Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, …. август 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и втори май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№723 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.
422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Искове
с правно основание чл. 430 ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.
В
исковата молба ищецът “О.Б.Б.” АД,
ЕИК*********, твърди, че по
силата на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 44518/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, 45-ти
състав и изпълнителен лист,
ответникът “В.-Р.З.- К.” АД, ЕИК ********(кредитополучател), и ответниците съдлъжници - “Б.И.Б.”
ЕАД (с предишно наименование “М.Х.” АД), ЕИК ********, И. И.З. с ЕГН ********** и П.И.З. с ЕГН **********,
са осъдени солидарно да заплатят на банката ищец сумата от
161 893,32 евро - частично неплатена главница, представляваща месечни
погасителни вноски с настъпил падеж, от които 113 818 евро – просрочена
изискуема главница; 39 497,92 евро- просрочена неплатена договорна лихва за периода от 25.04.2013 г. до 24.07.2014 г.,
включително; 8 577,40 евро- наказателна лихва и неустойка, дължими по
чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от договора за банков кредит, за периода от
30.04.2013година до 24.07.2014 година, включително, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.08.2014 година до окончателното и заплащане и
разноските в заповедното производство.Твърди, че основание за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение е сключената между страните по делото банкова
сделка, поради което въз основа на подадена от банката заявление, съдът е издал
заповедта за изпълнение касателно вноски с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението и документа по чл.417 ГПК.Поради подадено възражение от
настоящите ответници, за банката е възникнал интерес от предявяване на
положителните установителни искове относно съществуване на вземанията, които
съдебно са предявени пред заповедния съд.Конкретно излага твърдение, че
вземанията произтичат от договор за
банков кредит, сключен с „В.-Р.З.- К.“ АД, ЕИК *******, като кредитополучател,
на 11.02.2010 година, под №7 и “М.Х.” АД като съдлъжник, на основание чл.101 ЗЗД.Ищецът твърди, че страните
са постигнали съгласие кредитът да се ползва под формата на овърдрафт по разплащателната
сметка на кредитополучателя, на когото банката е предоставила кредит в размер
на 500 000 евро.Целта на кредита е използване на предоставената сума за
оборотни средства, както и за рефинансиране на задължения на кредитополучателя
към банката.Твърди, че с договора страните по него са се съгласили относно
размера на лихвата- БЛП на самата банка + надбавка от 2, 25 пункта
годишно.Съгласили са се, че при неизпълнение на задължение по чл.6, ал.1,т.7 от
договора, лихвеният процент ще се увеличава с надбавка от 2 пункта.Ищецът
твърди, че с разпоредбата на чл.9, ал.1,т.1 от договора, са се съгласили
кредитополучателят да издължи предоставения кредит в срок до 25.02.2011 година,
съгласно погасителния план.С Анекс №1 от 15.12.2010 година страните са изменили
условията на договора, като са се съгласили кредитът да се превърне от кредит
по овърдрафт по разплащателна сметка, в кредитна линия срещу
разходооправдателни документи и да се удължи срока за погасяване на
задължението на кредитополучателя до 25.07.2011 година, като погасяването да е
с нов погасителен план.С анекс 02 от 16.05.2011 година страните са удължили
срока за погасяване на кредита до 30.04.2012 година.С анекс №3 от 26.11.2012
година, на основание чл.101 ЗЗД в облигационната връзка между банката и
кредитополучателя са встъпили И. И.З. и П.И.З., като с този анекс страните са
се съгласили погасяване на кредита да се извърши до 30.09.2014 година, както и
промяна в лихвените нива, а също са внесли промяна в последиците от
неизпълнение.Ищецът твърди, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя
изцяло.Твърди, че длъжниците са били неизправни и това е така, тъй като не са
погасявали вноските, чийто падеж е настъпил, включително лихви и
неустойки.Липсата на изпълнение е дала основание на кредитора да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката и
искането на последната е било уважена от заповедния съд.
Моли съда, след като се убеди във верността на
изложеното, да постанови решение, с което да признание за установено, че към
13.08.2014 година банката има посочените вземания към ответниците, представляващи
част от дължими суми, които произтичат от банковата сделки и касаят тези
вземания на банката, които са с настъпил падеж.Претендира съдът да му присъди
разноските в заповедното и исковото производство.
Всеки
от ответниците – „В.-Р.З.К.“ АД, ЕИК ********и П.И.З. - оспорва предявените искове.Твърдят, че никой от тях не дължи на
банката каквито и да е суми по договор за банков кредит №7 от 11.02.2010 година
и последващите го анекси. Ответниците правят възражение за нищожност на
договора за встъпване в дълг, обективиран в чл. 2, ал. 2 от договора за банков
кредит, съгласно който ответникът “Б.И.Б.”
АД встъпва в дълга на кредитополучателя “В.-Р.З.- К.” АД, поради противоречие със закона, тъй като към датата на
подписване на договора не е налице дълг на кредитополучателя, а нормата на чл.
101 от ЗЗД изисквала наличието на дълг. Ответниците сочат, че по силата на
Анекс № 1/11.02.2010 г. към договора е новирано задължението на
кредитополучателя, доколкото са променени режимът и видът на договора за кредит.Твърдят,
че предмет на договор за новация е задължение, което е възникнало от предходен
договор, но тъй като предходния договор е нищожен, то и новационният договор е
нищожен, поради липса на предмет.
Ответниците правят възражение, че поради нищожност на
договора за кредит по отношение на съдлъжника “Б.И.Б.” АД, то и договорът за новация бил нищожен.
Сочат, че изложеното за встъпването в дълг и новацията
се отнася и за ответниците И. И.З. и П.И.З., които са встъпили в дълга с Анекс
№ 3 към договора, като навеждат доводи, че към датата на встъпването им същите
не са запознати с размера на общото задължение и размера на всяко отделно
задължение.
Ответниците правят възражение, че клаузите на чл. 10,
ал. 1 и 2 от договора са нищожни, поради накърняване на добрите нрави.
Недопустимо се начислявала лихва (неустойка) върху лихви, доколокото
просрочените суми включват главница и лихва. Правят възражение, че клаузата на
чл. 13 от договора е нищожна по посочените по-горе съображения. Сочат, че
банката не е изпълнила задължението си по чл. 6, ал. 5 от договора да
предоставя на кредитополучателя информация по кредита, чрез изготвяне на
извлечения от разплащателната сметка по реда и условията на договора за
разплащателна сметка. Оспорват твърдението на ищеца, че в случая не е нужно
изпращане на покана до длъжника, доколкото банката не се е възползвала от
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, а е поискала издаване на
заповед за изпълнение само по отношение на отделни погасителни вноски по
кредита. Сочат, че при липса на покана до длъжника, то същият е бил лишен от
възможността да плати доброволно неизплатените вноски по кредита. Оспорват
редовността от външна страна на извлечението от счетоводните книги на банката
от 13.08.2014 г., тъй като не съдържало информация относно началното състояние
на сметката на длъжника, движението на парични средства по нея за съответния
период и плащанията, направени от длъжника в изпълнение на задълженията му по
кредита. Оспорват, че нито в извлечението от счетоводните книги, нито в заявлението,
нито в исковата молба е посочено от настоящия ищец от какво произтича
солидарната отговорност на ответниците. Оспорват извлечението от счетоводните
книги на банката като противоречиво, неясно и неточно. Оспорват, че
извлечението не е подписано от отговорни длъжностни лица на банката и не
съдържа данни за кредита, за просрочената главница и дължимите лихви, за
кредитополучателя. Оспорват разноските на ищеца в заповедното производство.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
възраженията на ответниците. Сочи, че договорът е действителен, доколкото е
сключен между кредитора, длъжника и съдлъжника. Сочи, че реструктурирането
(предоговарянето) на дълга по съществуващ банков кредит не води до новиране на
задълженията, без изрично страните да са заявили воля за подновяване. Твърди,
че са променени режимът на ползване и условията за погасяване на кредита. Сочи,
че ответниците не могат да въвеждат възражения за нищожност на договора от
името на другите ответници. Оспорва довода на ответниците, че е следвало да
бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, тъй като банката претендира
само вноските с настъпил падеж. Оспорва довода на ответниците за нередовност на
извлечението от счетоводните книги на банката.
В допълнителния отговор всеки от ответниците поддържа
направените възражения и оспорвания на предявените искове.
С Определение № 618/20.02.2017 г. по ч
гр.д. № 426/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд е отменено определение от 18.10.2016 г. по настоящото дело, с което е
прекратено производството по делото по отношение на ответниците на основание
чл. 637, ал. 2 от ТЗ и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия с оглед дадените от САС указания.
С определение от 02.03.2017 г. на основание чл. 637, ал.
3 от ТЗ е конституиран синдика на “В.-Р.З.- К.”
АД
(в несъстоятелност) – Д.Г. в производството по исковете, предявени срещу този
ответник.
Синдикът Д.Г. изразява становище, че възраженията на
ответниците касателно съществуване на вземането
на ищеца са изцяло неоснователни.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът
приема от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д.
№ 44518/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, е видно, че по заявление с вх. № 3141539/13.08.2014 г., подадено от “О.Б.Б.” АД,
е издадена на
16.10.2014 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист, като
ответниците “В.-Р.З.- К.” АД и
“Б.И.Б.” АД, И. И.З.
и П.И.З. (съдлъжници) са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 113 818
евро, представляваща неплатена главница,
представляваща месечни погасителни вноски с настъпил падеж към 13.08.2014
година; 39 497,92 евро, представляваща договорна лихва за периода от
25.04.2013г. до 24.07.2014 година; сумата от 8 577,40 евро, представляваща
наказателна лихва, включително неустойки за периода от 30.04.2013г. до
24.07.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.08.2014 година до окончателното и заплащане, както и разноски по делото в
размер на 11 347,26лв.В заповедта е посочено, че вземането на банката,
произтича от договор за банков кредит №7 от 11.02.2010 година и анекси към него
от 15.12.2010година, от 16.05.2011 година и от 26.11.2012 година.
Срещу
издадената заповед са подадени от ответниците на 16.12.2014 година и на
29.12.2014 година настоящите ответници са подали възражение по чл.414 ГПК, а от
представените ПДИ, изпратени им по изп.дело № 20148410412444 по описа на ЧСИ Н.М.,
се установява, че възраженията са подадени в преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК.Ето защо заповедният съд е указал на заявителя да предяви положителен
установителен иск срещу всеки от възразилите длъжници за установяване
съществуване на вземанията, за които страната се е снабдила със заповед за
незабавно изпълнение – определение от 08.01.2015 година.
За
установяване съществуване на вземанията ищецът е представил с исковата молба
следните документи:
Договор
за банков кредит №7/11.02.2010 година, сключен между банката- ищец от една страна и от друга страна - “В.-Р.З.- К.” АД като кредитополучател / длъжник/ и “М.Х.” АД /съдлъжник/, с настоящо наименование - “Б.И.Б.” ЕАД.
От
приетия като доказателство по делото договор за банков кредит е видно, че
ищецът “О.Б.Б.” АД предоставя
на кредитополучателя “В.-Р.З.- К.”
АД
кредит в размер до 500 000 евро, с цел – за оборотни
средства, както и за рефинансиране на задълженията на кредитополучателя към
банката, произтичащи от договор за банков кредит №193 от 14.12.2006 година.Страните
са се съгласили, че кредитът се усвоява от кредитополучателя по посочената в
чл.4 от договора разплащателна сметка на името на кредитополучателя.Страните са
се съгласили, че първо усвояване на суми по кредита може да се извърши
единствено и само за пълно погасяване на текущия дълг на кредитополучателя,
произтичащ от посочения договор за банков кредит №193/14.12.2006 година, а
последващото усвояване на суми по кредита може да бъде извършено от
кредитополучателя след изпълнение на изискването по предходното изречение.С
ал.3 на чл.4 от договора страните са договорили усвояването на суми да е в
режим на овърдрафт по разплащателна сметка, съобразно размери и срокове по т. 1
– т. 3 на ал.3 на чл.4 от договора като са приели, че след изтичане на
сроковете за усвояване на средства по кредита, ангажиментът на банката за
предоставяне на неусвоени суми от кредита се погасява.Страните по договора са
се съгласили относно това какъв да е размерът на възнаградителната лихва, при
какви условия същата ще се променя.Уговорили са правата и задълженията на
страните по сделката, обезпеченията на кредитора и са се съгласили какъв да е
погасителният план с разпоредбата на чл.9 от договора. В чл. 9, ал. 5 от
договора страните безусловно приемат погасяването на кредита да се извършва по
предвидената в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД поредност, а именно – разноски, лихви,
главница .С разпоредбата на чл.10 от договора са се съгласили какви ще са последиците
от липса на точно изпълнение във времево отношение. Съгласно чл. 10, ал. 1 от
договора, при забава на плащането на главницата от страна на кредитополучателя,
банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва (неустойка), включваща
съответния договорен лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта
годишно, до окончателното изплащане на просрочената сума.Съгласно чл. 10, ал. 2
от договора, при забава на плащанията на лихвите кредитополучателят дължи на
банката неустойка в размер на съответния договорен лихвен процент и наказателна
надбавка в размер на 5 пункта годишно, до окончателното изплащане на
просрочената сума.
С нормата на чл. 2, ал. 2 от
договора е уговорено, че съдлъжникът “М.Х.” АД, ЕИК ******** встъпва по
смисъла на чл. 101 от ЗЗД във всички парични и допълнителни задължения на
кредитополучателя към банката по този договор, с изключение на тези, които по
естеството си се отнасят изключително за кредитополучателя. В ал. 3 от същата
разпоредба е договорено, че кредитополучателят и съдлъжникът отговарят еднакво
пред банката за плащане на дължимите суми на всеки от договорените падежи.
С анекси към договора страните приемат промени в размера на
лихвата по кредита, начина на изчисляването й, срокът за издължаване на кредита
и други условия по договора.
С
Анекс № 3/26.11.2012 г. към договора И. И.З. и П.И.З. встъпват като
съдлъжници в задълженията на кредитополучателя и първоначалния съдлъжник към
банката по кредита като уговарят, че носят солидарна отговорност с
кредитополучателя и първия съдлъжник, за всички задължения, произтичащи от
договора за кредит – главници, лихви, неустойки и разноски по събиране на
вземанията на банката, уговорено е, че тези встъпили в дълга съдлъжници ФЛ
отговарят за всички възникнали и непогасени задължения, произтичащи от договора
за банков кредит, за което кредиторът изрично е изразял съгласие, като
отговорността им обхваща и хипотеза на
обявяване на вземането на банката за предсрочно изискуемо.Встъпващите в дълга
съдлъжници са декларирали, че са запознати със съдържанието на договора за
банков кредит и последващите го анекси и са дали съгласие банката служебно в
деня на падежа или след него, да събира изискуемите суми. В раздел ІІ, § 2 от Анекс № 3/26.11.2012 г. страните се
съгласяват, че издължаването на главницата по предоставения кредит в размер към
датата на сключването на анекса от 500 000 евро
следва да се извърши в срок до 30.09.2014 г., с гратисен период от 30.04.2012
г. до 30.04.2013 г., и уговарят погасителен план за издължаването й на месечни
вноски от 30.04.2013 г. до 30.09.2014 г.
Съгласно
раздел ІІ, § 1 страните са приели, че се променя и трансформира
режимът на кредита от кредитна линия срещу предоставяне на разходооправдателни
документи, в кредит в оборотни средства без револвиране.
Съгласно
раздел ІІ, § 3 страните са приели промяна в размер на лихвата
за редовна главница, а с § 4 са се съгласили, че
при условие, че до 30.08.2014 година, включително кредитополучателят изпълнява
всички задължения, произтичащи от този договор, банката да не събира дължимите
неустойки, начислени по кредита към датата на влизане в сила на този анекс.
По делото е представено
от ищеца и прието като доказателства извлечение от счетоводните книги на
банката ищец към 13.08.2014 г., от което е видно, общото задължение на ответниците към
12.08.2014 година, произтичащо от процесния договор за банков кредит е в размер
на 561 259,05лв, от които банката твърди, че има изискуеми, към датата на
подаване на заявлението вземания, представляващи: 113 818 евро изискуема
главница; неплатени договорни лихва за периода от 25.04.2013 година до
24.07.2014 година в размер на 39 497,92 евро и наказателни лихви,
включително неустойки, за периода от 30.04.2013 година до 24.07.2014 година в
размер на 8 577,40 евро, като в извлечението страната е посочила кои са
падежите на вземанията, какъв е размерът на всяка падежирала вноска, към датата
на подаване на заявлението.
По
делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице А.Т.,
заключението от която е прието от съда като годно доказателствено средства.
Съобразно
основното заключение на вещото лице Т. се установява, че сумата от 500 000
евро, съгласно договор за банков кредит №7 от 11.02.2010 година е усвоена от
ответника и този факт е намерил счетоводно отразяване на 25.02.2011
година.Общият размер на вземането на банката е 545 644,28 евро, от които
500 000 евро главница, 39 198, 75 евро договорна лихва и наказателна
лихва от 6 445,53 евро.
Вещото
лице е установило, че размерът на падежиралите вноски / главница/ към датата на
подаване на заявление – 13.08.2014 година – са в общ размер на 113 817,90
евро и касаят период от 30.04.2013 година до 30.07.2014 година – на всяко 30-то
число от месеца.Размерът на начислените договорни лихви за периода от
25.02.2011 година до 13.08.2014 година е 136 611,51 евро, от който размер
са платени 97 412,76 евро и е налице остатък от това вземане, останало
непогасено чрез плащане, за периода от 25.07.2013 година до 13.08.2014 година в
размер на 39 198, 75 евро.Размерът на наказателните лихви за периода от
25.02.2011 година до 13.08.2014 година е общо 12 827,98 евро, от които
платени – 6 382,45 евро и неплатени наказателни лихви – 6 445,53 евро.От
общия размер на наказателните лихви, начислени върху главницата са
7 341,16 евро, от които платени 3 727,71 евро и неплатени
3 613,45 евро и наказателни лихви върху просрочени договорни лихви – в общ
размер на 5 486,82 евро, от които платени 2 654,74 евро и неплатени –
2 832,08 евро.
Във
връзка със сторени от страните доказателствени искания по приетото заключение
от ССчЕ с допълнително заключение е посочило, че неплатените договорни лихви за
периода от 25.04.2013 година до 24.07.2014 година са в размер на 34 322,32
евро, а неплатените наказателни лихви към 24.07.2014 година са в размер на
7 659,32 евро, от които такава, които са получени от главници са в размер
на 5 794,64 евро, а такива, които касаят просрочени договорни лихва са в
размер на 1 864,68 евро.
Вещото
лице е дало отговор и на въпроса какъв ще е размерът на дълга, ако се приеме за
основателно възражението на ответниците за нищожност на неустоечната клауза.
С определение, обективирано в протокол от открито
съдебно заседание от 22.05.2018 година съдът е оставил без разглеждане
въведеното от ответниците правопогасително възражение за прихващане, поради
това, че същото не е въведено с отговора на исковата молба, а не попада в
обхвата на нормата на чл.371 ГПК.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на предявените искове.
Предмет на настоящите положителни установителни искове е установяване на вземането по заповедта за изпълнение,
срещу която е подадено възражение от длъжника, като изрично е предвидено, че
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Последователна е практиката на ВКС, че предявяването на специалния
установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на издадена
в полза на заявителя - кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника с
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се
оспорва вземането, поражда правен интерес за кредитора да предяви положителен
установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
оспореното вземане. Касае се за изрично предвиден в закона установителен иск,
поради което ищецът не дължи изрично обосноваване на правен интерес. Формалните
предпоставки със съществуване на които се свързва преценката на съда за наличие
на интерес от предявяване на положителните искове касателно съществуване на
вземането на ищеца са налице,
поради което настоящият състав на съда намира, че е сезиран с процесуално
допустими претенции.
В Определение № 6/05.01.2017 г. по ч.т.д. № 2551/2016 г.
по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О. и Определение № 714/27.11.2017 г. по ч.т.д. №
2723/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., е прието, че от значение за
прекратяването на исковото производство срещу длъжника на основание чл. 637,
ал. 2 от ТЗ, респективно за възобновяване на производството, е фактът дали
включеното от синдика вземане в списъка на приетите вземания, което е предмет
на установяване по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, е било оспорено от длъжника
пред съда по несъстоятелността чрез възражение в срока по чл.690, ал. 1 от ТЗ
или не. Ако вземането бъде оспорено, след изчерпване на процедурата по чл. 692
от ТЗ, спряното производство се възстановява и продължава с участието на
синдика и кредитора по смисъла на чл. 637, ал. 3, т. 1 от ТЗ.
Поради горното съдът намира, че производството срещу ответника
“В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност) следва да продължи с
участието на синдика на това дружество, който е конституиран по делото.
По
основателността на исковете.
По делото няма спор относно това, че
страните в процесуалната връзка са обвързани от договорна такава, обективирана
в договор за банков кредит №7/11.02.2010 година, по който ищецът има качество
на кредитодател, а ответникът- търговец качество на кредитополучателя.Ответникът
П.З. има качество на съдлъжник на кредитополучателя.С разпоредбите на
специалните условия от договора, страните са се съгласили, че съдлъжниците се
съгласяват с всички условия на договора, от които произтичат задълженията на
кредитополучателя, в които встъпват по силата на това съглашение.За самото
встъпване в дълг на кредитополучателя е изразено съгласието на посочените
съдлъжници.Т.е. основанието за ангажиране на тяхната отговорност е постигнатото
съгласие с кредитодателя, че встъпват в дълга на кредитополучателя, поради
което отговарят солидарно с него за изпълнение на поетите от него задължения.При встъпването в дълг едно трето на правоотношението
между кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме съществуващо
задължение като солидарен длъжник - било по договор между третото лице и
кредитора, било по договор между стария и новия длъжник. Встъпването в дълг,
когато следва от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор,
наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на
същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него.
В хипотезата на чл.101 ЗЗД отговорността на встъпилия нов длъжник, за разлика от солидарната
съзадълженост, възниква само ако има главно задължение и отношенията между
кредитор, но не е акцесорна на главното задължение.Възражението
на ответниците е, че договорът за встъпване в дълг бил нищожен защото към
момента на неговото сключване не е съществувал дълг на главния длъжник.Това
възражение настоящият състав на съда не споделя и това е така, тъй като с
постигане на съгласие по договора за банков кредит, представляващ абсолятна
търговско сделка- формален, двустранен, консенсуален, възмезден, срочен, винаги
обезпечен и имащ за предмет парични средства, същият е породил действието си с
постигане на съгласие между страните.Т.е. от момента на неговото сключване за
кредитополучателя е възникнал дълг, следователно такъв е възникнал и за
съдлъжника.
Относно твърдението за това, че не е
налице задължение защото същото е новирано.
Възражението от
правопогасителен характер, макар и своевремонно въведено в процеса от
ответниците е неоснователно.Последващото споразумение не сочи на промяна в
основанието, представляващо изтичник на задължението им – то не се променя и
източник на това задължение е договорът за банков кредит. В този смисъл е решение № 130 от 24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., с
което е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по въпроса дали
постигнатото между страните писмено споразумение относно начините за последващо
изпълнение на задълженията, включително определянето на нови срокове за
плащане, има правното значение на договор за новация по смисъла на чл.107 ЗЗД.Обявена
е за правилна практиката в решение № 789 от 22.04.2002 г. по гр. д. № 2292/2001
г. на ВКС, V г. о., според която реструктуриране /предоговаряне/ на дълга по
съществуващ банков кредит, включително разсрочването му за облекчаване на
съществуващия дълг, не води до новиране на задължението, ако страните не са
заявили изрично воля за подновяване; новацията по чл.107 ЗЗД,
разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да
замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява,
предпоставя кумулативното проявление на три елемента - наличност на
предшестващо задължение, пораждане на действително ново задължение и воля за
подновяване, която трябва да е изразена от страните по ясен и недвусмислен
начин и не трябва да се предполага или извежда по тълкувателен път; за да е
налице обективна новация, новото задължение трябва да се различава от старото
по предмета си - например стар дълг в пари се заменя с нов дълг за престиране
на вещи, или по каузата си - например дължима цена по договор за продажба да се
оформи като заем. Посоченото разрешение е възприето впоследствие в решение №
138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е обосновано
становището, че обективната новация по чл.107 ЗЗД винаги
предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата
между старото и новото отношение трябва да засяга някои от съществените му
елементи и да води до поемане със споразумение между длъжника и кредитора на
нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение и то при
изрично и недвусмислено изразено новационно намерение /animus novandi/. В
решението е акцентирано върху това, че няма новация по чл.107 ЗЗД, когато
страните са изменили само размера на отделните вноски и/или размера на
договорната лихва и сроковете за плащане, които не са съществени елементи на
облигационното отношение. Практиката в цитираните решения е възприета и в решение № 210 от 22.12.2014
г. по т. д. № 4090/2013 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че обективната
новация изисква ясно изразена воля за поемане от длъжника на нов дълг с нов
предмет или ново основание в замяна на старото задължение по сключения с
кредитора договор; ако страните по договора за кредит са изменили в рамките на
общия размер на стария дълг само размера на отделните вноски, приспадайки вече
платеното по него, и с цел облекчаване на дълга са разсрочили изпълнението му с
уговаряне на нови срокове за плащане, не е налице обективна новация по смисъла
на чл.107 ЗЗД,
тъй като не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието на стария
дълг, и той не е погасен.В същия смисъл е и Решение 0175/25.02.2016г. по
т.д.№2602/2014г. на ВКС, II т.о. Всички тези изискуеми като налични предпоставки с
допълнителното споразумение не са налице, за да се приеме, че е настъпил
погасителния ефект на новацията.Трансформацията на банковия кредит от такъв за
овърдрафт в кредитна линия не изменя основанието на сделката- тя остава банкова
сделка, представляваща банков кредит.Ето защо анексът от 15.12.2010 година не
представлява обективна новация.
По възражението
на ответниците за нищожност на клаузата за неустойка, уговорена с нормата на
чл.10, ал.1 и 2 от договора.
Въведеното
основание за нищожност на страните е противоречието с добрите нрави основание
по чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, доколкото
уговорените наказателни лихви (извън възнаградителната такава) и наказателни
надбавки (неустойки) се начислявали лихви върху лихви, съответно неустойки
върху лихви и е уговорена без краен предел или срок.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора за банков кредит определят, че при
неизпълнение в срок на задължението на кредитополучателя да погаси главницата
или договорната лихва се начислява върху просрочената (дължима) главница,
съответно върху лихвата, наказателна лихва (неустойка) в размер на договорения
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 5 пункта годишно, до
окончателното изплащане на просрочената сума. Наказателната
лихва, предвидена в чл.10 от процесния договор, по своята правна същност
представлява неустойка за забавено изпълнение.
Съгласно
приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, и преценката за нищожност поради накърняване на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД
установява като нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Правилата на добрите нрави като източник на правна регулация са
норми, които намират приложение и в отношенията между търговци и нарушаване на
тези принципи законодателят е приравнил на нарушение на императивно правни
норми – чрез института на нищожността. Накърняване на добрите нрави в
обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато начинът на
извършване и целите на сделката я правят несъвместима с обществената представа
за равнопоставеност на страните в гражданския оборот.
Уговорената
неустоечна клауза под формата на наказателна лихва, която се начислява
единствено и само върху просрочената изискуема сума (главница и/или лихва) по
договора за банков кредит не е нищожна. Същата представлява мораторна неустойка
по характер, уговорена за забавено изпълнение на парично задължение за
заплащане на дължимите суми по кредита. Договореният размер от договорения
лихвен процент плюс надбавка в размер на 5 пункта на годишна база съответства
на обезпечителната функция на неустойката, която цели да стимулира точното
изпълнение на задължението. Същата съответства и на вменената санкционна
функция на неустойката, която следва да санкционира длъжника за неизпълнението
на договорено задължение.Санкционният характер на неустойката в отношенията
между търговци, като иманентна характеристика на неустойката следва да намери
приложение, с оглед на друга особеност на търговските сделки – дължимата грижа
от страна на търговеца, която е с интензитет, различен и завишен с дължимата
грижа, съобразно нормата на чл.63 ЗЗД.Ето защо настоящият състав на съда не
приема за основателно правоизключващото възражение на ответниците за нищожност
на клаузата за неустойка.При установена забава в плащането, като форма на
неизпълнение на парично задължение, налице е основание да се ангажира
имуществената отговорност на неизправната страна по сделката, която се е
съгласили, че при наличие на такова неизпълнение ще отговаря в граници и обем,
предвидени чрез неустойката. Ето защо настоящият състав на съда намира и това
възражение на ответниците за неоснователно.Целта на уговорената неустойка не
излиза извън пределите и функциите на този институт и чрез нея не се нарушава
забраната за неоснователно обогатяване, поради което възражението на
ответниците по чл. 26, ал. 1, изр. трето от ЗЗД е неоснователно. Доколкото П.З. е бил в тесни професионални
връзки с дружеството кредитополучател, то същият не попада в категорията
„потребител“ по смисъла на ЗЗП, поради което е не му се дължи защита по Глава
шеста на ЗЗП (така в Решение №
38/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Доколкото в случая не се претендира от ищеца неустойка по
чл. 13 от договора за банков кредит, направеното от ответниците възражение за
нищожност на тази разпоредба поради накърняване на добрите нрави е ирелевантно
и не се разглежда от съда.
За да се уважат предявените от ищеца положителни
установителни искове, следва да се установи при условията на пълно и главно
доказване наличие на дълг и неговата изискуемост.
По делото е установен правопораждащият вземанията на ищеца
ЮФ.
Въпросът с изискуемостта на тези вземания е подложен на
спор от страна на ответниците, които се позовават на липса на изявление от
страна на кредитора.
Подобна теза не намира опора в доказателствата по делото и
в закона.Съгласно постигнатото между страните съгласие, кредитополучателят и
солидарните длъжници, носят задължение да погасяват вземанията на
банката-кредитор в определен срок.съгласно анекс №3 от 26.11.2012 година, с
който са изменени параметрите на сделката, страните са се съгласили кредитът да
се погасява на части, като за главницата е уговорено да се плаща на всяко 30-то
число от месеца, с краен срок на погасяване на дълга – 30.09.2014 година.С
подаденото заявление ищецът е претендирал заплащане на суми, представляващи погасителни
вноски по кредита, чийто падеж е изтекъл.Ето защо за кредитора, при уговорен
срок на плащане, няма задължение да отправи нова покана или изявление до своя
длъжник.Аргумент в тази насока е нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД.Ищецът не твърди и
не претендира заплащане на всички вземания, произтичащи от съществуващата
облигационна връзка, защото е настъпила предсрочна изискуемост, а претендира
заплащане на тези вземания, чиято изискуемост е настъпила. В хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК предмет на делото по установителния иск е
вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните
книги на банката, за вземане, произтичащо от договор за кредит,
в който размерът и изискуемостта са определени при сключването му.Представеното извлечение от счетоводните книги на банката сочи по
недвусмислен начин, че претенцията на ищеца е ограничена до вземания, чийто
падеж към датата на подаване на заявление – 13.08.2014 година – е настъпил. Доказателствата
по делото сочат, че не
може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по банковата сделка.Установена е липса на точно изпълнение по нея, без да е налице обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит,
съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за
погасяване на задължението - главница и лихви.Ето
защо този факт следва да бъде съобразен в исковото производство и ето защо
ищецът е посочил, че предявява частичен иск – само за тези вземания, които има
към ответниците, произтичащи от договора за банков кредит и последващите го
анекси, чиято изискуемост е настъпила към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК. Ето защо длъжникът- ответник дължи изпълнение – плащане на тези
изискуеми вземания на своя кредитор.
В тази връзка следва изрично да се отбележи, че въпросът с
редовността на документа по чл.417, т.2 ГПК е бил вече предмет на изследване в
производството по чл.419 ГПК, но за пълнота на изложението настоящият състав
намира за необходимо да посочи, че стореното оспорване на документа от
ответниците, включително и верността на извлечението, се явява неоснователно.От
гледна точка на съдържеанието
на извлечението от счетоводните книги на банката може да се направи извод, че
същото съдържа минималната необходима информация относно произхода на
вземането, неговия размер и настъпил падеж.По отношение на верността на
документа съдът намира, че определяйки размера на вземането на банката следва
да съобрази заключението на вещото лице Т., която в своето заключение определя
размер на главницата от съобразно което
размера на вноските по главницата за периода до 13.08.2014 година в размер на
113 817, 90 евро, договорни лихва за периода от 25.04.2013 г. до 24.07.2014
година – в размер на 34 322,32 евро и наказателни лихви/неустойка/ за периода от 30.04.2013 година до 24.07.2014
година в размер на 7 659,32 евро, в който размер претенциите следва да
бъдат уважени, а над тези размери-
отхвърлени претенциите.
Поради това, че нормата на чл.422 ГПК
разпорежд, чи искът за
съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, то следва да бъде уважена и искането на ищеца за
присъждане на законната лихва върху претендираната главница, начиная от
13.08.2014 година до окончателното и заплащане.
По
разноските:
Съгласно
приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск,
следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Страните
са представили списък с разноските и са направили искане за присъждането му.
Ищецът
претендира разноски в заповедното и в исковата производство, като съобразно
представения от него списък по чл.80 ГПК, разноските в заповедното производство
са държавна такса от 6 332,72 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 5 014,54 лв.Разноските, които претендира в настоящето производство са
следните: - заплатена държавна такса от 6 332,72 лв, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 10 029,07лв и 750лв- депозит за вещо лицце.
Ответниците
претендират разноски, както следва: държавна такса, заплатена по сметка на САС
в размер на 15 лв, депозит за вещо лице от 200лв и адвокатско възнаграждение в
размер на 12 034, 88лв – общо – 12 249,88лв за ответника-търговец, а
ответникът П.З. претендира разноски, както следва: държавна такса, заплатена по
сметка на САС в размер на 15 лв, депозит за вещо лице от 300лв и адвокатско
възнаграждение в размер на 12 034, 88лв – общо – 12 349,88лв.
Разноските в заповедното производство:
В
заповедното производство настоящият ищец е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като заповедният съд е присъдил такова възнаграждение в размер
на 5 014,54 лева.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като същото е в размера на адвокатското възнаграждение, а след
измененията на тази норма (обн. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), възнаграждението се определя от
съда до максималния размер по реда
на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът
намира, че цитираната процесуална норма по чл. 78, ал. 8 от ГПК е приложима в
случая, като базата за изчисляване на юрисконсултското възнаграждение се
определя от материално правни норми – Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, респ. Наредбата за заплащане на правната помощ.
Заповедното производство е приключило с издаването на заповедта за изпълнение
на 19.08.2014 г., с оглед на което при
изчисляване на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се вземе
предвид размера по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, действащ към датата на приключване на заповедното производство
с краен съдебен акт и юрисконсултското възнаграждение възлиза на 9 671,52 лева, като определеното
в заповедното производство е в размер, който е по-нисък от определения
съобразно т.7, ал.2 от Наредбата.Ето защо съдът намира, че тези доказани като
сторени разноски в заповедното производство, следва да бъдат определени като
дължими от ответниците, съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК.Следователно
ответниците дължат на ищеца солидарно разноски в заповедното производство в общ
размер от 10 920,14лв.
Разноските
в исковото производство:
С
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 029,07лв.
Съгласно
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), действаща към датата на
приключване на съдебното дирене по делото, съдът намира, че за исковото
производство следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството
на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Ал.
2 на чл. 25 от Наредбата предвижда, че може да бъде увеличено възнаграждението
по дела с материален интерес над 10 000 лева или по дела с материален
интерес, продължили повече от три съдебни заседания, каквито са проведени по
настоящото дело.
Като
взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по
делото, надвишаващ 10 000 лева, и броя на проведените съдебни заседания,
настоящият състав намира, че при изчисляване на разноските на ответника следва
да бъде прието юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от
450 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Искането на банката за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство за горницата над 450 лева до 10 029,07лв не следва да бъде
уважено.
С
оглед изхода на спора и по изложените по-горе съображения, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца разноски в исковото
производство в размер на 7 247,29 лв-в общ размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, съществуването на вземането на “О.Б.Б.” АД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, спрямо ответниците “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** и П.И.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, в размер на 155 799,54 евро (сто петдесет и пет хиляди седемстотин деветдесет и девет
евро и петдесет и четири евроцента),
частично неплатена главница, представляваща месечни погасителни вноски с
настъпил падеж за периода до 13.08.2014 година, произтичащи от договор за банков кредит №7/11.02.2010
година и последващите го анекси, представляваща сумарна величина от
следните вземания на ищеца, произтичащи от тази банкова сделка, а именно:
главница в размер на 113 817, 90 евро, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 13.08.2014 година до окончателното
и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над уважения до предявения размер от
113 818 евро; договорна лихва за периода от 25.04.2013 г. до 24.07.2014
година в размер на 34 322,32 евро, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над
уважения до предявения размер от 39 497,92 евро и наказателни лихви/неустойка/ за периода от 30.04.2013 година до 24.07.2014
година в размер на 7 659,32 евро, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над уважения
до предявения размер от 8 577,40 евро,
за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 44518/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, “В.-Р.З.-
К.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и П.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на “О.Б.Б.” АД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** 920,14лв
общо,
представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.
№ 44518/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, 45-ти състав,
както и сумата от 7 247,29лв
общо, представляваща разноски в настоящето производство.
Решението е постановено с участието на
синдика на “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност) и
на основание чл. 637, ал. 4 от ТЗ има установително действие по отношение на
всички лица в производството по несъстоятелност на “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :