Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в
следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 882 по описа за 2020 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени
от А.Д. и К.М., съвместно упражняващи правомощията на синдик на “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, против ответника “К.М.М.Г.” ООД, ЕИК ********,
иск с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН да бъде обявен за недействителен
по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) Договор за спонсорство от
07.03.2011 г., сключен между “КТБ” АД и “Ф.Т.В.” ООД (с настоящо наименование “К.М.М.Г.” ООД), и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът “К.М.М.Г.” ООД да заплати
на “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност) сума в размер на 82 144,88
лева с ДДС, равняващи се на 35 000 евро без ДДС, и
законната лихва върху претендираната главница от 82 144,88
лева за периода от подаване на исковата молба (19.05.2020 г.) до окончателното
й плащане,
както и при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен искът по чл. 60,
ал.1, т. 3 от ЗБН, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 62,
ал. 1 от ЗБН
да бъде обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност) Договор за спонсорство от
07.03.2011 г., сключен между “КТБ” АД и “Ф.Т.В.”
ООД (понастоящем с наименование “К.М.М.Г.” ООД), и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът “К.М.М.Г.” ООД да заплати
на “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност) сума в размер на 82 144,88
лева с ДДС, равняващи се на 35 000 евро без ДДС, и
законната лихва върху претендираната главница от 82 144,88
лева за периода от подаване на исковата молба (19.05.2020 г.) до окончателното
й плащане.
В
исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, е обявена неплатежоспособността
на “КТБ” АД, с начална
дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката,
същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена.
Твърди,
че с Решение № 1443 от 03.07.2015
г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, 3 състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г.,
постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната
част, с която за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена
датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата
на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.
Твърди,
че с оглед на откритото производство по несъстоятелност на банката синдикът е
легитимиран да предяви специалните искове по ЗБН и че същите са предявени в
законоустановения срок.
Твърди,
че на 07.03.2011 г. между “КТБ” АД и “Ф.Т.В.” ООД (с настоящо
наименование “К.М.М.Г.” ООД) е сключен договор за спонсорство, по силата на
който “КТБ” АД се е
задължило да подпомогне финансово дейността на “Ф.Т.В.” ООД по организиране и провеждане на “Балкански музикални награди 2011”, продукция на Balkanika Music Television,
чрез предоставяне на сума в размер на 35 000 евро без ДДС. Твърди, че от
своя страна ответното дружество се е задължило да окаже съдействие на банката
за популяризиране на името, марката и продуктите й по начин, определен в
договора.
Твърди,
че договорената сума от 35 000 евро е преведена по сметка на
спонсорираното лице на два транша. Твърди, че авансово плащане от 50% или сума в
размер на 17 500 евро без ДДС (с левова равностойност от 41 072,44
лева с ДДС) е платена от “КТБ” АД по банковата сметка на “Ф.Т.В.” ООД на 11.03.2011 г., и окончателно плащане от 50%
или сума в размер на 17 500 евро без ДДС (с левова равностойност от
41 072,44 лева с ДДС) е платена от “КТБ” АД по банковата сметка на “Ф.Т.В.” ООД на 04.05.2011г.
По
отношение на главния иск по чл. 60, ал 1, т. 3 от ЗБН ищецът твърди, че
процесната сделка от 07.03.2011 г. е извършена в петгодишен срок преди датата
на неплатежоспособността.
Твърди,
че сделката е извършена с намерение да се увредят кредиторите на
несъстоятелността. Твърди, че увреждането на кредиторите, като елемент от
фактическия състав на иска, е от категорията на обективните предпоставки и
предполага, че с извършеното действие длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. Твърди, че в случая спонсорирането предполата
намаляване на актива на длъжника, който именно актив би послужил за
удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Твърди, че по този начин
от патримониума на банката е излязъл актив без адекватна насрещна престация.
По
отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД ищецът твърди, че сключването на процесния договор за спонсорство
представлява действие по смисъла на горепосочената норма. Твърди, че договорът
е сключен с цел да се увредят кредиторите. Твърди, че с оглед на това са
намалели активите на банката, без да е налице адекватна насрещна престация.
Твърди, че доколкото с договора единствено се намаляват активите на банката, то
същият уврежда кредиторите на банката. Твърди, че е налице знание на банката и
спонсорираното лице за увреждащия характер на сделката, доколкото страните са
били наясно с липсата на насрещна престация по договора, която да предпостави
разпореждането с актив от патримониума на банката.
Ищецът
претендира направените по делото разноски.
Ответникът “К.М.М.Г.” ООД оспорва предявените искове като неоснователни.
По отношение на главния иск по чл. 60, ал. 1, т. 3 от
ЗБН ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесната сделка е сключена с
цел увреждане на кредиторите на “КТБ” АД (н.). Сочи, че при договора за спонсорство на
задължението на едната страна имуществено да подпомогне другата съответства
корелативен ангажимент за рекламиране на дейността на подпомагащата страна,
т.е. налице е търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ. Сочи,
че при договора за спонсорство равностойност между престациите поначало не може
да има, доколкото дейността по популяризиране на дейността на подпомагащата страна
(рекламата) няма имуществен израз. Сочи, че поради това преценка за адекватност
на насрещната престация по процесния договор принципно се изключва, още повече
че тя не е елемент от фактическия състав на предявения иск.
Оспорва твърдението на ищеца, че не са налице
доказателства за изпълнение на договора от страна на спонсорираното лице. Сочи,
че ответното дружество е изпълнило уговорените в договора рекламни дейности и
услуги в пълен обем и с необходимото качество. Сочи, че “КТБ” АД е активно рекламирана от ответника като основен спонсор на най-голямото
по мащаб и зрителска аудитория международно музикално събитие, проведено на
Балканите през 2011 г. Сочи, че проявата е определена като такава от особена
важност за Столична община и е включена в Културния календар на общината, приет
с решение на СОС от 24.02.2011 г. Сочи, че брандът и девизът на банката са били
разположени на два огромни рекламни билборда на самата сцена на площад “Ал. Батенберг”, като това е единственият спонсор, чието име и лого са били разположени на
сцената. Сочи, че логото на банката е било поставено на всички рекламни
материали на събитието, включително в прес-фолдъра до всички журналисти, на
облеклата на снимачния екип, в залите за пресконференции и т.н. Сочи, че
спонсорският бранд и партньорството на “КТБ” АД са били анонсирани многократно от водещите на церемонията по време на
продължилото над 3 часа предаване на живо, както и в рекламни паузи. Сочи, че
кулминацията на церемонията е връчването на сцената на специалната награда за
цялостен принос в развитието и популяризирането на балканската музика на
световноизвестния Г.Б., която е връчена лично от тогавашния председател на
управителния съвет и изпълнителен директор на банката – Ц.В..
Сочи, че изпълнението е прието от банката без
забележки, което се потвърждава от изплащането на сумата, както и от липсата на
възражения за недостатъци в изпълнените дейности и услуги.
Ответникът сочи, че увреждането е необходим субективен
елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл. 60, ал. 1, т. 3 от
ЗБН. Сочи, че в случая не се установява такова да е налице. Сочи, че банката не
само не е намалила своето имущество, а е извлякла сериозна полза от
предоставеното спонсорство – пряка реклама по горепосочените начини и комуникационни
канали в рамките на няколко месеца като основен спонсор на международното
културно събитие, достигнала до милионна зрителска аудитория в България и
чужбина.
По отношение на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
ответникът сочи, че сключеният договор за спонсорство обективно не уврежда
кредиторите на несъстоятелната банка. Сочи, че същият не е сключен във вреда на
нейните кредитори. Сочи, че не са налице факти и обстоятелства, от които дори
по косвен път да се заключи, че представителите на “КТБ” АД са били с ясно съзнание, че със сключването и изпълнението на процесния
договор се уврежда бъдещата маса на несъстоятелността. Сочи, че дори по-малко
вероятно е такива знание у спонсорираното лице, което е организирало и провело
културното събитие повече от четири години преди откриване на производството по
несъстоятелност на банката.
Сочи, че поради неоснователността на главния и на
евентуалния иск, то неоснователни са и обусловените претенции по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД за възстановяване на заплатената по договора сума.
Ответникът прави възражение, че осъдителните искове са
и погасени поради изтекла петгодишна давност на основание чл. 110 от ЗЗД, като
сочи срокът да е започнал да тече от момента на получаване на сумата през 2011
г. и е изтекъл към момента на подаване на исковата молба на 19.05.2020 г.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа
предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че заплатената
по договора сума включва предоставянето от страна на ответника на множество
дейности и услуги, като ответното дружество не е изпълнило своите задължения по
чл. 7.1., чл. 7.3, чл. 7.4., чл. 7.5., чл. 7.6., чл. 7.7., чл. 7.8., чл. 7.9.,
чл. 7.10., чл. 7.11. и чл. 7.12. от договора. Твърди, че липсата на
доказателства за изпълнението на всички задължения по чл. 7 от договора от
страна на ответното дружество представлява атестат за намерението на страните
по него да увредят кредиторите на “КТБ”АД. Оспорва
направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
направените възражения и оспорвания на предявените искове. Оспорва допълнително
изложените от ищеца твърдения. Сочи, че ответното дружество не се е ангажирало
за осигуряване на финансов резултат за спонсора, а за извършване на рекламни
дейности по време и след музикалното събитие, поради което страните не биха
могли да целят със сключването на договора непостигането на финансов резултат и
то за да увредят кредиторите на банката. Оспорва, че доводите на ищеца относно
неизпълнението на договора за неотносими към предмета на спора и не касаят
предпоставките на предявените искове. Сочи, че при иска по чл. 60, ал. 1, т. 3
от ЗБН релевантен за преценката на наличието на субективния елемент –
намерението за увреждане, е момента на сключването на сделката.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представен е от
ищеца и е приет като доказателство по делото договор за спонсорство, сключен на
07.03.2011 г. между “К.Т.Б.” АД като
спонсор и “Ф.Т.В.” ООД (с настоящо наименование “К.М.М.Г.” ООД) като спонсорирано лице/телевизия.
Съгласно чл. 1
от договора, спонсорът се задължава да подпомогне финансово дейността на
спонсорираното лице по организиране и провеждане на “Балкански
музикални награди 2011” (продукция на телевизия Balkanika Music Television), чрез предоставяне на сума в размер на левовата равностойност на
35 000 евро без ДДС, по фиксинга на БНБ в деня на плащането по реда и
условията на този договор.
Съгласно чл. 2
от договора, срещу предоставеното по чл. 1 спонсорираното лице (телевизията) се
задължава да организира и осъществи рекламна и комуникационна кампания за
популяризиране дейността и банковите продукти на спонсора при условията,
описани по-долу в този договор, преди, по време и след “Балкански
музикални награди 2011” (наричано “събитието”), което ще се проведе на 04.06.2011 г.
Съгласно чл. 3
от договора, същият се сключва за срок от датата на подписването му до
изпълнение на задълженията на страните по него, но не по-късно от 31.12.2011 г.
В чл. 7 от
договора е уговорено, че срещу предоставеното по този договор спонсорство
спонсорираното лице се задължава да осигури рекламното присъствие на спонсора
преди, по време и след събитието, като са посочени конкретни дейности и услуги.
Представени са
от ищеца платежни документи, от които се установява, че на 11.03.2011 г. е
преведена от банката на настоящия ответник сума в размер на 41 072,44 лева
и на 04.05.2011 г. е преведена сума в размер на 41 072,44 лева, т.е. в общ
размер на 82 144,88 лева.
Не се спори
между страните и това се установява от служебна справка в Търговския регистър
по партидата на “КТБ” АД, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г.
по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е
прекратена.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. №
2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3
състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №
7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за
начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се
определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.
Представени са
от ответника писмени доказателства във връзка с организираното от тях събитие -
“Балкански музикални награди 2011”. От представените
ръководство, хендбук, афиши от събитието, различни рекламни
съобщения се установява, че върху същите е посочено логото на “К.Т.Б.” АД.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза на вещо лице Й.А.. Вещото лице дава заключение, че 2 минути и 22
секунди е общото времетраене на четирите анонса на
водещите К.В. и Й.Д., в рамките на които бива споменавано на четири пъти името
на “К.Т.Б.” като подкрепяща или партнираща на провеждането на
събитието - церемонията по връчването на “Балкански музикални награди 2011”, според предоставения видеозапис на същото събитие,
съдържащ се в USB устройство с флаш памет ADATA S102/64MB.
Вещото лице дава
заключение, че по време на живото изпълнение на
певицата Д.С.на песен, посветена на жертвите от наскоро случилото се
земетресение с последвало цунами в Япония, на голям
екран на сцената се появява надпис върху бял фон за набиране на средства по
сметка в “К.Т.Б.” АД. Посочено е, че надписът се появява непосредствено преди изпълнението
на Д.С., след направен анонс от водещия К.В. във връзка с трагедията, и
присъства периодично по време на изпълнението на певицата в интервала 01.03.58
- 01.08.01, появявайки се в кадър за по 2-3 секунди в далечен, среден или едър
план. Непосредствено след изпълнението на С. надписът се задържа на екрана за
около 5 секунди в едър план.
Вещото лице дава заключение, че има заснето и приветственото обръщение към Г.Б.,
произнесено на сцената от изпълнителния директор и председател на УС на банката
Ц.В., което е с времетраене от 44 секунди.
Вещото лице дава заключение, че в рамките на церемонията, която е с
продължителност от 2 часа и 39 минути, визуалното промотиране на банката се осъществява още и
под формата на два билборда, вертикално разположени от двете страни на сцената
с височина на самата сцена. В долната половина на всеки от тях върху бял фон е
позиционирано името на “К.Т.Б.”, с нейното лого и слоган. Посочено е от вещото лице,
че в хода на излъчването на церемонията името, логото и слогана
на “К.Т.Б.” биват многократно показвани в
кадър в общи и средни планове и по-рядко и за по-кратко - в отделни крупни
планове.
Вещото лице дава заключение, че продължителността
на рекламните аудио и видеоклипове (с инкорпорирани в тях спонсорски заставки),
съдържащи се като записи в предоставеното USB устройство с флаш памет ADATA S102/64 MB, е както следва: рекламен
аудиоклип - 28 секунди; рекламен
промо видеоклип 1 – 17 секунди; рекламен промо видеоклип 2 –
30 секунди; рекламен
промо видеоклип 3 с частични артисти - 30 секунди;
рекламен промо видеоклип 4 с частични артисти - 60 секунди; рекламен видеоклип за
гласуване - 25 секунди.
Вещото лице дава заключение, че продължителността на всяка от заставките,
инкорпорирана във всеки от аудио и видеоклиповете, в които се анонсира „КТБ“ АД
и нейната дейност, е около 5 секунди. Анонсираният в заставките текст “Генерален спонсор - К.Т.Б..
Клиентите са ни скъпи” - обичайно е в края на клиповете,
като при видеоклиповете словесният анонс се дублира с едновременно изписван на
екрана идентичен текст в два последователни кадъра (съответно “Генерален спонсор - К.Т.Б.” и “Клиентите са ни скъпи”).
Вещото лице дава заключение, че може да
се направи обосновано предположение, че клиповете/спотовете,
вкл. тези, предназначени за излъчване от български радио и телевизионни
организации с инкорпорирани в тях спонсорски заставки,
в които се посочва името и слогана на “К.Т.Б.”, са направени в
рамките на месеца преди събитието, състояло се на 04.06.2011 г., с оглед сключваните между
16.03.2011 г. и 31.05.2011 г. от “Ф.Т.В.” ООД (предишно наименование на ответника “К.М.М.Г.” ООД) договори касателно промотирането на събитието, техния предмет и договорени
условия за излъчването на различни по вид аудио и аудиовизуални рекламни
клипове/спотове, както и с оглед на предоставените
копия от платежни документи в тази връзка.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание
чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, чл. 55,
ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както
и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН:
Отменителният иск предоставя на кредитора правото да претендира обявяването
за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда.
Основният отменителен иск е уреден в нормата на чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск, actio Pauliana).
Искът по чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, който се явява специален спрямо Павловия иск
по чл. 135 от ЗЗД, може да бъде предявен от синдика, а при негово бездействие
от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на банката в петгодишен
срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката (чл.62, ал. 1
вр. с чл. 60, ал. 3 от ЗБН). Искът принадлежи на синдика, а не на
несъстоятелната банка. В случая активно легитимираните лица действат от името и
за сметка на масата на несъстоятелността. Извод за това може да се направи и от
подхода, използван от законодателя, при уреждането на дължимостта на разноските
в това производство. В чл. 60, ал. 4 от ЗБН, респ. чл. 62, ал. 2 от ЗБН е
предвидено, че по такива искове не се събира
предварително държавна такса, и ако искът бъде уважен, следващата се държавна
такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната
такса се събира от масата на несъстоятелността. Следователно в случая синдикът
на несъстоятелната банка се явява активно легитимиран да предяви иска по чл. 60,
ал. 1, т.3 от ЗБН.
Процесуалните предпоставки за иска по чл. 60, ал. 1,
т. 3 от ЗБН са висящо производство по
несъстоятелност на банката и предявяването на иска в петгодишен срок от откриването на производството по
несъстоятелност за банката, съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗБН. В случая исковата молба е подадена на 19.05.2020 г.
Решението за откриване на производството по
несъстоятелност на банката е постановено на 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Петгодишният срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН би изтекъл на 22.04.2020 г., като
част от този срок е текъл по време на действието на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното сбрание от 13.03.2020 г., което следва да бъде
съобразено.
Настоящият
състав намира, че при изчисляването на срока следва да се вземат предвид
разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците, както и съответните изменения на
цитираните разпоредби.
Срокът, предвиден в чл. 62, ал. 1 от
ЗБН, е преклузивен и същият може да бъде спиран само, ако това е предвидено в
закон.
Поради обявяване на извънредно положение
с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр.28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.) са предвидени определени мерки, които касаят упражняване на права
и разглеждането на дела. Исковете, посочени в чл. 62, ал.1 от ЗБН, чрез които
се упражнява правото да бъде обявена относителна недействителност на сделки по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, попадат в хипотезата на чл. 3,
ал. 1, т. 2, предложение 2-ро от закона в първоначалната му редакция – “други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права”.
Поради това, считано от 13.03.2020 г., срокът по чл. 649, ал. 1 от ТЗ за
предявяване на отменителни и преферентни
искове във връзка с несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) е спрял да тече.
С §2, т. 2 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ,
бр. 34 от 09.04.2020 г.), е изменена разпоредбата на чл. 3, т. 2 от закона,
като отпадат думите “и други срокове,
предвидени в нормативни актове”. Съгласно § 13,
ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г., сроковете по чл. 3, т. 2
относно “други срокове”
в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на седем
дни от обнародването му в “Държавен вестник”. Следователно от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. е изтекъл
срок от 35 дни.
От друга страна, съгласно разпоредбата
на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, се удължават с един месец от отмяната на
извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения
на частноправни субекти, т.е. до
13.06.2020 г.
Отчитайки
измененията на разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от цитирания закон, настоящият
състав намира, че в случая по отношение на срока по чл. 62, ал. 1 от
ЗБН следва да намери приложение нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от закона. Това е
така, тъй като преклузивният срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН би изтекъл на
22.04.2020 г., т.е. по време на извънредното положение и същият е свързан с
упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправен субект.
Поради
изложеното съдът намира, че подадената на 19.05.2020 г. искова молба е депозирана
в преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН.
Искът е предявен в рамките на
законоустановения преклузивен срок от легитимирано лице – синдика на банката.
Предвид разрешението, дадено в Тълкувателно
решение от 20.12.2019 г. по тълк. дело № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС, относно
надлежните страни в производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5
от ЗБН (синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият
прихващането кредитор) и неучастието на банката като самостоятелен правен
субект в процесуалното й качество на ответник по иска, съдът намира, че това
разрешение следва да бъде прието и по отношение на предявения в настоящото
производство иск. Това следва от характера на иска – отменителен такъв по
чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН (така в Решение № 140/27.05.2020 г. по т.д. №
3106/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск
по чл.
60, ал. 1, т. 3 от ЗБН е допустим.
За да бъде
уважен конститутивният иск по чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, следва да е налице сделка
или действие, извършено от банката в 5-годишен срок
преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят
кредиторите на банката.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че между “КТБ” АД и ответника “Ф.Т.В.” ООД (с настоящо наименование “К.М.М.Г.” ООД) е сключен Договор за спонсорство от 07.03.2011
г. Следователно налице е сделка, извършена от банката в рамките на предвидения
от закона подозрителен период от 5 години преди датата на неплатежоспособността
на банката - 20.06.2014 г.
Следва да се
разгледа характера на атакуваната сделка – в случая договор за спонсорство. В
българското законодателство липсва легална дефиниция на договора за
спонсорство, поради което следва да се приеме, че същият е ненаименуван
договор.
С договора за
спонсорство едно физическо или юридическо лице се задължава с рекламна цел да
подпомогне имуществено дейност или изява със спортен, образователен, научен,
културен, социален или филантропичен характер на друго физическо или юридическо
лице, което се задължава лично да извърши определено действие или да постигне
определен резултат, като посочи рекламата на спонсора… Като се държи сметка за
рекламната цел на договора за спонсорство, той може да бъде определен като вид
търговска сделка – чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ (бел. - редакция към ДВ, бр. 48 от
18.06.1991 г., а в действащата редакция – чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ). Поради
това за него намират приложение съответните разпоредби на търговското право и
по-конкретно за търговските сделки (така в статия “Договор за
спонсориране” – проф. В. Т., сп. “Съвременно право”, бр. 1/1993
г.).
В същата статия
проф. Т. приема, че за разлика от дарението, спонсорският договор е
синалагматичен, подпомаганият има определено задължение към подпомагащия. Това
задължение обаче по начало не е равностойно на подпомагането, в много случаи то
има неимуществен характер.
В отделни закони
и само за целите на съответния закон са дадени дефиниции на спонсорството –
така в Закона за радиото и телевизията (чл. 74 и сл. От закона), Закона за
физическото възпитание и спорта от 1996 г. – отм. (§ 1, т. 19 от ДР на закона),
Закона за физическото възпитание и спорта (§ 1, т. 12 от ДР на закона), Закона
за корпоративното подоходно облагане от 1997 г. – отм. (§ 1, т. 20 от ДР на
закона), др.
В разглеждания
случай се касае за договор за спонсорство, сключен между банката като спонсор и
ответника като спонсорирано лице/телевизия,
поради което приложение намират разпоредбите на Закона за радиото и телевизията
(изм. ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г.) в действащата редакция към датата на
сключване на договора – 07.03.2011 г.
Съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗРТ в горецитираната редакция, спонсорството е форма на
търговско съобщение, състоящо се в принос
от физическо или юридическо лице, което не
се занимава с доставката на медийни
услуги или със създаване на
аудио/аудио-визуални произведения, към финансирането на медийни услуги или предавания с оглед популяризиране на неговото име,
търговска марка, репутация, дейност или на неговите
продукти. Останалите
разпоредби на ЗРТ в горецитираната редакция, касаещи спонсорството (чл. 82 и
чл. 89), определят изискванията към спонсорираните медии и съответно дела и
времетраенето на рекламните спотове, което излиза извън предмета на спора по
настоящото дело.
Горецитираните
разпоредби определят спонсорството за целите единствено и само на Закона за
радиото и телевизията. Поради това съдът намира, че в случая следва да се изхожда от общите разпоредби на
Търговския закон, за да се потърси общата воля на страните по договора. С оглед
определените насрещни задължения на страните по процесния договор за
спонсорство съдът намира, че същият е двустранен, неформален, консенсуален, комутативен, възмезден. Сключването на договора в
писмена форма е форма за доказване, а не за действителност. Договорът е сключен
с рекламна цел, която следва от договореното в чл. 2 от същия – популяризиране
дейността и банковите продукти на банката спонсор. Не се установява договора да
е обвързан с някакъкв резултат от действията на спонсорираното лице, от което
да зависи спонсорирането.
С оглед фактическия състав на разглеждания отменителен иск по чл. 60, ал.
1, т.3 от ЗБН, следва да се установи и дали така определената сделка с
горепосочените характеристики е сключена с намерение да се
увредят кредиторите на банката. При изследване на елемента от фактическия
състав на иска - намерението за увреждане на кредиторите на банката, следва да
се съобрази приетото в Решение
№ 140/27.05.2020 г. по т.д. № 3106/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.
В цитираното решение
на ВКС при изясняване на понятието “намерение за увреждане на кредиторите” в хипотезата на иска по чл. 60, ал. 1, т. 3 от
ЗБН е споделено разрешението на съдържанието на понятието
намерение за увреждане на кредитора в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, дадено в решение № 27/28.02.2013 г. по т.д. № 410/2012 г. на ВКС, Т.К., II Т.О. Прието е,
че “намерението
за увреждане означава, че увреждането следва да е включено в целта, за чието
осъществяване е сключена сделката, съответно извършено действието. Субективното
отношение на представляващите банката лица, в тази хипотеза, предполага
съзнателно насочване към причиняването на съответното увреждане, изразяващо се
в намаляване на имуществото на банката или затрудняване удовлетворението на
нейните кредитори. Увреждането може да съставлява крайна цел или неизбежен
резултат, но при всички случаи следва да е налице съзнание за сигурното бъдещо
настъпване на неблагоприятните последици за кредиторите като пряк резултат от
сключването на сделката или извършването на действието. Намерението за
увреждане трябва да бъде установено. То не се предполага, а подлежи на
доказване и доказателствената тежест е за ищеца. То не следва от самото
увреждащо действие, а от обкръжаващите обстоятелства, при които действието е извършено.”
………………… Специфичното при хипотезата на чл. 60, ал. 1, т. 3
от ЗБН е, че “се касае за
правни действия, които се осъществяват от финансова институция, подлежаща на
регулаторен надзор, поради което преценката дали те се осъществяват с намерение
за увреждане следва да се съобразява и с типичната за нея дейност. Възможни
индиции за намерение за увреждане са: отпускане на кредити при липса на
достатъчни обезпечения, отпускане на кредити при наличие на неизпълнение на
същия длъжник по предшестващи договори, прехвърляне на активи на трети лица,
които длъжникът продължава да използва след отчуждаването, прехвърляне на
имущество на новоучредени дружества, обстоятелството, че страните по сделката
са свързани лица, разпореждане с активи непосредствено преди предстоящ съдебен
процес, осъществяване на система от операции, целящи прикриване същността на
сделки и транзакции и други. Доколкото законодателят не е свързал изрично тези
действия с презумпция за недобросъвестност, те следва да се преценяват в
съвкупност с останалите установени по делото обстоятелства, както и с оглед на
момента на тяхното извършване, като се съпоставят и с обичайното развитие на
търговската дейност на длъжника.”.
В случая, с оглед
разпределената доказателствена тежест в определението от 08.10.2020 г., в
тежест на ищеца е възложено да установи, че атакуваната сделка е сключена с
намерение да се увредят кредиторите на банката. Това не може да бъде обосновано
само с характера на договора за спонсорство, както се сочи в исковата молба,
доколкото сключването му не води директно до намаляване на масата на
несъстоятелността. По силата на същия спонсорираното лице се е задължило да
организира и осъществи рекламна и комуникационна кампания за популяризиране
дейността и банковите продукти на спонсора (чл. 2 от договора), което не е
забранено от ЗКИ в действащата редакция към сключването на договора. От страна
на ищеца не са посочени и съответно събрани доказателства, че е налице
намерение за увреждане на кредиторите на банката. Не се установява увреждането
като крайна цел или неизбежен резултат на процесния договор. Не се установява и
каквато и да било свързаност между банката и ответника спонсорирано лице, което
може да е някаква индиция за намерението за увреждане.
При проведеното
насрещно доказване от ответника с поисканата съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните и приета по делото, и представените писмени
доказателства, се установява, че в рамките на спонсорираното от банката медийно
събитие (преди и по време на същото) ответното дружество е извършило действия
във връзка с популязиране на дейността на банката спонсор. Обемът на същите не
е предмет на настоящото дело по иска по чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН. От
извършените от ответника действия обаче следва извод, че дейността на банката
спонсор е популяризирана от ответника спонсорирано лице преди и по време на
събитието – чрез ръководство, хендбук, афиши от събитието, рекламни
съобщения за събитието, както и по време на самото събитие – анонси, билбордове
и др. (установени от съдебно-техническата експертиза), като банката е посочвана
като генерален спонсор на събитието. Следователно при
наличието на изпълнение по двете насрещни престации не се установява намерение
за увреждане на кредиторите на банката, доколкото с извършената от ответника
спонсорирано лице дейност се е целяло популяризиране на дейността на банката, а
резултатност от тази дейност не е предвидена в процесния договор.
В допълнение, следва
да се посочи, че като начална дата на неплатежоспособността на банката е определена
датата 20.06.2014 г., съгласно Решение № 1443 от
03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. Към 07.03.2011г. – датата на
сключване на договора, банковата институция няма данни да е била
неплатежоспособна, което изключва представляващите банката лица да са знаели за
евентуално увреждане на кредиторите в бъдещ момент – повече от три години и три
месеца по-късно. Следователно към датата на сключване на процесния договор не
може да се приеме, че банката е била затруднена да обслужва задълженията си към
кредиторите, съответно с процесния договор да се цели увреждане на кредиторите
й.
Също така при спонсориране
на събития не се търси еквивалентност на насрещните престации и по принцип е
налице имуществено неравностойна престация на спонсорираното лице (в този
смисъл - “Договор за спонсориране”, проф. В. Т., сп. “Съвременно право”, бр. 1/1993 г.). В случая това се установява и от процесния договор, в
който отделните насрещни дейности на спонсорираното лице не са отделно остойностени.
Спонсорирането като дейност, и то както се установява в случая като главен
спонсор, показва една обществена ангажираност на банковата институция към
духовните и културни потребности на обществото, а това е направено и с рекламна
цел за популяризиране на дейността й. Поради това сключеният договор и
извършената въз основа на него от ответника дейност дори може да се приеме, че
са се отразили благоприятно върху имиджа на банката спонсор. С оглед на горното
съдът намира, че не се установява от ищеца по делото, че атакуваният договор е
сключен с намерение да се увредят кредиторите на банката.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявените
осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за връщане на получената парична
сума от ответника “К.М.М.Г.” ООД в масата на
несъстоятелността сума в размер на 82 144,88
лева без ДДС,
ведно със законната лихва за периода от датата на подаване
на исковата молба (19.05.2020 г.) до окончателното й плащане, са обусловени
от уважаването на предявения като главен конститутивен иск. В случая поради отхвърлянето на главния иск, неоснователни се явяват и следва да бъдат отхвърлени обусловеният иск по чл. 55, ал.1,
предл. трето от ЗЗД и акцесорната претенция по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Предвид отхвърлянето на конститутивния иск по чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН,
следва да бъде разгледан предявеният при условията на евентуалност
конститутивен иск по чл.135, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на
допустимостта на иска, съдът препраща към казаното по-горе в настоящото решение
относно допустимостта на иска по чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН (срок за
предявяване, страни, процесуални предпоставки).
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска
да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. По своята същност отменителният иск (actio Pauliana) е средство за защита
на кредитора срещу увреждащите го действия на
неговия длъжник.
В случая искът по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД е предявен във връзка с производството по несъстоятелност на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗБН.
С този иск е предвиден специален ред за попълване на масата на
несъстоятелността чрез обявяване на недействителността на извършеното от
длъжника сделка/действие по отношение на определен кръг кредитори– тези на
несъстоятелността, когато сделката/действието е увреждащо по отношение на
кредиторовия интерес. Поради това в случая кредиторовият интерес не следва да
се разглежда като интереса на отделен кредитор, а с оглед интереса на
кредиторите на несъстоятелността. С оглед на горното следва да се разгледа
извършеното действие касателно масата на несъстоятелността, тъй като се цели
именно нейното попълване чрез този иск. Масата на несъстоятелността като
динамична величина представлява съвкупност от имуществените права на длъжника
към датата на решението за откриване производството по несъстоятелност и
имуществените права на длъжника, придобити след тази дата, с изключение на
тези, с които в хода на производството е извършено разпореждане по надлежния
ред (чл. 3 от ЗБН). Поради това при предявен от синдика на банката иск по чл. 135
от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност на банка, при преценка на
увреждането на кредиторовия интерес, съответно при знанието за увреждане у длъжника
спонсор и ответника спонсорирано лице, следва да се държи сметка именно за
увреждането на масата на несъстоятелността, а не на интереса на отделен
кредитор.
За
да бъде уважен предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 62, ал. 1 от ЗБН, следва да са налице следните
кумулативни препоставки на сложния фактически състав: да е извършено действие,
което уврежда кредиторовия интерес; длъжникът да е
знаел за увреждането при извършване на атакуваното действие; при възмездна
сделка знание за увреждането у третото лице, с което длъжникът е договарял.
Съдът намира, че в случая е налице
първата предпоставка от сложния фактически състав – установява се извършване на
действие на разпореждане, което представлява увреждащо по отношение на
кредиторовия интерес. Атакуваната сделка представлява такава с разпореждане с
имущество на банката и би могла да затрудни осъществяването на правата на
кредиторите спрямо банката длъжник и да увреди кредиторовия интерес. Всяко отчуждаване на имущество на банката
намалява възможността за удовлетворяване на нейните кредитори в производството
по несъстоятелност, тъй като предадената по процесния
договор за спонсорство сума е излязла от патримониума
на банката. С разпореждането с паричната сума по силата на договора за
спонсорство, несъмнено се намалява имуществото на банката спонсор, което уврежда
кредиторовия интерес по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на това може
да се приеме, че сключеният договор за спонсорство представлява увреждащо
кредиторите действие на длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД (така в
Решение № 93/28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О.).
В случая обаче
не се установява да е налице знание за увреждането на кредиторовия интерес у
банката длъжник, действаща чрез представляващите лица. При Павловия иск
длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му
уврежда правата на кредитора. Доколкото в случая искът по чл. 135 от ЗЗД е
свързан с производството по несъстоятелност на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), настоящият състав намира,
че знанието за увреждане следва да се търси на плоскостта на кредиторовия
интерес от увреждане на масата на несъстоятелността по ЗБН, а не на отделен кредитор
на банката.
В случая не се установява по делото, че
към датата на сключване на атакуваната сделка от 07.03.2011 г. са налице
кредитори – например, вложители в банката, чиито вземания да не са били
удовлетворени. Към датата на сключване
на атакувания договор за спонсорство – 07.03.2011 г., няма данни да е имало
индиции, че банката има задължения, които не може да покрие, т.е. банката да е
неплатежоспособна. Определената от съда дата на неплатежоспособност на банакта
е 20.06.2014 г., съгласно Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, т.е. повече от три
години и три месеца след сключването на процесната сделка. С оглед на горното
към датата на сключване на процесния договор не може да се приеме, че
представляващите банката лица са знаели, че с процесната
сделка увреждат интереса на кредиторите в производството по несъстоятелност,
във връзка с което производство е предявен искът по чл. 135 от ЗЗД.
Доказателства в тази насока не са сочени от ищеца, който носи доказателствената
тежест за това, и не са събрани по делото.
За
изчерпателност на изложението, дори да се приеме, че е налице знание у банката
длъжник при
извършването на атакуваната възмездна сделка, то не се установява от ищеца,
който носи доказателствената тежест за това, знание у ответника спонсорирано
лице, с което длъжникът е договарял.
В Решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д. №
4578/2015 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О., е прието, че
знанието за увреждане у ответника приобретател по атакуваната сделка по чл. 135
от ЗЗД има субективен характер и е в тежест на доказване за ищеца. Предвид този
субективен характер ищецът много рядко разполага с преки доказателства за това
обстоятелство. Поради това събрани косвени доказателства следва да бъдат
преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни, ндикиращи обстоятелства, установени по делото, и същите биха
могли да създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че ответниците
са осъзнавали увреждането на ищеца - кредитор при сключването на договора -
предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД.
В случая ищецът, освен
процесния договор за спонсорство, не представи и не поиска събирането на никакви
доказателства, които пряко или косвено, да сочат на знание у ответника за
увреждане на кредиторите на несъстоятелността. В
самия договор за спонсорство е достатъчно ясно определена волята на страните,
поради това липсата на представяне на приложения към договора не може да се
зачете в санкция на ответното дружество по реда на чл. 161 вр. с чл. 190, ал. 1
от ГПК, тъй като същите не могат да се отчетат като значими за договореностите
между страните, и непредставянето им не може да обоснове извод за знание у
ответника за увреждане на кредиторовия интерес. Не се събраха по делото нито
преки, нито косвени доказателства, които да водят до обоснован извод за знание
у ответника спонсорирано лице за увреждане на кредитовия интерес със
сключването на атакуваната сделка. С оглед на горното съдът намира, че не се
установява и тази предвидена от закона предпоставка от фактическия състав на
предявения иск.
По изложените съображения съдът намира,
че искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 62, ал. 1 от ЗБН се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради
отхвърлянето на обуславящия иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и обусловеният иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД
и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
върне в масата на несъстоятелността на банката сума в размер на 82 144,88 лева без ДДС, ведно със
законната лихва за периода от датата на подаване
на исковата молба (19.05.2020 г.) до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно чл. 62,
ал. 2 и съответно чл. 60, ал. 4 от от ЗБН, по иска по чл. 60, ал. 1, т. 3 от
ЗБН и чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 62, ал. 1 от ЗБН не се събира предварително държавна
такса от синдика. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира
от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от
масата на несъстоятелността.
С оглед на
горното и изхода на спора, съдът намира, че съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК държавната такса в размер на 3 285,80
лева следва да
бъде събрана в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд от масата на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност).
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът
претендира разноски по делото в общ размер на 4 750 лева, от които 550 лева –
депозит на вещо лице и 4 200 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за
плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните
указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да
бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение върху
защитимия интерес, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2 994,35 лева без ДДС или 3 593,22 лева с ДДС. Като взема
предвид фактическата и правна сложност на делото, която е разгледана по-горе в
решението, както и конструкцията на предявените искове (главен и евентуален),
свързани с производство по несъстоятелност по ЗБН, настоящият състав намира, че
уговореното от ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 3 500 лева без ДДС или 4 200 лева с ДДС не се явява
прекомерно. Поради това направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Предвид горното и с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски по делото в общ размер на 4 750 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д. и К.М.,
съвместно упражняващи правомощията на синдик на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против
“К.М.М.Г.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 60, ал. 1,
т. 3 от ЗБН да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност) Договор за спонсорство от
07.03.2011 г., сключен между “КТБ” АД и “Ф.Т.В.”
ООД (с настоящо наименование “К.М.М.Г.” ООД), и
искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът “К.М.М.Г.” ООД да заплати
на “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност) сума в размер на 82 144,88
лева (осемдесет и две хиляди сто четиридесет и четири лева и осемдесет и осем
стотинки) с ДДС, равняващи се на 35 000 евро без ДДС, и законната лихва върху претендираната главница от 82 144,88 лева за периода
от 19.05.2020 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.
и К.М., съвместно упражняващи правомощията на синдик на “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност),
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против “К.М.М.Г.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 62, ал.1 от ЗБН да бъде обявен
за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) Договор за спонсорство от 07.03.2011 г., сключен
между “КТБ” АД и “Ф.Т.В.” ООД (понастоящем с наименование “К.М.М.Г.” ООД), и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът “К.М.М.Г.” ООД да заплати
на “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност) сума в размер на 82 144,88
лева с ДДС, равняващи се на 35 000 евро без ДДС, и законната лихва върху претендираната главница от 82 144,88 лева за периода
от подаване на исковата молба (19.05.2020 г.) до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд
държавна такса в производството пред СГС в размер на 3 285,80
лева (три хиляди двеста осемдесет и пет
лева и осемдесет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на “К.М.М.Г.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 4 750 лева (четири хиляди седемстотин и
петдесет лева) -
разноски по делото пред СГС.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :