Решение по дело №567/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 165
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20205600500567
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №165

 

Хасковският окръжен  съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                     ТОДОР ХАДЖИЕВ                                   

като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 567 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по Жалба вх. № 18560/ 19.05.2020 г. на Д.И.Н. против Постановление за възлагане от 16.03.2020 г. по изп. д. № 20189290401488 на ЧСИ № 929 – Н* К*.

С определение от 18.06.2020 г. към настоящето дело е присъединено в. гр. д. № 568/ 2020 г. на ОС Хасково, образувано по жалба на Б.Х.Б. против Постановление за възлагане от 16.03.2020 г. по изп. д. № 20189290401488 на ЧСИ № 929 – Н* Кавакова.

В жалбите се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения в процедурата по извършване на проданта, поради което се иска да бъде отменено обжалваното постановление за възлагане.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили възражения от наддавачите И.Д.Й., „Соломон 77“ ЕООД, „Еликон“ ЕООД, „Електра“ ЕООД и К.А.М., с които оспорват жалбите с доводи за недопустимост и неоснователност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира следното:

Изп. д. № 20189290401488 на ЧСИ № 929 – Н*а К* е образувано по молба на И.Д.Й. въз основа на Изпълнителен лист от 24.07.2018 г. по гр. д. № 1649/ 2016 г. на РС Хасково, с който е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК следния недвижим имот: УПИ XVI – за КОО в кв. 14 по регулационния план на с. Минерални бани, одобрен със Заповеди № 51/ 1990 г., № 121/ 2002 г. и № 148/ 28.05.2009 г., с площ от 780 кв. м., като получената от продажбата цена се разпредели поравно между съделителите Д.И.Н. и И.Д.Й..

Предмет на обжалване е Постановление за възлагане от 16.03.2020 г., с който съдебният изпълнител е възложил на И.Д.Й. на основание чл. 496 ГПК за сумата от 136 417. 80 лв. изнесения на публична продан имот.

От материалите по изпълнителното дело е видно, че на 03.12.2018 г. в сградата на РС Хасково съдебният изпълнител е отворил постъпилите наддавателни предложения с предложена най – висока цена от съделителя Д.И.Н. в размер на 9292 лв. След обявяване на наддавателните предложения другият съделител И.Д.Й. е заявил, че желае да изкупи имота при условията на чл. 505, ал. 2 ГПК. Съобразявайки се с направеното искане, съдебния изпълнител е насрочил нова публична продан на имота само между двамата съделители при начална цена от 9292 лв.

На 11.12.2018 г. в присъствието на двамата съделители след проведено устно наддаване съдебният изпълнител е обявил И.Д.Й. за купувач за сумата от 136 417. 80 лв.

По допустимостта на жалбите:

Съдът намира подадените жалби за процесуално допустими, тъй като са подадени в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от надлежни страни и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Релевираните в подадените от останалите участници в надаването отговори възражения за недопустимост са неоснователни. Според чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от участващите в наддаването лица и длъжника само на посочените в цитирания текст основания - поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-  високата предложена цена. Съгласно разясненията по т. 8 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГК част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. В случая в жалбите се излагат доводи за допуснати от съдебния изпълнител нарушения на правилата за провеждане на наддаването поради неоснователно насрочване на нова публична продан между двамата съделители, поради което следва да се разгледат по същество.

По съществото на жалбите:

Извършването на публична продан на неподеляем делбен имот се извършва по общите правила на глава Четиридесет и трета на ГПК, като приложение намират и специалните разпоредби на чл. 354 ГПК и чл. 505, ал. 2 ГПК, към които препраща. Съгласно чл. 354, ал. 1 ГПК, когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2 ГПК. От своя страна разпоредбата на чл. 505, ал. 2 ГПК постановява, че когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. Въпросът, който се поставя в жалбите и който е от значение за законосъобразността на процедурата по наддаване, е може ли съделител да упражни правото по чл. 505, ал. 2 ГПК спрямо друг съделител, предложил най – високата цена. Следва да се отбележи, че правото на изкупуване при условията на чл. 505, ал. 2 ГПК представлява привилегия за участвалият в наддаването съделител да изкупи имота по най – високата предложена цена, която има за цел да запази делбения имота в собственост на някой от съделителите. Най – високата предложена цена е тази, която е посочена в наддавателните предложения или е достигната след проведено устно наддаване по чл. 492, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя поддържаното в жалбите становище, че правото на изкупуване по чл. 505, ал. 2 ГПК може да се упражни от съделител само отношение на трето лице - наддавач, но не и по отношение на друг съделител, който е предложил най – високата цена. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 354, ал. 2 ГПК, в която изрично е посочено, че нова публична продан се извършва само при заявени искания за изкупуване от няколко съделители, след провеждането на която за купувач ще се обяви съделителят, предложил най – високата цена. Посочената хипотеза има предвид случаите, когато най – високата цена е предложена от трето лице – наддавач, а желание за изкупуване на същата цена е направено от най – малко двама съделители. Аргумент в подкрепа на този извод се извлича и от текста на чл. 354, ал. 3 ГПК, според която, ако при новата продан никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача – трето лице на делбата, предложило най – високата цена при първата продан. В случаите, когато при първата продан най – високата покупна цена е предложена от съделител, останалите съделители, участващи в проданта, могат да изкупят имота, като предложат устно по реда на чл. 492, ал. 2 ГПК по – висока с размера на един задатък цена, докато в хипотезата на чл. 505, ал. 2 ГПК покупната цена е еднаква с тази, предложена от третото лице – наддавач. Т. е. привилегията по чл. 505, ал. 2 ГПК е приложима само по отношение на трето лице – наддавач, но не и спрямо съделител, конкуренцията между които следва да се разреши по реда на чл. 492, ал. 2 ГПК.  

В случая от изготвения на 03.12.2018 г. протокол е видно, че след отваряне на наддавателните предложения съделителят И.Д.Й. е изявил желание да закупи имота при условията на чл. 505, ал. 2 ГПК. При това положение съдебният изпълнител е следвало да му укаже, че ако иска да наддава за имота, следва да го направи в рамките на тази публична продан по реда на чл. 492, ал. 2 ГПК – чрез отправяне на устно наддавателно предложение за цена, по – висока с размера на един задатък, а не да насрочва нова продан само между тях. От изложеното се налага извод, че новата публична продан е извършена в нарушение на закона, наддаването по нея не е извършено надлежно, което опорочава обжалваното постановление за възлагане, с което за купувач е обявен съделителят И.Д.Й..  По изложените съображения съдът намира постановлението за възлагане от 16.03.2020 г. за незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

С оглед изхода на спора ответникът по жалбата И.Д.Й. следва да заплати на жалбоподателя Д.И.Н. направените по делото разноски в размер на 685. 44 лв., а на Б.Х.Б. разноски в размер на 635. 44 лв.  

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.03.2020 г. по изп. д. № 20189290401488 на ЧСИ № 929 – Н* К*, с което на основание чл. 496 ГПК на И.Д.Й. е възложен следния недвижим: УПИ XVI – за КОО в кв. 14 по регулационния план на с. Минерални бани, одобрен със Заповеди № 51/ 1990 г., № 121/ 2002 г. и № 148/ 28.05.2009 г., с площ от 780 кв. м., за сумата от 136 417. 80 лв.

ОСЪЖДА И.Д.Й. да заплати на Д.И.Н. направените по делото разноски в размер на 685. 44 лв.

ОСЪЖДА И.Д.Й. да заплати на Б.Х.Б. направените по делото разноски в размер на 635. 44 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  Председател:

 

 

                                                                         Членове: 1.

 

 

                                                                                        2.