Определение по дело №49/2022 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 59
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Мариета Неделчева
Дело: 20221010600049
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
гр. гр. София, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова

Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от
НПК.

Производството е образувано въз основа на постъпил частен протест
срещу определение №73, постановено в разпоредително заседание на
02.02.2022 г. от Специализирания наказателен съд (СНС), 10-ти състав по
НОХД № 3158/2021 г. С атакуваното определение съдът е прекратил
съдебното производство по дело и е върнал делото на СП за отстраняване на
допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, посочени в
мотивната част на съдебния акт. В частния протест са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се
иска неговата отмяна и връщане на делото на СНС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В депозирания частен протест прокурор Х., представител на СП, излага
становище, че аргументите изложени от СНС в обстоятелствената част на
обжалваното определение са в две насоки – първата касае образуването и
движението на досъдебното производство, а втората касае възлагане
извършване на процесуално-следствени действия на друг следовател, което
съгласно първоинстанционния съд е недопустимо. Представителят на
1
държавното обвинение сочи, че така сочените нарушения не представляват
съществени отстраними нарушения по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 и т.2 от
НПК, които да са нарушили правото на защита на подс.Е.Е., като подробно
развива аргументите си в тази насока.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като обсъди
доводите, изложени в частния протест и материалите по делото, намери за
установено следното:
Частният протест е подаден от надлежна страна и в законоустановения
срок, поради което е допустим. Разгледан по същество същият се явява
основателен, като Апелативният специализиран наказателен съд следва да
отмени атакуваното определение и да върне делото на СНС за продължаване
на съдопроизводствените действия по същото.
Първоинстанционното съдебно производство по НОХД №3158/2021 г.
пред Специализирания наказателен съд е образувано въз основа на внесен
обвинителен акт от Специализираната прокуратура, с който подсъдимата
Е.А.Е. е обвинена за престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Посочените в мотивната част на обжалвания съдебния акт съществени
отсраними процесуални нарушения не представляват такива по смисъла на
чл.249, ал.4, т.1 от НПК, така както е приел първоинстанционният съд. В
посочената разпоредба законодателят е дал дефиниция на понятието
допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо нарушение
на процесуалните правила и то е такова, когато са нарушени правата на: „т.1
обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да
дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в
производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на
разбираем за него език по чл.55, ал.4, когато не владее български език.“ В
цитираната разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, в които се
приема, че по съществен начин са накърнени правата на
обвиняемия/подсъдимия и единствения възможен изход е съдебното
производство на бъде прекратено и делото върнато на прокуратурата, за да
може тези нарушения да бъдат отстранени. В чл.249, ал.4, т.1 от НПК не е
визирано като съществено отстранимо нарушение, допуснат пропуск при
образуването и движението на наказателното производство в неговата
2
досъдебна фаза, така както е намерил първоинстанционният съд. Видно от
постановлението за образуване на досъдебно производство от 09.01.2018 г.
(л.1-2, т.1 от ДП) наказателното производство е образувано въз основа на
пр.пр.№5829/2017 г. по описа на ОП – Пловдив. В т.6 от досъдебното
производство се съдържат материалите на извършената по случая
предварителна проверка по пр.пр.№5829/2017 г. по описа на ОП – Пловдив,
пр.пр.№705/2017 г. по описа на СП. Значимото за този начален етап от
съдебното производство, каквото е разпоредителното заседание, е наличието
на постановление за образуване на досъдебното производство, което е
поставило началото на досъдебно производство №2/2018 г. по описа на
Специализираната прокуратура. Обстоятелството дали посоченото в
постановлението за образуване писмо от ОП – Пловдив е приложено към
материалите по делото или не и къде се намира то, както и по какъв начин
материалите са достигнали от ОП – Пловдив до СП, следва да бъде
изследвано в хода на съдебното следствие по делото. В частия протест
представителят на СП е посочил, че постановление за изпращане на преписка
пр.№5829/2017 г. по описа на ОП – Пловдив по компетентност на СП е
налично в наблюдателната преписка и се намира в СП, като прилагането му
към материалите по делото определено е въпрос на техническо
окомплектоване на делото. Следва да бъде отбелязано, че липсата на соченото
съобщение или пък налична следа - писмо или друг документи, от който да е
видно по какъв начин и по какви причини материалите по образуваната от ОП
- Пловдив предварителна проверка са достигнали до СП, по никакъв начин не
накърняват правото на защита на подсъдимото лице, състоящо се в това да
научи за какво престъпление е привлечено към наказателна отговорност, да
дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва пълноценно
в производството, както и да има защитник.
По отношение на посоченото второ съществено отстранимо нарушение на
процесуалните правила индивидуализирано от СНС в атакуваното
определение, а именно допуснато нарушение на случайния принцип, закрепен
в чл.9 от ЗСВ, а именно директното възлагане от един следовател на друг
следовател извършването на процесуално следствени действия по делото,
АСНС намира, че неправилно първоинстанционния съд е взел отношение по
този въпрос в разпоредителното заседание. Съгласно чл.248, ал.4 от НПК в
разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с
3
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства. Направеният коментар относно допуснато
нарушение при събирането на гласни доказателствени средства, а именно
разпит на свидетели, представлява обсъждане на нарушения, които
първоинстанционният съд е счел, че са допуснати при събирането на тези
доказателствени средства, което е недопустимо в тази фаза на съдебното
производство.
За пълнота на съдебния акт следва да бъде посочено, че така очертания от
първоинстанционния съд пропуск за прилагане на принципа на случайно
разпределение, закрепен в чл.9 от ЗСВ, не представлява каквото и да било
нарушение на процесуалните правила, още повече съществено и отстранимо
такова. В случая става въпрос за възлагането от един разследващ орган -
следовател на друг разследващ орган - следовател извършването на конкретни
процесуално-следствествени действия по разследването по реда на чл.218 от
НПК, а не за разпределяне или преразпределяне на дело или преписка, с оглед
спазване на безпристрастността въз основа на случайния принцип.
Директното възлагане извършването на процесуално-следствени действия по
делото на друг следовател би представлявало съществено процесуално
нарушение по смисъла на НПК, само ако по отношение на конкретния
следовател са били налице основанията за отвод, посочени в разпоредбите на
процесуалния закон и той не се е отвел.
Прочитът на материалите по делото и на обвинителния акт доведе АСНС
до извода, че на досъдебното производство не са допуснати съществени
отстрани процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита
на подс.Е.Е., поради което протоколно определение №73/02.02.2022 г. в
частта му, касаеща наличието на съществени отстраними процесуални
нарушения, следва да бъде отменено и делото върнато на СНС за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Воден от гореизложеното и на осн. чл.345, ал.1 във вр. с чл.341, ал.2 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

4
ОТМЕНЯ определение №73, постановено в разпоредително заседание
на 02.02.2022 г. по НОХД № 3158/2021 г. по описа на СНС, 10-ти състав, в
частта, с която е било прекратено съдебното производство и делото върнато
на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото за разглеждане на Специализирания наказателен съд.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5