№ 58
гр. Габрово , 12.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20214200500016 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е разпореждане № 261365 от 16.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
1930/2020 г. по описа на Габровския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД против А.К.К. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК в частта, в която се претендират вземания за дължими разходи за уведомяване в
размер на 72,00 лв.; дължими възнаградителни лихви по договора за кредит за периода
17.07.2018 г.-26.09.2018 г. – 19,00 лв.; дължими лихви за забава по договора за кредит за
периода 26.09.2018 г.-08.12.2018 г.; държавна такса за сумата над 17,28 лв. до претендирания
размер от 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение за сумата над 41,40 лв. до претендирания
размер от 60,00 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.
Излага съображения относно изискването на ЗКИ за съдържанието на извлечението от
счетоводните книги, както и относно дължимостта на сумата, търсена като разход за
задължение за уведомяване. Моли, съдът да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да
се произнесе по същество.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено
следното:
Производството по делото е образувано пред Габровския районен съд по заявление
на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу А.К.К., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за вземане в размер на 488,62 лв. – неизпълнено
задължение по Договор № CCIR-607-00224-2017 за Кредитна карта за физически лица от
1
25.09.2017 г.; 72,00 лв. – дължими разходи за уведомяване; 19,00 – дължими
възнаградителна лихви по договора за кредит от 17.07.2018 г. – 26.09.2018 г. /датата на
предсрочната изискуемост/; 127,21 лв. – дължими лихви за забава по договора за кредит от
26.09.2018 г. /датата на предсрочната изискуемост/ до 08.12.2020 г.; законна лихва от
09.12.2020 г. до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит на физическо лице, като кредитът бил изцяло изискуем.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, в частта му в която се претендира заплащане на разходи за
уведомяване в размер на 72 лв.; дължими възнаградителни лихви по договора за кредит за
периода 17.07.2018 г.-26.09.2018 г. – 19,00 лв.; дължими лихви за забава по договора за
кредит за периода 26.09.2018 г.-08.12.2018 г.; държавна такса за сумата над 17,28 лв. до
претендирания размер от 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение за сумата над 41,40 лв. до
претендирания размер от 60,00 лв. Съдът е приел, че договорът за кредитна карта не
съдържа годишен процент на разходите и съгласно чл. 22 от ЗПК той е недействителен и
съгласно чл. 23 от ЗПК, длъжникът дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът не издава заповед за
изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Взаимоотношенията между страните в настоящия казус произтичат от сключен
Договор за потребителски кредит. В разпоредбата на §13 от ЗЗП е дадена легалната
дефиниция на понятието „ потребител“. „Потребител“ е всяко физически лице, което
придобива стока или ползва услуги , които не са предназначени за извършването на
търговска или професионална дейност. От тълкуването на тази разпоредба следва, че
заемополучателят е „ потребител“ по смисъла на ЗЗП и се ползва от защитата на този закон.
Определението на „ неравноправна клауза „ е дадено в разпоредбата на чл. 143 от
ЗЗП и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В 18 пункта са изброени хипотези на
неравноправни отношения.
В чл. 11 от ЗПК са предвидени изискванията, на които следва да отговаря
потребителския кредит. В чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК е заложено изискването в Договора да се
посочат ГПР, общата сума дължима от потребителя изчислени към момента на сключване
на договора, като следва да се посочат взетите предвид допускания използвани при
изчисляване на ГПР. Това в случая не е сторено. В Договора е посочен единствено размерът
2
на месечния лихвен процент, който за всеки отделен месец през срока на действие на този
договор е в размер на 1%. Въз основа на това не става ясно как следва да се формира
годишният процент на разходите, като няма числово изражения. Кредитополучателят не би
могъл да разбере нито какво точно ще върне, нито как се формира сумата за връщане.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Като не може да се определи какъв е годишния процент на
разходите в конкретния случай, съответно не може да се прецени и дали е нарушена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит сключен с потребител вероятно
се основава на неравноправна клауза.
Въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за
присъждане на суми за разходи за уведомяване в размер на 72,00 лв. като противоречащи на
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче
забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Безспорно,
обявяването на предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са
действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под
каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, включително и за
обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това задължението за уведомяването на
длъжника за обявявената предсрочна изискуемост на вземането тежи върху кредитора и в
договора няма клауза, според която разноските за изпълнението на това задължение да се
поемат от длъжника. От друга страна, със заплащането на това възнаграждение от
потребителя се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР. На следващо място, със заявлението не са представени и документи, които
да удостоверяват извършването на този разход.
Предвид изложено, дължима е само чистата стойност на кредита, но не се дължи
лихва или други разходи по кредита, поради което правилно заповедния съд е присъдил на
кредитора сумата 488,62 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.12.2020 г. /датата
на подаване на заявлението по пощата/ до изплащане на вземането и съответните разноски
за това, поради вероятната неравноправност на клаузите в договора.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд
обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Във връзка с горното, Габровски окръжен съд,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261365 от 16.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 1930/2020 г.
на Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК ********* против А.К.К., ЕГН ********** от с. Лесичарка, община Габрово,
област Габрово за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в частта, в която се
претендират вземания за дължими разходи за уведомяване в размер на 72,00 лв.; дължими
възнаградителни лихви по договора за кредит за периода 17.07.2018 г.-26.09.2018 г.-19,00
лв.; дължими лихви за забава по договора за кредит за периода 26.09.2018 г.-08.12.2018 г.;
държавна такса за сумата над 17,28 лв. до претендирания размер от 25,00 лв. и адвокатско
възнаграждение за сумата над 41,40 лв. до претендирания размер от 60,00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4