене на производството.
Предвид изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение постановено в съдебно заседание, проведено
на 11.11.2020 г., с което е даден ход на съдебните прения.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.Х.И., ЕГН ********** и С.С.Д.-М., ЕГН ********** против мълчалив отказ
на Кмета на Община Трошево да състави
констативен акт и да издаде заповед за премахване на незаконно застрояване - вътрешно преустройство с приобщаване на 3 тераси към
кухня и стаи, находяща се на четвърти етаж от сграда с идентификатор
10135.3515.328.1, по КККР на гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ***, община
Варна, област Варна, извършен от Ц.П., собственик на апартамент №**, с
идентификатор 10135.3515.328.1.85 в същата сграда на основание, че построеното
попада в хипотезата за търпими строежи по параграф 127 ал.1 от ПЗР на ЗИТ на
ЗУТ, като недопустима поради липса на правен интерес от обжалване.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото административно дело №1710/2020 Г. по описа на
Административен съд - Варна.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: