Р Е Ш Е Н И Е
№ 1435
гр. Перник, 11.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЕРНИК XІ-ти състав, гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено девети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при
участието на секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7887 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
ОТ
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния
директор Любомир Спасов
СРЕЩУ
К.С.Г. с ЕГН
**********, адрес ***
с искане да бъде установено спрямо ответника,
че дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1814.3лв.
/Хиляда осемстотин и четиринадесет лв. и
30 ст./ от които: главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия в размер на 1374.53лв. /Хиляда триста седемдесет и четири лв. и 53 ст./
за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2015г.
както и сумата от 439.77лв. /Четиристотин тридесет и девет лв. и 77 ст./-
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 28.06.2018г.;
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК”АД твърди, че между топлопреносното предприятие и ответникът била
налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответника притежавал за процесния период и
имот, качеството „клиент на топлинна
енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а
отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "Съперник" бр.29 от
29.04.2008г. Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на имота,
към топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран
имот и в качеството си на "клиент на топлинна енергия за битови
нужди" и съгласно Общите условия на договора - ответника бил задължен в
30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася да заплати
потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните фактури. На
основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост/CEС/, се извършва чрез система за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от закона.
Съгласно чл.155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са начислявани
от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител на
база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че резултатът от
изравнителните сметки на ответника със сума за доплащане, то тя са прибавя към
дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най - старото.
Ответника
в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, твърдейки че между
топлофикационно дружество от една страна и титуляра на партидата от друга, не е
била налице облигационна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна
енергия, не е потребител на топлинна енергия, тъй като не е ползвател на
посочения в исковата молба имот. Неоснователна е исковата претенция и защото не
съществувала облигационна връзка въз основа на валидно сключен договор за
доставка на топлинна енергия, поради което не е възникнало и облигационно
правоотношение по реда на чл. 150, ал.1 и 2 от ЗЕ, ответникът не е откривал
партида за имота, не е доказано че е било налице каквото и да е потребление на
топлинна енергия и имота, за който се води делото. Иска е и неоснователен, тъй
като отразените стойности за консумирана топлоенергия и битово горещо
водоснабдяване не са достоверни и не са формирани въз основа на точни
показатели, тъй като радиаторите са премахнати, същото е относимо и за
отклоненията на топлата вода и водомерите, което обстоятелство е удостоверено с
Протокол от топлофикационното дружество.
Прави
възражение за настъпила погасителна давност на предявените вземания по
чл.111,б."в" от ЗЗД, тъй като вземанията били периодични плащания и
се погасявали с изтичане на кратка погасителна давност 3 години.
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно
заседание редовно призован, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
особен представител изразява становище по съществото на спора че исковата молба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недодоказана, като му бъдат присъдени направените в хода на
производството разноски.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 5378/2018
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът на 01.08.2018г.
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
длъжника-ответник в настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №3942/01.08.2018г.
В срока
по чл.415 ал.4 от ГПК заявителят е предявил иск срещу длъжника по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, поради което настоящото
производство се явява допустимо и следва да бъде разгледано по същество
От назначената и изпълнена съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че за периода от 01.05.2014г.
- 31.12.2015г. стойността на доставена и
ползвана но незаплатена топлинна енергия на ответника към ищеца е в размер на
сумата от 1374.53лв., като законната
лихва за забавата на месечните плащания за исковия период 10.07.2016г. - 28.06.2018г.
върху главницата плюс сумата за дялово разпределение и извършени корекции е в
размер на сумата от 439.77лв.
От назначената и изпълнена съдебно-техническа експертиза, се
установява, че исковия период отчетеният
показания на общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и
опразване по съответния ред и осчетоводяване, като на фирмите за дялово
разпределение ежемесечно е подавана за
разпределение топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи
абонатната станция т.е. нетна енергия, която съвпада с отразената в изравнителните
сметки от представените индивидуални изравнителни сметки, че е осъществено
дялово разпределение на топлинна енергия извършено по методиката на Наредба за
топлоснабдяване. За процесния период в деловодството на ФДР не са подавани възражения относно
изравнителните сметки от ответника. Топломерите в ЕС са минали пред последяващи
проверки и метрологичен контрол.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лице, като обективно,
безпристрастни и компетентно изпълнено.
Видно
от представените по делото писмени доказателства Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ АД на потребители в
гр. Перник публикувани във вестник „Съперник“, бр. 82/3959 от 29 април 2008г.,
съгласно чл. 31, се продавачът издава данъчни фактури. В чл. 32, ал. 2 от ОУ на
е визирано задължение купувачите, да заплащат дължимите суми за ползваната от
тях топлинна енергия, по един от следните начини по т.1 на 10 равни месечни вноски и две
изравнители; или по т.2. Месечни вноски опредени по прогнозен консумация за
имот в сградата и една изравнителна; или по т.3. по реална консумация, след
датата на фактурирането. Съгласно чл. 47 от ОУ при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на топлинна енергия купувача дължи обезщетение за
забава до деня на постъпване на дължимата сума по сметка или в касите на
продавача на осн. чл. 86 от ЗЗД,.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.124,
ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер 1814.3лв.
Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. Перник, кв. "Проучване", бл. 13, вх. В, ап. 8 и няма качество на клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на „потребител на топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация Перник” АД гр. Перник освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. При това под клиент на топлинна
енергия по смисъла на тази разпоредба се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие “право на ползване”.
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само
факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и
ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на
правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота,
без да е необходимо сключването на последващ договор. За да бъде уважен така
предявеният иск, ищцовото дружество е следвало да установи, че ответникът е
имал качеството на клиент по смисъла на чл. 153 на ЗЕ.
Собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й /Тълкувателно решение
№2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/.
Касателно настоящия случай от представените по
делото писмени доказателства Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
издъжка и гледане № 112/, том IV, дело 1133/91г. на нотариус при ПРС,
безспорно се установи, че ответника е посочен, като собственик на топлоснабден
имот находящ се гр. Перник, кв. "Проучване", бл. 13, вх. В, ап. 8.
От изложеното е видно, че не е необходимо
сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен
вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството.
Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон,
а именно ЗЕ. В този смисъл е и посоченото задължително за настоящата съдебна
инстанция /Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/
След като облигационната връзка
е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на
топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а
от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират
своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават
нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен
доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически
съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява
специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и
други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като
последните се явяват общи.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени
към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са издадени на
основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се
изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита
сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява
топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от
Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на
фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента,
като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия
за общи части от сградата, БТВ .
Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите
през банята и помещенията тръби, а що се касае до парната инсталация, тя е обща
част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на
етажната съсобственост.
Освен
съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва
да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От
заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото
лице, в което заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи
крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за
главница и лихви са в размер на предявените искове а именно за
периода от 01.05.2014г. - 31.12.2015г. стойността на доставена и ползвана
но незаплатена топлинна енергия на ответника към ищеца е в размер на сумата от 1374.53лв., като законната лихва за забавата на
месечните плащания за исковия период 10.07.2016г.
- 28.06.2018г. върху главницата плюс
сумата за дялово разпределение и извършени корекции е в размер на сумата от 439.77лв. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за
топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено
годишно отчитане. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса
на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от
същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с
писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от
страна на ответника.
Предявеният иск за
претендираната главницата се явява основателен и доказан до пълния му размер.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за
забавено плащане. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко
съответно плащане, но предвид горепосоченото и с оглед, че плащанията са били
ежемесечни, то плащането е следвало да стане до последната дата на съответния
месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като
ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от
10.07.2016г. до 31.12.2015г. На същото правно основание следва да се присъди и
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане.
Както бе посочено от ответната
страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че
вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на
ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за
периода преди 01 август 2015г./ предвид
момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК - 01.08.2018 г./, са били
погасени по давност. Предвид горното за периода на исковата претенция от 01.05.2014г. до 01
август 2015г. ответника не дължи претендираните суми: главница - 973.38 лв.
и законна лихва - 331.31лв.,
поради което и след преизчисления със приспадане на начислените през този
период суми за ответника остава дължима стойността на потребената но
незаплатена топлинна енергия в размер на сумата от 401.15лв., представляваща стойност на ползвана но незаплатена
топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр. Перник, кв.
"Проучване", бл. 13, вх. В, ап. 8, и законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на 108.46
лв., за периода от 01 август 2015г. до 28.06.2018г. Предвид на горното така
предявените искове се явяват основателни за установените от вещото лице
размери, като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни поради погасяване по давност.
Както бе посочено по-горе,
задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
По делото не са представени доказателства
до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид
обстоятелството, че плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че
плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид
на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде
осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2016г. до 31.12.2015г.
На същото правно основание
следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и
изплащане.
По отношение на делимостта на направените
разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен
състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските
както в исковото така и в заповедното производство, след като установи че ищеца
е направил разноски в общ размер 857.58
лв., за които е представен и списък по
чл. 80 от ГПК следва да присъди в полза на ищеца сумата съразмерна на уважената
част от иска, а именно 240.88 лв.
Доколкото в настоящото
производство ответникът се представлява от назначен му по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК делото особен представител и не се
представят доказателства за направени разноски то съдът не следва да се
произнася относно присъждането на такива. След връчване на съобщение за
изготвяне на решението на особения представител делото да докладва относно
изплащане на възнаграждението на особения представител.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.С.Г. с ЕГН
**********, с адрес *** че ДЪЛЖИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор инж. Кремен Г. СУМАТА
в общ размер от 509.61 лв. /Петстотин и девет лв. и 61 ст./ от които:
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на
401.15 лв. /Четиристотин и един лв. и 15 ст./ за периода от 01 август 2015г. до 31.12.2015г., както и сумата от 108.46
лв /Сто и осем лв. и 46 ст./ законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 01 август 2015г. до 28.06.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК,
за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 3942 / 01.08.2018 по ч.гр. д. № 5378/2018 по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълния претендиран размер за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1814.30 лв. /Хиляда
осемстотин и четиринадесет лв. и 30 ст./, от които: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 1374.53лв. /Хиляда
триста седемдесет и четири лв. и 53 ст./ за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2015г.,
както и сумата от 439.77лв. /Четиристотин тридесет и девет лв. и 77 ст./ -
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 28.06.2018г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
К.С.Г. с ЕГН
**********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ
на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор инж. Кремен Г. СУМАТА от 240.88 лв.
/Двеста и четиридесет лв. и 88 ст./
представляваща направените съдебно деловодни разноски съразмерно уважената част
на иска.
След
връчване на съобщение за изготвяне на решението на особения представител ДЕЛОТО ДА ДОКЛАДВА
относно изплащане възнаграждението на назначения по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК
на разноски на ищеца - особен
представител на ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пернишки окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за прилагане по ч.гр.д. 5378/2018 по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано
на съдията-докладчик издал заповед № 3942/01.08.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: