№ 6798
гр. . , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Владимир А. Пензов
Секретар:Миглена А. Каралийска
Прокурор:РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - .
като разгледа докладваното от Владимир А. Пензов Административно
наказателно дело № 20201210201355 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. Д. , с ЕГН ********** от гр. ., ул. „.
против Наказателно постановление (НП) № 2440-2002 от 21.08.2020 г. на
Директора на ОДМВР - ., с което на жалбоподателя за административно
нарушени по чл.209а ал.1 от Закона за здравето, и на основание чл.209 а ал.4
пр.2 във връзка с чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300,00 /триста/ лева.
С жалбата се иска да се отмени НП като неправилно и
незаконосъобразно, като се излагат доводи за допуснати процесуални
нарушение при издаване на обжалваният санкционен акт. Излагат се
съображения за допуснати нарушение при приложението на санкционната
норма в случая, доколкото се касае за непълнолетно лице, чиято
правоспособност е ограничена, като в процедурата по санкциониране не е
уведомен и участвал родител и/или законен представител на непълнолетния.
Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично в съдебно заседание
и се представлява от мака си – ., в качеството й на родител и законен
представител, както и процесуален представител по делото. Защитата
поддържа жалбата по съображенията изложени в същата, не сочи нови
доказателства и изразява становище по същество на спора, с което моли
обжалваното наказателно постановление за бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован,
не изпраща представител, не взема становище по същество.
Районна прокуратура ., редовно и своевременно призована, не изпраща
1
представител, не взема становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е постъпила в законоустановения седемдневен срок –
02.09.2020 г. от връчване на наказателното постановление с нарочна разписка
на 28.08.2020 г. и е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 18.04.2020 година около 14:15 часа в . и по ул. ., пред кафене „.“,
намирайки се на обществено място и разхождайки се жалбоподателя П. И. Д.
, бил проверен от К. Б. М. и С. А. М. , двамата полицаи в 01 РУ на ОДМВР – .,
извършили полицейска проверка за установяване на самоличност на
жалбоподателя, както и констатирали, че същият е без да има поставена
защитна маска за лице, за еднократна или многократна употреба, друго
средство, покриващо носа и устата, с което нарушава въведените със Заповед
№ РД-01-143 от 20.03.2020 г. и Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Предвид
констатираното и след установяване самоличността на жалбоподателя от
представената лична карта, актосъставителят К. Б. М. , в присъствието на
свидетеля С. А. М. съставил на място на проверката на жалбоподателя П. И.
Д. акт за установяване на административно нарушение № 502064 от
18.04.2020 година за това, че на 18.04.2020 година около 14:15 часа в . и по
ул. ., пред кафене „.“, намирайки се на обществено място се разхожда без да
има поставена защитна маска за лице, за еднократна или многократна
употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което нарушава
въведените със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. и Заповед № РД-01-154
от 26.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, като нарушението е квалифицирано по чл.209а ал.1 във връзка с чл.63
ал.1 от Закона за здравето. Акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис на
същата дата, като последният отразил, че няма възражение. Въз основа на
издадения акт за установяване на административно нарушение на 21.08.2020
г., Директорът на ОДМВР – ., като надлежно упълномощен представител на
административнонаказващия орган, по който факт не се спори, издал
атакуваното Наказателно постановление № 244а-2002, с което за нарушение
по чл.209а ал.1 от Закона за здравето за това, че на 18.04.2020 г. около 14:15
часа в ., по ул. ., пред кафене „.“, при наличие на обявено в Република
България извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание и въведена на основание чл.63 ал.1 от Закона за здравето, със
Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. и Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г.
на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, намирайки се
на обществено място се разхожда без да има поставена защитна маска за
лице, за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриващо носа и устата, с което виновно е нарушил чл.209а ал.1 от Закона за
2
здравето, като на основание 209а ал.4 пр.2 от Закона за здравето, във връзка с
чл.209а ал.1 от Закона за здравето наложил на жалбоподателя П. И. Д.
административно наказание “глоба” в размер на 300 лева. Наказателното
постановление е връчено чрез нарочна разписка на майката и законния
представител на непълнолетния жалбоподател П. И. Д. , а именно . със
задължение да му го предаде и срещу подпис на 28.08.2020 година и в
законоустановения срок, на 02.09.2020 г. срещу него е депозирана
разглежданата в настоящето производство жалба.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетеля К. Б.
М. и С. А. М. и обясненията на жалбоподателя, които освен средство за
защита са и годно доказателствено средство, както и от самият акт за
установяване на административно нарушение. Доказателства, формиращи
различни от възприетите изводи не се представиха и приеха по делото.
От разпитаният по делото свидетелите К. Б. М. и С. А. М. се установява,
че работят като полицейски инспектори и въпросният ден при обход на
района установили три момчета, между които е жалбоподателя, без маски в
района на ЮЗУ, пред кафене „.“. Извършили проверка за самоличността и,
след което за констатираното нарушение съставили актове и на тримата,
включително и на жалбоподателя .. Потвърждават, че положеният в АУАН
подписи за актосъставителя и свидетеля по акта са техните подписи.
По делото е представена Заповед № 244з-843 от 24.03.2020 г. на
Директора на ОДМВР – ., удостоверяваща материалната компетентност на
актосъставитeл да съставя актове за установяване на административно
нарушение по Закона за здравето.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление неправилно и
незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за вменено му административно нарушение
по чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, но при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. За да може с издаването на
едно наказателно постановление да се реализира административно-
наказателна отговорност на дадено лице, следва наказателното постановление
да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Фактите и
обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са
посочени в чл.57 от ЗАНН, а възведените в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН
(описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени),
съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва
постановения от наказващия орган резултат. В случай, че така установените
нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в
съществено нарушение на закона. Изискването за обоснованост на
3
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на
лицата - страни в административно-наказателното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият
орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това
подпомага лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата
си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според
ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление
съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
В НП не е описано точно, ясно и конкретно в какво именно се изразява
нарушението и обстоятелствата при които същото е извършено и/или
установено. Липсата на такъв основен реквизит по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН е достатъчно да обуслови незаконосъобразност на наказателното
постановление дори само на това основание. Както в съставения АУАН, така
и в издаденото въз основа на него постановление се сочи, че на посочената
дата е извършена проверка на въпросния субект, но в двата документа е
налице описание на различни по фактически състав административни
нарушения. От една страна в АУАН е прието, че на жалбоподателя е
„извършена полицейска проверка на документ за самоличност и за проверка
за спазване на противоепидемичните мерки, въведени с нарочни заповеди на
Министъра на здравеопазването, а от друг в обжалваното наказателно
постановление е наложено административно наказание за нарушения,
изразяващи се в „при наличие на обявено в Република България извънредно
положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и въведена на
основание чл.63 ал.1 от Закона за здравето, със Заповед № РД-01-143 от
20.03.2020 г. и Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки“. Така описани, обстоятелствата
не дават достатъчна степен на конкретика около извършеното нарушение. Не
е посочено конкретното изпълнително деяние на лицето, сочено за
нарушител, не е посочено и неизпълнението на кое задължение се приписва
конкретно на административно-наказаното лице. Правилото на закона е
категорично: в наказателното постановление трябва в пълнота да се опише
фактическата обстановка. Описанието трябва да е конкретно и да не буди
съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде
извличано по пътя на логиката. Това би имало за последица неопределеност
при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото
на защита на засегнатото лице, каквото безусловно в случая е накърнено.
Правоприлагането и особено в частта му на налагане на административни
наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и
обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво
4
е обвинението, което се отправя на административно привлечения. Това е
така, защото съставеният акт има и тази функция - официално обвинение в
извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити
още в момента на съставяне на акта, и тази възможност трябва да му се
осигури. (Решение от 16.02.2010 г. на Адм. С - Пловдив по к. н. а. х. д. №
2142/2009 г., 19-ти с-в, докладчик съдията Калин Куманов, Решение №
1131/23.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 408/2012 г. на Адм. С – .,
Решение № 1140/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 400/2012 г. на
Адм. С – ., Решение № 1143/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. №
407/2012 г. на Адм. С – .). В случая абсолютното несъответствие между
вменения на жалбоподателя Д. фактически състав на административно
нарушение с АУАН, характеризиращо последното с осъществяването му чрез
бездействие, а именно не ползване на предпазни средства не съответстват на
тези, описани в наказателното постановление, с което е ангажирана
административната отговорност на същата за деяния, изразяващо се в
неспазване на противоепидемичните мерки, въведени в ситуация на обявено в
страната извънредно положение. Именно изложеното формира извод за липса
на единство между описаното в АУАН и НП, което във всички случай
представлява освен накърнено право на защита на нарушителя, така и
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените,
неотстранимо в настоящата съдебна фаза на административно-наказателното
производство и във всички случаи обуславящо отмяна на обжалвания
санкционен акт, като незаконосъобразен.
Горните аргументи придобиват допълнителна тежест и с оглед
обстоятелството, че административнонаказателният субект към момента на
проверката, санкционирането му и понастоящем е непълнолетно лице, като за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност и надлежното
упражняване правото на защита на същият, законодателят е предвидил
допълнителни гаранции за това, чрез участието в производството на негов
родител или друг законен или процесуален представител. В случая обаче се
установи, че нито родител, нито законен или процесуален представител е
участвал в административнонаказателното производство, което обстоятелство
само по себе си съставлява самостоятелно отменително основание.
Съдът намира за нужно да отбележи и това, че именно изложените
процесуални нарушение са предпоставили и нарушението на материалния
закон, като в случая не е съобразена разпоредбата на чл.15 ал.2 от ЗАНН, като
е наложил на непълнолетно лице наказание“Глоба“ в размер на 300 лева, на
основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето. Посочената разпоредба е
императивна, като задължава админинистративнонаказващия орган при
констатирани нарушения извършени от непълнолетни лица, на същите да
бъдат налагани наказание „Обществено порицание“, като замяна на
наказанието „Глоба“. Изложеното мотивира съдът да приеме, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразни, което като правна
последица води до неговата отмяна.
5
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл.3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 2440-2002 от 21.08.2020 г. на Директора на ОДМВР - ., с което на П. И. Д. ,
с ЕГН ********** от гр. ., ул. „. за административно нарушени по чл.209а
ал.1 от Закона за здравето, и на основание чл.209 а ал.4 пр.2 във връзка с
чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва пред .ски административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – .: _______________________
6