О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София
04.07.2019 г.
Софийски
градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
Свилен Станчев
като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 16223 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по предявен от А.П.Б.
срещу сдружение „Н.Л.К.“ гр. София отрицателен установителен иск за недължимост
на сума от 27 000 лева по изпълнителен лист, издаден от Районен съд гр.
Видин по гр. дело № 2964/2016 г., на основание на който е образувано
изпълнително дело № 287/2017 г. на ЧСИ Г.Д., сумата от 310 лева разноски по
изпълнителното дело, и 1475 лв разноски по гр. дело № 2964/2016 г. на Районен
съд Видин.
В обстоятелстената част на исковата
молба ищцата А.П.Б. излага, че с изпълнителен лист от 16.12.2016 г. по гр. дело
№ 2964/2016 г. на Районен съд Видин, е разпоредено ищцата да заплати на
ответника сдружение „Н.Л.К.“ гр. София сума от 27 000 лева главница,
дължима по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата от
09.12.2016 г. – датата на подаване на заявлението, до окончателното
издължаване, както и разноски за платена държавна такса от 540 лева и
адвокатско възнаграждение от 935 лв. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изп. дело № № 287/2017 г. на ЧСИ Г.Д. рег. № 781. По делото на ищцата
била връчена покана за доброволно изпълнение за сумата от 3572,69 лв, ведно със
законната лихва от 12.04.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, 110,38 лв
лихви и 200 лв адвокатско възнаграждение. Ищцата твърди, че задължението по
записа на заповед, който бил основание за заповедното производство, било
30 000 лв, от които платила общо 28 000 лв. На това основание прави
искане за признаване за установено, че не дължи сума от 27 000 лева и
алтернативно, че не дължи разноски по изпълнителното дело.
Ответникът „Н.Л.К.“ гр. София в
отговора си не оспорва, че ищцата А.П.Б. е заплатила сума от 25 000 лева
след издаването на заповедта за изпълнение, с платежни нареждания от 21.12.2016
г. и 22.12.2016 г.
От представените по делото
доказателства се установява, че изпълнителният лист, вземането по което се
оспорва с иска, е издаден на основание заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
от 14.12.2016 г. по гр. дело № 2964/2016 г. на Видинския районен съд. Срещу
заповедта е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника А.П.Б. – ищцата
по настоящото дело, видно от разпореждане от 15.05.2018 г. На основание
постъпилото възражение, в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК заявителят по
заповедното производство „Н.Л.К.“ гр. София е предявил установителен иск за
съществуване на вземане в размер на 2000 лева, с оглед заплащането от длъжника Б.
на сума от 25 000 лева.
При така изложените обстоятелства,
предявеният от А.П.Б. отрицателен установителен иск е процесуално недопустим. В
частта му за сумата от 25 000 лева, заплащането в хода на заповедното
производство не се оспорва от ответника по настоящото дело – заявител в
заповедното производство, а дължимостта на направеното плащане не се оспорва от
ищцата в исковата молба по настоящото дело. След депозиране на възражението,
заявителят по заповедното производство не е предявил установителен иск за
вземането в частта му за 25 000 лева, което е основание за частично
обезсилване на заповедта за изпълнение и установителния иск. В частта му за
сумата от 2000 лева, вземането е предмет на установителен иск, предявен от „Н.Л.К.“
срещу А.П.Б. след възражение на последната в заповедното производство. Ищцата е
упражнила правото си на възражение за недължимост, вземането е предмет на
предявен установителен иск от заявителя. Предявяването на отрицателен
установителен иск от длъжника за същото вземане би било допустимо само при
наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателстав от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника
в срока за подаване на възражение. Такива не се сочат от ищцата. В случая, дори
такива обстоятелства и доказателства да са налице, ищцата може да ги посочи и
представи по делото, образувано по предявения срещу нея установителен иск за
същото вземане.
Недопустим е и искът за признаване
за установено недължимост на разноски по изпълнителното дело. Разноските по
изпълнението се оспорват чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по
реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 и чл. 436 от ГПК, а не по исков ред.
Поради изложените съображения,
следва на основание чл. 130 от ГПК исковата молба да бъде върната поради
недопустимост на предявения иск и производството по делото да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
Връща искова молба с вх. № 158474 от
03.12.2018 г. на А.П.Б., с която е предявен срещу сдружение „Н.Л.К.“ гр. София отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за недължимост на
сума от 27 000 лева по изпълнителен лист, издаден от Районен съд гр. Видин
по гр. дело № 2964/2016 г., на основание на който е образувано изпълнително
дело № 287/2017 г. на ЧСИ Г.Д., сумата от 310 лева разноски по изпълнителното
дело, и 1475 лв разноски по гр. дело № 2964/2016 г. на Районен съд Видин,
поради недопустимост на предявения иск.
Прекратява производството по гр.
дело № 16223/2018 г. на СГС.
Осъжда
А.П.Б. да заплати на сдружение „Н.Л.К.“ гр. София разноски в размер на 15 лева
– такса по в.ч.гр.дело № 2426/2019 г. на САС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: