ПРОТОКОЛ
№ 166
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Станислав П. Георгиев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Димитър Ив. Махмудиев
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600167 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Обвиняемият Д. Т. УЗ. лично, със служебния защитник адв. М. и с
адв. В.Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Господин председател, аз съм служебен защитник, а той има
упълномощен. Да се даде ход на делото.
Адвокат М. се освободи от залата, с оглед това че обвиняемият е
ангажирал упълномощен защитник - адв. Д..
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. У.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик Веселин Ганев.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
1
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Нямам искания.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи, няма искания по доказателствата.
ОБВ. У.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че подадена частна жалба срещу
определението на С. окръжен съд е основателна. Спрямо обв. У. е повдигнато
обвинение, задържан е с цел разпространение и разпространение на публично
място на около 5 грама високорисково наркотично вещество. Квалификацията
„на публично място“, според мен, е твърде спорна. По-скоро става въпрос за
обикновен състав по чл. 354а ал. 1 от НК. Нито размерът на наркотичните
вещества, нито съдебното минало на обвиняемия предполагат при тази
фактическа обстановка вземането на най-тежката мярка за неотклонение,
поради което предлагам да отмените определението на окръжния съд и да
вземете по-лека мярка за неотклонение.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, уважаеми господин прокурор,
доколкото в това производство следва да бъдат изследвани обстоятелствата
по чл. 63 НПК, ще започна с това дали е налице обосновано подозрение за
авторство на деянието и дали деянието, за което е подигнато обвинение, е
тежко умишлено престъпление по НК. Безспорно престъплението, за което
подзащитният ми е привлечен към наказателна отговорност, е тежко
умишлено престъпление по НК, за което се предвижда и наказание лишаване
от свобода, а не спорим, също така, относно обоснованото предположение за
авторството на деянието, тъй като моят подзащитен, привлечен в качеството
си като обвиняемо лице, е признал вината си и е манифестирал желание да
сключи споразумение с прокуратурата. Въпреки това С.т окръжен съд е
наложил най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА на
моя подзащитен, като считам това определение за неправилно и
незаконосъобразно, по следните съображения:
На първо място, се солидализирам напълно с позицията на
прокуратурата относно това дали държането и разпространението на
наркотични вещества е на публично място. Моето мнение е, че мястото не е
2
публично, тъй като очевидно от доказателствата по делото, в това число
множеството протоколи за извършени претърсвания и изземвания и
последващи одобрения от съда, показва, че се навлиза в частноправната
сфера на обвиняемото лице, т.е. претърсвания автомобил, на самия него чрез
извършване на личен обиск. Това, само по себе си, говори, че държането на
тези наркотични вещества не е било на публично място, а е било в автомобила
и в неговите дрехи. От друга гледна точка, действително наркотичното
вещество, само по себе си, е в доста малки размери, като това количество,
което е разпространено, е 0,18 грама, а държаното количество е 4.75 грама.
Така за коректност следва да се отбележи, че въпреки началния етап на
разследването, не е определено качествена компонента на наркотичното
вещество, което е основен признак при тези престъпления, тъй като на база на
качествената компонента може да се определи и стойността на наркотичното
вещество по постановление от 1995 г., което постановление именно на база на
процентното съдържание, т.е. от 1998 г. е постановлението, са фиксирани
пазарните стойности, но, така или иначе, моят подзащитен е признал и ще
признае и това ще е процесуалното му поведение относно фактическото
обвинение. Разбира се, по мое мнение, ще има известни корекции на
обвинението, с оглед по-голяма прецизност именно по отношение дали
мястото е публично или не.
Що се касае до засегнатото в определението на С. окръжен съд, че моят
подзащитен, че срещу него име образувано друго наказателно производство,
а именно за шофиране след употреба на наркотични вещества, това не е точно
така, тъй като ноторно известно е, че вече производствата се образуват за
факт, а моят подзащитен е дал кръв за изследвания, т.е. той няма повдигнато
обвинение по това деяние, което се коментира в определението на С. окръжен
съд и мисля, че тези аргументи на съда следва да бъдат игнорирани, тъй като
в крайна сметка параметрите на фактическото и правното обвинение са
заложени именно в постановлението, с което той е привлечен като обвиняем
за държането и разпространението на наркотични вещества и не би могло да
се тълкува в него ущърб това, че той се е възползвал от правото си да даде
кръв за изследване и вече това какво ще покаже кръвният анализ ще доведе
до преценка дали следва да му се повдига обвинение. Що се касае до
останалите две кумулативно дадени предпоставки, а именно опасност лицето
да се укрие или да извърши друго престъпление, считам, че в настоящия
3
случай не е налице нито една от двете хипотези за реална опасност – нито от
укриване, нито от извършване на престъпление, за което говори чистото
съдебно минало на моя подзащитен, трайната му трудова ангажираност,
отседналостта му в населеното място, в гр. С.З., където живее, и, в крайна
сметка, възрастта от 52 години, като до този си етап от житейския път същият
не е има прегрешения, не е извършвал други противообществени прояви,
поради което считам, че това деяние е грешна постъпка, за която същият ще
понесе своята наказателна отговорност, но сама по себе си не го прави
личност с повишена степен на обществена опасност, нито пък самото деяние
е с такава висока обществена опасност, която да налага да се приложи най-
тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Като считам,
че ако прецените, че все пак съществува някаква опасност от извършване на
престъпление, тя успешно би могла да бъда неутрализирана със следващата
по тежест мярка за неотклонение, а именно ДОМАШЕН АРЕСТ, като в
частната жалба съм изложил пространни съображения за идентичността на
мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и ДОМАШЕН
АРЕСТ, като и двете де факто представляват лишаване от възможност на
лицето да се придвижва свободно. Разбира се, ДОМАШЕН АРЕСТ е с по-
нисък интензитет на ограничаване на правата му, но служба Пробация
разполага с ефективни електронни устройства като електронната гривна, с
която може да се контролира ненарушаването на една такава мярка за
неотклонение. Ето защо, уважаеми апелативни съдии, предвид и позицията на
държавното обвинение, ви моля да измените мярката му в по-лека, тъй като в
крайна сметка знам, че понякога служителите на МВР виждат плода на своя
труд, когато лицето бъде задържано, но мярката за неотклонение не е
възмездие и не е мяра в тези отношения на възмездие, а следва да обслужва
целите на чл. 57 от НПК, които са ясно визирани и следва да бъде съобразена
както със здравословното състояние, така и с обществената опасност на дееца,
с неговата трудова ангажираност и всички онези обстоятелства, изложени в
чл. 56. Ето защо още веднъж ви моля за акт в този смисъл.
Обв. У. /за лична защита/: Съгласен с това, което каза адвокатът ми. Аз
съм разведен, живея със сина си и със снаха си и внучето. Имам и още едно
дете. Таксиметров шофьор съм.
Съдът
4
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВ. У.: Ако може, да ми вземете по-лека мярка. Допуснал съм грешка,
която мисля да не се повтаря.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, намира и приема за установено
следното:
Производство по реда на чл. 64, ал. 7 НПК.
Жалбата е неоснователна. Споделяеми са изводите на
първоинстанционния съд, че от събраните до момента на разследването
доказателствени материали може да се направи обосновано подозрение за
съпричастност на обв. Д.У. в инкриминираното деяние, а именно за
разпространение и държане с цел разпространение на наркотични вещества,
което предположение впрочем не се оспорва от обв. Д.У., който признава
вината си и желае да сключи споразумение с прокурора за решаване на
делото. Въззивната инстанция приема за правилни изводите в обжалваното
определение, че е налице и втората изискуема предпоставка на чл. 63, ал. 1
НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно
реална опасност от извършване на престъпление, подобно на
инкриминираното деяние. От данните по делото става ясно, че обвиняемият
У. има практика в разпространяването на наркотични вещества и настоящия
случай не е единичен, инцидентен, като такива вещества са намерени и
иззети, както при личния му обиск, така и при претърсването и изземването
на автомобила, който управлява. Става въпрос за таксиметров автомобил,
като обвиняемият извършвал таксиметрови услуги и не без значение е
обстоятелството, че когато е бил задържан с въпросните наркотични
вещества, е бил изпробван за употреба на такива, като тестът е дал
положителен резултат, а само по себе си това завишава степента на
обществена опасността, както на деянието по чл. 354а от НК, така и на самия
деец и в този смисъл чистото му съдебно минало само по себе си не може да
се противопостави на доказателствената информация, че той се занимава с
разпространение на наркотични вещества, а и с употреба на такива, за да му
бъде наложена по-лека мярка за неотклонение, каквато се претендира от
5
защитата. Ето защо и предвид на изложеното, окръжният съд
законосъобразно и обосновано е преценил, че целите по чл. 57 НПК към
настоящия момент от наказателното производство могат да се постигнат
адекватно с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 201/09.04.2022 г.
постановено по ЧНД № 287/2022 г. по описа на Окръжен съд С.З..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.24 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6