Р Е Ш Е Н
И Е
№ 48
Гр.
Перник, 23.03.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание проведено на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар А.М., с участието на прокурора
Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от
съдия Силвия Димитрова КАНД № 23/2022 година по описа на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ****ООД,
с ****, със седалище и адрес на управление с. С., ул. ****, представлявано от
управителя Г.Н.К.срещу съдебно решение № 262 от 13.12.2021 година,
постановено по АНД №
20211720201639 по описа за 2021 година на Районен съд Перник, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 573056-F577335 от 20.04.2021 година на началника
на отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на Националната
агенция за приходите София, с което на ****ООД, с ****, със седалище и адрес на управление с. С.,
ул. ****, представлявано от управителя Г.Н.К.на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1
от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл. 33, ал. 1
от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства.
Касаторът
твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като излага доводи, с
които заявява, че нарушението не е установено и доказано, както и възразява
срещу изводите на районния съд за правилно прилагане на материалния закон. Моли
съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество,
като отмени издаденото наказателно постановление.
В
проведеното съдебно заседание касаторът ****ООД, редовно призован, се
представлява от адвокат К.С. ***, който моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като отмени издаденото наказателно
постановление. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по приложен
списък.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба, редовно призован се представлява от юрисконсулт П.П., който оспорва касационната жалба, като
неоснователна и моли съда да остави в сила решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното
съдебно заседание Окръжна прокуратура Перник,
чрез прокурор Бисер Ковачки изразява
становище, с
което заявява, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Административен
съд – Перник, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес
да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество касационната
жалба е основателна.
Предмет на касационно оспорване е решение на Районен съд Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 573056-F577335 от 20.04.2021 година на началника на отдел „Оперативни
дейности“ в Централно управление на Националната
агенция за приходите София, с което на ****ООД, с ****, със седалище и адрес на управление с. С.,
ул. ****, представлявано от управителя Г.Н.К.на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1
от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства.
Наказателното постановление е издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F577335
от 28.10.2020 година. При проверка на контролните
органи на 12.10.2020 година в търговски обект – ресторант, находящ се в с. С.,
ул. ****, стопанисван от ****ООД, с ****, със
седалище и адрес на управление с. С., ул. ****, представлявано от управителя Г.Н.К.е
установено, че фактическата наличност в касата на обекта е 500.70 лева, а
разчетената касова наличност от фискалното устройство е 519.20 лева. Установено
е, че фискалното устройство модел притежава и са активирани функциите „Служебно
въведени суми“ и „Служебно изведени суми“. Установената разлика в касовата
наличност е в размер на 18.50 лева и представлява извеждане на пари от касата,
което не е отразено на фискалното устройство, чрез функцията „Служебно изведени
суми“. Посоченото неотбелязване представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
Районният съд е установил описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е
издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на административно – производствените правила, водещи до неговата отмяна. Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и
след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно
установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДДС,
като е потвърдил НП с наложеното наказание в законоустановения размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната
инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи,
като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция
възприема установявана от Районен съд Перник фактическа обстановка, която
съответства на събрания по делото доказателствен материал.
При реализираната проверка за съответствие на
решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание,
настоящият касационен
състав намира, че при обективно възприетата
фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил неправилни изводи за законосъобразност на наказателното
постановление.
Така
постановеното решение е неправилно.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка на първо място липсва ясно и
точно правно описание на нарушението и обстоятелствата въз основа, на които е
формиран изводът на актосъставителя. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, предвижда няколко състава на
административни нарушения, като конкретната хипотеза е следвало да се уточни от
наказващия орган, както словесно, така и правно технически. Липсва точно
посочване на изпълнителното деяние на нарушението. В нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, се предвиждат две форми –
извършване на нарушение или допускане да се извърши нарушение. Освен това е
извършена квалификация на деянието по чл. 185, ал. 2, във връзка с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, без да е отразен и допълнителния
определящ признак, че нарушението не води до неотразяване на приходи, каквото е
задължителното изискване на препратката с ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. Наказващият
орган в нарушение на разпоредбата на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, не е проверил обосноваността на АУАН и не
е по същество обсъдил възраженията на жалбоподателя. Констатациите на
актосъставителя са буквално възпроизведени в наказателното постановление, като
липсва аргументация и при индивидуализация на санкцията. Налице е само формално
отразяване на тази дейност, без да се обсъдени аргументите изложени във
възражението, доколко се отразяват върху съставомерността на деянието, като не
са обсъдени и релевантните за индивидуализацията на санкцията обстоятелства.
Извън изложеното, съдът е счел, че дори и да се приеме извършеното да е
осъществило формално признаците на вмененото административно нарушение, то по същество
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
Както
се посочи по – горе в санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на
глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10 000 лева за едноличен
търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото
прилагане, извън случаите по чл.
185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея е
установен привилегирован състав на нарушение от този вид, а именно когато те не
водят до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.
185, ал. 1 от ЗДДС – имуществена санкция или глоба за
едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2 000 лева. Видно от
съдържанието на АУАН и НП е, че в тях не е посочено, че нарушението не е довело
до неотразяване на приходи, което обстоятелство е елемент от фактическия състав
на нарушението, и е било лесно установимо в хода на проверката. Освен това,
липсва и посочване на изречение
последно на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в
дадената от органа правна квалификация. Тези нарушения в своята съвкупност, са
особено съществени и опорочават наказателното постановление до степен,
неподлежаща на саниране, до какъвто краен извод не е стигнал решаващия състав
на Районен съд Перник. Това от своя страна препятствала адекватното реализиране
на правото на защита на санкционираното лице.
От
изложеното следва, че не се установява извършването на административното
нарушение, за което е издадено НП, предмет на съдебен контрол. Решаващият извод
на Районен съд Перник в противния смисъл, не се подкрепя от приобщените
доказателства и следователно е направен при допуснато нарушение на материалния
закон, което е довело до постановяването на неправилен съдебен акт, който на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменен, като вместо него се
постанови друг, с който да се отмени издаденото наказателно постановление.
Относно
разноските:
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените
съдебни разноски, представляващо платено адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции в общ размер от 600 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 262 от 13.12.2021 година,
постановено по АНД № 20211720201639/2021 година по описа на Районен съд Перник,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 573056-F577335 от 20.04.2021 година на началника на отдел „Оперативни
дейности“ в Централно управление на Националната
агенция за приходите София, с което на ****ООД, с ****, със седалище и адрес на управление с. С.,
ул. ****, представлявано от управителя Г.Н.К.на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1
от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на ****ООД, с ****, със
седалище и адрес на управление с. С., ул. ****, представлявано от управителя Г.Н.К.съдебни
разноски в размер 600 /шестстотин/ лева за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/