РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Пловдив, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502190 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Д. Г. Д.,ЕГН-********** от гр.К. против разпореждане от
30.07.21г.,постановено по изп.д.№ 361/18г.по описа на ЧСИ *********** и район на
действие ПдОС,с което е отказано прекратяването на производството по изпълнителното
дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Жалбоподателят счита атакуваният отказ за незаконосъобразен, производството по
изп.дело било прекратено по силата на закона,като жалбоподателят не бил уведомен за
предприетите спрямо него принудителни действия по изп.дело(запори) за период повече от
две години.
Взискателят „************** със седалище гр.С. в писмени възражения изразява
становище за допустимост,но неоснователност на жалбата по подробно изложени
съображения.Иска потвърждаване на атакуваното разпореждане.Претендира разноски в
настоящото производство.
Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви за допустимост,но неоснователност
на жалбата.
Пловдивският окръжен съд,след преценка на доводите в жалбата и данните по
изпълнителното дело,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436 от ГПК от легитимирано лице против
обжалваемо действие на ЧСИ по см.на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „********** въз основа
на изп.лист от 22.08.13г.на РС-Карлово по ч.гр.д.№ 1021/13г. против длъжника Д. Г. Д.С
молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху
банковите сметки на длъжника и да извърши справка за декларирано движимо и недвижимо
имущество на длъжника.
Жалбоподателят твърди,че описаните в разпореждането факти не отговаряли на
истината,като никога не му били връчвани посочените в жалбата запорни
съобщения,единствено му било връчено чрез неговата баба съобщение за образуване на
изп.дело на 09.07.18г.Налице били условията на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и изп.дело било
прекратено по силата на закона,тъй като от получаването на съобщението за образуване на
изп.дело от 05.07.18г.,връчено на длъжника на 09.07.18г.,до връчване на запорно съобщение
№ 4965/16.04.21г.за наложен запор върху трудовото му възнаграждение били изминали
повече от 2 години,през които нямало прекъсване на давността.
Видно от самото изпълнително дело,след поисканото с молбата за образуване на
изп.дело от взискателя налагане на запор върху банкови сметки на длъжника,ЧСИ е
изпратил на 15.05.18г. съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на същия в
„Банка ********
На 25.10.19г. взискателят е депозирал молба,с която е поискал налагане на запор
върху притежавано от длъжника МПС и на 28.10.19г.е изпратено уведомление за наложен
запор до ОДП-Пътна полиция П.
На 15.04.21г.дружеството-взискател отново е поискало с писмена молба до ЧСИ
извършване на справка за тр.договори на името на длъжника и налагане на запор върху
тр.възнаграждение на същия.На 16.04.21г.ЧСИ е наложил искания запор.
Не е налице хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, която предвижда прекратяване на
изпълнителното производство ex lege,когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години,с изключение на делата за
издръжка.Видно е от изложеното по-горе,че взискателят не се е дезинтересирал от
събирането на вземането си по изп.дело и регулярно е правил искания за извършването на
изпълнителни действия за налагане на запори-върху банкови
сметки,МПС,тр.възнаграждения на длъжника.След като има отправени искания от страна на
взискателя до ЧСИ за предприемане на изп.действия,без значение е дали такива действия
действително са били извършвани от съдебния изпълнител,и дали,респ.кога е бил уведомен
за тях длъжника,доколкото чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изисква единствено взискателят да не е
поискал извършването на изп.действия в продължение на две години.
Следователно не се установява от приложеното изп.дело да е налице двугодишен
период на бездействие от страна на взискателя,напротив,същият е депозирал редовно молби
с искане за извършване на изпълнителни действия.
Предвид изложеното дотук съдът приема,че атакуваният отказ на ЧСИ да прекрати
производството по изпълнителното дело по силата на закона е правилно.Не са налице
основанията на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, за да се приложи разпоредбата на чл.435, ал.1, т.6 от
ГПК.
Поради горното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски за юрск.възнаграждение в размер на 100лв.
2
Водим от изложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Г. Д.,ЕГН-********** от гр.К. против
разпореждане от 30.07.21г.,постановено по изп.д.№ 361/18г.по описа на ЧСИ
************* и район на действие ПдОС,с което е отказано прекратяването на
производството по изпълнителното дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. Д.,ЕГН-********** да заплати на „********** сумата от
100(сто)лв. юристконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3