РЕШЕНИЕ
№…………
Гр.
София, 26.07.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав,
в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Павлинка
Славова, като разгледа докладваното от
съдия Атанас Маджев т. д. № 2111/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 129854/10.10.2018 г., подадена от „Н.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Н.С.“ ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск при квалификацията на чл. 266,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от общо 527 886,52 лв. – съставляваща
незаплатен остатък от договорно възнаграждение, породено във връзка със сключен
и изпълнен договор за услуга с № Д-53-269/02.08.2012 г., за което са издадени
фактури както следва : фактура № **********/11.11.2014 г.; фактура №
**********/09.12.2014 г.; фактура № **********/09.01.2015 г.; и фактура №
**********/31.01.2015 г.
В исковата молба се твърди, че в пределите на проведена процедура по ЗОП
между ищеца, в качеството му на изпълнител и ответника в качеството на
възложител бил сключен договор за услуга с № Д-53-269/02.08.2012 г. Това
съглашение имало за предмет „Изготвяне на пакет от документи за регистриране на
„Н.с.“ ЕАД“, като В и К оператор по смисъла на Закона за регулиране на В и К
услуги, както и за изграждане на система за контрол и управление на
продажбите“. Изпълнението на възложената работа трябвало да е подчинено на
изискванията заложени в изрично изработеното от възложителя Техническо задание,
както и да е съобразено с параметрите фиксирани в техническата и ценова оферта
изготвени от изпълнителя. Възприетият срок за изпълнение на поръчката е в
границите на 60 месеца и започва да тече, считано от подписването на договора.
Според съдържанието на утвърденото техническо задание на ищеца било възложено,
като очакван договорен резултат изработването на : бизнес план за развитието на
дейността на В и К оператор за 5 г. период; създаване и текущо управление на
интегрирана регистрационна система на потребителите на В и К услуги с изискуеми
идентификатори и изработване и управление на централизирана система за текущо
отчитане на продажбите; изграждане на система за отчитане на физически контрол
на техническото състояние и поддръжка на средствата за измерване на първия
регулаторен период. Ищецът е очертал, че задълженията възприети от възложителя
по сделката присъстват основно в чл. 6 : да назначи комисия, която да следи за
срочното и качествено изпълнение на работата по договора, както и за приемане
на изработеното; да подпомага изпълнителя в процеса на изпълнение на зададената
поръчка; да заплати предвиденото възнаграждение по реда и при условията
разписани в чл. 9. От ищеца е пояснено, че клаузата на чл. 9 урежда, че следващото
се възнаграждение е равно на 25 % от приходите получавани от регулираната
дейност, заедно със съответното ДДС, като падежът за неговото заплащане
настъпва в срок до 15 дни след парафиране на протоколите по чл. 8, ал. 1 и ал.
2 от контракта, както и издаването на съответната фактура за стойността на
дължимото възнаграждение. Дружеството-изпълнител изтъква, че е изпълнило
добросъвестно поетите по договора задължения, като е изработило поръчаното
съобразно въведените с техническото задание изисквания, и в рамките на
уговорения срок, респективно надлежно е предало работата на възложителя, като
последния я е приел. Акцентира се върху това, че работата по изработката на
интегрираната информационна система е приета от ответника без направата на
забележки по нея, като в подкрепа на това бил съставен и подписан нарочен
предавателен протокол от 24.10.2014 г. За изработването на бизнес плана е
споменато, че работата по него е осъществена от ищеца и предадена на ответника,
като този процес е съпътстван също от изготвяне и подписване на протоколи с
дати : 02.09.2013 г., 03.04.2013 г., 16.05.2014 г. и 31.07.2014 г. Възползвайки
се от така изработения бизнес план ответника го е представил за одобрение от
регулаторния орган в лицето на ДКЕВР на датата – 07.08.2014 г. По повод на
същия от комисията били дадени указания, като дружеството-ищец осъществило
преработка в съответствие със същите, и когато планът бил внесен повторно пред
регулаторния орган, последния го одобрил
със свое решение, считано от 01.12.2014 г. Фактическото изложение на ищеца
продължава с това, че още през 2013 г., въпреки изрядното изпълнение престирано
от изпълнителя по повод изработката на ИРС и БП и предаването на изработеното в
полза на поръчващия го, то последния се е въздържал от заплащане на уговорените
възнаграждения. Давал уверения пред ищеца, че предадената работа съответства на
параметрите на възлагането, а причините за забавата в изпълнението на
насрещните парични задължения не са продиктувани от действия на ищеца, а
по-скоро са последица от временните финансови затруднения, в които се е озовал
ответника – възложител. В тази насока били писма и нотариално заверени
декларации подписани от представляващия „Н.с.“ ЕАД, както през 2013 г., така и
през 2014 г. На 29.05.2014 г. и на 06.11.2014 г. в опит да изяснят моментните
си отношения свързани с произтичащите от договора права и задължения страните
подписали споразумения, в което ответника признал, че е адресат на необслужено
задължение с кредитор – ищеца, като размерът на същите възлизал на сумата от 52
393,91 лв. и 2 769 765, 87 лв., а основанието за тяхното пораждане се състои в
извършени услуги по коментирания договор от 2012 г. Обръща се внимание, че въз основа на
осъщественото изпълнение на ангажиментите си по договора за услуга с №
Д-53-269/02.08.2012 г., ищеца е издал фактури с получател ответника и е
начислил суми по тях, както следва :
фактура № **********/11.11.2014 г.; фактура № **********/09.12.2014 г.; фактура
№ **********/09.01.2015 г.; и фактура № **********/31.01.2015 г. Тези фактури
се отнасят до възнаграждение полагащо се по реда на чл. 9 от договора и сумите
по тях са калкулирани при съобразяване приходите от регулирана дейност
осъществявана от ответника /обема на консумираните водни маси за м. 10.2014 г.,
м. 11.2014 г. и м.12.2014 г./ Всяка от тези фактури била изпратена до адреса на
ответника придружена с протокол за предаване от 02.02.2015 г., а връчването й
се установявало от оформено известие за доставяне. Сочи се, че и към момента на
упражняване на ИМ ищецът не е получил плащане на начислените от негова страна
парични суми под формата на следващо му се договорно възнаграждение, за което
отговаря ответника.
В срока по чл. 367 от ГПК ответното дружество - „Н.с.“ ЕАД депозира писмен отговор по ИМ,
като оспорва предявените със същата осъдителни искове при възражения, че същите
са недоказани в своето основание. Опонира се, че в разглеждания случай по повод
сключения договор за услуга няма успешно проведено доказване от ищеца, че извършените
от негова страна услуги по договора са били надлежно приети от техния
възложител. Това е така, защото в съдържанието на контракта заплащането на
уговореното възнаграждение става след подписването на съответен протокол по
смисъла на чл. 8 от договора. В тази клауза ясно било очертано правилото, че
действието по приемане на работата за ответника е възложено на нарочна комисия,
която се сформирана за целите на
договора. Ответникът се позовава и на това, че при запознаване с ангажираните
от ищеца протоколи не могло да се формира заключение относно коя именно част от
договорената регулирана дейност е била извършена, като не следвало да се
изолира хипотеза за частично изпълнение на тази дейност, като тогава следващото
се възнаграждение трябвало да се формира при спазване на конкретно съотношение
визуализирано в отговора. Нямало представен и годишен отчет по изпълнението на
дейностите или пък на доклад за извършената работа по повод представените
фактури, въпреки заложените в тази насока договорни изисквания. Нямало и
обосновка за начина на формиране на търсените възнаграждения за извършената
работа, съобразно изработената от самия изпълнител ценова оферта представена
при участието му по обществената поръчка. Ответникът опонира и по това, че
ангажираните от ищеца фактури по своята правна същност не може да изиграят
функцията на протокол за извършената дейност, а просто съставляват покана за
извършване на бъдещо плащане. Такава доказателствена роля нямали и нотариално
заверената декларация от 28.03.2014 г., защото от нея не могло да се заключи,
дали съответната дейност по договора е била реално извършена от изпълнителя,
вкл. и нейния обем. Подчертава се и това, че в съдържанието на присъстващите
към ИМ декларации изходящи от ответника няма съвпадение с фактурите, които са
упоменати в исковата молба, а напротив касае се за различни фактури издадени за
дейности осъществени в различен период. Допълва се и това, че фактурите, на
които ищеца базира търсените от него за плащане вземания, нито са подписани от
представител на ответното дружество, нито са били осчетоводени във воденото при
него счетоводство. На самостоятелно основание ответника навежда възражение, че
договора от 02.08.2012 г. служещ на ищеца, като основание да черпи права е
нищожен, защото е налице порок по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, или евентуално
такъв по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Несъответствието със закона се изразявало в
това, че очертания в договора предмет не кореспондира с текста на чл. 10, ал. 1
от ЗРВКУ, защото дейността по извършването на В и К услуги се осъществява без
да има въведено нормативно изискване за регистриране, като това което е
необходимо е изготвен и одобрен бизнес план, въз основа на който дейността се
регулира и контролира от КЕВР. В този контекст присъствието в договора на
предмет – изготвяне на пакет от документи за регистриране на ответното
дружество, като В и К оператор е в пряко противоречие с изискванията установени
в закона. Това опорочава сделката още към момента на нейното сключване, което
рефлектира върху невъзможността същата да произведе присъщите си правни
последици. Ако не се приеме, че сделката е сключена в противоречие на закона,
то се иска тя да бъде квалифицирана, като сключена при изначална липса на
предмет, което също съставлява порок водещ до нейната недействителност. От
ответника са въведени и възражения за нищожност на Споразуменията от 29.05.2014
г. и 06.11.2014 г. Тук е обърнато внимание, че ответното дружество е такова
ЕАД, което има 100 % държавно участие в капитала, а негов едноличен собственик
е МЗХГ. Това означавало, че се прилагат специалните разпоредби на Правилника за
реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно
участие в капитала. Именно там в текста на чл. 12, т. 12 било прокламирано
правилото, че „едноличния собственик на капитала в ЕАД с държавно участие дава
разрешение за редица действия, като едно от тях е сключването на съдебна или
извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг“.
Коментираните споразумения имат за предмет именно сключването на извънсъдебни
спогодби, с които се признават задължения на ответника, но за сключването им е
било нужно даването на изрично разрешение от Министъра на земеделието и
храните. Прави се позоваване, че такова разрешение в случая отсъства, което
опорочава сключените споразумения, за които се настоява да се приеме от
сезирания съд, че са в противоречие на закона. С отговора са формулирани и
искания за спиране на производството по делото, поради наличие на основанията
визирани в процесуалната норма на чл. 229, ал. 1, т. 4, респективно т. 5 ГПК.
В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е упражнено процесуалното му право по чл.
372 ГПК за подаване на допълнителна искова молба. Сочи се, че анализът на
твърденията в отговора показва, че ответната страна не възразява между нея и
ищеца да е бил сключен обсъждания договор за услуга от 2012 г., което
обосновава този юридически факт да бъде обявен за безспорен между страните.
Освен това признание имало и за това, че ответника е приел изработеното от
ищеца, което се потвърждавало с
протокола от 07.08.2012г. Нямало значение за разглеждания спор, какво е
становището дадено от КЕВР във връзка с работата извършена по изследвания
договор, защото цитирания субект не е страна по тази договорна връзка. Не било
за пренебрегване и това, че в крайна сметка регулаторния орган е одобрил
изработения от ищеца в полза на ответника бизнес-план, като решението за това
се е стабилизирало, тъй като не е оспорено от ответното дружество. И в ДИМ се
поддържа, че по факта на приемането от ответника на изработеното по договора са
събрани множество писмени доказателства, които съдържат изявления и на самия
ответник. Относно факта на получаване на изготвените и заявени с ИМ фактури,
които са изпратени от ищеца на ответника се изтъква, че те действително са били
придружени от протоколи за предаване, но липсата на положен подпис върху същите
не може да формира заключение, че фактурите не са били получени от адресата им,
тъй като по делото са приобщени надлежно оформени известия за доставянето на всяка
една от фактурите и това е напълно достатъчно за да се приемело, че всяка от
тях е получена от ответника. Изказана е и позиция за доказателствената стойност
на фактурите и нотариално заверените декларации, като е посочено, че те трябва
да се ценят, като средства, с които успешно е установено изпълнението на
задълженията на ищеца да изработи поръчаното му от ответника, както и
надлежното му предаване на поръчващото дружество. В декларациите присъства
еднозначно признание на тези факти, което обвързва ответното дружество, защото
се отнася до неизгодни за него обстоятелства. По отношение изграждането на
система за отчитане и физически контрол на техническото състояние и поддръжка
на средствата за измерване, което също е поето, като дейност по договора от 2012
г. от ищеца се поддържа твърдение, че ответника не му е оказал следващото се
съдействие за да се постигне изпълнение на визираната дейност. Причините за
това се състояли в отказания достъп на служители на ищеца до обекти на
ответника, където е трябвало да се монтират измервателните съоръжения,
респективно да се отчитат техните показания. Ищецът е изразил несъгласие и с
аргументите на ответника за нищожност на договора и двете споразумения
подписани между страните, като е развил подробни съображения, че упражняването
на възражение за нищожност на сделка подчинена на режима на обществените
поръчки може да се прави само в определен от ЗОП преклузивен срок, като
изтичането на същия лишава страните от възможността да изключат правните
последици на дадената сделка, като проведат доказване за това, че тя е
опорочена до степен правеща я нищожна. Ищецът се е спрял и на това, дали
включването в предмета на договора на дейност свързана с изготвяне на пакет от
документи за регистриране на ответното дружество, като В и К оператор,
рефлектира върху неговата действителност. Обърнал е внимание, че в законовия
текст на чл. 29, ал. 1 от ЗРВКУ е вменено в задължение на регулаторния орган да
създаде Национална информационна система за В и К услугите. Макар тази
информационна система да не е назована, като регистър, то нейната същност
разкрива характеристиките й именно на такъв. В този контекст съществувало
нормативно изискване за регистриране на В и К операторите. Всички изявления на
ответника в процедурата по провеждане на обществената поръчка, както и в
разменената кореспонденция с КЕВР показват, че това дружество е смятало, че е
носител на нормативен ангажимент да се регистрира в качеството си на В и К
оператор. Отбелязва се и това, че сключения договор е бил предмет на изследване
и изготвен от Сметната палата одитен доклад, където е записано, че изпълнението
на договорите за обществени поръчки е в съответствие с клаузите, договорени
между страните и при спазване на приложимото законодателство. Резерви са
изказани и по възражението за нищожност на двете споразумения, което ответника
е направил с отговора на ИМ, като ищеца е развил съображения, че в случая
подписаните споразумения имат характеристиката на договори с установително
действие, а не представляват извънсъдебни спогодби, в каквато насока са
разсъжденията на насрещната страна. Ако обаче все пак от съда се приеме, че се
касае до извънсъдебни спогодби, то отсъствието на дадено разрешение по чл. 12,
т. 12 от ПРУПДТДДУК, действащ от 2003 г. не може да рефлектира върху действителността
на споразуменията, защото подобно разрешение има юридическо значение единствено
до вътрешните отношения в самото дружество с държавно участие в капитала, но не
може да се отрази върху създадените правоотношения с трети лица. Направена е и
аналогия с нормата на чл. 236, ал. 1 до 4 ТЗ. Ето защо наличието или липсата на
дадено разрешение по смисъла на чл. 12, т. 12 от ПРУПДТДДУК не може да се
разглежда, като елемент от фактическия състав по сключването на споразуменията,
респективно да влияе върху произвежданите от тях правни последици за страните,
които са ги подписали. Изтъкнати са и възражения по направените искания за
спиране на производството по делото, заради предпоставките на чл. 229, ал. 1,
т. 4 или т. 5 ГПК.
В пределите на срока по чл. 373 ГПК ответното дружество – „Н.с.“ ЕАД се е
възползвало от правото си да подаде допълнителен отговор с оглед упражнената от
ищеца ДИМ. С него са оспорени допълнителните доводи на ищеца развити в ДИМ,
като отново е изказана позиция за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции. Наведеният с първоначалния отговор кръг от възражения се поддържа
изцяло. Не съответствало на действителната фактическа обстановка твърдението на
ищеца, че ответника е приел изработеното по договора без да има каквито и да е
било забележки по него. Обстоятелството, че ответника не е подписал протоколи
по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от договора говорело красноречиво, че няма надлежно
предаване на работата, чието възнаграждаване се иска. Отново е застъпено виждането
за липса на яснота, какво обхващат дейностите върху които се калкулира
възнаграждение от ищеца, както и как е формирана стойността на тези
възнаграждения с оглед ценовата оферта дадена от самия ищец. Нямало
доказателства за точно и добросъвестно изпълнение на работата от ищеца с
грижата на добрия стопанин, каквото е изискването на чл. 63 ЗЗД. Изцяло се
поддържат направените в отговора възражения за нищожност на договора и двете
споразумения, като се отрича ответника да е обвързан със срок, в пределите на
който да разполага с правото да се позове на нищожност. Заявява се, че нормата
на чл. 12, т. 12 от ПРУПДТДДУК е с императивен характер, като отсъствието на
дадено разрешение от назования в нея едноличен собственик на капитала оказва
въздействие върху успешната реализация на фактическия състав по сключването на
съответната сделка, а именно прави я недействителна.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Представен от ищеца и приет като писмено доказателство по делото е Договор
за услуга № Д-53-269 от 02.08.2012 г., сключен между „Н.С.“ ЕАД, в качеството
му на възложител, и „Н.“ АД, в качеството му на изпълнител, с предмет „изготвяне
на пакет документи за регистриране на „Н.с.“ ЕАД като В и К оператор по смисъла
на Закона за регулиране на В и К услуги и изграждане на система за контрол и
управление на продажбите“, съгласно Техническо задание на възложителя и
техническата и ценовата оферта на изпълнителя, подадени в процедурата по
възлагане на обещствената поръчка, представляващи неразделна част от договора.
Съгласно чл. 2 от договора срокът за изпълнение на възложената работа е 60
месеца, считано от датата на сключването му. Съгласно чл. 9 от договора
възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение,
възлизащо в размер на 25 % от приходите от регулираната дейност, заедно със
съответният ДДС.
От представеното по делото Техническо задание на възложителя,
представляващо неразделна част от Договор за услуга № Д-53-269 от 02.08.2012 г.,
се установява, че възложената работа по договора е обособена в три части. Първата
част от възложената работа се състои в изготването на Бизнес план за развитието
на дейността на В и К оператор за петгодишен период, общи условия за работа с
потребителите и ежегодни заявления за утвърждаване на цени на водоснабдителите
и канализационните услуги, съгласно указанията на ДКЕВР. На следващо място
изпълнителят се е задължил да създаде и да осъществява текущото управление на
интегрирана регистрационна система на потребителите на В и К услуги с изискуеми
идентификатори и изработване и управление на централизирана система за текущо
отчитане на продажбите. На последно място изълнителят е следвало да осъществи
изгражденето на система за отчитане и физически контрол на техническото
състояние и поддръжка на средствата за измерване за първия регулаторен период.
Като писмено доказателство по делото е представен приемо-предавателен
протокол от 24.10.2014 г., изготвен между Д.М.И., в качеството му на
изпълнителен директор на „Н.С.“ ЕАД, и К.М., в качеството ѝ на
изпълнителен директор на „Н.“ АД, в чието съдържание е удостоверено че
изпълнителят е предоставил на възложителя изготвената от него уеб безирана
„Интегрирана регистрационна система на потребителите на В и К услуги с
изискуеми идентификатори и централизирана система за ткущо управление на
продажбите“, както следва: домейн наименование irigsys.com, предплатено за една
година, хостинг към домейн наименованието, предплатен за една година, софтуер
(уеб приложение) с база данни, състоящо се от модули, както следва:
„Инкасатор“. „Клиент“, „Клон“. „Администратор“ и „Дистанционно отчитане“, както
и ръководство на хартиен и електронрн носител в четиринадесет екземпляра. В
протокола е обективирано изявления на възложителя, че същият приема, в нейната
цялост и без забележки, представената му от изпълнителя работа по т. 2 от Техническото
задание, представляващо неразделна част от Договор за услуга № Д-53-269 от
02.08.2012 г., а именно – „Създаване и текущо управление на интегрирана
регистрационна система на потребителите на В и К услуги с изискуеми
идентификатори и изработване и управление на централизирана система за текущо
отчитане на продажбите“.
По делото са представени приемо-предавателни протоколи, изготвени между
представители на страните по договора и датиращи съответно от 02.09.2013 г.,
03.04.2013 г., 16.05.2014 г. и 31.07.2014 г., с които на възложителя
последователно са предадени проекти на Бизнес план за развитието на дейността
на В и К оператор за петгодишен период с извършени корекции за сметка на
изпълнителя.
Представено като писмено доказателство по делото е Решение № БП-19 от
01.12.2014 г. на ДКЕВР, с което е одобрен внесеният в Комисията с вх. №
В-17-77-5 от 01.08.2014 г. преработен бизнес план за развитие на регулираната
дейност на „Н.с.“ ЕАД за периода 2012 г. – 2016 г.
Ангажирана е фактура № **********, издадена на 11.11.2014 г. от „Н.“ АД
към „Н.С.“ ЕАД за сумата от 176 668,31 лв. с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по Договор № Д-53-269 от 02.08.2012 г., формирано въз основа на
консумирани водни маси за м. 10.2014 г.
Ангажирана е фактура № **********, издадена на 09.12.2014 г. от „Н.“ АД
към „Н.С.“ ЕАД за сумата от 178 094,74 лв. с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по Договор № Д-53-269 от 02.08.2012 г., формирано въз основа на
консумирани водни маси за м. 11.2014 г.
Ангажирана е фактура № **********, издадена на 09.01.2015 г. от „Н.“ АД
към „Н.С.“ ЕАД за сумата от 160 672,51 лв. с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по Договор № Д-53-269 от 02.08.2012 г., формирано въз основа на
консумирани водни маси за м. 12.2014 г.
Ангажирана е фактура № **********, издадена на 31.01.2015 г. от „Н.“ АД
към „Н.С.“ ЕАД за сумата от 12 450,96 лв. с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по Договор № Д-53-269 от 02.08.2012 г., формирано въз основа на
консумирани водни маси за м. 12.2014 г.
В протеклото исково производството са приети първоначално и допълнително заключение
по назначена съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира и съобразява
при формиране на изводите си относно спорните материални права заявени от ищеца
и изследвани по делото.
Заключението по първоначалната счетоводна
експертиза установява, че издадените от „Н.“ АД фактури № **********, №
**********, № ********** и № ********** не са отразени в счетоводството водено
при „Н.С.“ ЕАД, като последната приета и заведена фактура в хронологията на
разчета с доставчик „Н.“ АД е фактура № **********, датираща от 10.10.2014 г. Заключението
установява, че за периода от м. 10.2014 г. до м. 12.2014 г. „Н.С.“ ЕАД е
реализирало приходи от доставки към В и К оператори, възлизащи в размер на
сумата от 228 625,69 лв. Установява се също, че процесните фактури са
отразени коректно в счетоводството на „Н.“ АД, като видно от дневниците за
продажби на дружеството по ЗДДС към подадените справки-декларации по ЗДДС,
процесните фактури са подадени към НАП.
Допълнителното заключение дава алтернативен вариант, където е извършено
изчисляване на приходите получени от „Н.С.“ ЕАД на по-широка база, а именно
изобщо от доставка на водни маси за промишлени и стопански нужди за периода от м.
10.2014 г. до м. 12.2014 г. При подобни величини на изчислението вещото лице е
обявило като резултат, че приходите на ответника възлизат на сумата от
1 759 621,75 лв. с ДДС, въз основа на справки от счетоводството му, респ.
на сумата от 1 711 102,00 лв. с ДДС, въз основа на оборотни
ведомости. Заключението установява, че ако за основа се ползват изчисленията
базирани на обследваните справки от счетоводствата на страните по делото, 25 %
от печалбата на ответното дружество за съответния период възлизат на сумата от 527 886,53
лв. с ДДС, респ. на сумата от 513 330,60 лв. ако като основа на изчисленията
бъдат възприети оборотните ведомости.
По делото са събрани гласни доказателства посредством извършени разпити
на свидетелите Н.Й.С. и М.Н.Е..
При разпита си свидетелката С. заявява, че за периода от м. октомври 2013
г. до м. декември 2015 г. е работила в ищцовото дружество, където е изпълнявала
длъжността „технически сътрудник“. Дейността ѝ се състояла във воденето
на входяща и изходяща кореспонденция с ответното дружество и неговите клонове.
Свидетелката посочва, че ежемесечно в деловодството на ищеца постъпвали
протоколи, подписани от представител на „Н.С.“ ЕАД и от крайния клиент, в които
било отразено потреблението на водни маси доставяни на всеки от клиентите от
страна на ответника. Въз основа на тези протоколи свидетелката изготвала
справки по данните от които изпълнителният директор на ищеца изготвял фактури
за потребените водни маси на всеки от клиентите по клонове на „Н.С.“ ЕАД за
всеки месец от годината, като накрая се изготвяла една фактура към „Н.С.“ ЕАД
за цялата сума, която им се дължи месечно във връзка с договорните отношение
между страните по делото. Свидетелката посочва, че фактурите били изпращани по
пощата с обратна разписка, като тази работа била изпълнявана именно от нея. При
предявяване на свидетелката на приети по делото четири броя обратни разписки,
придружаващи доставените фактури и протоколите към тях, същата потвърждава, че
тези разписки са попълнени от нея.
Разпитан, свидетелят Е. заявява, че работи в „Н.“ АД от м. септември 2012
г., където заема длъжността „специалист“. Работата му се изразявала в това да
обхожда и да осъществява мониторинг на клиентите на „Н.С.“ ЕАД, придружаван от
служител на ответното дружество от съответния клон. Целта на мониторинга била
заснемането на показанията на измервателните уреди. След измерването, в
присъствието на свидетеля, между клиента и присъствалия при извършването му
представител на ответното дружество бил изготвян протокол, в който било
отразявано изразходеното количество водни маси за съответния период от време.
Впоследствие протоколите били изпращани на ищеца от съответния клон на
ответното дружество. Обхождани били над 70 обекта с разнообразен характер – В и
К оператори, рибарници, гребна база, предприятие за изработка на амбалаж в
Плевен, зоокът в Павликени и др. Мониторингът продължил от м. 2012 г. до
средата на 2014 г.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в производството е вземане на ищеца за заплащане
на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор за
изработка. Основателността на посочената претенция е предпоставена от наличието
на облигационна връзка между страните по делото, по силата на която ищецът да
се е задължил да изпълни възложената му от ответното дружество работа, а
последното е поело задължение да заплати на ищеца възнаграждение за приетата
работа в претендирания размер.
Съдът намира, че по делото се установява, че между „Н.“ АД, от една
страна, в качеството му на изпълнител, и „Н.С.“ ЕАД, от друга страна, в
качеството му на възложител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи
от сключен между тях договор за изработка. Това е видно от приетия по делото
писмен Договор за услуга № Д-53-269 от 02.08.2012 г., подписан от представители на страните по сделката,
обективиращ тяхното съгласие за сключването му, както и съдържанието на всички
съществени елементи на договора за изработка, а именно – вида на възложената
работа и размера на уговореното възнаграждение. По силата на този договор за ищецът е възникнало задължение да изготви
пакет документи за регистриране на „Н.с.“ ЕАД като В и К оператор по смисъла на
Закона за регулиране на В и К услуги и изграждане на система за контрол и
управление на продажбите, съгласно Техническо задание на възложителя,
представляващо неразделна част от договорното съдържание, като работата е
обособена в три части, първата от която се състои в изготването на Бизнес план
за развитието на дейността на В и К оператор за петгодишен период, общи условия
за работа с потребителите и ежегодни заявления за утвърждаване на цени на
водоснабдителите и канализационните услуги, съгласно указанията на ДКЕВР.
Втората част от възложената на ищеца работа се състои в създаване и осъществяване на текущо управление на интегрирана
регистрационна система на потребителите на В и К услуги с изискуеми
идентификатори, както и в изработване и управление на централизирана система за
текущо отчитане на продажбите. Последната задача на изпълнителя се състои в
изгражденето на система за отчитане и физически контрол на техническото
състояние и поддръжка на средствата за измерване за първия регулаторен период.
Задължението на ищеца подлежи на изпълнение в срок от 60 месеца, считано от
датата на сключване на договора, като срещу изпълнението на възложената и
приета от ответното дружество работа, последното се е задължило да заплаща на
изпълнителя възнаграждение, възлизащо в размер на 25 % от приходите на
възложителя от регулираната дейност за срока на договора.
Ответникът е въвел възражение, че договорът за обществена поръчка, от
който ищецът се опитва да черпи права не е произвел заложените в него правни
последици, защото е недействителен, тъй като е нищожен, поради противоречието
му с императивна правна норма – тази на чл. 10, ал. 1 от ЗРВКУ /чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД/, а ако това не се възприеме от съда при условията на евентуалност се
прави позоваване, че договора е сключен при невъзможен предмет /чл. 26, ал. 2,
пр. 1 ЗЗД/. В трайно установената съдебна практика по въпросите на
недействителността на договорите за възлагане на обществени поръчки, която се
споделя от сезирания съд е застъпено виждането, че общото основание за
нищожност на договорите поради противоречие със закона, регламентирано в чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, респективно това установено в чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД е
приложимо и по отношение на договорите, сключени по реда на ЗОП и НВМОП.
Съществуването на специална правна уредба в отделни закони не изключва
приложението на общите правила на чл. 26 ЗЗД.
При въведено от страната възражение за нищожност поради противоречие със
закона съдът е длъжен да прецени дали конкретната правна норма е от императивен
порядък и дали съдържанието на сделката, респективно на отделна нейна клауза
противоречи на тази норма. Нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗРВКУ въвежда
изискването, че В и К операторите разработват бизнес планове за 5-годишни
периоди, като е дефинирано какво следва да бъде тяхното съдържание. Ответникът
отрича да има качеството на В и К оператор, респективно да носи задължение по
смисъла на визираната правна норма за изготвяне на бизнес-план относно
дейността си, поради което договорът за обществена поръчка предвиждащ предоставяне
от ищеца на услуга по изработване на бизнес план в полза на ответника бил
нищожен. Най-напред трябва да се посочи, че визираната законова норма има
императивен характер, като тя въвежда задължения към определена категория
субекти, които следва да изготвят за определен период от време бизнес план за
своята дейност. Тези субекти са В и К операторите. Тази норма обаче не може да
се разглежда, като императив забраняващ на друга категория правни субекти
извършващи дейности по закона за водите или Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги с цел постигане на добри финансови и
икономически резултати да изготвят бизнес планове относно своята дейност. Това
означава, че ответното дружество дори да бъде определено за субект, за когото
отсъства качеството В и К оператор няма пречка да встъпи в договорно отношение
с друг правен субект и да му възложи изготвянето на бизнес план по смисъла на чл.
10, ал. 1 от ЗРВКУ, като подобно съглашение няма да противоречи на тази правна
норма и да прави сделката недействителна. Изложеното важи и по отношение на
позоваването, че сделката има невъзможен предмет. Предметът на договора
обсъждан в настоящото производство е напълно допустим, като няма императивна
забрана страните да уговарят подобен облигационен резултат и да изискват
неговото изпълнение. На следващо място не е вярно твърдението на ответника, че
при него отсъства качеството В и К оператор. Видно от водения при КЕВР списък на регистрираните в Р.
България В и К оператори под № 56 присъства „Н.С.“ ЕАД. Тоест дружеството е
инициирало регистрирането си по този ред, с което е признало, че извършва
дейности по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, където е определено кои предприятия
се третират за В и К оператори. Предвид
на това „Н.С.“ ЕАД е било адресат на задължението да изготви бизнес план
относно дейността си по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗРВКУ, като за да стори
това е пристъпило към използване услугите на ищеца, чрез сключване на договора
за услуга от 02.08.2012 г. откривайки и провеждайки обществена поръчка по
смисъла на ЗОП. По изложените аргументи необосновани се явяват възраженията за
нищожност на ответното дружество относно договора за услуга от 02.08.2012 г.,
като последния следва да бъде възприет за валидно сключен и произвел целените с
него правни последици, в т.ч. задълженията произтичащи за ответника, в
хипотезата на изпълнение на възложената работа от ищеца.
При така установеното договорно правоотношение между страните по делото, следващият централен въпрос, на
който правният спор изисква да се отговори с оглед претенцията за получаване на
възнаграждение по договор за изработка, е дали дружеството-изпълнител е
престирало възложената му работа в съответствие с уговореното между страните
съдържание и при спазване условията заложени в облигационната връзка.
Изпълнението на обещания от ищеца облигационен резултат, като факт от
необходимия състав за възникване на правото да се получи заплащане на
уговореното по сделката възнаграждение се установява от приетия като писмено
доказателство по делото приемо-предавателен протокол съставен на 24.10.2014 г.,
в който е обективирано изрично изявление от името на дружеството-възложител, че
последното приема в нейната цялост и без забележки, представената му от
изпълнителя работа по т. 2 от Техническото задание, изразяваща се в изготвянето
и текущото управление на интегрирана регистрационна система на потребителите на
В и К услуги с изискуеми идентификатори, както и в изработването и управление
на централизирана система за текущо отчитане на продажбите. Що се отнася до
работата по т. 1 от Техническото задание на възложителя, изразяваща се в изготвянето
на Бизнес план за развитието на дейността на В и К оператор за петгодишен
период, нейното надлежно изпълнение се установава от представеното по делото
Решение № БП-19 от 01.12.2014 г. на ДКЕВР, с което е одобрен внесеният в
Комисията с вх. № В-17-77-5 от 01.08.2014 г. преработен бизнес план за развитие
на регулираната дейност на „Н.с.“ ЕАД за периода 2012 г. – 2016 г. В подкрепа
на факта на изпълнението на облигационните задължения на ищеца по договора са и
свидетелските показания събрани по делото, които са еднопосочни,
непротиворечиви, дадени от лица с непосредствени възприятия относно дейността осъществявана
по договора от 2012 г., които са имали определени функции във връзка с етапа на
администриране и отчетност в периода на действие на договора.
С оглед обстоятелството, че по делото се установи, че между страните е
сключен договор за изработка с предмет изготвяне на пакет документи за
регистриране на „Н.с.“ ЕАД като В и К оператор по смисъла на Закона за
регулиране на В и К услуги и изграждане на система за контрол и управление на
продажбите, съгласно Техническо задание на възложителя, както и че ищецът е изпълнил
възложената му работа надлежно, се формулира извода, че в тежест на ответното
дружество е възникнало задължение да заплати на изпълнителя уговореното
възнаграждение. Аргумент за обратното не може да бъде липсата на участие в
процеса по приемане на изработеното от визираната в чл. 8 от договора комисия,
която е предвидено да се сформира при възложителя и да осъществява дейността по
междинното и окончателно приемане на работата. Това е така защото на първо
място възложителят при надлежно изпълнение на договорената работа не може да се
позовава на неизпълнение на задължението си да я приеме и дължи заплащането й.
Никъде от доказателствата по делото не се откриват данни, че „Н.с.“ ЕАД
сформирало подобна комисия, която да е ангажирана с дейността по приемане на
изработеното по договора от 02.08.2012 г. и единствена да разполага с
компетентността да приема облигационния резултат по договора. Очевидно е, че
работата е била приета от представител на „Н.с.“ ЕАД, а именно неговия изпълнителен
директор. Следователно позоваване, че възнаграждение не се дължи от
ответника-възложител, защото работата на изпълнителя не била приета по
установения с договора начин е неубедително и съдът не го споделя.
Съгласно чл. 9 от договора между страните задължението на възложителя за
заплащането на възнаграждение за възложената и приета работа, трябва да се
обслужва ежемесечно, като се формира в размер на 25 % от приходите от
регулираната дейност на възложителя за съответния период. Уговореният между страните
начин на формиране на възнаграждението на изпълнителя обосновава извод за
условния характер на задължението за заплащането му, тъй като наред с изпълнението
на възложената работа и приемането ѝ от възложителя, за възникването му е
необходимо още един допълнителен компонент - реализирането на приходи от
регулираната дейност на възложителя за съответния период, като конкретния
размер на възнаграждението е обусловен именно от размера на тези приходи.
Исковата претенция, предявена за разглеждане в рамките на настоящото
производство, обхваща възнаграждението на изпълнителя, формирано въз основа на
приходите от регулираната дейност на възложителя по смисъла на чл. 9 от
договора, реализирани за периода от м. 10.2014 г. до м.12.2014 г. По делото не
е спорно, а и се установява от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, че за процесния период „Н.С.“ ЕАД е рализирало приходи от доставка
на водни маси за промишлени и стопански нужди, възлизащи в общ размер на сумата
от 1 759 621,75 лв. с ДДС, изчислени въз основа на справки за приходите от
доставка на водни маси, изготвени въз основа на данни от счетоводните системи и
операции водени при ответното дружество, неоспорвани от последното. Спорен
между страните е обаче въпросът, дали при формирането на възнаграждението на
изпълнителя следва да се отчита пълният размер на приходите на ответното
дружество от доставка на водни маси за промишлени и стопански нужди за
процесния период, или пък от значение са единствено приходите инкасирани при доставките,
извършени по отношение на определен кръг субекти - В и К оператори. Отговорът на този въпрос е
обусловен от изясняването на съдържанието на понятието за регулирана дейност,
респективно на неговия обхват, и в частност на смисъла, в който това понятие е
използвано в договора между страните.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗРВКУ този закон урежда регулирането на цените,
достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно
чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ услугите по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения представляват водоснабдителни и канализационни услуги и като такива
попадат в приложното поле на ЗРВКУ. Лицата, подлежащи на регулаторен контрол съгласно разпоредбите на ЗРВКУ,
са посочени в чл. 2 от същия закон, като това са предприятията, имащи качството
на В и К оператори по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРКУ, както и другите предприятия
по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗРВКУ, които не са В и К оператори, но извършват
услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води. От
изложеното, на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗРВКУ
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ осъществява
регулирането на цените и качеството на В и К услугите, осъществявани от В и К
операторите, както и от други предприятия по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗРВКУ,
които извършват услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни и
отпадъчни води. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ доставката на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди представлява В и К услуга, попадаща в
предметния обхват на ал. 1 от същата разпоредба, с оглед на което същата се
осъществява в съответствие с правилата на ЗРВКУ отнасящи се до регулирането на
цените, достъпността и качеството при осъществяването ѝ.
Предвид изложените съображения досежно предметния обхват на ЗРВКУ, се
налага извода, че услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, осъществявани от предприятия по смисъла на чл. 2, ал.
3 ЗРВКУ, осъществяващи услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни
и отпадъчни води, но непредставляващи В и К оператори по смисъла на чл. 2, ал.
1 ЗРВКУ, попада в предметния обхват на този закон и като такава се явява
регулирана дейност по смисъла на неговите разпоредби. От изложеното следва, че приходите
на възложителя от регулирана дейност по смисъла на чл. 9 от договора не се
ограничават само до тези реализирани от доставка на водни маси към предприятие,
имащи качеството на В и К оператор, а напротив към тях следва да се отнесат и всички
останали приходи от доставка на водни маси за промишлени и стопански нужди.
По делото беше установено, че за периода от м. 10.2014 г. до м.12.2014 г.
Н.С.“ ЕАД е рализирало приходи от доставка на водни маси за промишлени и
стопански нужди, възлизащи в общ размер на сумата от 1 759 621,75 лв. с ДДС. Този именно размер
следва да бъде възприет като основа при изчисляването на размера на възнаграждението
на изпълнителя за процесния период. Съгласно чл. 9 от договора на изпълнителя
се следва възнаграждение, възлизащо в размер на 25 % от приходите на
възложителя от регулирана дейност с ДДС за съответния период. Предвид размера
на реализираните от ответното дружество приходи за процесния период и при
съобразване на начина на формиране на възнаграждението, съдът стига до извод,
че на изпълнителя се следва възнаграждение, възлизащо в размер на сумата от 527
886,53 лв. Доколкото този размер надвишава претендирания от ищеца в
производството исковата претенция, то с оглед спазване принципа на
диспозитивното начало претенцията
подлежи на уважаване до предявения й размер равен на сумата от 527 886,52 лв.
Ответникът не твърди да е осъществил изпълнение на този си договорен дълг
чрез плащането му, което означава, че същия не е погасен към момента на даване
ход на устните състезания по делото и продължава да съществува, като
неудовлетворен негов титуляр е ищеца.
Що се касае до това, дали отделните стойности формиращи сбора от сумата 527
886,53 лв., които са отразени във всяка една от трите издадени фактури за
периода от м.10.2014 г. до м.12.2014 г. вкл., съставляващи уговорено
възнаграждение по чл. 9 от договора сключен през 2012 г. са вземания, които са
станали изискуеми, следва да се посочи, че макар и неприети за осчетоводяване
издадените от ищеца фактури са достигнали до ответника, което се потвърждава от
приложените по делото известия за доставяне, като това се е случило в края на
2014 г., респективно началото на 2015 г. Така уговореният между страните 15-
дневен срок за заплащане на възникналите възнаграждения по чл. 9 от договора е
отдавна изтекъл, като към датата на депозиране на ИМ – 10.10.2018 г. съдебно
предявените за присъждане вземания несъмнено се отличават, като изискуеми.
Без всякакво значение за пораждането и изискуемостта на вземанията по
трите фактури е обстоятелството, че те не са намерили отражение в
счетоводството на ответника. Липсата на осчетоводяване на същите при
„Напоителни системи“ АД е напълно обоснована с оглед поддържаната от ответника
теза, че не е отговорен за заплащането на тези суми, като непризнаването им е
счетоводно основание субекта да откаже да ги отрази по счетоводните си сметки и
да води сумите по тях, като задължения спрямо ищеца. Това обаче изобщо не
означава, че в тежест на „Напоителни системи“ АД не се е породило задължение за
заплащането на сумите отразени в тези фактури, тъй като основанието за това е
осъщественото изпълнение на предвидения по договора за изработка облигационен
резултат и настъпване на падежа за заплащане на уговореното според
облигационната връзка възнаграждение. Все юридически факти разкрити в условията
на пълно и главно доказване в настоящия исков процес.
Липсата на изрично заявена от ищеца претенция за присъждане на законна
лихва върху доказаното парично вземане за договорно възнаграждение е пречка за
присъждането й с решението, доколкото макар да е законна последица от
благоприятен съдебен акт, то тя всякога трябва да е била изрично поискана от
ищеца и не подлежи на служебно присъждане.
Относно отговорността
за разноските, които страните са генерирали за участието си в настоящото дело
сезирания съд, приема следното:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда
единствено в полза на ищеца, който чрез процесуалния си представител
своевременно е въвел процесуално искане за присъждане на направените разноски
за водене на делото, придружено от доказателства за реалното им извършване.
Общият размер на установените като извършени от ищеца разноски възлиза на
сумата от 31 505,46 лв., от които 21 115,46 лв. – държавна такса, 9 500
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 240 лв. – депозит за призоваването
на свидетели, и 650 лв. – депозити за вещи лица. Репарацията на разноските за
адвокатско възнаграждение, която следва да се възложи на ответника е само до
заплатения от ищеца адвокатски хонорар в полза на един от представлявалите го
адвокати, доколкото същия се е ползвал от услугите на повече от един адвокати в
настоящото производство. Предвид това, че за услугите на по-ранно ангажирания в
процеса адвокат е заплатена сумата от 9 500 лв., то именно това е разхода
от посоченото перо, който следва да се възмезди на ищеца. Допълнително
заплатения хонорар от ищеца в полза на друга адвокатска кантора защитавала
интересите му в производството остава за негова сметка.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.С.“
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Н.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 527 886,52 лева, представляваща
възнаграждение за изпълнена и приета работа по Договор за услуга № Д-53-269 от 02.08.2012
г., формирано въз основа на приходите от регулираната
дейност на възложителя по смисъла на чл. 9 от договора, реализирани за периода
от м. 10.2014 г. до м.12.2014 г., за което са издадени фактури както следва: фактура №
**********/11.11.2014 г.; фактура № **********/09.12.2014 г.; фактура №
**********/09.01.2015 г.; и фактура № **********/31.01.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Н.С.“ ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Н.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 31 505,46 лв. –
направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: