Номер 280010.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело №
20203100502250 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от „ИНТЕЙК“ЕООД гр. Варна,
чрез управител Русанка Манолова срещу определение №9239/22.07.2020г по ч.гр.д.8332/20
г по описа на ВРС, 20с-в, с което е било допуснато обезпечение в полза на „СМ БГ“ЕООД
на предявен иск за установяване на правото му върху вземане, придобито с цесия, върху
което жалбоподателя като взискател по изпълнително дело е насочил изпълнение за парични
задължения на „КНМ ГРУП“ЕООД.
Жалбоподателят твърди, че допуснатата мярка спиране на принудително изпълнение,
водено по изпълнителен лист за събиране на сбор от присъдена главница и разноски общо
33045лв, е несъразмерна с интереса на ищеца, заявил права, изключващи притежанието от
длъжника върху запорирани вземания до размер на само 11 490,23лв. Сочи, че мярката е
допусната за обезпечение на иск, чиято вероятна основателност се основава на
антидатирани документи, евентуално на непротивопоставимо придобиване на вземания с
цесия, която не е била съобщена на длъжника преди налагането на запора, евентуално е била
сключена от длъжника и свързано с него лице за да увреди кредитора. Отделно сочи, че
мярката спиране на изпълнението не е подходяща, тъй като осуетява възможностите на
третото задължено лице да се освободи от отговорността си спрямо претендентите и
застрашава интереса му без само то да е ответник по обезпечения иск. Като счита че липсват
предпоставките за допускане на обезпечението, жалбоподателят моли определението да
бъде отменено изцяло, евентуално само за частта, надхвърляща процесните вземания над
11490.23лв. Жалбоподателят претендира и за присъждане на разноските, направени в
настоящото производство.
Ответникът по частната жалба, предявил обезпечената претенция пред съд, чрез
пълномощника адв. Я. оспорва жалбата с доводи за обоснованост и правилност на
обжалвания акт. Сочи, че е поискал налагане на мярка само върху изрично изброени
1
вземания, за които е предявил и установителния иск, а налагането й осуетява само
предприемането на следващите действия по принуда, като не засяга възможностите на
третото лице да плаща добросъвестно и доброволно на кредиторите си. Счита, че доводите,
относно противопоставимостта на правата на третото лице, документите които ги
установяват и валидността на цесиите не са относими към производство по обезпечение, в
което претенцията на ищеца не следва да се преценява по същество, а събраната от съда
насрещна гаранция е достатъчна да покрие вредите от евентуално неоснователно
обезпечаване. Моли жалбата да се остави без уважение, евентуално при отмяна на
допуснатата мярка, съдът да разгледа останалите посочени от молителя подходящи
обезпечителни мерки и да допусне адекватно обезпечение.
Твърденията на жалбоподателя относно уведомяването му от съдебен изпълнител за
постановеното от съда спиране на изпълнение на 27.07.20г. не са оспорени и опровергани,
поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Жалбата е регистрирана с вх.
№52359/03.08.20г., подадена е от надлежна страна – ответник по обезпечения иск и
взискател по спряното изпълнение, чрез законен представител на търговското дружество.
Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансовата такса за
обжалване е внесена в изискуемия по закон размер. Жалбата е надлежно администрирана и
допустима.
Въззивният състав на Варненски окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е била предявена искова молба от „СМ БГ“ЕООД жалбоподателя,
в която са изложени факти относно придобиване с 10 бр. договора за цесия, сключени в
периода 27.06.18 – 24.10.19 на присъдени 17 бр. вземания за съдебно–деловодни разноски
на кредитор „КНМ ГРУП“ЕООД срещу длъжник „Енерго-Про Продажби“АД, подробно
изброени по видове, основания и размери, достигащи общ сбор от 11 490.23лв. Ищецът
посочва че на 09.07.2020г праводателят му е бил уведомен за насочено срещу него като
длъжник принудително изпълнение за събиране на парично вземане по изпълнителен лист
от 06.07.20202г., издаден в полза на взискател „Интейк“ ЕООД, върху запорирани в
изпълнение на обезпечителна заповед от 12.11.2018г вземания от третото лице „Енерго-Про
Продажби“АД. Като заявява, че към момента на налагане на запора тези вземания вече са му
били прехвърлени, а след изтичане на срока за доброволно изпълнение съдебният
изпълнител може да ги събере и разпредели в полза на взискателя, ищецът обосновава
интереса си да установи титулярството си върху спорните вземания, за да изключи
продължаването на изпълнението от взискателя върху вече непритежавани от длъжника
права. Тази своя претенция ищецът е подкрепил с частни писмени документи за сключените
цесии, съставени с участие на длъжника по изпълнението.
С предявяването на положителния установителен иск засегнатото от насоченото
2
изпълнение трето лице е сезирало съда, разглеждащ спора и с молба за допускане на
обезпечение по тази установителна претенция, като е посочило евентуални искания за
различни обезпечителни мерки. Интересът си от предварителна закрила молителят е
обосновал със задължението на съдебния изпълнител да довърши предприет по искане на
взискателя способ, предварително подготвен с обезпечителния запор върху дълга на третото
задължено лице.
С обжалваното определение съдът е уважил молбата като е допуснал първата от
поисканите мерки при условие на учредяване на гаранция в полза на насрещни страни в
размер на 1 149.02лв и е спрял принудителното изпълнение по цялото дело, водено от
взискателя „Интейк“ ЕООД срещу „КНМ ГРУП“ЕООД, без обаче да съобрази, че молителят
е ограничил предмета на мярката само до насоченото изпълнение върху претендираните
лично от него права. Както обосновано посочва жалбоподателя, обезпечителен интерес от
осуетяване на изпълнението в цялост няма, тъй като запорираните вземания на длъжника
към третото задължено лице само отчасти съвпадат с процесните. Видно от обезпечителната
заповед, в която са описани вземанията на „КНМ ГРУП“ЕООД, запорирани за обезпечаване
на бъдещ иск, предмет на изпълнение са както разноските, така и присъдени главници и
лихви. Обезпечителният интерес на засегнат от изпълнението титуляр на правата върху
запорирани суми се определя от опасността чрез принудата на съдебния изпълнител да се
събере чуждото вземане, тъй като в този случай цесионерът ще трябва да води иск срещу
третото задължено лице и да търси ново повторно плащане, вместо да получи средствата,
вече запазени от платеца, макар и поради ненадлежно наложения запор.
В този смисъл мярката спиране на изпълнение винаги е адекватна на интереса на
трето лице, оспорващо правото на длъжника с позоваване на собствените си права срещу
взискателя, но само доколкото това изпълнение се свързва с прилагане на конкретен
изпълнителен способ върху спорното имущество. Затова действието на допуснатата мярка
следва да се ограничи само до частта от принудителното изпълнение, предприето от
взискателя чрез насочване на изпълнение върху вземанията, подробно изброени в исковата
молба, достигащи общ сбор от 11 490.23лв. За разликата над този обем допуснатото спиране
следва да се отмени като незаконосъобразно постановено извън очертаната от молителя
обезпечителна нужда.
Останалите оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Вярно е, че документите
за прехвърлянето на правата на длъжника не са обвързващи за взискателя, който не е
участвал във съставянето им, но само по себе си те са убедителни доказателства до
установяване на нещо различно с други доказателства, посочени от ответниците. В случая
жалбоподателя основава насрещната си теза също на документи, които не са съставени от
ищеца, от третото задължено лице. Затова понастоящем тезите на спорещите са еднакво
убедителни, но това не изключва нито интереса на ищеца до получи обезпечението, а само
налага гарантирането и на интереса на насрещната страна срещу евентуалните вреди, които
ответникът би понесъл при неоснователно наложена обезпечителна мярка. Минимално
3
предвидимите вреди в случай на забавено удовлетворяване на взискател се измерват със
загуби от ползване на събраните и задържани суми, които обичайно се измерват с поне 10 %
от главницата. В случая взискателят се лишава от събиране на спорния сбор от само 11
490.23лв, поради което и учредената в негова полза гаранция, събрана от първата инстанция
е достатъчна.
Доводите относно застрашаването на правата на третото задължено лице нямат
отношение към спора между страните по изпълнението и третото, засегнато лице, тъй като
макар и да е получил запорно съобщение (дори и то да е по вече изпълнителен, а не само
обезпечителен запор), платецът не е длъжен да го изпълни, а само да обяви на свой риск
дали признава претенцията на длъжника по изпълнението(заявена от взискателя чрез
съдебния изпълнител) или да обяви правата на нов титуляр. В случая самия жалбоподател се
позовава на признание на дълга към длъжника в по-ранния момент на налагане на
обезпечението и затова платецът вече е поел риска от изпълнението към този свой кредитор.
Същевременно спирането на принудата спрямо длъжника не засяга правото на платеца да
насочи плащане доброволно към сметката на съдебния изпълнител, за да се освободи
занапред от дълга си. Допуснатата мярка ще ограничи само приключването на способа с
удовлетворяване на взискателя от спорното право, което изцяло съответства на
обезпечителната нужда на ищеца.
В заключение въззивният съд намира за подходяща и адекватна на интереса на
молителя именно допусната мярка, след ограничаване на обема й. Другите мерки са
поискани като евентуални, затова и по тях въззивният съд не следва да се произнася.
Съобразно изложените мотиви, отчасти следва да уважи и жалбата.
Молителят е претендирал и определяне на разноски за защитата пред въззивния съд.
До приключване на спора по обезпечения иск обаче, основанието за ангажиране на
отговорност на страната, причинила неоснователно спора, включително и обезпечаването
му, не е възникнало, съответно искането е преждевременно предявено и не следва да се
разглежда (т.5 от ТРОСГТК 6/2012 на ВКС).
По тези съображения и на осн.чл. 278 ал.2 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №9239/22.07.2020г по ч.гр.д.8332/20 г по описа на ВРС, 20с-
в, САМО В ЧАСТТА, с която е било допуснато обезпечение в полза на „СМ БГ“ЕООД на
предявен иск за установяване спрямо „ИНТЕЙК“ЕООД, ЕИК ********* и длъжник по
изпълнението „КНМ Груп“ ЕООД на право върху вземания в общ сбор от 11 490.23лв,
придобити по 10 бр. договори за цесия, ЧРЕЗ СПИРАНЕ на принудително изпълнение по
изп. дело № 20208950401124 на ЧСИ Л. Станев за действията извън насочване на
4
изпълнението от взискателя „ИНТЕЙК“ЕООД срещу запорирани вземания на длъжник по
изпълнението „КНМ Груп“ ЕООД от трето задължено лице платец „Енерго-Про
Продажби“АД, подробно изброени по видове, основания и размери, достигащи общ сбор от
11 490.23лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение №9239/22.07.2020г по ч.гр.д.8332/20 г по описа на
ВРС, 20с-в, в останалата обжалвана част, с която на осн. чл. 390 вр. 397 ал.1 т. 3 ГПК е било
допуснато обезпечение в полза на „СМ БГ“ЕООД на предявения иск за установяване на
право на трето за изпълнението лице върху вземания в общ сбор от 11 490.23лв, придобити
по 10 бр. договори за цесия, срещу които взискател „ИНТЕЙК“ЕООД е насочил изпълнение
за събиране на паричен дълг на „КНМ Груп“ ЕООД, ЧРЕЗ СПИРАНЕ на принудително
изпълнение по изп. дело № 20208950401124 на ЧСИ Л. Станев, предприето по изпълнителен
лист № 260013/06.07.2020г, само в частта му, съответна на насочване на изпълнение върху
част от запорирани по обезпечителна заповед от 12.11.2018г, издадена по ч.т.д. 1787/2018г
на ВОС вземания от трето задължено лице платец „Енерго-Про Продажби“АД, достигащи
общ сбор от 11 490.23лв., както следва:
1. Вземания, присъдени с Решение № 365/23.01.2015 год. по гр.д. № 9794/2014 год. по
описа на ВРС за сумата в размер на 567.88 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД, на дата 27.06.2018 год.;
2. Вземания, присъдени с Решение № 3091/29.06.2018 год. по гр.д. № 9804/2014 год. по
описа на ВРС за сумата в размер на 350 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция; сумата в размер на 200 лева,
представляваща присъдени съдебно-деловодни разноски в производството по ч.гр.д.
№ 25/2015 год. по описа на ВОС; сумата в размер на 125 лева, представляваща
присъдени съдебно-деловодни разноски в производството по т.д. № 180/2018 год. по
описа на ВКС, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата 30.06.2018 год.;
3. Вземания, присъдени с Решение № 888/23.02.2015 год. по гр.д. № 9765/2014 год. по
описа на ВРС за сумата в размер на 920 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция, са прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на
дата 04.07.2018 год.;
4. Вземания, присъдени с Решение № 1228/03.06.2018 год. по в.гр.д. № 1258/2018 год. по
описа на ВОС за сумата в размер на 1355 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на
дата 04.07.2018 год.;
5. Вземания, присъдени с Решение № 1806/17.04.2015 год. по гр.д. № 11321/2014 год. по
описа на ВРС за сумата в размер на 793.85 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата
04.07.2018 год.;
6. Вземания, присъдени с Решени № 1224/03.07.2018 год. по в.гр.д. № 1310/2018 год. по
описа на ВОС за сумата в размер на 360 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция и сумата в размер на 136.93 лева,
5
представляваща присъдени съдебно-деловодни разноски за производството по т.д. №
349/2018 год. по описа на ВКС, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата 04.07.18 год.;
7. Вземания, присъдени с Решение № 2114/07.05.2015 год. по гр.д. № 9781/2014 год. по
описа на ВРС за сумата в размер на 870 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на
10.07.2018 год.;
8. Вземания, присъдени с Определение № 127/13.01.2015 год. по ч.гр.д. № 3053/2014 год.
по описа на ВОС за сумата в размер на 200 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски по делото, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата 10.07.2018
год.;
9. Вземания, присъдени с Решение № 1283/09.07.2018 год. по в.гр.д. № 1287/2018 год. по
описа на ВОС за сумата в размер на 300 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция и сумата в размер на 425 лева,
представляваща присъдени съдебно-деловодни разноски за производството по т.д. №
333/2018 год. по описа на ВКС, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата 10.07.2018
год.;
10. Вземания, присъдени с Решение № 774/17.02.2015 год. по гр.д. № 10256/2014 год. по
описа на ВРС за сумата в размер на 508.46 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата
06.10.2018 год.;
11. Вземания, присъдени с Решение № 1610/05.10.2018 год. по в.гр.д. № 1600/2018 год. по
описа на ВОС за сумата в размер на 458.80 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на
дата 06.10.2018 год.;
12. Вземания, присъдени с Решение № 1118/06.03.2015 год. по гр.д. № 12806/2014 год. по
описа на ВРС за сумата в размер на 402.05 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата
24.10.2018 год.;
13. Вземания, присъдени с Решение № 1731/23.10.2018 год. по в.гр.д. № 1818/2018 год. по
описа на ВОС за сумата в размер на 340 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция и сумата в размер на 430.74 лева,
представляваща присъдени съдебно-деловодни разноски пред ВКС в производството
по отмяна, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата 24.10.2018 год.;
14. Вземания, присъдени с Решение № 1076/05.03.2015 год. по гр.д. № 10260/2014 год. по
описа на ВРС за сумата в размер на 675.89 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата
28.06.2018 год.;
15. Вземания, присъдени с Решение № 1177/27.06.2018 год. по в.гр.д. № 1046/2018 год. по
описа на ВОС за сумата в размер на 386.38 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция и сумата в размер на 444.68 лева,
представляваща присъдени съдебно деловодни разноски за производството по т.д. №
6
179/2018 год. по описа на ВКС, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата 28.06.2018
год.;
16. Вземания, присъдени с Решение № 507/02.02.2015 год. по гр.д. № 9783/2014 год. по
описа на ВРС за сумата в размер на 529.64 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата
29.06.2018 год.;
17. Вземания, присъдени с Решение № 1187/28.06.2018 год. по в.гр.д. № 1156/2018 год. по
описа на ВОС за сумата в размер на 370 лева, представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция и сумата в размер на 339.93 лева,
представляваща присъдени съдебно-деловодни разноски за производството по т.д. №
159/2018 год. на ВКС, прехвърлени на „СМ БГ" ЕООД на дата 29.07.2018 год.
Разноски не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7