№ 43
гр. Търговище, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500063 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 63/2022г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ответника Кооперация „К.с.
П.Б. П.““, представлявана от председателя Христо Цонев, чрез своя
процесуален представител адв. Ц.Х. против Решение № 221/22.12.2021г.,
постановено по гр.д. № 327/2021 г. на Районен съд – Попово, в частта, с която
е признато за установено по отношение на ищеца Г.К., че не дължи на
ответника сумата от 1017 лева по ИД № 20213520400056 на ДСИ към СИС
към РС – Попово, поради погасяването чрез съдебно прихващане по силата
на Решение № 192/23.10.2019 г., постановено по гр.д. № 188/2019 г. на РС –
Попово и Решение № 12/23.01.2020 г. по ВГД № 348/2019 г. на ОС –
Търговище с насрещно задължение на ищеца в общ размер на 3347,88 лева. С
доводи за неправилност, противоречие на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въззивникът моли
за отмяна на първоинастанционното решение в обжалваната част.
Въззивникът твърди, че неправилно е уважено възражението на ответната
страна за прихващане, като излага мотиви относно момента и действието на
прихващането в практиката и доктрината.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
Г.К., чрез своя процесуален представител адв. Б.К. оспорва основателността
на въззивната жалба поради необоснованост. Въззиваемият твърди, че във
1
въззивната жалба са копирани абзаци от Решение № 103/01.08.2017 г. по гр.д.
№ 61232/2016 г. на IV ГО на ВКС, както и от статия на Константин Кунчев,
съдия в СРС в сайта news.lex.bg. от 15.07.2019 г. със заглавие „Спорни
въпроси в практиката по възражението за прихващане и техните разрешения“.
Тези цитати според въззиваемия нямат отношение към първоинстанционното
производство, доколкото не е имало никакви спорове относно прихващането
на сумите.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща
представител. Въззивникът е подал писмени бележки, с които поддържа
подадената от него въззивна жалба. Сочи също, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част като неправилно,
доколкото претенцията на въззиваемата Г.К. за прихващане на сумата от 1017
лева е идентична като предмет и основание с прихващането извършено с
влязлото в сила решение по ВГД № 348/2019 г. на ОС – Търговище.
Въззивникът чрез адв. Ц.Х. моли също да бъде отхвърлено искането за
присъждане на разноски на въззиваемата в настоящото производство, а
алтернативно прави възражение за прекомерност на искането за присъждане
на разноски.
Въззиваемиата чрез упълномощен представител - сина си Д.К.
поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че въз
основа на Решение № 211/17.11.2018 г. по ГД №437/2017 г. на РС-Попово, в
законна сила от 16.03.2018 г., против ищцата Г.К. в полза на ответника по
иска Кооперация „К.с. П.Б. П.““ е издаден Изпълнителен лист №
151/26.04.2018 г. за сумата от 2697 лв., получена без правно основание
главница по недействителен договор за заем № 1605/02.04.2014 г., сключен
между страните, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба /05.06.2017г./, до окончателното заплащане на задължението, както и
сумата от 650,88 лв. разноски по делото.
По така издадения изпълнителен лист е образувано ИД №
20183520400041 при ДСИ към СИС към РС-Попово.
По заявление на ищцата Г.К. е било образувано ЧГД № 25/2019 по
описа на РС-Попово. Издадена е заповед за изпълнение, срещу която
ответникът е възразил.
По повод подаденото възражение е образувано гр.д. 188/2019г. на РС -
Попово и по него е постановено Решение № 192/23.10.2019 г., с което съдът е
отхвърлил предявения от Г. Г. К. срещу Кооперация „К.с. П.Б. П.““, иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 366,30 лв.
2
- дивидент за фискалната 2015 г. и сумата от 420,00 лв. - невърната вноска за
дялов капитал след прекратяване на членство в кооперацията, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2019 г. до изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 18/10.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 25/2019г. по описа на РС -
Попово, поради погасяване чрез прихващане с насрещно задължение на
ищеца към ответника в общ размер на 3347,88 лева, което задължение е
предмет на изпълнително дело № 41/2018 г. по описа на СИС при РС- Попово,
до размера на по-малкото от тях.
Със същото решение съдът е отхвърлил иска за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 230,70 лв. - лихва за
забава за периода 19.02.2016г. - 09.01.2019 г., от които лихва за забава за
връщане на дялов капитал в размер на 123,23 лв. и лихва за забава за
изплащане на дивидент в размер на 107,47 лв. като неоснователен, като е
обезсилил Заповед № 18/10.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 25/2019 г. по описа на РС - Попово за разликата над 766,30 лв. до
790,00 лв. - главница, в т.ч. над 366,30 лв. до 370,00 лв. - дивидент за
фискалната 2015 г. и за разликата над 230,70 лв. до 232,00 лв. - лихва за
забава за периода 19.02.2016 г. - 10.01.2019 г.
Ищцата е осъдена да заплати на Кооперация „К.с. П.Б. П.““, сумата от
42,24 лв. - разноски по компенсация.
С Решение № 12/23.01.2020 г. по ВГД № 348/2019 г. на ОС-Търговище,
в сила от 23.01.2020 г. въззивният съд е отменил Решение № 192/23.10.2019
г., постановено по гр.д. № 188/2019г. на РС - Попово в частта, в която е
отхвърлен искът за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 230,70 лв. - лихва за забава за периода 19.02.2016г. - 09.01.2019г.,
от които лихва за забава за връщане на дялов капитал в размер на 123,23 лв. и
лихва за забава за изплащане на дивидент в размер на 107,47 лв. като
неоснователен, като вместо това е отхвърлил иска, поради погасяване чрез
прихващане с насрещно задължение на ищеца към ответника в общ размер на
3347,88 лв., което е предмет на изп. д. № 41/2018г. по описа на СИС при РС -
Попово, до размера на по-малкото от тях. Решението е отменено и в частта за
разноските, като е постановено разноските на страните да останат така, както
са направени.
С постановление от 22.03.2021 г. ДСИ е прекратил поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ИД № 41/2018 г. на СИС към РС-Попово.
Впоследствие, по молба на Кооперация „К.с. П.Б. П.““ от 08.04.2021г.
със същия изпълнителен лист против Г.К. било образувано ИД № 56/2021 г.
при ДСИ към СИС към РС-Попово.
Въз основа на образуваното изпълнително дело, ДСИ изпратил покана
за доброволно изпълнение за цялата сума по ИЛ №151/26.04.2018 г. по ГД №
437/2017 г. на РС-Попово до длъжника Г.К..
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
3
от правна страна следното:
Въззивникът твърди в жалбата си и в писмените си бележки, че
неправилно е уважено възражението на ответната страна за прихващане,
доколкото претенцията на въззиваемата Г.К. за прихващане на сумата от 1017
лева е идентична като предмет и основание с прихващането, извършено с
влязлото в сила решение по ВГД № 348/2019 г. на ОС – Търговище. Според
въззивника силата на пресъдено нещо на прихващането, направено с
цитираното решение на ОС – Търговище се разпростира и в настоящия спор,
поради което този въпрос не може да бъде пререшаван с диспозитива на
обжалваното решение на Районен съд – Попово. Тези възражения за
недопустимост на обжалваното решение са неоснователни.
Извършеното погасяване чрез прихващане с Решение № 192/23.10.2019
г. по гр.д. 188/2019г. на РС – Попово и с Решение № 12/23.01.2020 г. по ВГД
№ 348/2019 на ОС-Търговище между сумите, за които е заведен
установителен иск от Г.К. срещу Кооперация „К.с. П.Б. П.““ с насрещното
задължение на ищеца към ответника по изпълнително дело № 41/2018 г. по
описа на СИС при РС- Попово, до размера на по-малкото от тях, не
разпростира своята сила на пресъдено нещо в настоящия спор. Това е така,
защото по гр.д. 188/2019г. на РС – Попово възражението за прихващане е
направено от ответника със задължение на ищеца към него по изпълнително
дело № 41/2018 г. по описа на СИС при РС- Попово, а не със задължение по
изпълнителния титул, въз основа на който е образувано това изпълнително
дело. Насрещното задължение на ищеца към ответника е индивидуализирано
в диспозитива на решението по гр.д. 188/2019г. на РС – Попово само като
„което задължение е предмет на изп. дело № 41/2018 г. по описа на СИС при
РС – Попово“. При нововъзникналия факт на прекратяване на и.д. № 41/2018
г. поради настъпила перемпция и образуването на ново изпълнително дело №
56/2021 г. по описа на СИС при РС - Попово въз основа на същия
изпълнителен лист, уваженото възражение за прихващане за сумите по
прекратеното дело няма как да бъде зачетено от съдебния изпълнител.
Доколкото той не разполага с правомощието да извърши съдебно
прихващане, то за Г.К. действително е съществувал правен интерес да заведе
нов установителен иск, с който да се признае, че не дължи сумите по
новообразуваното изпълнително дело № 56/2021 г. по описа на СИС при РС –
Попово.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо и правилно.
При този изход на спора право на разноски се поражда за въззиваемата
страна, която се е защитавала по изцяло неоснователна въззивна жалба.
Съгласно представения списък сторените разноски от въззиваемата Г.К.
възлизат на 750 лева, които представляват заплатеното адвокатско
възнаграждение на адв. Б.К.. Въззивникът „К.с. П.Б. П.““ в своите писмени
бележки от 11.04.2022 г. прави възражение за прекомерност на
4
претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 7, ал.
2, т. 2 НМРАВ минималния размер на адвокатското възнаграждение по дела с
материален интерес като настоящия възлиза на 300 лева. В конкретния
случай, съобразявайки размера на претендираните суми, вида и количеството
на извършената дейност, съдът приема, че така претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде присъдено такова в по-нисък
размер. Поради това на въззиваемата Г.К. следва да бъде присъдена сумата от
300 лева, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 221/22.12.2021г., постановено по гр.д. №
327/2021 г. на Районен съд – Попово, в частта, с която е признато за
установено по отношение на Г. Г. К. с ЕГН: ********** от град Попово,
ул."С.В." № 27, действаща чрез адв. Д.М.Д., гр. Попово, ж.к. Р. №66 и Д.Д.К.
с ЕГН: **********, гр. Попово, ул. „С.В." 27, че НЕ ДЪЛЖИ на Кооперация
„К.с. П.Б. П.““, със седалище и адрес на управление: гр. Попово, бул. „Б."
№52, с ЕИК:*********, представлявано от Христо Цонев Цонев, СУМАТА от
1017,00 лв. /хиляда и седемнадесет лева/, по ИД № 20213520400056 на ДСИ
към СИС към РС- Попово, поради погасяването й чрез съдебно прихващане
по силата на Решение № 192/23.10.2019 г., постановено по гр. д. 188/2019 г.
на РС - Попово и Решение № 12/23.01.2020 г. по ВГД № 348/2019 на ОС -
Търговище с насрещно задължение на ищеца в общ размер на 3347.88 лв.,
като допустимо, правилно и законосъобразно.
В необжалваната му част първоинстанционното решение е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Кооперация „К.с. П.Б. П.““, със седалище и адрес на
управление: гр. Попово, бул. „Б." №52, с ЕИК:*********, представлявано от
Христо Цонев Цонев, да заплати на Г. Г. К. с ЕГН: ********** от град
Попово, ул."С.В." № 27, сумата от 300 /триста/ лева, на основание чл. 78, ал. 2
и 5 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6