Решение по дело №1051/2020 на Административен съд - Бургас

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер    921                                   22 юли 2020г.                          град  Бургас

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на втори юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

 

                                                      Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                             Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

   ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар: Г. Д.

Прокурор: Величка Костова

като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 1051 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ„Топчу 84- С.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Топчийско, общ.Руен, представляван от собственика С.Х.А., чрез упълномощен процесуален представител, против Решение № 92 от 25.03.2020г., постановено по НАХД № 106 от 2020г. по описа на Районен съд- гр.Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление №  409193-F397218 от 15.01.2019г. на Началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас при ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/обн. ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., наредбата/, вр.  чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на едноличния търговец, на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че решението на районния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска да се отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, не се представлява в касационното производство и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт подлежащ на оспорване по касационен ред, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

При разглеждането й по същество, съдът констатира следното:

Районен съд –гр.Несебър, с Решение № 92 от 25.03.2020г., постановено по АНД № 106 по описа на съда за 2020г., е потвърдил наказателно постановление № 409193-F397218 от 15.01.2019г. на Началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас при ЦУ на НАП, с което, на едноличния търговец, за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/обн. ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., наредбата/, вр.  чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на осн. чл.185, ал.2, изр.2-ро, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

Касаторът е санкциониран за това, че при извършена проверка от служители на НАП, на 26.07.2018г. в 19.40 часа, в стопанисвания от него търговски обект- дюнер ЗБХ „Зефир“, находящ се  в община Несебър, КК“Сл.бряг“- изток, било констатирано, че издаденият фискален бон за извършената контролна покупка не съдържа задължителните реквизити, съгласно чл.26, ал.1, т.7 от наредбата, а именно: наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количеството на стоката по видове на закупените стоки или услуги. За това нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F397218 от 30.07.2018г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна. Приел е за установено от събраните доказателства, че при проверка в търговския обект, стопанисван от едноличния търговец, била извършена контролна покупка, за която бил издаден фискален бон, в който не било посочено наименованието и количеството на стоката. Съдът е приел, че това деяние е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което законосъобразно е ангажирана отговорността на едноличния търговец, на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 ЗДДС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е установил релевантните за спора факти въз основа на надлежно събрани доказателства и е обсъдил възраженията на жалбоподателя, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, сочени в касационната жалба като основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен при правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Касовата бележка не съдържа съществени реквизити, като отсъствието дори само на един от посочените данни по т.7, на чл.26, ал.1 от наредбата, е основание за ангажиране отговорността на търговеца.

Деянието е установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, правилно квалифицирано от административнонаказващия орган/АНО/ като нарушение на чл. чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, на осн. чл.185, ал.2, вр.ал.1 ЗДДС.

Разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е императивна, а неизпълнението на въведеното с нея изискване относно съдържанието и задължителните реквизити на фискалната касова бележка представлява административно нарушение, без да са настъпили вредни последици. Ето защо съдът намира за неоснователни наведените доводи за  маловажност на случая,  а именно, че въвеждането на продадените стоки в обща група не влияе на отчитането на оборота в обекта, доколкото касовият бон отразява действителната стойност на сделката. Ниската стойност на продадената стока и фактът, че нарушението е първо за касатора  не са смекчаващи обстоятелства, характеризиращи нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Те са факти от значение за определяне размера на наказанието, които в случая са взети предвид от административнонаказващия орган, съобразно чл.27, ал.2 ЗАНН, тъй като на касатора е наложена имуществена санкция в предвидения от закона минимум.

В заключение, липсват касационни основания за отмяна на съдебния акт, поради което решението на районния съд следва да се остави в сила.

          Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от  АПК, Административен съд –гр.Бургас, ХVІ състав,

                                                      

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 92 от 25.03.2020г., постановено по АНД № 106 от 2020г. по описа на Районен съд- гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

               Председател:                               Членове:  1.

 

 

 

                                                                                    2.