№ 662
гр. Горна Оряховица, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20234120100946 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 14б, ал. 2, вр.
чл. 14а, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Е. А. К. дължи на АСП – ДСП
"Стражица" сумата в размер на 268,60 лв., представляваща целева помощ за
отопление за отоплителни сезони 2012/2013 г., полагащи се по наредба РД 07-
5/16.05.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2023 г. до
окончателното плащане, и сумата от 283,39 лв. – лихва за забава, считано от
18.09.2012 г. до 06.02.2023 г., за които суми в производството по ч.гр.д.
№270/2023 г. на РС – Г. Оряховица, е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК.
Ищецът твърди, че целевата помощ за отопление е получена
неправомерно от ответницата, т.к. при извършена проверка от длъжностни
лица на 14.12.2012 г. в домът на К. не било налично твърдото гориво, в
посочените количества и характеристики, което да е годно за отопление. С
оглед установеното била издадена Заповед № ДСПСП11-0893/28.12.2012 на
Директора на ДСП "Стражица", с която било наредено на Е. А. К. да
възстанови недобросъвестно получените средства. Заповедта е влязла в сила и
въз основа на същата е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
1
ГПК и изпълнителен лист. С оглед депозирано възражение от Е. А. К.,
ищецът предявява иск по чл. 422 ГПК.
Ответницата Е. А. К. е депозирала писмен отговор, с който се позовава
на изтекла погасителна давност на процесното вземане, текла считано от
01.01.2015 г. до настоящия момент, или повече от 8 години. Иска от съда да
отхвърли предявения иск.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Предвид естеството на насрещното възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД, тя ще бъде разгледана единствено при положително
установяване, че вземанията съществуват.
Със Заповед № ДСПСП 11-0893/28.12.2012 г. на Директор на Дирекция
"Социално подпомагане" – Стражица, било наредено на Е. А. К. да
възстанови сумата от 328,60 лв. – недобросъвестно получени целеви помощи
за отопление за отоплителния сезон 2012/2013 г. по реда на Наредба №
5/30.05.2003 г. и Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на Министъра на труда и
социалната политика.
Видно от заповедта същата е била връчена на 28.12.2012 г. с писмо с
обратна разписка и не се твърди, нито установява да е обжалвана, поради
което е влязла в сила на 04.01.2013 г. С влизане в сила административния акт
възниква задължението за заплащане (връщане) на посочената сума и
едновременно с това се изчерпва възможността актът да се оспори поради
материалната му незаконосъобразност от задълженото лице.
На 27.12.2013 г. ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение на
Е. А. К. за заплащане на задължението. Не са ангажирани доказателства за
получаване на поканата.
Представено е споразумение за възстановяване на неизползваната по
предназначение целева помощ за отопление от 18.03.2014 г., сключено между
Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица и Е. А. К..
Ищецът твърди и от приходни касови ордери (стр. 14 и 15) се
установява, че на 27.03.2014 г. и на 01.04.2014 г. е заплатена сумата по 30 лв.
Ето защо, съдът намира, че ответникът е задължен по процесното
2
задължение, поради което на разглеждане подлежи възражението му за
изтекла погасителна давност. Понеже липсва специална норма относно
продължителността на давностния срок в случая, приложим е чл. 110 ЗЗД,
регламентиращ общата петгодишна давност, с начало от момента на
изискуемостта (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). В случая със сключването на споразумение
за разсрочено плащане, давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД и
от този момент – 18.03.2014 г., е започнала да тече нова петгодишна давност
(чл. 117, ал. 1 ЗЗД). На 01.04.2014 г. ответницата е заплатила задължението
съобразно споразумението, което следва да се счете като ново признание на
цялото задължение поради разсрочването. С оглед изложеното, погасителната
давност за вземането на ищеца е изтекла на 01.04.2019 г., поради което не
подлежи на принудително изпълнение, и предвид последицата на чл. 416,
предл. 3 ГПК съществуването му следва да бъде отречено.
По тези съображения и двата иска за главница в размер на 268, 60 лв. и
лихва в размер на 283,39 лв. се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има
право да й се присъдят направените разноски, но не е представил
доказателства да е сторил разноски в заповедното или исковото
производство, в т. ч. и за заплащане на адвокатски хонорар, поради което
отговорност за разноски не следва да се разпределя.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ
– ДИРЕКЦИЯ „Социално подпомагане“ - Стражица, Булстат 1210150560787,
с адрес: гр. Стражица, ул. "Казаларска царица" № 2, срещу Е. А. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Царски извор, общ. Стражица да се приеме
за установено по реда на чл. 422 ГПК съществуването на вземане за сумата от
268,60 лв. /двеста шестдесет и осем лева и 60 стотинки/, представляваща
подлежащи на възстановяване съгласно Заповед № ДСПСП11-
0893/28.12.2012 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" –
Стражица целеви помощи за отопление, получени от Е. А. К., ЕГН
3
**********, ведно със законната лихва от 06.02.2023 г. до окончателното й
плащане и сумата от 283,39 лв. /двеста осемдесет и три лева и 39 стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 18.09.2012 г. до 06.02.2023 г., за които е издадена заповед №
110/06.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 270/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 270/2023 г. по описа на РС – Г. Оряховица.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4