Решение по дело №1379/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 434
Дата: 14 ноември 2018 г. (в сила от 8 май 2019 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20181630201379
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 434 / 14.11.2018 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И.  Е

 

гр.Монтана, 14.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І - ви наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети    ноември  две хиляди и. осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

 при секретаря Тодора Владинова и. с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1379 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и. сл. от ЗАНН.

 

Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от И..М.И.. xxx,,М. М.” № 20, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно постановление № 18 – 0996 - 002533 от 16.07.2018г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция” – при ОДМВР - гр.Монтана, с което на санкционираното лице е било наложено наказание глоба в размер на 400.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ.

В жалбата си до съда лицето навежда оплаквания, че не е извършило вмененото му нарушение, тъй като към момента на проверката е имало валидно сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”, която била на разсрочено плащане за което представя и. писмени доказателства л лицето на застрахователна полица от ,. Ж. и. з. А..  В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.  

 

В съдебно заседание жалбоподателят И..И.., редовно призован,  се явява лично като поддържа жалбата и. моли същата да бъде уважена.  

 

Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР– гр.Монтана, редовно призован, не се явява и. не се представлява.

 

Районен съд – гр.Монтана като прецени събраните в хода на производството гласни и. писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и. от процесуално легитимирана за това страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Въз основа на съдебното следствие в хода на съдебното следствие писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят И..М.И.. xxx не бил собственик на управлявания от него лек автомобил марка ,,Форд”, модел ,,Транзит” с шведски номер SUN 918. Във връзка с управлението му в пределите на страната била сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗАД ,. Ж. и. з. А., обективирана в застрахователна полица №  BG /30/117003346273, със срок на валидност от 20.12.2017г. до 20.12.2018г. Полицата била на разсрочено плащане с падеж на 20 – то число на всяко тримесечие. В нея било отразено, че жалбоподателят бил внесъл общо четири вноски, съответно на 20.12.2017г., 20.03.2018г., 20.06.2018г. и. 20.09.2018г. В полицата също така изрично било отразено, че сключеният застрахователен договор се прекратява автоматично ако в 15 – дневен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, същата не е заплатена.    

На 29.06.2018г. около 08:30ч. в гр.Монтана, по бул.,,Трети март” до № 1 служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана младши автоконтрольор И..И.., съвместно с неговия колега И..И.., спрели жалбоподателя за проверка като му поискали валидна полица за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. Тъй като  същият не успял своевременно да представи поискания документ, младши автоконтрольор И..И.. му съставил АУАН № 2533, който бил връчен лично на жалбоподателя и. подписан от него с възражението, че има сключена застраховка гражданска отговорност.  Тъй като не представил изискуемия документ му било съставено и. обжалваното наказателно постановление.     

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установено въз основа на събраните по делото гласни и. писмени доказателства.

Видно от разпита на двамата полицейски служители е, че същите са непосредствени очевидци на извършената проверка спрямо жалбоподателя и. констатираното нарушение, изразяващо се в не представяне на полица за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”.

 В своите показания и. двамата свидетели посочват, че провереното лице не е притежавало в свое владение подобен документ и. при направена служебна проверка не било констатирано наличие на подобна застраховка. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни и. безпротиворечиви, но оборващи се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверено копие от застрахователна полица №  BG /30/117003346273, със срок на валидност от 20.12.2017г. до 20.12.2018г. на ЗАД ,. Ж. и. з. А., както и. сметка № 10959717 по застрахователната полица от 29.06.2018г.  

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и. с процесуалния закон.

При извършване на служебна проверка във връзка със законосъобразността на издаденото наказателно постановление настоящият съдебен състав намира, че същото е издадено в противоречие с материалния закон.

При безспорно установената фактическа обстановка от страна на съда не беше доказано наличието на извършено от страна на жалбоподателя административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Към кориците на делото бяха приложени писмени доказателства, които несъмнено установяват обстоятелството, че към момента на извършване на проверката, водачът на автомобила не е бил негов собственик, но е имал сключена застраховка ,,Гражданска отговорност”, обективирана в надлежна полица, която обаче е била на т.нар. разсрочено плащане. В самата полица е отразено, че падежът на заплащането й е всяко 20 – то число на тримесечие с толеранс от 15 – дни. В случая жалбоподателят е заплатил изискуемата вноска в срок и. последващата такава, което обстоятелство е било отразено и. в самата полица, поради което и. застрахователният договор не е бил прекратен. Ето защо не може да бъде възприето, че към момента на проверката лицето не е имало валидно сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”, тъй като с последващо заплатената застрахователна вноска на 20.09.2018г., очевидно е било прието плащането от страна на застрахователното дружество. Ето защо съдът намира, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят е имал валидно действаща застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите” за 2018г.

На следващо място съставения АУАН и. наказателно постановление са вътрешно противоречиви  относно фактическа и. правна квалификация. От една страна в тях е отразено, че жалбоподателят не представя валидна действаща полица ,,гражданска отговорност” за 2018г., за което е подведен под административна отговорност по чл.638, ал.3 от КЗ. Същевременно в санкциониращия административен акт е посочено, че без да бъде собственик на автомобила, водачът го управлява без да има сключен договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност”.

В случая е налице фрапиращо разминаване между фактическа обстановка и. санкционираща разпоредба, където деецът е подведен под административна отговорност за това, че като не собственик на МПС няма сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. Същевременно в своите показания пред съда и. двамата  свидетели посочват, че при проверката жалбоподателят не им представил валидна действаща полица ,,Гражданска отговорност” за 2018г. Следователно остава неясна волята на санкциониращия орган в какво нарушение следва да отговаря самия жалбоподател - дали за това, че не е имал сключена задължителна застраховка или че не е представил валидно действаща застрахователна полица. Второто представлява самостоятелно  основание за санкциониране на лицето по чл.100, ал.1 т.3 от ЗДвП. Противоречието между фактически и. правни реквизити всякога съставлява съществено и. неотстранимо процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление.        

Предвид гореизложените правни и. фактически съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и. издадено при неправилно приложен материален закон и. допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и. същото подлежи на отмяна.  

Воден от горното и. на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И.:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 0996 – 002533 от 16.07.2018г. на Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, с което на И..М.И.. xxx,,М. М.” № 20, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 400.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.   

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: