РЕШЕНИЕ
№ 7375
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110172202 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от З. Б. Б. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД с която са предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1550,93 лева, представляваща 1/2 част от вземане за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Криволак“ № 9, вх. 1, ап. 3, аб. № 339848, ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата от 252,57 лева, представляваща 1/2 част от вземане за
мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г.; сумата от 20,52 лева,
представляваща 1/2 част от вземане за цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата от 4,47 лева, представляваща 1/2 част от вземане за мораторна лихва за
периода от 01.12.2018 г. до 18.10.2021 г. върху главницата за дялово разпределение, сумата
от 36,57 лева представляваща разноски за държавна такса и сумата от 25,00 лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 63735/2021 г. по описа на СРС,
169-ти състав.
Ищецът, твърди, че не дължи заплащането на процесните суми, поради липса на
облигационно отношение с ответника, както и поради това, че не притежава качеството
потребител. Сочи, че не е собственик на имота, посочен в заповедта за изпълнение. Развива
съображения в насока, че ОУ на ответното дружество не са публикувани съгласно чл. 150
1
ал. 2 ЗЕ. Оспорва наличието на ценово решение от КЕВР. Излага, че ответникът не е
титуляр на лицензия за доставка на ТЕ. Твърди, че до имота не е доставяна ТЕ. Оспорва
метрологичната годност на общия топломер и на индивидуалните разпределители. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че
ищецът е собственик на имота по наследство и развива съображения в насока, че между
страните са налице облигационни отношения, както и че е доставил реално на ищеца
топлинна енергия, цената на която възлиза на посочената в исковата молба стойност. Моли
за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
С молба от 21.12.2022г. третото лице-помагач „Нелбо“ АД на страната на ищеца сочи,
че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършвано законосъобразно,
както и че ищецът е потребител на топлинна енергия и такава е доставяна в имота.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 83405 от 08.11.2021г.
„Топлофикация София“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Снежана Данчева Станоева-Бараковска и З. Б. Б. за разделно заплащане при равни
квоти от по 1/2 част за всеки длъжник на сумата от 3101,86 лева, представляваща главница
за цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Криволак“ № 9, вх. 1, ап. 3,
ведно със законната лихва считано от 08.11.2021г. до изплащане на вземането, сумата от
505,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 18.10.2021г.,
сумата от 41,04 лева представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от 08.11.2021г. до
окончателното изплащане и сумата от 8,95 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018г.до 18.10.2021г.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 63735/2021г. по описа на СРС, 169-
ти състав. На 16.11.2021г. по делото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която двамата длъжници са осъдени да заплатят разделно така
посочените суми, като задълженията на З. Б. Б. са 1550,93 лева представляваща 1/2 част от
вземане за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот,
находящ се в гр. София, ул. „Криволак“ № 9, вх. 1, ап. 3, аб. № 339848, ведно със законната
лихва от 08.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 252,57 лева, представляваща
1/2 част от вземане за мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г.; сумата
от 20,52 лева, представляваща 1/2 част от вземане за цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата от 4,47 лв., представляваща 1/2 от вземане за мораторната
лихва за периода от 01.12.2018 г. до 18.10.2021 г. сумата от 36,57 лева представляваща 1/2
част от разноски за държавна такса и сумата от 25,00 лева, представляваща 1/2 част от
2
възнаграждение за юрисконсулт.
В рамките на едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК на 16.12.2021г. длъжникът З.
Б. Б. е предявил настоящия отрицателен установителен иск, като с молба с вх. № 119169 от
16.12.2021г. длъжникът е уведомил съда в заповедното производство, че е предявил
отрицателен установителен иск в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което производството по установяване на вземанията по заповедта за изпълнение
следва да се развие в производството по така предявения отрицателен иск.
Съдът в заповедното производство е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК,
вследствие на което е образувано гр.д. № 9076/2022г. по описа на СРС, 169-ти състав, което
към датата на постановяване на настоящото решение е на етап по размяна на книжа по реда
на чл. 131 ГПК.
Настоящият състав, като взе предвид гореизложените обстоятелства, намира, че
предявените отрицателни установителни искове за недължимост на главници и лихви по
заповедта за изпълнение са процесуално допустими. Както е изяснено в съдебната практика
/в този смисъл Решение № 76 от 07.05.2013г. по гр.д. № 931/2012г. по описа на ВКС, IV г.о.,
ГК, Решение № 207 от 31.07.2015г. по гр.д. № 7030/2014г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК,
Определение № 154 от 27.02.2014г. по ч.гр.д. № 769/2014г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК,
Определение № 318 от 09.07.2019г. по ч.гр.д. № 2108/2019г. по описа на ВКС, IV г.о, ГК/ до
изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде
възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл.
124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с
възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има
ролята на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с
възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Когато в срока за
възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че вземането не
съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното производство е
по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането – законът презумира, че
вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков
процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли
вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за изпълнение не може
да влезе в сила. След изтичане на срока по чл. 414, ал.2 ГПК възможността за възражение на
длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че
вземането не съществува е недопустим. Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за
изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по чл. 415, ал.1 ГПК, тъй като спорното
вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а предявеният по-късно иск за
същото вземане е недопустим и подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал.1 ГПК.
В този случай дължимостта на вземанията се установява в производството по
отрицателния установителен иск, който замества производството по чл. 422, ал. 1 ГПК. Ето
защо предявените отрицателни установителни искове за главници и лихви са процесуално
допустими
3
Различно е положението по отношение на предявените отрицателни установителни
искове за недължимост на разноските в заповедното производство. Както е уточнено в т. 10в
от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на
съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че разноските в заповедното производство
представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от
задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК. В
исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на
самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на
цената на иска.
С оглед цитираните по-горе постановки относно процесуалната функция на
отрицателния установителен иск в срока за възражение, следва изводът, че дадените с
тълкувателното решение указания относно характера на разноските в заповедното
производство – като последица от уважаването на заявлението, а не като предмет на
установяване в исковото производство – са приложими независимо от това, дали спорът
относно вземането по заповедта за изпълнение се разрешава по предявен положителен
установителен иск на заявителя или по отрицателен иск на длъжника, предявен в срока за
възражение. Самостоятелен отрицателен установителен иск за недължимост на разноските
по заповедта за изпълнение е допустим единствено в хипотезата на чл. 439, ал. 1 ГПК, след
нейното влизане в сила. При невлязла в сила заповед за изпълнение, разноските в
заповедното производство не са предмет на установяване по делото, а съгласно т. 12 от
цитираното тълкувателно решение, съдът следва да се произнесе по тях с осъдителен
диспозитив съобразно изхода от спора относно вземанията по заповедта. Следователно
предявените искове за недължимост на сумите от 36,57 лева представляваща разноски за
държавна такса в заповедното производство и сумата от 25,00 лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, са процесуално недопустими и
исковата молба в тази част следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от
тяхното предявяване.
В тежест на ответника е да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая правният интерес на ищеца от предявените искове следва от издадената
срещу него заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63735/2021г. по описа на СРС, 169-ти състав
и факта на предявяването им в срока за възражение срещу заповедта.
4
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.
Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното
правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на
топлинна енергия. Както е прието с Тълкувателно решение №2/2017г. на ОСГК на ВКС,
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди
и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. С оглед на това клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя.
В конкретния случай, от приетия и неоспорен писмен Договор за покупко-продажба на
топлинна енергия № 1024 от 21.12.1995г. се установява, че между ответника „Топлофикация
София“ ЕАД и Борис Иванов Б., в качеството му на купувач, е сключен договор за доставка
на топлинна енергия за отопление на 180 куб.м. отопляема кубатура и консумация на вода
от три лица за имот, находящ се в гр. София, ул. Криволак“ № 9, абонаментен код 339848.
5
Договорът е безсрочен и не се твърди и не се доказва от страна на ищеца той да е бил
прекратен. Наред с това, от представения и неоспорен от ищеца списък на живущите в
жилищната сграда на ул. „Криволак“ № 9, както и от списъка на етажните собственици в
сградата към протокола от 24.09.2002г. се установява, че Борис Иванов Б. се е подписал и в
двата списъка като собственик на апартамент № 3, находящ се на ет. 1 в сградата. Съгласно
приетото удостоверение за наследници на Борис Иванов Б., същият е починал на
25.09.2012г. /преди началото на процесния период/ и е оставил за свои наследници
Снежанка Данчева Станоева-Бараковска /съпруга/ и ищеца З. Б. Б. /син/, наследяващи при
равни квоти.
Предвид гореизложеното съдът намира, че след смъртта на Борис Иванов Б.,
потребители на топлинната енергия по договорното правоотношение от 1995г., както и с
оглед извънсъдебно признатото от Борис Иванов Б. право на собственост върху процесния
топлоснабден имот, са неговите наследници при равни квоти. Ето защо по делото се
установи наличието на облигационно правоотношение между страните за 1/2 част от
задълженията по заповедта за изпълнение, колкото е претендирал ответникът в заповедното
производство. Този извод се потвърждава и от подписания от ищеца З. Б. Б. протокол за
отчет на уредите за дялово разпределение и водомера в имота.
Видно от приетите по делото общи условия, същите са публикувани на 11.07.2016г.
във в. Монитор, поради което възражението на ищеца, че същите не са влезли в сила, е
неоснователно.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, както и от представените от
„Нелбо“ АД протоколи за отчет и индивидуални справки за дялово разпределение. От
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота е
имало три броя отоплителни тела с поставени индивидуални разпределители на топлинна
енергия /ИРРО/, щранг-лира в банята и един водомер за топла вода. Ищецът, който твърди,
че е демонтирал отоплителните уреди, не е ангажирал доказателства за това. Напротив,
именно противното следва от приетите отчетни документи от третото лице-помагач.
Топлинната енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване е начислена
по реален отчет, като вещото лице сочи, че показанията от протокола за главен отчет са
нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия отдадена от
щранг-лирата, която е без индивидуален разпределител, е изчислена по реда на т. 6.5 от
Приложението към НТ. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е била
изчислена по формула съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Топлинната енергия от
сградната инсталация е разпределяна на база пълния отопляем обем на имота от 180 куб.м.
посочен в договора от 1995г. и приетото разпределение на кубатурата на имота. Вещото
лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в
6
абонатната станция за сметка на ответното дружество, а разпределението на топлинната
енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба
на ЗЕ, НТ и Общите условия на ответното дружество. От експертното заключение също се
установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на
13.03.2017г., на 22.03.2019г. и на 21.03.2021г. и съответства на одобрения тип, с оглед на
което релевираните от ищеца възражения за липса на метрологична годност на топломера са
неоснователни. Неоснователно е и възражението за липса на лицензия за доставка на
топлинна енергия и липса на установени от КЕВР цени, тъй като тези обстоятелства също се
установиха от заключението по СТЕ. Възражението на ищеца за липса на издадена обща
фактура също е неоснователно, тъй като такива са съставени и приложени към отговора на
исковата молба и се установяват от заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на съставените отчетни документи,
както и на извършените от вещото лице изчисления на денградусите през процесния имот, а
не единствено на счетоводните записи на ответното дружество. Съгласно експертното
заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г. след прибавяне на резултата от изравнителните сметки /сума за
доплащане в размер на 14,95 лева/ е 3064,42 лева. Разликата между установената от вещото
лице реална стойност на доставената топлинна енергия и осчетоводената от ответника
стойност /3101,86 лева/ се дължи на обстоятелството, че в осчетоводените от ответника
изравнителни сметки е добавена сума за доплащане от м.08.2020г. Същевременно от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма
извършени плащания на процесните суми /такива не се и твърдят или доказват от ищеца/, а с
изравнителните резултати за възстановяване не са погасявани вземания извън процесния
период.
С оглед гореизложеното съдът намира, че реалната стойност на доставената топлинна
енергия за процесния период и имот се равнява на 3064,42 лева, от която ищецът З. Б. Б.
дължи 1/2 част или 1532,21 лева. Следователно предявеният отрицателен установителен иск
за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 18,72 лева /1550,93-1532,21/
и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1550,93 лева.
На следващо място от представените от ответника протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договор за извършване на услугата дялово разпределение
се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Нелбо Инженеринг“
ЕООД с правоприемник „Нелбо“ АД, като видно от представените от третото лице –
помагач индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през
процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Вземането на ищеца за цена на тази услуга се основава на възлагането от
етажната собственост, а впоследствие по възлагане на ответното дружество на основание
чл. 139, ал. 2 ЗЕ. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
7
процесния период от м.10.2018г. до м. 04.2020г. стойността на услугата дялово
разпределение е в общ размер на 41,04 лева, какъвто е и претендираният от ответника общ
размер. Ищецът дължи половината от тази сума или 20,52 лева, поради което предявеният
отрицателен установителен иск за цена на тази услуга е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Относно мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира
следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца,
одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по
прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ищецът е изпаднал в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от
15.09.2019г. до 18.10.2021г. върху главница за топлинна енергия от 3101,86 лева равнява на
505,15 лева, следователно съдът на основание чл. 162 ГПК определи размера на лихвата
върху главница от 3064,42 лева на 499,05 лева. От тази сума ищецът дължи 1/2 част или
249,52 лева. Следователно предявеният отрицателен установителен иск за мораторна лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 3,05 лева
/252,57-249,52/, а за разликата до пълния предявен размер от 252,57 лева искът следва да
бъде отхвърлен
По различен начин стои въпросът относно лихвата за забава върху главницата за дялово
разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено
вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ответникът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ищеца покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо отрицателният установителен иск за
8
недължимост на сумата от сумата от 4,47 лева, представляваща 1/2 част от вземане за
мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 18.10.2021 г. върху главницата за дялово
разпределение, следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 75,60 лева и е бил представляван безплатно в
производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв от адвокат Д. Н. Д., чието
възнаграждение съдът определи на 362,30 лева съобразно приложимата към датата на
сключване на договора /13.12.2021г./ редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. С оглед
уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1,05
лева, а на адв. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв в размер на 5,03 лева. В заповедното производство по ч.гр.д. № 63735/2021 г. на
СРС, 169-ти състав, ответникът /заявител/ е сторил разноски, от които ищецът дължи 1/2
част или 36,57 лева за държавна такса и 25 лева за юрисконсултско възнаграждение, общо
61,57 лева. С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното производство в размер на 60,69 лева. В исковото производство
ответникът е сторил разноски за депозити за възнаграждения на вещи лица в общ размер на
500 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на
100 лева или общо 600 лева. С оглед отхвърлената част от исковете, както и с оглед
прекратената част, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в исковото
производство в размер на 591,67 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от З. Б. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. „Криволак“ № 9, вх. 1, ап. 3, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че З. Б. Б. не дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 18,72 лева, представляваща 1/2 част от вземане за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в
гр. София, ул. „Криволак“ № 9, вх. 1, ап. 3, аб. № 339848, ведно със законната лихва от
08.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,05 лева, представляваща 1/2 част от
вземане за мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г., както и сумата от
4,47 лева, представляваща 1/2 част от вземане за мораторна лихва за периода от 01.12.2018
г. до 18.10.2021 г. върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 63735/2021 г. по
описа на СРС, 169-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. Б. Б. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни
установителни искове, както следва: за разликата над 18,72 лева до пълния предявен размер
9
на 1550,93 лева /т.е. за 1532,21 лева/, представляваща 1/2 част от вземане за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.
София, ул. „Криволак“ № 9, вх. 1, ап. 3, аб. № 339848, ведно със законната лихва от
08.11.2021 г. до изплащане на вземането; за разликата над 3,05 лева до пълния предявен
размер от 252,57 лева /т.е. за 249,52 лева/, представляваща 1/2 част от вземане за мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г. и за сумата от 20,52 лева, представляваща
1/2 част от вземане за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 63735/2021 г. по описа на СРС, 169-ти състав.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК подадената от З. Б. Б. срещу „Топлофикация София“
ЕАД искова молба В ЧАСТТА по предявените отрицателни установителни искове за
недължимост на сумата от 36,57 лева, представляваща разноски за държавна такса и сумата
от 25,00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на З. Б. Б. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1,05 лева, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. Д. Н. Д., БлАК, с личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 5,03 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно представителство по делото на З. Б. Б..
ОСЪЖДА З. Б. Б. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 60,69 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
63735/2021 г. по описа на СРС, 169-ти състав, и сумата от 591,67 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Нелбо“ АД на
страната на ответника „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати за
прилагане към ч.гр.д. 63735/2021 г. по описа на СРС, 169-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10