Р Е Ш Е Н И Е
№
/ ….2022 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди
и двадесет и първа година, Административен съд – Варна, IV- ти касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Веселка
Крумова и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа
докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к.
адм. д. № 2482 по описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Р.Д.Т. *** против Решение №681/11.10.2021г. по НАХД
№2728/2021г. на РС - Варна, с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление
№ 38-0000698/24.03.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, с което на Р.Д.Т. на основание чл. 93в, ал.
11 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
В
касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК.
Сочи се, че неправилно ВРС се е произнесъл по фактическата обстановка, която е
подкрепена с доказателствен материал. Изтъква се, че доказателствата са ценени
неправилно поотделно и в съвкупност, с което е допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила. Заявява, че НП е издадено от некомпетентен орган.
Моли за отмяна на решението на ВРС и за отмяна на НП. Претендира разноски.
Ответникът
в касационното производство –РД „АА“Русе не изразява становище по жалбата.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното
съдебно производство и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните
по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на
касационната проверка, посочен в разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за
установено следното:
С
Наказателно постановление № 38-0000698/24.03.2021г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на Р.Д.Т. на
основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна ВРС приема, че на 01.02.2021г. в гр.Варна Т. поел
управлението на товарен автомобил влекач “Скания Р 420 ЛА МНА“ с рег.№ В****НР,
с прикачено полуремарке „Кроне СД“ с рег.№ В****ЕН, като в 10,13ч. поставил
картата си в монтирания в превозното средство дигитален тахограф, а в 11,31ч.
предприел извършването на международен обществен превоз на товари по маршрут
Република България-Република Гърция и обратно. Същият обаче не въвел ръчно в
картата си дейностите, които е извършвал през периода от 16,55ч. на
29.01.2021г. до поставянето на картата в тахографа, като данните не били въведени
автоматично или по друг начин.
На
03.02.2021г. около 10,00ч., в гр.Търговище, път 1-4, км.223+470, София - Варна,
срещу бензиностанция „Ромпетрол“, той бил спрян за проверка от инспектори към
РД „АА“-Русе, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Във
връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че като водач, извършващ
международен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) №561/2006г.,
за периода от 16,55ч. на 29.01.2021г. до 10,13ч. на 01.02,2021г. не е въвел
необходимите данни в картата на водача ръчно, автоматично или по друг начин,
когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да
използва тахографа. Актът бил съставен в присъствието на Т., бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 24.03.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена
глоба в размер на 500,00 лева за нарушение на чл,34, §3, б.“б“ от Регламент
(ЕС) №165/2014г.
За
да потвърди наказателното постановление ВРС приема, че е допуснато
административното нарушение от страна на въззивника, което е констатирано по надлежният ред.
Съдът e
коментирал,
че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и
да организира адекватно защитата си. Правото на защита на санкционираното лице
не е било реално накърнено поради непосочването на автора на приложимия в
случая регламент. Налице е словесно изписване на текста на нарушената норма,
което позволява лесно да бъде установено към кой точно регламент принадлежи.
ВРС
е приел, че не е допуснато процесуално нарушение с непосочването на мястото на
извършване на нарушението, а само на това на проверката. Процесното нарушение е
свързано с извършването на обществен превоз, което затруднява определянето на
точното място на извършването на нарушението от проверяващите. За точното му
определяне е необходимо събирането на данни от водача, а предоставянето им
зависи от неговата воля.
Въз
основа на изложеното ВРС е потвърдил НП.
Така
постановеното решение е неправилно.
За
да прецени правилното приложение на материалния закон, на основание чл. 220 АПК
съдът приема за установени фактите по случая такива, каквито са били установени
от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Пред настоящата инстанция не
са допуснати нови доказателства.
В конкретния случай е налице неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон- чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК,
водещо до отмяна на решението на ВРС.
На първо място е налице нарушение на чл. 48,
ал. 1 от ЗАНН, доколкото по преписката се е произнесъл административнонаказващ
орган, в чийто район не е извършено, не е установено, нито е довършено
твърдяното нарушение. Наказателно постановление е следвало да се издаде от
началника на ОО „АА“ - Варна, с оглед спазване на изискването за месната
компетентност. Нарушението е установено в гр.Търговище , като НП би следвало да
се издаде от Директор на РД „АА“ Варна, а не от Директор на РД „АА“ Русе,
предвид структурата на ИА „АА“. Това води до издаване на НП от некомпетентен
орган и е основание за отмяна.
Следващият недостатък в НП е липсата на място
на нарушението. Безспорно съдействие на водача, за установеното нарушение чрез
бездействие, е необходимо, за да се
посочи къде е пребивавал товарния автомобилен влекач от 29.01.21г. до
01.02.21г. Пасивността на наказващия орган относно събиране на доказателства за
мястото на пребиваване на ППС-то, и оттам коректно посочване на мястото на
нарушението, не може да се тълкува във вреда на наказаното лице. Безспорно
нарушението е извършено в гр.Варна, но това не е посочено в НП.
На трето място не са събрани доказателства дали
наказаното лице Р.Т. е собственик на ППС или пък е шофьор на трудов договор.
Преценката дали едно процесуално нарушение е
съществено или не, зависи от това дали същото по естеството си води до
ограничаване процесуалните права на наказаното лице, респ. пречи на същото в
пълен обем да осъществи защитата си по фактите и приложимия закон. Тази
преценка винаги е конкретна спрямо спецификата на казуса. В случая има
допуснато нарушение при съставяне на АУАН и НП, което води до ограничаване правото на защита на
наказаното лице именно, защото съставлява пречка, то да организира в пълен обем
защитата си срещу наказателното постановление с оглед словесното описание на
нарушението.
Така установените от съда процесуални
нарушения, не са от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Те са съществени и не биха могли да се санират в последващия стадий на административнонаказателното
производство, които следва да му се присъдят.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено,
както и да бъде отменено издаденото наказателно постановление. От касатора е
направена претенция за разноски- общо 600лв. / 2х300лв./ за процесуално
представителство пред две съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК
вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№681/11.10.2021г. по НАХД №2728/2021г. на РС - Варна
и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
38-0000698/24.03.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, с което на Р.Д.Т. на основание чл. 93в, ал.
11 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ИА „АА“ да заплати на Р.Д.Т. с ЕГН ********** ***
разноски от 600лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.