№ 322
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000503070 по описа за 2021 година
С решение № 264757 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 8552/2019 г., СГС, I-1
с-в, осъжда ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на П. В. И.
сумата от 300 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 23.12.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 1.03.2019 г. до окончателното
заплащане, като отхвърля иска за разликата над 300 000 лв. до 400 000 лв. и за
лихва за времето от 23.12.2018 г. - 01.03.2019 г.
Срещу решението в отхвърлителната част за сумата от 100 000 лв. е
постъпила въззивна жалба от ищцовата страна П. В. И.. Твърди, че е нарушен
принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като съдът не е съобразил, че са причинено тежки и
инвалидизиращи увреждания, засегнали три от крайниците и довели до 90 %
намалена загуба на работоспособност. Като подчертава, че освен физическите
увреди и болки, ищецът е претърпял и психически травми, претендира да се
присъди допълнително още сумата от 100 000 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба и от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ в частта, в която дружеството е осъдено да заплати
1
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 100 000 лв. Твърди, че е
нарушен принципа за справедливост, както и че не е отчетено наличието на
принос от 50 % от пострадалия, който пътувал без предпазен колан.
В писмен отговор П.И. оспорва жалбата на застрахователя.
Страните не са заявили нови доказателствени искания.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът П. В. И., твърди, че 23.12.2018 г. пострадал изключително
тежко като пътник в товарен автомобил, управляван от водач, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. Твърди,
че претърпял травматичен шок, счупване на лява и дясна бедрени кости,
контузия на мозъка със субдурален хематом, съчетано счупване на диафазите
на лява лакътна кост с травматично разместване на лява лакътна става,
фрактура на лява лъчева кост, прекъсване на лъчевия нерв, контузия в
гръдната и коремна област с пневмоторакс в ляво, субкапсуларен хематом на
слезката и множество разкъсно-контузни рани. Ищецът се лекувал
продължително в болница с няколко операции, претърпял физически и
психически болки и страдания. Към момента не е възстановен, лявата ръка
била осакатена, имал затруднения в придвижването и ежедневието.
Претендира застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач
да му заплати сумата от 400 000 лв., ведно със законната лихва от 22.12.2018
г., както и разноски.
Ответникът по иска ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва
същия по основание и размер, като прави и възражение за принос поради
липса на поставен надлежно колан от пътника и поради това, че приел да
пътува при алкохолно повлиян водач.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 23.12.2018 г. ищецът И. претърпял пътен
2
инцидент, като пътник на предна дясна сделка в товарен автомобил, като ПТП
(удар в крайпътно дърво) било предизвикано от виновното и противоправно
поведение на водача (починал), изразяващо се в движение с превишена
скорост (112 – 138 км/ч според експертните заключения). Гражданската
отговорност на водача е била застрахована при жалбоподателя-застраховател.
От експертните заключения е видно, че пострадалият е получил
травматичен шок, счупване костите на лявата предмишница, изкълчване на
лявата лакътна става, диафизарно счупване на лявата бедрена кост,
пертроханерно счупване на дясната бедрена кост, контузия на гърдите и
пневмоторакс в ляво, контузия на корема и субкапсуларен хематом на
слезката, горна вяла монопареза на левия горен крайник, множествени
мекотъканни наранявания по тялото и крайниците, лицево-челюстна травма
състояща се от контузия на носа без клинични данни за фрактури на лицевите
кости. Настъпила е тежка хипотрофия на мускулатурата на левия горен
крайник и липса на движения в лявата раменна става с изключение на едва
доловимо отвеждане, липса на движения в лява лакътна става, в лява гривнена
(киткова) става, в пръстите - без възможност за хващане и задържане на
предмети с лявата ръка, намалена сетивност и в определени зони на
мишницата и липса на усет за допир и болка. Тези увреди са характеризирани
като осакатяване на лявата ръка. Установените увреждания си били
множествени, тежки по вид, трудни за лечение и свързани с повсеместна
болка на тялото и крайниците, като са го поставили в състояние на тежък
травматичен шок, с опасност за живота, поставен на командно дишане в
реанимация. Последвали операция на лявата бедрена кост с поставяне на
пирон, операция на дясната бедрена кост със закрито наместване и поставяне
на пирон, операция на счупените кости на лявата предмишница с поставяне
на метални плаки и винтове. Хирургично били обработени раните в областта
на лявата предмишница, а по-късно била отстранена и некротична тъкан от
задната част на лявата лакътна става. В реанимация ищецът престоял общо 40
дни, а в болницата около два месеца и половина. Поради настъпили болки в
областта на лявата предмишница, ищецът отново бил опериран с извършена
нова закрита репозиция. Общият лечебен и възстановителен период на всички
травматични увреждания е продължил около една година, в рамките на която
търпял болки и страдания, по интензивни първите 2-3 месеца и около 2
месеца по време на проведената рехабилитация на всички увредени крайници.
3
Извън тези периоди е търпял спорадични болки предимно при обща преумора
на долните крайници, както и при рязка промяна във времето, когато е
трябвало да приема обезболяващи средства. Наред с претърпените болки
ищецът в първите 4 месеца не е можел да се придвижва самостоятелно и да се
обслужва, лечението след изписване от болницата е било проведено
преобладаващо на постелен режим поради костните увреждания и
извършените операции на трите крайника. След личен преглед към деня на
изготвяне на експертното заключение общото му здравословно състояние е
стабилизирано с остатъчни видими и големи белези от операциите на лявата
ръка. Дясната и лява бедрени кости са зараснали с възстановяване
движенията в норма, но в тях все още се намират имплантираните пирони.
Ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с малки
крачки и щадяща походка. От операцията на десния крак също е останал
голям, груб и видим белег. Най-тежката травма е била тази на лявата ръка,
която е напълно осакатена и с песимистична прогноза за възстановяване.
Пръстите на лявата ръка са в постоянна флексия и ищецът постоянно носи
ортеза. Уточнено е, че лечение е възможно, но в случая затруднено поради
необходимостта от извършване на магнитно-резонансна томография за да се
установи вида и тежестта на увредата, за извършването на която пречат
имплантираните в крайниците на ищеца метални плаки, които от своя страна
към момента не могат да бъдат извадени.
С ЕР на ТЕЛК № 2031 от 137/07.08.2019 г. ищецът е освидетелстван на
90% трайно намалена работоспособност за период от една година поради
получените при произшествието травми в областта на двата долни крайника и
монопарезата на лявата ръка.
Приетата СПсихЕ установява, че при пострадалия е установена
невротично-депресивна симптоматика, покриваща характеристиките на
"посттравматично стресово разстройство", с проява на кошмари за
катастрофата, тревожност, хипорексия, емоционална неустойчивост, социална
отчужденост, с частично компенсиране към момента. Установени са данни за
значително снижаване на адаптивните възможности и нарушено лично,
професионално и социално функциониране.
От разпита на св. В. В. Ц. се установява, че пострадалият живеел сам,
тъй като майка му починала 2 месеца преди ПТП. След инцидента той бил в
4
много тежко състояние, в клинична кома, не било ясно дали ще оживее,
претърпял няколко последователни операции, много отслабнал. След
изписването свидетелят го прибрал в дома си и заедно със своите родители
полагали ежедневни грижи, тъй като бил напълно неспособен да се обслужва,
да се движи, да се храни. Бил неадекватен, говорел несвързани неща, имал
бледи спомени от катастрофата, кошмари, будел се нощем с викове, изпитвал
силен страх. Поради състоянието приятелката му го напуснала, затворил се в
себе си и не искал за излиза навън, защото изпитвал срам от това, че е
инвалид. Преди инцидента активно спортувал, което след това вече не може
да прави, дори да клекне и да се изправи без чужда помощ. Лявата му ръка е
напълно обездвижена и не може да се служи с нея. И понастоящем изпитва
затруднения от всякакво естество, включително и финансово, защото
получава само минимална пенсия и поради състоянието си не може да си
намери работа.
Св. В. С. Д. разказва, че видял какво се случило и как колата с ударила в
дървото и била смачкана така, че нищо не представлявала. П. бил вътре и не
можели да го извадят, дошли пожарникари да режат колата за да го извадят.
Според свидетеля П. имал колан.
В о.з. пред първата инстанция и двете вещи лица са дали устно
становище по въпроса за ползването на колан (л. 314). Посечено е от в.л. Б.,
че поради наличието на множество травми (по цялото тяло), вероятен е
извода, че пътникът е пътувал без колан. Вероятно при наличие на такъв,
пътникът нямаше да получи фрактура на долни крайници, но отново е можел
да бъде прекъснат нерва, в областта на шията (поради камшичния удар в
областта на главата, който не се предотвратява от колан). Именно такова
травматично увреждане според вещото лице е причина за увреждането на
лявата ръка и парезата й. Изтъкнато е още, че прогнозите за възстановяване,
дори след операция и присаждане на нерв, са песимистични, тъй като от
инцидента са минали повече от 2 години и въпреки лечението няма видими
резултати понастоящем. Същата неблагоприятна прогноза е дадена и от в.л.
Петров, който е изтъкнал, че шансовете за добри резултати от оперативно
лечение с присаждане на мускули и тъкани не са големи, тъй като ръката е
най-висшата форма на човешката еволюция, и дори при такава манипулация
би могло да се постигне само леко движение в лакета. Този експерт също е
допуснал увреждането на нерва в шийния отдел да е от високата скорост и
5
вида на удара.
Пред настоящата инстанция е приета КСМАТЕ, която е потвърдила
получените увреди при ищеца. В о.з. експертите са категорични, че пътникът
е пътувал без колан. Посочено е, че ищецът пак щеше да получи увреждания,
но по-малко на брой и с по-малка тежест от тези, които действително е
получил. Главата, тялото и крайниците са щели да останат предпазени от пряк
удар в тъпи предмети (в това число арматурното табло пред пътника). В
същото време при разпит в о.з. е разяснено, че ударът при конкретната висока
скорост (над 130 км/ч) в дърво е причинил изключително тежки увреждания
на корпуса на автомобила, като от последния са изпаднали двигателя и
предния мост, а в купето е навлезнала предната част на превозното средство,
вкл. арматурното табло. В тази връзка е потвърдено, че предпазния колан
предпазва тялото от движение напред (както е посочено), че в разглеждания
казус е имало движение на части от автомобила към вътрешността, по начин
засягащ пътуващия на предната седалка. Заявено е, че деформациите по МПС
са толкова тежки, че остава под съмнение превантивната функция на
предпазния колан. Посочено е още, че травмите в долните крайници и таза
категорично са резултат от нахлуване на части от автомобила в купето.
Относно травмите по ръцете и главата отново е заявено, че може да бъдат
резултат от свободното им движение (дори при поставен колан), както и че
използването на колан не предотвратява камшичния удар. Последният може
да бъде причина за увреда на коренчетата на нервите в зоната на шията, които
отговарят за движението на ръцете.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че за процесния инцидент, при който е пострадал ищецът, е
отговорен водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответния застраховател. Страните спорят какъв е подходящи размер за
обезщетение на търпените от увреденото лице щети, както и дали е налице
принос, поради непоставен колан по време на ПТП.
Настоящият състав приема, че определеният от първостепенния съд
размер на обезщетение следва да бъде редуциран с оглед принципа на
справедливост и установената практика на съдилищата. Безспорно е, че
пострадалият, в една млада възраст, е получил тежки и трайни телесни
6
увреди, без данни за възможност за пълно възстановяване на функцията на
горният ляв крайник. Съдът отчита, че при инцидента са засегнали почти
всички части на тялото на пътника, като лявата ръка е увредена до степен на
инвалидизиране, което явно и пряко рефлектира върху качеството на живот
на лицето, макар и да няма данни това да е водещата ръка. Данните сочат, че
трайно е осуетена възможността за нормално ежедневно функциониране и
боравене с ръката. Уврежданията на двата крака и ръката, както и тези по
тялото (в областта на корема, гърдите и главата) са съставлявали сложна
комплексна и трудна за лечение травма, която е била поетапно овладявана
чрез последователно извършвани тежки оперативни интервенции.
Възникналата опасност за живота на лицето е била преодоляна, но лечението
е било продължително и съпроводено с дълъг период на търпене на болки и
страдания. Наличните доказателства сочат, че възстановителния период е бил
съпътстван с допълнителни затруднения от битов и ежедневен характер,
които за ищецът са били с още по притеснителен характер, тъй като той не е
имал близки роднини, които да го подкрепят (предвид загубата на майка му
месеци преди ПТП и липсата на баща). Пълната невъзможност за
самостоятелно обслужване през един некратък период и липсата на роднини,
които да поемат грижата за ищеца безспорно са създали неудобство,
дискомфорт и смущения, когато за него са поели ангажимент негов приятел и
семейството му. Силните психоемоционални влияния на процесната
катастрофа са установени и от приетата СПсЕ, която е констатирала
невротично-депресивна симптоматика (посттравматично стресово
разстройство), съпроводена с емоционална лабилност, социално затруднено
функциониране, нарушена адаптация и пр. Всички тези доказателства,
съвместно преценени с младата възраст на лицето (20 г. към ПТП), сегашното
му състояние, преценено като такова с трайно намалена работоспособност от
90 %, гласните доказателства за продължаващите трудности при придвижване
и обслужване, невъзможността да упражнява трудова дейност, липсата на
близки роднини, които да подкрепят ищеца, силният шок и
посттравматичното стресово разстройство, налагат извода, че на
пострадалият се следва обезщетение в размер на 180 000 лв. Последното е
съизмеримо с получаване на месечно обезщетение в размер на минималната
работна заплата за следващите 30 години. Ето защо решението, в частта, в
която искът е уважен за сумата над 180 000 лв. следва да се отмени, а искът
7
да се отхвърли в тази част.
Съдът не възприема възражението за принос, въведено от
застрахователя. Събраните доказателства – пред първата и настоящата
инстанция, установяват, че действително пътникът е пътувал без колан. Това
обаче само по себе си в конкретния случай не се оказва водещ фактор, за
претърпените от лицето телесни (а в последствие и психо-емоционални)
травми. Вещите лица са разяснили, че въпреки безспорно превантивната
функция на предпазните колани, в конкретиката на разглеждания казус,
ползването им не би способствало за настъпване на травми с по-малък обем.
Както по-горе бе посочено, според експертите увреждането на превозното
средство поради високата скорост при сблъсъка е било толкова значително,
че предната част на автомобила е нахлула в купето и пряко е причинила
уврежданията на долните крайници и долната част на тялото. Увреждането на
горната част и осакатяването на левия горен крайник според вещите лица е
трудно вероятно да бъде избегнато от поставен колан. От една страна
крайниците и главата са в свободно движение, поради нефиксирането на
същите от колана. От друга страна е подчертано, че камшичният удар в
областта на шията, предизвикван при пряк сблъсък и закрепено към седалката
тяло, при конкретната скорост на движение е бил от естество да предизвика
откъсване на нервни коренчета в зоната на врата. Последното също би могло
да причини основаната и най-тежка телесна травма на пътника, съставляваща
осакатяване на ръката. Ето защо възражението за съпричиняване не следва да
се приема и обезщетението, посочено по-горе не може да бъде намалено.
При този изход таксата, дължима от застрахователя следва да се намали
от 12 000 лв. на 7200 лв., а възнаграждението на представителя на ищеца – от
7147,50 лв. следва да се редуцира до 5 930 лв. Разноските възложени в тежест
на застрахователя следва да се намалят до 583 лв. В настоящото производство
в полза на застрахователя следва да се присъдят разноски от 1600 лв. за такса
и 106, 67 лв. за експертиза, както и 150 лв. за юрисконсулт.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264757 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 8552/2019 г.,
8
СГС, I-1 с-в, в частта, в която се осъжда ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ да заплати на П. В. И. сумата над 180 000 лв. до сумата от 300 000 лв.,
както и в частта, в която се осъжда ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД да заплати на П.В. сумата над 583 лв. до сумата от 600 лв., на адв. С.Н. -
сумата над 5930 лв. до сумата от 7147,50 лв. и в полза на бюджета на СГС
такса над 7200 лв. до 12 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. В. И. предявен срещу ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над
180 000 лв. до сумата от 300 000 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД е осъдено да заплати на П. В. И. сумата над 100 000 лв.
до сумата от 180 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът на П. В. И. срещу
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е отхвърлен за сумата над 300 000
лв. до сумата от 400 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. В. И., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, разноски в размер на 1856,67
лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9