Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1796 12.07.2019
година град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На двайсет и шести юни две хиляди и деветнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Недялка Димитрова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 6818 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Пловдив, община
Пловдив, гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. Христо Г. Данов 37, чрез
пълномощника чрез юрисконсулт Б.Ц.К., срещу Р.Х.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за приемане за установено по отношение на
ответника, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 4889/2018
година по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 2461 от
28.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати
сумата от 198.20 лева, от която 167.18
лева-главница, представляваща, стойността на доставена и потребена
електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от 24.06.2016 г. до
23.08.2016 г., за обект на потребление, находящ се в град К., ***, ИТН: ***,
клиентски номер *** и обезщетение за
забавеното плащане, в размер на законната лихва, за периода от 12.08.2016
г. до 26.06.2018 г., на стойност 31.02
лева, заедно със законна лихва върху
главницата от подаването на заявлението-27.06.2018 г. до изплащането на вземането. Претендира направените по
делото разноски. Ангажира доказателства.
Обективно съединените установителни искове са
процесуално допустим и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, вр. 98а от Закона за енергетиката/ЗЕ/
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита,
срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите
по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът Р.А., своевременно с отговора
на исковата молба, чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва фактическото твърдение за редовност на
начисленията на доставчика. Прави възражения, че е неясно откъде произтичат
задълженията, как е формиран дългът. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че установителните искове по делото са основателни,
поради следното:
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, по предвиждането на чл. 98а, ал.1 от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 13/10.05.2008 г.(ОУ на ЕВН ЕС).
Ответникът Р.А. е собственик на процесния електроснабден
имот, находящ се в град К., ***, обект с ИТН ***, по който факт няма спор между
страните по делото, което е видно и от представената по делото справка по лице в
Служба по вписванията-Бургас. От заключението на допуснатата, изслушана и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо
лице-електроинженер, съдът установява, че електроснабденият имот представлява
двуетажна къща, като електромерът се намира в електрическото табло, монтирано
на метален стълб, разположен на тротоара пред дома на ответника А.-метален, с
диаметър 80 см. и височина 6 м., като всички други разположени електрическите
табла на домовете на ул. С.п.. Вратата на таблото е заключена от
електроразпределителното дружество с две ключалки, от горната и долна страна на
вратичката. Липсва възможност за наблюдение на показанията на електромера от
абоната. От долната част на таблото е изведен кабел, който е закрепен на
няколко места на металния стълб. От върха на стълба, по въздушна линия кабелът
е прекаран до дома на ответника.
За процесния период от 24.06.2016 г. до 23.08.2016 г.
ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е доставил електрическа енергия на
ответника А. в имота му от 810 квтч, на стойност 167.18 лева, за което са
издадени две данъчни фактури: № **********/31.07.2016 г., на стойност 83.71
лева и №**********/31.08.2016 г., на стойност 83.47 лева. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото съдът установява, че фактурите са
редовни от външна страна, отговарят на изискванията на Закона за счетоводството
и са осчетоводени по дебита на сметка
411/Клиенти/ партидата на ответника, по кредита на сметка 701/Приходи от
продажби на продукция/ и кредита на сметка 453002/Начислен ДДС на продажбите/.
Количествата отчетена ел. енергия по двете фактури
са остойностени правилно, съобразно утвърдените от Комисия за енергийно и водно
регулиране цени, с решение № Ц- 35/01.11.2015 г. и решение № Ц-19/30.07.2016 г.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна,
съдът приема, че ответникът А. има качеството на „потребител“ за битови нужди на
електрическа енергия, който по легалното определение на ОУ на ЕВН ЕС е
физическо лице, собственик или ползвател на имот. Като легално определение на
ЗЕ „битов клиент“ е този, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди, а „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, по предвиждането на чл. 98а., ал.
1(ред ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г.) от ЗЕ е краен снабдител, страна по възмездната
сделка за продажба, извършил е процесните доставки, а ответникът А. виновно, по
смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, не е изпълнил задължението си да плати
продажната цена за доставеното, предвидена и с чл. 11, т. 1 от общите условия,
в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2, за което
отговаря. Потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение. Периодът за плащане е 10(десет) дни за
всички фактури, с изключение на издадените по чл. 17 ал. 4 фактури-за плащане
на части, която втора хипотеза в конкретния случай не е налице. Всяка от
страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна
да изпълнява и тя своите задължения по същия начин/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/. Ето
защо, съдът приема, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е провел необходимото
главно и пълно доказване по делото, поради което главният установителен иск,
като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.
Основателност на главния иск повлича основателност и
на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на
главницата, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Покана от кредитора по
реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е необходима, защото задължението е срочно.
Срокът кани длъжника за изпълнение. За периода на забавата кредиторът
неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера на
задължението, съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза
по делото, от която установява, че лихвата за забавеното плащане върху сумата от
83.71 лева, предмет на неплатената фактура № **********/31.07.2016 г., за
периода от 12.08.2016 г. до 26.06.2018 г., възлиза на 15.91 лева, а лихвата за забава
върху сумата от 83.47 лева, предмет на неплатената фактура №
**********/31.08.2016 г., за периода от 13.09.2016 г. до 26.06.2018 г., възлиза
на 15.12 лева, общо обезщетение за процесния период от 31.03 лева. Различието с
акцесорната искова претенция от 31.02 лева е несъществено/0.01 лева/ и резултат
на софтуерния продукт. Следователно, акцесорната претенция по делото, като
доказана и по размер, също следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на делото, събраните по делото
доказателства и разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД разноски
по делото, съобразно събраните по делото доказателства, в размер на 845.00 лева
за исковото производство, от които 75.00 лева-държавна такса за производството,
520.00 лева-възнаграждение на вещите лица по съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертизи, 150.00 лева-възнаграждение за особения
представител на ответника А., по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и 100.00 лева-юрисконсултско възнаграждение,
както и разноските 75.00 лева за заповедното производство.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Х.А.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив 4000, район
Централен, ул. Христо Г. Данов 37, по
частно гражданско дело № 4889/2018 година по описа на Районен съд-Бургас,
по което е издадена заповед № 2461 от 28.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 198.20 лева, от която 167.18
лева-главница, представляваща, стойността на доставена и потребена електрическа
енергия и мрежови услуги, за периода от 24.06.2016 г. до 23.08.2016 г., за
обект на потребление, находящ се в град К., ***, ИТН: ***, клиентски номер ***
и обезщетение за забавеното плащане, в размер на законната лихва, за периода от
12.08.2016 г. до 26.06.2018 г., на стойност 31.02 лева, заедно със законна лихва върху главницата от подаването
на заявлението-27.06.2018 г. до изплащането
на вземането.
ОСЪЖДА Р.Х.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. Христо Г. Данов
37, направените по
делото разноски, в размер на 845.00(осемстотин четиридесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Р.Х.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. Христо
Г. Данов 37, направените разноски в по заповедното производство по частно
гражданско дело № 4889/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, размер на 75.00(седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен дневен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД