№ 331
гр. П., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
853/24.07.2023 г., постановено по гр.д. № 20215220101303 Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил иска, предявен от Г. А. К., ЕГН **********, от гр. П.,
ул. „Т.К.“ № 58, за признаване за установено по отношение на ответниците В.
П. Д., ЕГН **********, и Д. Г. Д., ЕГН **********, двамата от гр. П., ул.
„Т.К.“ № 58, че ищцата е собственица на:
СГРАДА с идентификатор № ************.2 (петдесет и пет хиляди сто
петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица №
******************* год. на СГКК- П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор № ************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 33,00 кв.м. (тридесет и три
квадратни метра), брой надземни етажи: един, брой подземни етажи: няма
данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение
на самостоятелния обект: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма;
1
СГРАДА с идентификатор № ************.3 (петдесет и пет хиляди сто
петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица №
********************* год. на СГКК-П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 2************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 38,00 кв.м. (тридесет и осем
квадратни метра), брой етажи: един, с предназначение на самостоятелния
обект: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма;
СГРАДА с идентификатор № 2************.5 (петдесет и пет хиляди
сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица №
******************* год. на СГКК- П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 2************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 8,00 кв.м. (осем квадратни метра),
брой надземни етажи: един, брой подземни етажи: няма данни, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение на
самостоятелния обект: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма,
и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху
имота.
Отхвърлил е иска на Г. А. К. срещу В. П. Д. и Д. Г. Д. за определяне на
правото на ищцата като собственица на трите описани по-горе сгради
съобразно чл. 64 от ЗС да ползва съответната прилежаща към тях площ от
дворното място, в което се намират:
СГРАДА с идентификатор №************.2 (петдесет и пет хиляди сто
петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица №
******************* год. на СГКК-П., с адрес: гр.П., ул. "Т.К." № 58,
2
разположена в поземлен имот с идентификатор № ************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 33,00 кв.м. (тридесет и три
квадратни метра), брой надземни етажи: един, брой подземни етажи: няма
данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение
на самостоятелния обект: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма;
СГРАДА с идентификатор № ************.3 (петдесет и пет хиляди сто
петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица №
********************* год. на СГКК-П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 2************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 38,00 кв.м. (тридесет и осем
квадратни метра), брой етажи: един, с предназначение на самостоятелния
обект: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма;
СГРАДА с идентификатор № 2************.5 (петдесет и пет хиляди
сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица №
******************* год. на СГКК-П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 2************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 8,00 кв.м. (осем квадратни метра),
брой надземни етажи: един, брой подземни етажи: няма данни, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение на
самостоятелния обект: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма,
Отхвърлил е иска на В. П. Д. срещу Г. А. К., А. Н. К., ЕГН **********, и
Л. Н. К., ЕГН **********, всички от гр. П., за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът В. П. Д. е собственик по силата на
постановление за възлагане, издадено от съдебен изпълнител и вписано на
05.06.2017 г., на:
3
СГРАДА с идентификатор № ************.2 (петдесет и пет хиляди сто
петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица №
******************* год. на СГКК-П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор № ************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 33,00 кв.м. (тридесет и три
квадратни метра), брой надземни етажи: един, брой подземни етажи: няма
данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение
на самостоятелния обект: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма;
СГРАДА с идентификатор № ************.3 (петдесет и пет хиляди сто
петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица №
********************* год. на СГКК-П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор N2************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 38,00 кв.м. (тридесет и осем
квадратни метра), брой етажи: един, с предназначение на самостоятелния
обект: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма;
СГРАДА с идентификатор № ************.5 (петдесет и пет хиляди сто
петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица №
******************* год. на СГКК-П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 2************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 8,00 кв.м. (осем квадратни метра),
брой надземни етажи: един, брой подземни етажи: няма данни, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение на
самостоятелния обект: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
4
номер по предходен план: няма.
Отхвърлил е иска на В. П. Д. срещу Г. А. К., А. Н. К. и Л. Н. К. за
осъждането на ответниците да премахнат намиращите се в негов поземлен
имот с идентификатор ************ сгради с идентификатори
************.2, ************.3 и ************.5.
С решение № 101/24.01.2024 г., постановено по гр.д. №
20215220101303 Пазарджишкият районен съд е допълнил първоначалното
решение № 853/24.07.2023 г., като е отхвърлил иска на Д. Г. Д., ЕГН
**********, против Г. А. К., А. Н. К., ЕГН **********, и Л. Н. К., ЕГН
**********, всички от гр. П., за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищцата Д. Г. Д. в режим на съпружеска имуществена общност
с В. П. Д. е собственица по силата на постановление за възлагане, издадено от
съдебен изпълнител в полза на купувача В. П. Д. и вписано на 05.06.2017 г.,
на:
СГРАДА с идентификатор № ************.2 (петдесет и пет хиляди сто
петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно скица №
******************* год. на СГКК- П., с адрес: гр.П., ул. "Т.К." № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор №************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 33,00 кв.м. (тридесет и три
квадратни метра), брой надземни етажи: един, брой подземни етажи: няма
данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение
на самостоятелния обект: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма;
СГРАДА с идентификатор № ************.3 (петдесет и пет хиляди сто
петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно скица №
********************* год. на СГКК-П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор N2************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 38,00 кв.м. (тридесет и осем
квадратни метра), брой етажи: един, с предназначение на самостоятелния
обект: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен
5
план: няма;
СГРАДА с идентификатор № ************.5 (петдесет и пет хиляди сто
петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем,
точка, пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно скица №
******************* год. на СГКК- П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К.“ № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 2************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 8,00 кв.м. (осем квадратни метра),
брой надземни етажи: един, брой подземни етажи: няма данни, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение на
самостоятелния обект: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма.
Отхвърлил е иска на Д. Г. Д. срещу Г. А. К., А. Н. К. и Л. Н. К. за
осъждането на ответниците да премахнат намиращите се в притежаван от нея
в режим на СИО с В. П. Д. поземлен имот с идентификатор ************
сгради с идентификатори ************.2, ************.3 и ************.5.
С определение № 2269/08.09.2023 г., постановено по същото дело, ПРС
е осъдил Г. А. К. да довнесе по сметката на съда държавна такса за първата
инстанция в размер 113,10 лв.
С определение № 2630/13.10.2023 г., постановено по същото дело, ПРС
е допълнил първоначалното решение № 853/24.07.2023 г., като е осъдил Г. А.
К., ЕГН **********, от гр. П., да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, от гр.
П., сумата 225 лв., представляваща разноски по делото - по компенсация.
Против така постановените актове в законният срок е постъпила
въззивна жалба от В. П. Д. чрез адв. М., който обжалва решението в
отхвърлителните части, с които са отхвърлени исковете за собственост по
отношение на В. П. Д. и Д. П.а Д. и е отхвърлен искът за премахване на
процесните сгради с идентификатор ************.2, ************.3 и
************.5. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че процесните
три сгради могат да бъдат самостоятелни обекти на собственост и този
извод се потвърждавал от събраните по делото доказателства, съгласно
които първата от сградите с идентификатор ************.2
представлявала второстепенна постройка на допълващо застрояване -
лятна кухня, по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ. Съгласно кадастралните
скици и схеми този обект представлявал селскостопанска сграда с трайно
6
предназначение за селскостопанска сграда и тя липсва в титула за
собственост на Д.и именно защото била второстепенна постройка и не
представлявала сграда на основно застрояване. Представеното
удостоверение за търпимост било издадено в производство, по което
страна не е В. П. Д. или Д. П.а Д. поради, което по отношение на тях
неправилно районният съд не бил извършил инцидентен контрол за
законност на удостоверението, а по делото липсвали доказателства, че
тази сграда отговаря на изискванията на чл.40 от ЗУТ, за да се
квалифицира, като жилище по смисъла на посочената разпоредба.
По отношение на сграда с идентификатор ************.3 се твърди,
че не може да бъде самостоятелен обект на собственост, тъй като не
отговоря на изискването за сграда по простата причина, че двете й
ограждащи стени били несамостоятелни - едната била оградният зид, а
другата - оградните стени на съществуващите на място къща и гараж. От
другите две страни се намирали входовете за това помещение, което също
се ползвало за гараж. Отново се поддържат съображенията за търпимост
на строежа, изложени по отношение на предходната сграда. Твърди се, че
тази сграда е била с площ 18 кв.м., допълнително към нея били
присъединени още 20 кв.м. и към момента била с площ 38 кв. м, поради
което на основание чл.97 от ЗС купувачите по публичната продан са
станали собственици на цялата вещ. По въпросите за присъединяването и
възлагането с постановление за възлагане ВКС се бил произнесъл с
Тълкувателно решение №5 от 18.05.2017 г., съгласно което собствеността
на присъединена вещ въз основа на постановление за възлагане се
придобива и без да е необходимо описание в постановлението за
възлагане.
По отношение на сграда с идентификатор ************.5 отново се
твърди, че тя не е самостоятелен обект на собственост, тъй като
представлявала селскостопанска постройка и имала обслужващ характер
по отношение на основното застрояване.
По евентуално предявения иск по чл. 109 от ЗС се твърди, че в
случай, че съдът приеме, че и трите сгради могат да бъдат самостоятелни
обекти на собственост, то в този случай се поддържа, че те са построени в
чужд имот и при това без строителни книжа, което само по себе си
нарушава възможността на собственика да използва собствения си имот
по 7 предназначение. Безспорно било прието по делото, че в сградите са
извършвани преустройства, за които липсват планове и разрешения.
7
Съответно издадените удостоверения за търпимост не могат да попречат
на собственика придобил правото на собственост въз основа на
проведена публична продан, да премахне въпросните сгради, тъй като той
не е участвал в производството по издаването на тези удостоверения за
търпимост. Искането е решението на районния съд в обжалваните части
да бъде отменено вместо, което да бъде постановено ново, с което
предявените искове да бъдат уважени с присъждане на разноските за
двете инстанции.
Постъпила е въззивна жалба от Г. К., с която се обжалва решението
в частта, с която е отхвърлен искът й за собственост по отношение на
процесните три сгради с идентификатори ************.2,
************.3 и ************.5. и за осъждане на ответниците да
предадат владението на тези имоти, както и за отхвърляне на иска за
определяне на основание чл.64 от ЗС на правото на ищцата като
собственик да ползва съответната прилежаща площ към сградите. Твърди
се, че по делото било безспорно установено, че Г. К. е построила и
владяла процесните обекти като свои в продължение на повече от 10
години от в момента на построяването им 1998 г. - 1999 г., до лятото на
2017 г. и е придобила собственост върху тях въз основа на изтекла десет
годишна придобивна давност към лятото на 2017 г. По делото било
изяснено, че издаденото допълнително постановление за възлагане към
първоначалното постановление за възлагане, включващо и процесните
три сгради с идентификатори ************.2, ************.3 и
************.5, е отменено от въззивния съд като незаконоъсъобразно.
Установено било, че към момента на извършване на публичната продан Г.
К. е била собственик на трите сгради, а ответниците с неправомерното си
поведение й пречат тя да упражнява правото си на собственост. С
приетото по делото заключение пред районния съд била опредЕ. и
прилежащата площ към всяка от трите сгради с идентификатори
************.2, ************.3 и ************.5 позволяваща на
собственика да използва сградите си по предназначение, поради което
искането е решението да бъде отменено в обжалваните части, вместо
което да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени исковете на Г.
К..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Д. и
Д. Д. чрез адв. М. с искане решението в обжалваните от Г. К. части да
бъде потвърдено като правилно, с изложени подробни мотиви.
8
Не е постъпил писмен отговор от адв. Б. на въззивната жалба
подадена от В. Д. и Д. Д..
В исковата молба на Г. А. К. от гр. П. срещу В. П. Д. и Д. Г. Д. се
твърди, че ищцата е собственик на трите сгради с идентификатори съответно
************.2, ************.3 и ************.5 по силата на нотариален
акт № 114, т.І, общ рег.№ 1553, № 101 от 02.04.2021 г. по описа на нотариус
Н.Х., № 154 по регистъра на НК (с посочени в ИМ номера на акта на службата
по вписванията), намиращи се в дворно място с идентификатор ************.
С допълнителна молба ищцата е уточнила, че освен въз основа на нотариалния
акт, издаден на основание владение и изтекла придобивна давност, ищцата е
заявила, че е собственик на сградите поради това, че ги е владяла от
построяването им през 1998-1999 г. до лятото на 2017 г. Собственици на
дворното място към настоящия момент били ответниците В. П. Д. и Д. Г. Д.,
които са го придобили по силата на постановление за възлагане, издадено от
ЧСИ Г.С. по изп.д. № 56/2014 г., вписано в Службата по вписванията с дата
05.06.2017 г. Ищцата е твърдяла, че от момента на придобИ.ето на
собствеността върху дворното място ответниците й пречат да упражнява
правото си на собственост върху трите сгради и са я лишили от достъп до тях.
Имотът бил ограден и заключен. Съгласно чл. 64 от ЗС собственикът на
сградата можел да се ползва от земята, доколкото е необходимо за нормалното
ежедневно използване на сградата според нейното предназначение, като е
необходимо собственикът да осигури достъп до сградата откъм двора, вкл.
достъп за обслужване на фасадите. Искането е да бъде прието за установено,
че ищцата е собственик на три сгради с идентификатори съответно
************.2, ************.3 и ************.5, находящи се в поземлен
имот с идентификатор № 2************ с адрес гр. П., ул. "Т.К." № 58,
придобит от В. и Д. Д.и, и осъждането на ответниците да й предадат
владението върху тези сгради, както и за определяне на основание чл. 64 от
Закона за собствеността на правото на ищцата като собственик на сградите да
ползва съответната прилежаща площ към тях.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил е отговор от В. П. Д. и Д. Г. Д. в
който са твърдели, че в исковата молба не бил споменат конкретният
юридически факт, на който ищцата основава претенцията си за собственост.
Дори да се приемело, че се твърди придобИ.е по давност, не били изложени
обстоятелства за това, кога и как е установена фактическата власт, с какви
действия е манифестирана тя и съответно намерението за своене, кога е
установено владението, кога е изтекъл давностният срок. Това пречело на
ответниците да упражнят правото си на защита.
По съществото на спора са твърдели, че процесните обекти
представляват сгради представляват допълващо застрояване. Сградата с
9
идентификатор ************.3 била присъединена на основание чл. 97 от ЗС
към сграда с идентификатор ************.1, собственост на ответниците.
Сграда ************.3 не представлявала отделна сграда, тъй като едната й
стена била стената на сграда ************.1, а другата - оградата на дворното
място. Затова и тя следвало да се счита за присъединена към сграда 1 на
основание чл. 97 от ЗС. Всички три сгради били такива на допълващо
застрояване и по-точно допълващо второстепенно застрояване по смисъла на
чл. 46 от ЗУТ, предназначени да обслужват недвижимия имот и възложените с
постановлението недвижими имоти. Постройките на допълващото
застрояване били принадлежност и следвали собствеността на основната
сграда, затова и собствеността върху тях била прехвърлена с постановлението
за възлагане. Отделно от това ответниците са оспорили и констатациите в
представения нотариален акт за придобИ.е на сградите чрез непрекъснато,
трайно, явно, несъмнено и манифестирано пред собствениците и третите лица
владение от страна на ищцата. Твърдели са, че на 27.11.2002 г. ищцата и
нейните синове са сключили договор за доброволна делба на имота, върху
който „без отстъпено право на строеж“ били построени процесните сгради. На
21.01.2004 г. ищцата се е отказала от вещното си право на ползване върху
поземления имот и сградите върху него. На 17.11.2009 г. имотът заедно със
сградите е бил ипотекиран от Л. и А. К.и в полза на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД. През 2014 и 2017 г. били вписани редица възбрани върху
недвижимия имот и сградите върху него, вкл. процесните сгради, тъй като
съдебните изпълнители са констатирали правото им на собственост върху тях.
Тези сгради били описани и оценени по изпълнителното дело пред ЧСИ Г.С. и
ответниците били платили цената по публичната продан включително и на
тези сгради. Възражения относно собствеността не били постъпили при
извършването на описа, а дори да е имало владение, от датата на описа то
било прекъснато, тъй като за имота и сградите бил определен от съдебния
изпълнител пазач, който упражнявал фактическата власт без намерение за
своене. Трите сгради били били оценени по изпълнителното дело като сгради
без документи за собственост, цената им била платена като част от цялата
цена по публичната продан и именно затова съдебният изпълнител
впоследствие бил издал постановление за допълване на първоначалното
постановление за възлагане, което било обжалвано не само от ищцата, но и от
нейните синове Л. и А. К.и, и било отменено като незаконосъобразно от
Окръжен съд - П.. Фактът на подадените жалби от двамата водел до извод, че
те считат себе си за собственици, което изключвало намерението за своене на
ищцата.
На 18.05.2020 г. било издадено удостоверение за търпим строеж на
основание §127, ал. 1 от ЗУТ по заявление, подадено от Л. К., което водело до
10
извод, че ищцата не е своила сградите, тъй като такова удостоверение се
издавало по искане на собственика. Така през годините намерението за своене
на ищцата се опровергавало многократно от посочените правни сделки и
констатациите на съдебния изпълнител.
Ответниците са оспорили и фактическата власт на ищцата. Твърдели са,
че към датата на образуването на изпълнителното дело пред ЧСИ Г.С. и
извършването на описа дворното място и сградите в него са били необитаеми,
а дворът бил обрасъл, което водело до извод за липса на упражнявана
фактическа власт в продължителен период от време. Допълнително в хода на
делото са твърдели, че удостоверенията за търпимост и другите документи за
трите спорни сгради били издадени по искане на Л. и А. К.и, но не и на Г. К.,
което изключвало демонстрирано своене на имота от нея. Самите ответници
упражнявали фактическа власт върху процесните сгради чрез трети лица от
2017 г., когато ги били придобили и били въведени във владение. Излагат се
съображения за това, че ищцата едва през 2021 г. се е снабдила с титул за
собственост за твърдяното от нея право на собственост при положение, че с
тези сгради е извършвала редица правни действия, поради което считат, че
ищцата се домогвала да докаже, че е собственик едва в момента, в който след
проведената публична продан вещните тежести са вдигнати. Това според тях
било свързано с приетото от ВКС, че придобИ.ето на собствеността по
давност настъпва едва след като се извърши позоваване на последиците от
придобивната давност чрез волеизявление, потвърждаващо намерението за
своене.
Прави се възражение за право на задържане на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС
срещу искането за предаване на владението - ответниците като добросъвестни
владелци от август 2017 г. били извършили подобрения в сградите, в резултат
на които била увеличена стойността им с 20 000 лв., които били вложени за
боядисване и укрепване на конструкцията на сградите, за поставяне на
теракота, ремонт на покривните конструкции, извършване са текущо
поддържане и ремонтни дейности.
Във връзка с искането по чл. 64 от ЗС са твърдели, че сградите са
изградени без учредено право на строеж, поради което са станали собственост
на собствениците на поземления имот. Те освен това представлявали
незаконни строежи и подлежали на премахване - във връзка с това е оспорена
констатацията на Община П. за търпим строеж и е заявено, че тъй като
ответниците не са били страна в производството по издаването на
удостоверението, съдът може да упражни косвен контрол върху него.
Втората искова молба, заведена първоначално като гр.д. № 1382/2021 г.
(съединено за съвместно разглеждане с иска по гр.д. № 1303/2021 г. с
определение по чл.213 от ГПК, постановено от ПРС), е подадена от В. П. Д. и
11
Д. Г. Д. против Г. А. К., Л. Н. К. и А. Н. К. за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на същите три сгради,
които са предмет на гр. дело 1303/2021 г. Излагат се същите обстоятелства и
доводи, които са изложени и в отговора на исковата молба по гр. дело
1303/2021 г.. Заявява се, че с обжалването на постановлението за допълване на
постановлението за възлагане от тримата ответници, както и със снабдяването
с нотариален акт за придобИ.е на процесните имоти по давност от Г. К.,
ответниците са заявили права върху трите сгради, твърдейки, че се касае за
самостоятелни обекти на собственост, от което произтичал и правният
интерес на ищците да установят правото си на собственост.
При условията на евентуалност се прави искане да бъдат осъдени
ответниците на основание чл. 109 от ГПК да премахнат трите сгради.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от тримата
ответници, които на свой ред са оспорили предявения срещу тях иск. Заявили
са, че правото на собственост на Г. К. върху трите сгради било констатирано от
нотариус с представения нотариален акт, като са твърдели, че тя е построила
процесните обекти и ги е владяла в продължение на повече от десет години -
от построяването им през 1998-1999 г. до лятото на 2017 г. и е придобила
собствеността по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Насрещната страна с неправомерното си поведение й пречела да упражнява
правото си на собственост в пълен обем, позовавайки се на възлагателното
постановление на ЧСИ, за да я отстранят от имота. Тези сгради обаче не
фигурирали в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека; при
извършването на описа от ЧСИ било констатирано наличието им, но било
видно, че са оценени само два апартамента, поземленият имот и един гараж. В
частта, в която трите сгради били включени в предмета на публичната продан,
окръжният съд бил приел, че постановлението за поправка на постановление
за възлагане на недвижим имот е незаконосъобразно и го бил отменил. Трите
сгради не били предназначени да обслужват недвижимия имот, а имали
самостоятелен характер, поради което следвало да се има предвид
Тълкувателно решение № 5/18.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, според което
"процесуалноправната същност на публичната продан, (...) определя и
специфичното приложение на материалноправната разпоредба на чл. 92 от ЗС.
Това правило (...) е неприложимо по отношение на построената в имота
сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно
от собствеността на мястото и не е била предмет на публична продан".
Правната квалификация на иска, предявен от Г. К., с предмет
установяване на собствеността и предаване на владението, е чл. 108 от ЗС,
съединен с иск с правно основание чл. 64 от ЗС за определяне на начина на
ползване на земята от Г. К., доколкото това е необходимо за ползването на
12
процесните сгради.
Искът, предявен от В. Д., е с правно основание чл. 124 от ГПК - за
установяване на право на собственост, съединен с иск с правно основание
чл.109 от ЗС за премахване на трите процесни сгради и възражение за право на
задържане на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че
процесните три сгради се намират в поземлен имот с идентификатор
************, с административен адрес гр. П., ул. "Т.К." № 58, като
първоначални собственици на поземления имот и построените в него сгради са
Г. К. и нейния съпруг. След смъртта на съпруга на К. между нея и двамата й
синове Л. и А. К.и е сключен през 2002 г. договор за доброволна делба, по
силата на който собственици на дворното място и построените в него една
двуетажна жилищна сграда и един масивен гараж с площ 18 кв.м., намиращ се
на уличната регулационна линия, станали Л. и А. К.и, а Г. К. си запазила право
на ползване върху досегашната си идеална част от делбеното имущество,
равняваща се на 16/24 идеални части.
На 21.01.2004 г. с декларация с нотариално заверен подпис Г. К. се е
отказала от правото си на ползване върху посочените в договора за
доброволна делба идеални части от съсобствеността.
С три поредни нотариални акта за договорна ипотека - от 02.06.2005 г.,
08.12.2005 г. и 29.11.2007 г., Л. и А. К.и учредяват в полза на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД ипотеки върху поземления имот, двуетажната жилищна
сграда и гаража от 18 кв.м., обезпечаваща задължения към банката на
дружеството "А." ООД, чийто управител е Л. К.. Във всеки от нотариалните
актове посочени като обект на ипотеката са поземленият имот и двете сгради.
През 2015 г. ипотекираният имот бил възбранен и описан от частен
съдебен изпълнител и изнесен на публична продан. Наддаването е било
спечелено от В. Д. (в брак с Д. Д.) и с постановление за възлагане, издадено от
съдебния изпълнител на 16.05.2017 г., вписано на 05.06.2017 г., имотът е бил
възложен на Д.. Както в обявленията за продан и постановлението за налагане
на възбрана, така и в постановлението за възлагане се сочат като техен
предмет следните имоти: сграда с идентификатор ************.4 по КККР,
одобрени със заповед от 28.10.2008 г., с площ по нотариален акт от 18 кв.м. и
по скица - 22 кв.м., с предназначение - хангар, депо, гараж, и два апартамента
- самостоятелни обекти на собственост, представляващи двата етажа на
двуетажната сграда, всеки от тях - заедно с по 1/2 идеална част от дворното
място, с идентификатори ************.1.1 и ************.1.2.
След влизане в сила на постановлението за възлагане В. Д. е бил въведен
във владение на дворното място заедно с всички налични сгради и няма спор
13
между страните по делото, че от този момент нататък сем. К.и няма и не е
имало достъп до тях.
Установява се от приложената към делото и възложена в рамките на
изпълнителното производство експертна оценка на имотите – предмет на
публична продан, че са оценени само два апартамента, УПИ и гараж, с
посочена поотделно за всеки от тях стойност. В мотивите на оценката, както и
в съставения по-рано от ЧСИ протокол за опис на възбранените имоти, към
които е насочено принудителното изпълнение, като част от дворното място са
изброени и допълнително изградени в източната част на имота едноетажни
постройки с плосък покрив - склад, две външни тоалетни и самостоятелен
жилищен имот от антре, кухненски бокс с всекидневна и санитарен възел,
както и монолитен гараж в северозападната част на поземления имот (става
дума за сградите с идентификатори 2 и 5), както и монолитен гараж в
северозападната част на поземления имот до уличната регулация (сграда с
идентификатор завършващ на 3), без да е посочено дали са взети предвид и
оценени като подобрения в дворното място. Във всеки случай в
заключителната част на оценката е посочено, че общата цена от 105 000 евро е
формирана от сбора на оценките на апартамент с идентификатор
************.1.1, апартамент с идентификатор ************.1.2., УПИ и
един гараж, поради което следва да се приеме, че цената за описаните сгради с
идентификатори, завършващи на 2, 3 и 5 не е включена в общата оценка на
изнесените на публична продан УПИ и сгради, построени в него.
На 18.05.2020 г. по искане на Л. К. от Община П. са издадени
удостоверения за търпим строеж за всяка от трите сгради с идентификатори,
завършващи на 2, 3 и 5. Времето на извършване на строежа е установено при
издаването на удостоверенията с декларация от 04.02.2020 г., без да е
посочено дали декларацията е подписана от заявителя К. или от трето лице.
На 02.04.2021 г. Г. К. се е снабдила с нотариален акт за собственост,
придобита по давност, въз основа на обстоятелствена проверка за трите
процесни сгради.
С молба от 20.10.2020 г. В. Д. е поискал от съдебния изпълнител
поправка (допълване) на постановлението за възлагане, като се е мотивирал с
това, че в имота се намират още три сгради - селскостопанска сграда с площ 33
кв.м., селскостопанска сграда с площ 8 кв.м. и гараж с площ 38 кв.м., които
били обект на описа и оценката по изпълнителното дело, но не били посочени
в постановлението за възлагане. Молбата е била уважена, като съдебният
изпълнител е издал постановление от 28.10.2020 г. за поправка на
постановление за възлагане, според което в постановлението за възлагане от
2017 г. се добавял текстът:
14
"ведно с всички подобрения и приращения в и към имота, които представляват
сгради без документи за собственост, а именно: селскостопанска сграда с
площ 33 кв.м., селскостопанска сграда с площ 8 кв.м. и гараж с площ 38
кв.м.".
Така издаденото постановление за поправка на постановлението за
възлагане е било обжалвано от Г. К., Л. К. и А. К. пред Пазарджишкия
окръжен съд и с решение на същия съд № 260144/30.12.2020 г., постановено
по в.гр.д. № 862/2020 г., постановлението за поправка е било отменено. В
решението са изложени мотиви, че гаражът, който е самостоятелен обект на
собственост, изобщо не е бил изнасян на публична продан, а за останалите две
сгради не могат да се направят никакви изводи в тази насока поради липса на
данни, тъй като постановлението е съставено при неизяснена фактическа
обстановка.
За изясняване статута на спорните постройки пред районния съд са
назначени и приети първоначална и допълнителна технически експертизи, от
заключенията по които се установява, че сграда № 3 по КККР със застроена
площ от 38 кв.м. е с два входа откъм късите си страни, а другите му две стени
представляват бетонната ограда на дворното място и стените на жилищната
сграда и на гараж № 4 по КККР. Според вещото лице вероятно тя е гаражът с
площ 18 кв.м. по кадастралния и регулационен план от 1992 г., който се
споменава в нотариалните актове от този период, като впоследствие е била
пристроена от север с още 20 кв.м. Гараж № 4 в момента служи за вход към
втория етаж на жилищната сграда, като както той, така и гараж № 3 граничат с
уличната регулация.
Вещото лице заключава, че в сграда 3 след юни 2017 г. не са извършвани
подобрения от купувачите, в сграда 2 са сменени тоалетно казанче и дограма
на прозорец, а в сграда 5 е ремонтиран покривът, като е извършена замяна на
прогнили дъски и пренареждане на керемидите.
Сграда с идентификатор, завършващ на 2 според това вещо лице
представлява лятна кухня по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ. Състои се от
коридор, две помещения за обитаване с кухня и тоалетна, захранени с ток и
вода, в която след 2017 г. е бил правен ремонт – подмяна на един прозорец с
ПВЦ дограма и подмяна на съществуващото седало и казанче с ново от
порцелан.
Във връзка с оспорване на издадените 3 бр. удостоверения за търпимост
на спорните сгради по §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ пред въззивния съд беше
допусната и приета техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че по действащия ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени закони
15
постройките на допълващо застрояване с идентификатори, завършващи на 2,
3 и 5 по КККР, изградени преди 03.2001 г. без строителни книжа по §5, т.36 от
ДР на ЗУТ, са допустими. В проведеното на 12.09.2024 г. о.с.з. вещото лице
поясни, че постройка с идентификатор, завършващ на 2, представлява обект за
живеене тип „боксониера“ с кухня, жилищни помещения и санитарен възел,
до която са допрени външна баня и тоалетна. Постройка с идентификатор,
завършващ на 3, има самостоятелно предназначение – гараж, допрян до
основната сграда и общата регулационна граница. Постройка с
идентификатор, завършващ на 5, на практика представлява складово
пространство, в който в момента се съхраняват дърва. Представлява
самостоятелна сграда на допълващо застрояване със собствени оградни
зидове. Това складово пространство е отделено от лятната кухня чрез
изградените външни баня и тоалетна, които в момента не се ползват по
предназначение.
Експертните заключения са приети в с.з. и не са оспорени от страните,
поради което съдът ги кредитира като компетентно и изчерпателно изготвени.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани
трима свидетели – Т.Т., Н.П. и В.Н..
Първият от тримата свидетели (Тодоров) твърди, че след смъртта на
съпруга на Г. малкият й син заживял на първия етаж от къщата, а на втория
етаж се настанил големият син с двете си деца. Самата Г. К. заживяла в
лятната кухня в двора, като тя ползвала и големия гараж.
Свидетелят Перничев също твърди, че на втория етаж от къщата живеел
големият син на Г. с двете си деца, а първият етаж се обитавал от малкия син.
Самата Г. живеела в пристройката и ползвала големия гараж, като
пристройките били реновирани от двамата братя след смъртта на техния баща.
Преди реновирането на мястото на лятната кухня имало сайвант.
От показанията на свидетелката П.а-Найденова се установява, че тя е
била съседка на имота на К.и, които живели там до 2012 г. През 2012 г.
свидетелката заминала за А. и когато се върнала пред 2014 г., имотът вече бил
необитаем и бил обявен за продан. Свидетелката твърди, че до 2012 г.
големият син живеел на втория етаж от къщата, а на първия етаж живеел
малкият син с майка си.
Анализът на свидетелските показания сочи, че целият имот – сградите и
дворното място – са се ползвали от Г., А. и Л. К.и, като вторият жилищен етаж
от къщата е бил ползван за живеене от А. и неговите синова, а първият
жилищен етаж – от Л. и майка му Г., която е обитавала и лятната кухня след
реновирането на сайванта и превръщането му в обитаема постройка. Липсват
надлежни писмени доказателства, установяващи годината на построяване на
16
сградите на допълващо застрояване в дворното място. От показанията на
свидетелите не може да се направи извод относно годината на построяване на
спорните сгради, а съгласно заключението на приетата пред районния съд
допълнителна техническа експертиза за строителството на същите липсват
издадени строителни книжа и архитектурен проект.
Като доказателства по делото са представени 3 бр. удостоверения за
търпимост на сградите, издадени на основание §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ,
съгласно който строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или
забрана за ползване. Това означава, че органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, спорните сгради са изградени
до 31.05.2001 г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваните съдебни актове за валидни и допустими,
тъй като не страдат от пороци, обосноваващи тяхната нищожност или
недопустимост.
По жалбата на Г., А. и Л. К.и
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
Не бяха доказани твърденията на ищцата Г. Д., че тя е владяла спорните
сгради на допълващо застрояване в продължение на повече от 10 години,
считано от годината на построяването им (която не е категорично установена в
настоящото производство) и до 2017 г. Твърденията на ищцата К. са, че
сградите са построени през 1998-1999 г., а съгласно удостоверенията за
търпимост, издадени от компетентния орган, строителството е извършено
преди 31.03.2001 г. Дори и да се приеме, че сградите са построени тогава,
когато ищцата твърди, не се събраха убедителни доказателства, че К. е
установила по отношение на тях владение, което е противопоставила на
действителните собственици на поземления имот съгласно договора за
доброволна делба от 27.11.2002 г. – нейните синове А. и Л. К.и, които са се
легитимирали като собственици до датата на влизане в сила на
постановлението за възлагане, постановено по изп.д. № 56/2014 г. по описа на
ЧСИ Г.С. с район на действие Окръжен съд – П. - 30.05.2017 г. От показанията
на разпитаните пред районния съд свидетели не може да се направи извод в
подкрепа на твърдението, че К. е установила владение за себе си,
противопоставяйки го на синовете си А. и Л., както и че това владение е
17
продължило повече от 10 години. Напротив, от показанията на тези свидетели
се установи, че К. е обитавала както жилището на първия етаж, така и лятната
кухня и големия гараж, заедно със своите синове. Нещо повече, на дата
21.01.2004 г. К. се е отказала с нотариално заверена декларация от запазеното
си с договора за доброволна делба вещно право на ползване върху 16/24 ид.ч.
от жилищната сграда, гаража и УПИ ХХІ-8583, в който са построени. Косвено
доказателство за това, че не се е считала за собственик на процесните сгради е
и фактът, че заявленията за издаване на удостоверенията за търпимост по
§127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ са подадени от нейните синове А. К. и Л. К.. Липсват
каквито и да било други доказателства по делото, от които може да се направи
категоричен извод, че К. е установила владение за себе си по отношение на
процесните сгради, по начин, че е отблъснала владението на синовете си,
поради което искът с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен.
Доколкото К. не успя да докаже, че е собственик на сгради в чужд поземлен
имот, неоснователен се явява и искът й с правно основание чл.64 от ЗС,
защото липсва друго правно основание да й бъде разрешено да ползва според
нуждите си чужд поземлен имот.
По жалбата на В. и Д. Д.и
Жалбата е частично основателна по следните съображения:
Твърденията на ищците са, че са собственици на процесните сгради на
допълващо застрояване по силата на приращението – чл.92 от ЗС, тъй като те
не са самостоятелни обекти на собственост, следователно придобивайки
правото на собственост върху поземления имот ищците са станали
собственици и на сградите на допълващо застрояване, независимо, че не са
вписани в постановлението за възлагане, влязло в сила на 30.05.2017 г.
За да се произнесе по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът
на първо място трябва да прецени дали процесните сгради могат да бъдат
самостоятелни обекти на собственост.
Напълно неверен е изводът на районния съд, че щом сградите са
отразени като самостоятелни обекти в КККР и имат самостоятелни
идентификационни номера, те могат да бъдат самостоятелни обекти на
собственост. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че заснемането
на обект от сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не
доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост, но е
индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и има
посоченото предназначение. Данните, отразени в имотния регистър относно
предназначението на имота и другите му характеристики съставляват
18
официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с
доказателствена сила. Официалното заснемане на спорните имоти като
самостоятелни обекти с определено предназначение е оспорено от ищците Д.и
с твърдението, че сградите на допълващо застрояване в закупения от тях имот
имат обслужващо основната жилищна сграда предназначение и нямат
самостоятелни оградни стени, поради което не могат да бъдат самостоятелни
обекти на собственост. По отношение на лятната кухня твърдението е, че по
делото липсват доказателства, че тази сграда отговаря на изискванията на
чл.40 от ЗУТ, за да се квалифицира, като жилище по смисъла на
посочената разпоредба.
В случая по делото е установено, че в постановлението за възлагане,
издадено от ЧСИ Самарджиев, с което Д.и се легитимират като собственици
на поземления имот, жилищната сграда и един гараж, не са описани лятна
кухня, втори гараж и склад.
В ТР № 5/18.05.2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при придобИ.е на
правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан,
ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира
построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително
изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния
изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира
приложение правилото на чл.92 от ЗС, за да се приеме, че по силата на
постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В
случай, че същата представлява несамостоятелен обект на собственост,
правилото на чл.92 от ЗС се прилага на общо основание.
В разглеждания по настоящото дело случай е установено, че спорният
гараж е самостоятелен обект на правото на собственост и по отношение на
него ищците Д.и не могат да се легитимират като собственици, тъй като този
гараж не е описан в постановлението за възлагане и не е бил обект на
публичната продан по изп.д. № 56/2014 г. Тази преценка въззивният съд
извършва вкл. въз основа на приетите по делото заключения на техническите
експертизи, които установяват, че гаражът, макар и допрян до сградата на
основно застрояване и оградния зид, е обособен като самостоятелен обект със
самостоятелен вход и се ползва (и винаги – от момента на построяването си се
е ползвал) като гараж. От събраните по делото и обсъдени по-горе
доказателства не се установи спорният гараж да е бил обект на давностно
владение от ищците, а и липсват твърдения в този смисъл. Фактът, че е
построен без строителни книжа, не го прави негоден обект на собственост. И
тъй като тезата на ответниците, че гаражът не е бил предмет на публичната
продан, е свързана с отрицателен факт, с оглед разпределението на
19
доказателствената тежест ищците Д.и са тези, които са били длъжни да
докажат, че са придобили собствеността върху гаража, въпреки че не е бил
обект на публичната продан. Доказателства в този смисъл обаче не са
представени по делото, а както беше посочено по-горе, Д.и не са придобили
обекта с идентификатор, завършващ на 3, по силата на приращение по
смисъла на чл.92 от ЗС, тъй като гаражът по дефиниция е годен самостоятелен
обект на собственост и по делото не са представени доказателства, от които да
се направи извод, че той е принадлежност на сградата на основно застрояване
в поземления имот, възложена с постановлението за възлагане на определения
за купувач в публичната продан. Установи се също, че макар, че е описан, този
гараж не е бил оценен и негова оценка не е била взета предвид при определяне
цената на поземления имот – предмет на публичната продан.
За да се установи дали разрешението, дадено с ТР № 5/18.05.2017 г. на
ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 5/2015 г., намира приложение по отношение на
лятната кухня и дали може същата да се приеме като част от обектите,
придобити от Д.и по силата на постановлението за възлагане, е необходимо да
се установи дали, макар и наречена лятна кухня и като такава представляваща
второстепенна постройка на допълващото застрояване (чл.46, ал.1 от ЗУТ), тя
не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. За да
отговори на този въпрос, въззивният съд се съобрази със заключенията на
техническите експертизи, от които се установи, че сградата с идентификатор,
завършващ на 2, представлява лятна кухня по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ.
Състои се от коридор, две помещения за обитаване с кухня и тоалетна,
захранени с ток и вода, в която след 2017 г. е бил правен ремонт – подмяна на
един прозорец с ПВЦ дограма и подмяна на съществуващото седало и казанче
с ново от порцелан. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има
самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да
бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат
пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. От
заключенията на техническите експертизи се установи, че санитарен възел
има в сградата, а освен това до нея са долепени както външни баня и тоалетна,
така и складови помещения. Това дава основание на съда да приеме, че
лятната кухня отговаря на законовите изисквания за жилище по смисъла на
чл.40, ал.1 от ЗУТ, била е използвана за такова и може да бъде самостоятелен
обект на правото на собственост. И в този случай без значение е, че за
изграждането й не са издадени строителни книжа, защото законността на
обекта е без значение за възможността той да бъде както самостоятелен обект
на собственост, така и предмет на разпоредителна сделка при наличието на
удостоверение по §127 от ПЗР на ЗУТ. Тук е мястото да се посочи, че
20
оспорването на представените удостоверения по §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ
съдът приема за неоснователно, тъй като се установи от заключението на
техническата експертиза, прието пред тази инстанция, че по действащия ЗУТ
и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени закони постройките на допълващо застрояване с
идентификатори, завършващи на 2, 3 и 5 по КККР, изградени преди 03.2001 г.
без строителни книжа по §5, т.36 от ДР на ЗУТ, са допустими.
Установителният иск за собственост, предявен от Д.и, е основателен
единствено по отношение на сграда с идентификатор, завършващ на 5, тъй
като за тази сграда на допълващо застрояване се установи, че представлява
склад, в който се държат дърва. По предназначение тази сграда има
обслужващ, несамостоятелен характер и не може да бъде самостоятелен обект
на право на собственост, поради което по отношение на нея е приложима
нормата на чл.92 от ЗС. На това основание следва да се приеме, че макар и да
не е била предмет на публичната продан, по приращение собственикът на
поземления имот, в който е построена, е станал собственик и на тази сграда, а
това е В. Д., комуто поземленият имот е възложен с постановлението за
възлагане. Тъй като към този момент той е бил в брак с Д. Д., сградата е
придобита в съсобственост при равни права по ½ ид.ч. от двамата съпрузи.
Като е отхвърлил този иск, районният съд е постановил неправилно
решение, което в тази част следва да бъде отменено, вместо което следва да
бъде постановено ново, с което искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
за приемане за установено по отношение на ответниците Г., А. и Л. К.и, че
ищците В. и Д. Д.и са собственици на СГРАДА с идентификатор №
2************.5 (петдесет и пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин
и шест, точка, двеста деветдесет и седем, точка, пет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № РД-
************** год. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица № ******************* год. на
СГКК- П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 2************ (петдесет и пет хиляди сто петдесет и пет,
точка, петстотин и шест, точка, дведста деветдесет и седем), със застроена
площ от 8,00 кв.м. (осем квадратни метра), брой надземни етажи: един, брой
подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение на самостоятелния обект: селскостопанска сграда,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, следва да бъде
уважен.
Неоснователен се явява и искът с правно основание чл.109 от ЗС по
следните съображения:
21
Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия
текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването
на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост
в неговия пълен обем. В т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г., постановено по тълк. д. №
4/2015 г., ОСГТК на ВКС приема, че понякога естеството на извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Като пример ВКС посочва случаите, в
които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът
осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. ВКС приема, че тъй като правото на собственост е абсолютно и
неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от
каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а
собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие,
което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота
на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да
осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да
упражнява правото си.
В настоящия случай липсват доказателства, от които може да се направи
извод за извършвани от ответниците К.и неоснователни действия, които да
създават пречки на собственика да упражнява правото си на собственост.
Твърдението за пречене, изложено в исковата молба, се свежда до това, че в
поземления имот, закупен от В. Д. на публична продан, има построени сгради
на допълващо застрояване без строителни книжа, т.е. сградите са незаконни,
което само по себе си според ищците е пречка те да осъществяват пълноценно
правото си на собственост. Безспорно е установено по делото, че още през
лятото на 2017 г. В. Д. е въведен във владение на закупените на публична
продан поземлен имот, двуетажна жилищна сграда и гараж и от тогава до
настоящия момент ответниците К.и нямат достъп до имота – вече 7 години.
Дори и да е участвала в строежа на незаконните сгради в УПИ с
идентификатор 2************, Г. К. се е разпоредила с правото си на
собственост върху поземления имот, къщата и гаража в полза на своите
синове още през 2002 г. с подписването на договора за доброволна делба, а по
отношение на процесните сгради правото й на собственост е отречено с
настоящото решение. И тъй като тя е отстранена от имота преди 7 години,
няма как към датата на предявяване на иска или към настоящия момент да е
извършвала неоснователни действия или да продължава да поддържа
22
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху имота
на В. и Д. Д.и, с които да им пречи да упражняват пълноценно правото си на
собственост.
Ответниците А. и Л. К.и са се легитимирали като собственици на
поземления имот, жилищната сграда и гараж от 18 кв.м., построени в него, от
момента на сключване на договора за доброволна делба – 27.11.2002 г. до
влизане в сила на постановлението за възлагане – 30.05.2017 г., с което същите
имоти са продадени на В. Д., който ги е придобил в режим на СИО със своята
съпруга – ищцата Д. Д.. Нито обаче в договора за доброволна делба, нито в
издадения в полза на А. и Л. К.и констативен нотариален акт за собственост
процесните сгради фигурират като част от делбеното имущество. Други
документи, установяващи правото на собственост на ответницте А. и Л. К.и
върху тези сгради не са представени по делото, нито пък същите са предявили
искови претенции за установяване на правото им на собственост върху гаража
от 33 кв.м., склада от 8 кв.м. и лятната кухня с площ 38 кв.м., както това е
направила тяхната майка. Липсват доказателства да са ги строили, но дори и
да се приеме за установено, че са преустроили съществуващ сайвант в лятна
кухня, те също като майка си Г. К. са отстранени от поземления имот преди 7
години и от тогава нямат достъп до него, поради което не могат да му
въздействат непозволено нито с действия, нито с бездействия, с които да
пречат на собствениците да упражняват правото си на собственост.
От друга страна по делото е безспорно установено, че от 7 години
поземленият имот, заедно с всички построени в него сгради – законни и
незаконни – се намира във владение на В. и Д. Д.и и липсват доказателства, че
ответниците К.и или трети лица им пречат да упражняват пълноценно
правото си на собственост върху поземления имот, в т.ч. да упражняват
владение върху процесните сгради. Независимо, че правото на собственост на
В. и Д. Д.и върху сградите с идентификатори, завършващи на 2 и 3, е отречено
с настоящото решение (както е отречено и правото на собственост на ищцата
Г. К.), а до момента ответниците А. и Л. К.и не са предявили на собствено
основание искови претенции да са титуляри на правото на собственост, следва
да се приеме, че владението, осъществявано от Д.и не е смутено и никой не им
пречи да го осъществяват. Съответно доколкото процесните сгради се намират
в поземления имот, собственост на Д.и, който те владеят необезпокоявано от 7
години, никой не им пречи да продължават да упражняват правото си на
собственост в пълен обем върху поземления имот по своя собствена преценка.
Абсурдността на този иск може да се илюстрира със следната хипотеза:
в случай, че ответниците бъдат осъдени да премахнат двете незаконни сгради,
за да изпълнят съдебното решение и да не понасят повече санкции, те ще
23
трябва да бъдат допуснати доброволно в имота на ищците, от който са
отстранени принудително преди 7 години и от тогава до сега нямат достъп до
него.
В обобщение – липсва пряко въздействие върху имота на собствениците
без тяхно съгласие от лице, което няма право да осъществява такова
въздействие, поради което искът с правно основание чл.109 от ЗС се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не следва да бъде разглеждано и възражението за право на задържане
предявено от В. и Д. Д.и против Г. К., тъй като то е предявено при условията
на евентуалност - в случай, че бъде уважен ревандикационният иск по чл.108
от ЗС, предявен от Г. К. против В. Д. и Д. Д..
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК на В. и Д. Д.и против Г. А. К., Л. Н. К. и А. Н. К. за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на сграда
с идентификатор № 2************.5 (петдесет и пет хиляди сто петдесет и
пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем, точка, пет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед
№ РД-************** год. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица № ******************* год. на
СГКК- П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 2************ (петдесет и пет хиляди сто петдесет и пет,
точка, петстотин и шест, точка, дведста деветдесет и седем), със застроена
площ от 8,00 кв.м. (осем квадратни метра), брой надземни етажи: един, брой
подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение на самостоятелния обект: селскостопанска сграда,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, както и в частта за
разноските, вместо което следва да бъде постановено ново решение, с което
правото на собственост на В. и Д. Д.и върху тази сграда да бъде установено.
В останалата си част решението на районния съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските :
С оглед този изход на спора решението на районния съд следва да бъде
отменено и в частта за разноските, като те бъдат присъдени съобразно
разрешаването на спора с настоящото решение.
Пред първата инстанция по гр.д. № 1382/2021 г., като ищец В. Д. е
сторил разноски в общ размер на 251,22 лв., от които 226,22 лв. – ДТ за
образуване на дело, 10 лв. – ДТ за вписване и 15 лв. – ДТ за издаване на
24
удостоверения, а всеки от ответниците К.и - разноски в размер на по 600 лв. за
адв. хонорар.
По гр.д. № 1303/2021 г. на ПзРС, като ищец Г. К. е сторила разноски в
размер на 1223.10 лв., от които 900 лв. - адв. възнаграждение; 163,10 лв. – ДТ;
10 лв. ДТ за вписване на ИМ и 150 лв. - депозит за експертиза. Като ответник
по гр.д. № 1303/2021 г. Д. е направил разноски в размер на 2000 лв. - за адв.
хонорар и 400 лв. - внесен депозит за експертиза. Д. Д. не е ангажирала
доказателства за сторени отделни разноски.
Пред въззивната инстанция Д.и са направили разноски общо в размер на
2610,11 лв., от които 1000 лв. – адв. хонорар като ищци и 1000 лв. – адв.
хонорар като ответници, както и 497 лв. – депозит за СТЕ и 113,11 лв. – за
внесена ДТ. Г. К. е представила доказателства за сторени разноски пред ПзОС
в размер на общо 578,56 лв., от които 81,56 лв. ДТ и 497 лв. – депозит за СТЕ.
Не е представила доказателства за разноски за адв. хонорар.
За разноските на Д.и по гр.д. 1382/2021 г. и по гр.д. № 1303/2021 г. пред
ПзРС
При този изход на спора с оглед основателността на иска по чл.124, ал.1
ГПК по отношение на един от имотите по претенцията на Д.и и респ.
потвърждаване решението в останалата част (за исковете по чл. 124, ал.1 ГПК
за другите два имота и изцяло иска по чл. 109 ЗС) съдът намира, че на същите
по гр.д. 1382/2021 г. се дължат разноски в общ размер на 75,20 лв. За да стигне
до този извод, съдът съобрази, че двамата са сторили разноски за експертиза в
размер на 400 лв., която се ползва и по двете съединени дела, т.е. от тази сума
200 лв. са за производството по гр.д. 1382/2021 г., както и още 251,22 лв. за
това производство или общо 451,22 лв. При разделяне на тази сума предвид
броя на обективно съединените искове (по реда на чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 109
ЗС по отношение на три отделни сгради, предмет на това дело) и с оглед
основателността на иска по чл.124, ал.1 ГПК, която въззивния съд приема
само за един от имотите, на Д.и за това производство се дължи посочената
сума от 75,20 лв. Предвид отхвърляне изцяло на исковете на ищцата К. по
гр.д. № 1303/2021 г. на ПзРС, на ответниците Д.и се дължат платените по
посоченото дело разноски за адв. хонорар в размер на 2000 лв., както и
половината от внесения депозит за експертиза в размер на 200 лв., или
сумирано 2200 лв., при което и обобщено общата сума за разноските пред
първата инстанция, която К. следва да заплати на Д.и е 2275,20 лв.
За разноските на К.и по гр.д. 1382/2021 г. и по гр.д. № 1303/2021 г. пред
ПзРС :
Изчислени по същия начин с оглед изхода на спора за всеки от
ответниците Г. А. и Л. К.и пред първата инстанция са дължими разноски от по
25
366,66 лв. – за адв. Това е така, тъй като, както се посочи в производството по
гр.д. № 1303/2021 г., исковете на Г. К. по чл.108 ЗС и чл.64 ЗС са изцяло
отхвърлени, т.е. за това производство не й се дължат никакви разноски, а по
гр.д. 1382/2021 г. тримата ответници К.и са представили доказателства за
сторени разноски от по 600 лв. – за адв. хонорар. Ето защо и с оглед
основателността на иска на Д.и по чл.124, ал.1 ГПК за един от трите имота и
респ. отхвърляне на останалите претенции - по чл. 124, ал.1 ГПК за другите
два имота и изцяло иска по чл.109 ЗС, то на всеки от ответниците пред
първата инстанция се дължат разноски от по 366,66 лв., които Д.и следва да
бъдат осъдени да им заплатят.
За разноските по в.гр.д. № 142/2024 г. на ПзОС:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция предвид
основателността на иска по чл.124, ал.1 ГПК по отношение на един от
имотите по претенцията на Д.и и респ. потвърждаване решението в останалата
част - с която се отхвърлят исковете по чл.124, ал.1 ГПК за другите два имота
и изцяло иска по чл.109 ЗС на Д.и, както и исковете на Г. К. по чл.108 ЗС и
чл.64 ЗС за всички имоти, съдът приема, че К. следва да бъде осъдена да
заплати на В. и Д. Д.и разноски по съразмерност пред въззивната инстанция в
общ размер на 1435, 01 лв., от които 1333,33 лв. им се дължат за заплатените
адв. хонорари и сумата 101,68 лв. - за внесената ДТ за обжалване и депозита
за експертиза.
С оглед изхода на спора Д.и следва да заплатят на К. по съразмерност
сторени разноски пред въззивната инстанция в размер на 192,85 лв. – за
заплатената ДТ и депозит пред въззивния съд.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 853/24.07.2023 г. и решение № 101/24.01.2024 г.,
постановени по гр.д. № 20215220101303, в частта, с която Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил иска на В. П. Д., ЕГН **********, и Д. Г. Д., ЕГН
**********, двамата от гр. П., ул. „Т.К.“ № 58, против Г. А. К., ЕГН
**********, А. Н. К., ЕГН **********, и Л. Н. К., ЕГН **********, всички от
гр. П., ул. „Т.К.“ № 58, че ищците В. П. Д. и Д. Г. Д. са собственици по силата
на постановление за възлагане, издадено от съдебен изпълнител и вписано на
05.06.2017 г., на сграда с идентификатор № 2************.5 (петдесет и пет
хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и
седем, точка, пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със заповед № РД-************** год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
26
регистри, засягащо сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица №
******************* год. на СГКК- П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 2************ (петдесет и
пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, двеста
деветдесет и седем), със застроена площ от 8,00 кв.м. (осем квадратни метра),
брой надземни етажи: един, брой подземни етажи: няма данни, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение на
самостоятелния обект: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, както и изцяло в частта за разноските,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. К., ЕГН
**********, А. Н. К., ЕГН **********, и Л. Н. К., ЕГН **********, всички от
гр. П., ул. „Т.К.“ № 58, че В. П. Д., ЕГН **********, и Д. Г. Д., ЕГН
**********, двамата от гр. П., ул. „Т.К.“ № 58, са собственици при равни
права по силата на постановление за възлагане, издадено от съдебен
изпълнител и вписано на 05.06.2017 г., на сграда с идентификатор №
2************.5 (петдесет и пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин
и шест, точка, двеста деветдесет и седем, точка, пет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № РД-
************** год. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата е от 09.04.2021 год., съгласно Скица № ******************* год. на
СГКК- П., с адрес: гр. П., ул. "Т.К." № 58, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 2************ (петдесет и пет хиляди сто петдесет и пет,
точка, петстотин и шест, точка, двеста деветдесет и седем), със застроена
площ от 8,00 кв.м. (осем квадратни метра), брой надземни етажи: един, брой
подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение на самостоятелния обект: селскостопанска сграда,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 853/24.07.2023 г. и решение №
101/24.01.2024 г., постановени по гр.д. № 20215220101303, в останалата им
част.
ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Т.К.“ № 58, да
заплати на В. П. Д., ЕГН **********, и Д. Г. Д., ЕГН **********, двамата от
гр. П., ул. „Т.К.“ № 58, деловодни разноски за първа инстанция в общ размер
на 2275,20 лв. (две хиляди двеста седемдесет и пет лева и 20 ст.).
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН **********, и Д. Г. Д., ЕГН **********,
двамата от гр. П., ул. „Т.К.“ № 58, да заплатят на Г. А. К., ЕГН **********, А.
Н. К., ЕГН **********, и Л. Н. К., ЕГН **********, всички от гр. П., ул.
„Т.К.“ № 58, деловодни разноски за първа инстанция в общ размер на по
27
366.66 лв. (триста шестдесет и шест лева и 66 ст.) за всеки един от тях.
ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН **********, А. Н. К., ЕГН **********, и Л. Н.
К., ЕГН **********, всички от гр. П., ул. „Т.К.“ № 58, да заплатят на В. П. Д.,
ЕГН **********, и Д. Г. Д., ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. „Т.К.“ №
58, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1435.01 лв.
(хиляда четиристотин тридесет и пет лева и 1 ст.).
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН **********, и Д. Г. Д., ЕГН **********,
двамата от гр. П., ул. „Т.К.“ № 58, да заплатят на Г. А. К., ЕГН **********, А.
Н. К., ЕГН **********, и Л. Н. К., ЕГН **********, всички от гр. П., ул.
„Т.К.“ № 58, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 192.85
лв. (сто деветдесет и два лева и 85 дт.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28