ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 230
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина В. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от Н. Е. Д., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Т.,
бл. ..., вх. ..., ет..., ап. ..., като наследник по закон на Й. Н. Д., против Решение №
260347/08.02.2021 г., постановено по гр.д. № 19507/ 2019 г. по описа на ПРС, ХХI гр.
с., с което са отхвърлени като неоснователни, поради извършено в хода на процеса
плащане, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, против жалбоподателя, за признаване за установено, че Н. Е. Д., като
наследник по закон на Й. Н. Д., дължи на ищеца следните суми: 392,88 лева –
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в гр. П., ул. „П. Ш.“ № .., ап. .. за периода 01.02.2013 г. –
30.04.2014 г., както и сумата от 44,52 лева – обезщетение за забава за периода
01.04.2013 г. – 20.01.2015 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в
съда – 21.01.2015 г. до окончателното погасяване, за които суми включително е
издадена Заповед № 223 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 543/2015 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с. С атакуваното решение
ответникът Н.Д. е осъден да заплати на ищеца сторените деловодни разноски за
заповедното и за исковото производството.
В жалбата се твърди, че съдът погрешно бил приложил института на
погасителната давност, както и, че неправилно, въпреки отхвърлянето на исковете,
присъдил в тежест на ответника разноските, сторени от ищеца, като приел, че Н.Д. бил
дал повод за завеждане на делото. С въззивната жалба се иска отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете като погасени по давност,
както и да не се уважава претенцията за разноски на ищеца. С жалбата не са навеждани
оплаквания за нищожност или недопустимост на съдебното решение.
В законен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, с който се оспорва жалбата и се излагат
1
съображения в подкрепа на атакуваното решение, което се моли да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред районния съд и предвид въведените от
жалбоподателя оплаквания, са дадени указания от въззивния съд на Н. Е. Д. – ответник
по делото, за уточняване на правният му интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, при положение, че искът е отхвърлен. В изпълнение на
тези указания е постъпила молба вх.№ 2786/25.05.2021 г. по описа на ПОС, от Н.Д., с
която същият заявява, че интересът му от обжалването се извеждал от правната
възможност за възстановяване на принудително получената от ищеца парична сума за
погасяване на вземането. Моли за отмяна на решението изцяло, включително и в частта
за разноските. Изрично сочи, че поддържа жалбата си против решението относно
разноските, съобразно чл. 248 ГПК.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че жалбоподателят Н.Д. няма
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, доколкото същото е в
негова полза. С жалбата се излагат оплаквания, съобразяването с които би изменило
единствено основанието за отхвърляне на иска – вместо поради плащане в хода на
процеса, искът да се отхвърли като погасен по давност. Този нов резултат обаче няма
да доведе до различни правни последици за ответника, предвид разпоредбата на чл. 118
ЗЗД, която предвижда, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на
давността, той няма право да иска обратно платеното. Т.е. дори да се отхвърли искът
като погасен по давност, то вече платеното от длъжника за погасяване на неговия дълг
също няма да подлежи на възстановяване. Следователно в случая по същество се
атакуват само мотивите на първоинстанционното решение, без реално да се цели
различен правен резултат. Съгласно задължителните указания в т. 18 от Тълкувателно
решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, страната не може да
обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. По
тези съображения въззивния съд намира, че Н.Д. няма правен интерес от депозиране на
въззивната жалба, поради което същата се явява недопустима и подлежи на връщане.
Във въззивната жалба обаче е инкорпорирана и молба по чл. 248 ГПК против
решението на районния съд в частта му относно разноските, с оглед на това, че едни от
наведените в жалбата оплаквания са насочени и срещу тази част от
първонистанционното решение. С молбата от 25.05.2021 г. Н.Д. също така изрично
сочи и че поддържа жалбата си против решението в частта му относно разноските.
Следователно, делото пред окръжния съд следва да се прекрати, а жалбата да се
изпрати на Районен съд – Пловдив за произнасяне по инкорпорираната в нея молбата
по чл. 248 ГПК, тъй като компетентен по същата е съдът, постановил решението.
Настоящото определение подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1 и ал.
2 ГПК пред Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която се връща въззивната жалба
като недопустима. В останалата част определението е окончателно.
По горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1173/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, VIII, гр. с.
ВРЪЩА като недопустима, поради липса на правен интерес от обжалване, въззивна
2
жалба с вх. № 1589/29.04.2021 г. по описа на ПОС, подадена от Н. Е. Д., ЕГН
**********, от гр. П., ж.к. Т., бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., като наследник по закон на Й. Н.
Д., в ЧАСТТА, с която се обжалва Решение № 260347/08.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 19507/ 2019 г. по описа на РС – Пловдив, ХХI гр. с., с което са отхвърлени като
неоснователни, поради извършено в хода на процеса плащане, исковете по чл. 422, ал.
1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, против
жалбоподателя.
В частта, с която се връща въззивната жалба като недопустима, настоящото
определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред Апелативен съд – Пловдив.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Пловдив, ХХI гр. с., за произнасяне по реда на
чл. 248 ГПК по въззивна жалба 1589/29.04.2021 г. по описа на ПОС, подадена от Н. Е.
Д., ЕГН **********, в ЧАСТТА, в която е инкорпорирана молба за изменение на
Решение № 260347/08.02.2021 г., постановено по гр.д. № 19507/ 2019 г. по описа на РС
– Пловдив, ХХI гр. с., в частта му за разноските.
В частта, с която се изпраща делото на Районен съд – Пловдив за произнасяне по
реда на чл. 248 ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото следва да се изпрати на Районен съд – Пловдив след влизане в сила на
настоящото определение, респ. след произнасянето на Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3