П Р О Т О К
О Л № 751
Пловдив, 31.12.2019 година
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание, проведено на тридесет и първи декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
При участието на съдебния секретар Цветелина Диминова и в присъствието на
прокурора Иван Перпелов, сложи за
разглеждане докладваното от съдията докладчик Христо Крачолов в.ч.н.д. № 641 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 10.00 часа в залата се явиха:
Обвиняемият Р.С.А.
се явява лично и с адв. К.Е., упълномощен по делото.
За Апелативна прокуратура П. се явява прокурорът Иван
Перпелов.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. Е.– Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл.
275 НПК.
Отводи не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
Прокурорът –
Поддържам протеста. Представям и моля
да приемете доказателства, които ми бяха предоставени от органите на
разследването за разпит на свидетели, част от тях очевидци на инкриминираното
деяние. Това са разпитите на св. А.С., св. Е.Ю., св. Р.Д., на К.П. и на А.Ч.,
както и преписка с рег. № ****************г. по описа на 06 ** и докладна
записка към нея, касаеща конфликт между обвиняемия и пострадалия от м. август
т.г., и това е с оглед преценка личността на обвиняемия по повод възникнал
конфликт между обвиняемия и пострадалия по незначителен случай, по който е бил
нападнат пострадалия.
Адв. Е.: Днес представените доказателства са поне 7-8
протокола, моля за почивка от половин час минимум, за да запозная клиента си с
тях. Това са нови доказателства, прокуратурата е работила през почивните дни,
но ние не сме.
Представям и аз доказателство, което моля да приемете,
че са сложили ограничение за пътуване в чужбина на подзащитния ми, което е
най-важно, че ако остане на свобода няма къде да отиде, но понеже е в негова
полза, очевидно аз трябва да го представя. Представям постановлението на
прокурор Ч.от 23.12.2019 г., което колегата явно не го знае.
Съдът
определи почивка до 10.30 часа по искане на защитата да се запознае с
доказателствата, представени в днешното съдебно заседание от прокуратурата.
Заседанието
продължава в 10.30 часа в същия съдебен състав, секретар, прокурор и страни по
делото.
Прокурорът –
Да се приеме представеното днес
постановление от защитата на обвиняемия от 23.12.2019 г. Нямаме други искания.
Адв. Е.– Да се приемат представените днес писмени
доказателства, запознахме се с тях. Нямам други искания.
Съдът, с оглед становището на страните
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРОЧИТА и
ПРИЕМА представените днес от страните
писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ:
Прокурорът –
Уважаеми апелативни съдии, моля да
уважите протеста на О.п.П. и да отмените определението на Окръжен съд П., като
незаконосъобразно. В тази насока са представените от мен допълнителни
доказателства, събрани по наказателното производство.
Съдът, за да не наложи мярката за неотклонение
задържане под стража, а е наложил мярка за неотклонение на обвиняемия парична
гаранция в размер на 5 000 лева е счел, че в случая се опровергавала
презумпцията по чл. 63 НПК, когато законодателят е приел, че едно лице дори и
да няма доказателства по делото, че може да извърши престъпление, в случай че е
привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода не по-малко от 10 години, какъвто е случаят.
Искам да обърна внимание, че са събрани доказателства
по делото и те не касаят тази презумпция, тъй като доказателствата са в насока,
че обвиняемият е лице, което може да извърши престъпление вкл. и да се укрие.
Причина за това са действията му както по време на
това деяние, така и преди това деяние. Както е видно от представената от мен
преписка от 6 ** по един незначителен повод същият е проявил активно нападение
спрямо пострадалия по делото и то същата година - през м. август тази година,
2019 г. Нападнал го е заедно с друго лице и затова е бил предупреден, но
очевидно протоколът не е изиграл необходимата роля и се е развил конфликтът,
който е допринесъл и до смъртен изход по това дело.
От събраните доказателства и пред ОС, и пред вас
включително и от обясненията на самия обвиняем по наказателното производство се
установява, че твърдяното от обвиняемия нападение от страна на пострадалия е
било приключило и в резултат от активно гонене от негова страна, както и от
представените пред Вас протоколи за
разпитите на всички свидетели, особено на св. А.З., в която будка се е
спънал пострадалият и е паднал, обърнете
внимание на самото застигане и гонене от страна на обвиняемия на пострадалия.
Свидетелят З. е категоричен, а той не е обвързан с
която и да е от страните по делото, очевидец е, че пострадалият е паднал по
очи, за разлика от твърдяното от обвиняемия в обясненията му, и когато се
вдигал е бил застигнат от обвиняемия и му е нанесъл смъртоносния удар. Това
обстоятелство се потвърждава от всички свидетели.
Оръжието, което е открито е с дължина на острието
около 30 см, т. е. обвиняемият е имал предварителна готовност, държи въпросното
оръжие в автомобила си. От разпита на полицейския служител – св. В.Ч., той е
категоричен, че само по указание на намиращите се на мястото лица са посочили,
че обвиняемият е избягал от местопроизшествието и се е опитал да укрие
оръжието, с което е причинил престъплението. Това са все доказателства, сочещи
на реалната опасност да се укрие. Активната му позиция и представените от мен доказателства
сочи, че по един най-малък повод е склонен да причини смърт на което и да е
лице.
Освен това, множеството от свидетелите, аз ви
представих доказателства днес, те не са разпитани пред съдия, в крайна сметка
има реална опасност той да повлияе на тези свидетел, с оглед поведението му за
причинената смърт и в тази насока изводите на съда, с които считам че
неправилно е преценил, че се опровергава дори презумпцията, предвидена от
законодателя, е неправилна, тъй като съдът е посочил, че нямало как да се
сподели виждането на прокурора, че с лекота е отнел човешкия живот. От
доказателствата се установява противното. Същият е извършил убийството спрямо
едно лице, което в момента на извършването е бил в беззащитно състояние. Освен
това съдът, за да постанови решението си е посочил, че използването на оръжието
и действието на обвиняемия е било сравнително кратко, това не е така.
Установява се, че той, обвиняемият, е имал достатъчно време, за да вземе
оръжието от автомобила си, продължително време да гони пострадалия и след това,
безцеремонно да го лиши от живот.
Дори и пред съда са били налице тези доказателства,
свид. Е.Ю. е категоричен за механизма, по който е осъществено престъплението, в
тази насока и св. Р.Д. по същия начин.
Затова ще Ви моля, освен по изложеното от окръжния
прокурор да се отмени определението, да вземете предвид днес представените
писмени доказателства, посочените обстоятелства от мен и да уважите протеста,
да отмените така постановеното определение, като незаконосъобразно.
Адв. Е.– Уважаеми апелативни съдии, от името на подзащитния
ми, моля да не уважавате протеста на О.п.П. поддържан и днес от представителя
на А. прокуратура П..
Обстоятелството, че един протест, който е изготвен на
23.12.2019 г. и се налага, бих казал, ей така в движение да бъде подкрепян с
доказателства, имам предвид тези, които ви се представиха днес – а това са
разпитани на 28.12 и 30.12, общо пет свидетели. Рядко се случва прокуратурата
да протестира, а после да доказва. Това е категоричен пример, който може да ви
подскаже нагледно дали към момента, когато прокурорът изразява една воля, като
държавен обвинител, да счита, че едно лице трябва да получи най-тежката мярка
за неотклонение, той е имал
доказателства. Не е имал такива. Иначе нямаше да ви ги представят сега,
нямаше да разпитват от 09.50 часа сутринта чак до 18 часа четирима свидетеля и
на следващия ден още един. Извънредно са работили, в което няма нищо лошо, но
това означава, че към момента на протеста не са били подготвени.
Разбира се, това, което чуваме сега, някои думи и
изрази, които употребява представителят на А. прокуратура П., просто така,
литературно се прави опит да заместят липсващи доказателства – беззащитното
състояние на пострадалия. Ами, кое му е беззащитното състояние на пострадалия,
който до момента, в който,препъвайки в една сергия, не в будка, започва да
стои, както го определя свид. З. – „като куче на четири крака“, ножът му е бил
в ръката. За този нож са събрани данни, че острието му е най-малко 10 см. Това
ли е беззащитната жертва?
Разпитът на З. е любопитен от тази гледна точка, че
едно лице с начално образование, е разпитвано от 09.50 часа на 28.12.2019 г. до
12.50 часа. Тоест, три часа този човек разказва, но най-интересното е, че той
прави предположение. Описвайки схватката, той навсякъде говори за убиеца и
убития и започва да прави даже
антропологични изводи – „понеже ръцете на убиеца бяха по-дълги от ръцете
на убития“ или пък обратно кои били по-къси, той започва да прави изводи защо
не можел да бъде ударен хубаво примерно, моя подзащитен, а пък той много добре
го удрял с юмруци, потърпевшият, наречен убитият. Това лице, което излиза от ролята на свидетел
и влиза в ролята на лице, което прави предположения, което е крайно недопустимо
и аз се чудя защо са записвани три часа неговите разсъждения. Отговорът е -
записвани са, защото са били изгодни за обвинението. Но, аз ги третирам тези
доказателства в тази процедура не по своя воля, а защото бяхме и аз, и моя
подзащитен поставени в тази ситуация. Бяха представени и няма как аз да не
взема отношение, защото те са ви представени, да ви повлияят.
И кое е другото, което е нелогично - съжалението на
апелативния прокурор за това, че тези свидетели не били разпитани пред съдия,
което давало възможност на обвиняемия да
им повлияе. И кой е виновен, че не са разпитани пред съдия? Някой да е попречил
на органите на досъдебното производство, на прокуратурата да отведат
свидетелите, които са им били цял ден на разположение, пред съдия, за да бъдат
закрепени по начин, който не създава безпокойство за техните показания? Сега,
хем не са го направили, хем обвиняват в бъдеще време, създават представа, че
щял да попречи моя подзащитен. Как да попречи моят подзащитен, ако бяха решили
да ги разпитват пред съдия? Те затова не са ги разпитани, защото, ако бяха
решили да ги разпитват пред съдия, трябваше да призоват мен, като защитник, и
подзащитния ми като обвиняем вече. Но те не обичат това, защото тогава щяхме да
задаваме въпроси и да видим дали са верни тези неща, които прокурорът сега
казва - имало продължително време гонене. Няма такова, защото всички свидетели
казват, че потърпевшият сам е започнал да тича и се е препънал. Така че и тук
нещата са пресилени.
Аз няма да правя анализ на всички доказателства, но
тъй като се споменаха имената на свидетелите, които, според прокурора, давали
много точно описание - Е.Ю. и Р.Д. – моля погледнете Е. казва, че той не е
видял кой какво държи в ръка и казва, че Е. бил паднал до сергията. Р., и той
пълна неяснота за тези факти, на които прокурорът се позовава на тези
свидетели.
Приключвам с преписките, които са приложени и
акцентът, който се направи пред вас, че моят подзащитен има много лоши
характеристични данни, видно от тези материали - а защо тези материали от м.08
и от по-ранни периоди, съответните полицейски началници сега ги предоставят на
разследващия полицай, а не са ги предоставили по съответния ред по-рано, за да
бъдат взети мерки и защо се твърди, че при един такъв инцидент само
подзащитният ми е бил предупреден, защо не са предупредили и другия тогава.
Запълват се съществени празноти, които говорят, че потърпевшият е осъждан, има
много регистрации, а моят подзащитен изобщо не е осъждан, няма никакви лоши
данни и сега със задна дата се търси, и то след като е освободен. Защо не са ги
събрали предварително - защото са имали пълната увереност от прокуратурата, че
случаят ще мине безпроблемно на ниво окръжен съд. Пълна увереност, за да се
налага след това да разпитват свидетели, да търсят характеристични данни. Тази
самоувереност е много опасна за обществото. В 99.99% колегите от това ведомство са абсолютно
сигурни, че ще има задържане, когато те го поискат. Те са и уверени, че когато
това не е станало на първа инстанция, на втора ще стане. Защо да стане? Това ли
е нападателят? Вчера му смениха превръзката на гръдна кухина от дясно. Проникване в гръдната кухина. Добре, че ножът
е бил 10 см. На другата, лявата ръка има няколко прорезни наранявания със
срязани сухожилия. В момента има шина, пълно обездвижване. Това и за студентите
по право е ясно, че е средна телесна повреда. За сега ви изброих две средни
телесни повреди. За левия крак - един от свидетелите казва - „Видях, че го
намушква в крака, но не знам как беше. Но по-късно, когато той вече започва да се оплаква и да се
има на лицето изражение на болка, казва, че го и заболява. Две прорезни рани
има в коляното. Над ухото има одраскване с острието на ножа. Колко време да чака да го колят този човек,
за да слушате сега, че той е тръгнал да дупчи, да гони и да убива.
С казусът се цели да се въздейства на обществото.
Считам, че когато в казус, който по обвинение е идентичен с един друг, този
човек клан, клан, недоклан, когато той се е защитил по някакъв възможен начин,
дайте да го задържим, дайте да го осъдим, дайте да не мърда. Кой ще му лекува раните – всеки ден
се нуждае от превръзка. Нека да се възпали. Сега по празниците и фелдшерът на
ареста има почивни дни, но винаги когато поставя този въпрос на някоя съдебна
инстанция, се отговаря, че винаги може да бъде извикана компетентна медицинска
помощ. Трябва ли да правим експерименти със здравето на този човек.
Отървал се, бягал. Къде е бягал? Щял да избяга. Ами,
той си бяга, защото е в стрес и иска да спаси живота си. Не знам дали има човек
с толкова телесни повреди, да е обвинен в убийство и той да му се иска
задържане. Има много други случаи, когато подобна мярка не се е налагала. Така,
че няма нито бягство, сам се явява. Самата прокуратура най-важното нещо не ви
го даде днес, а именно постановлението на прокурорът от ОП - П. за забрана напускане пределите на
страната. Няма печат, не знам защо не са сложили печат, но както са ми го дали,
така го давам и на вас. Това постановление е официален документ. Ако прокурорът
го беше представил, щеше да работи против неговата теза. Те са взели мерки да
не избяга. Къде е опасността?
Какво е пречило да бъдат разпитани тези пет свидетели
сега за два дена? Той се лекува, ще бъде поставен в сериозен риск, ако се
наложи най-тежката мярка за неотклонение. Засега е стабилизиран. Епикризата щях
да я представя, но не са я дали на близките му. Трябваше прокуратурата като
бърза да разпитва цял ден свидетели, те с техните правомощия и власт можеше да
получат тази епикриза и щяхте да видите точно какви телесни повреди е получил,
но и това не е направено от тях. Поставих този въпрос и пред първата инстанция
– къде е медицинския документ, освидетелстване на неговите телесни повреди -
няма. И това означава, че прокурорът работи избирателно, събира такива
доказателства, които единствено изобличават едната страна и смекчават отговорността по линия на
нападение, което не е било прекратено от само себе си, по воля, а заради
препъване, и изобщо дали е било прекратено е трудно да се кажа, когато лицето, макар и застанало на четири крака,
както го описват, в такава поза -
кучешка, той не държи този нож, който е твърде опасен.
Има още много аргументи, които говорят за една
ситуация, която неправилно се пресъздава и необективно пред съда, не че прокурорската институция трябва да бъде
с някакъв балансьор, но все пак законът задължава и прокурорите, когато има
някакви оневиняващи или смекчаващи доказателства, да ги събират и да ги
представят на съда, а не да работят само едностранчиво. Ако ние, като
защитници, имахме някакви правомощия да помогнем по някакъв начин, но за
съжаление аз не мога да събирам медицински доказателства, които не се дават на
гражданите, респ. и на мен. В този ред на мисли, моля за вашето
произнасяне.
ДАДЕ СЕ ДУМА
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обвиняемият
Р.А. – Съгласен съм с казаното от
адвоката ми. Изписаха ме от болницата в петък.
Актуалният ми адрес е на същата улица, посочена в
делото, но на номер 56.
Прокурорът
/реплика/ - Уважаеми апелативни съдии, въпросът с
насоката, която защитникът иска да направи – евентуално неизбежната обрана, и
окръжният съд го е разгледал и отдавна е разгледано в Постановление № 12/1973 г.
на пленума на В. съд.
В случая, дори
и да се приеме, че е имало нападение от страна на пострадалия, което е под
въпрос, с оглед представените пред вас доказателства към момента, то въпросното
нападение е било приключило, тъй като пострадалият и всички свидетели,
включително и самият обвиняем, твърдят, че е тръгнал да бяга, да се защити в
момента, в който е видял, че обвиняемият взима нож от автомобила си. Според т.
2 от това Постановление № 12/1973 г. е категорично, че се изключва и
неизбежната отбрана, когато, дори и да има нападение, то е приключило. В случая
сме в най-критичния вариант за разглеждане, в хипотеза на приключило нападение.
И нещо друго, самият обвиняем твърди, че пострадалият е паднал, тъй като се е
изтощил.
Моля ви и това да имате предвид.
Адв.
Е./дуплика/ – Ако видите хронологията
на разпитите на задържания, има един кратък разпит, в който и служебният
адвокат настоява разпита да бъде кратък, тъй като лицето страда. Вместо да го закарат
в болница, където се налага лекарите да шият нараняванията, да правят операции,
едната може би час – за сухожилията, той е подложен на разпит. Разпитът е
кратък, няма и 10 мин. Но какво налага този човек да се тормози, аз не мога да
го определя по друг начин, освен тормоз. Двадесет минути след приключване на
първия разпит следва втори, който е три страници и там се изясняват тези
въпроси, които са най-изгодни за обвинението.
Аз приключвам с това, никакви смислени действия не
могат да се вменяват в негова вина, когато с толкова наранявания, законът и
затова казва „превишаване пределите на неизбежната отбрана“, дори и да има
поради уплаха, смущение, колко практика да създаваме, колко дупки трябва да му
се нанесат по гръдния кош, корема, краката, главата, за да кажем, че този човек
не е бил много на себе си, затова така е постъпил. Но за прокуратурата
това е без значение, той трябва да влезе
в ареста, на всяка цена. За поука и назидание ли, не знам! А в същото време,
ако има скандали, никой не обръща внимание, кои се предупреждават, защо никой
не си мърда пръста в това управление?! Ето така стават нещата, в края на
годината - хляб и зрелища. Зрелищата са налице.
Прокурорът
/дуплика/ – В това Постановление № 12
от 1973 г. Пленумът на ВС е категоричен, че превишаване пределите на
неизбежната отбрана има, когато нападението не е приключило. Вадят се доводи в
тази насока, че има превишаване пределите на неизбежната отбрана, което няма
нищо общо с установената по делото фактическа обстановка и това би повлияло
върху мярката.
ДАДЕ СЕ
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обвиняемият
Р.А. – Искам свобода.
След тайно съвещание, ПАС прие за
установено следното:
Производство по реда на чл. 64 ал. 8 НПК.
С протоколно определение № 1415/23.12.2019 г. по ЧНД №
2392/2019 г. П.. окръжен съд е оставил без уважение искането на О.п.П. за
вземане мярка за неотклонение Задържане под стража спрямо Р.С.А. по ДП №
565/2019 г. по описа на 06 ** на М** и е взел мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия Парична гаранция в размер на 5000 лв., вносима в 15-дневен срок,
считано от влизане на определението в сила.
Недоволна от така посочения съдебен акт е останала
О.п.П. която го е протестирала с искане той да бъде отменен и спрямо обвиняемия
Р.А. да се вземе мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Прокурорът поддържа протеста.
Обвиняемият, лично и чрез своя защитник, счита, че
определението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
П. апелативен съд, след като се запозна със събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във
връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено
следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваното определение, П. окръжен съд
правилно е преценил, че предвид представените пред първата инстанция
доказателства: обясненията на самия обвиняем, показанията на свидетелите и
експертна справка, досежно причината за смъртта на пострадалия М.И., може да се
направи обосновано подозрение за голяма степен на съпричастност на обвиняемия
Р.А. в деянието по чл. 115 НК, в което той е обвинен, тъй като неговите
действия са в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия М.И..
В тази насока първоинстанционният съд е изложил
достатъчни и убедителни съображения относно установената фактическа обстановка
до настоящия момент по случая. Отчел е заинтересоваността на св. Е.Ю. и св.
М.И. и напълно обосновано е изградил своите изводи на базата на депозираните
показания в протокола за разпит от 21.12.2019 г. на св. Р.Д., който е
незаинтересован от изхода на делото. В тях този свидетел е описал действително
едно продължително агресивно нападение от пострадалия спрямо обвиняемия,
включително с употребата на нож. Тези показания са съпоставени от първостепенния
съд и с приложената по делото медицинска документация за обвиняемия. От нея е
видно, че на Р.А. са причинени множество телесни увреждания и порезни рани,
наложили престоя му в здравно заведение и оперативна интервенция.
Обстойно са обсъдени и обясненията на обвиняемия,
който не е отрекъл, че е нанесъл нараняването на пострадалия в момент, когато
последният бягал, спънал се е и е паднал. Това кореспондира и с цитираната
по-горе експертна справка, досежно нараняванията на пострадалия, от която е
видно, че прободно-порезното нараняване е на шията отзад, със засягане на
лявата вертебрална артерия и гръбначния мозък на нивото на първи и втори шийни
прешлени.
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд по отношение на това, че с оглед на събраните към
настоящия момент доказателства, не може да се приеме лансираната теза на
защитата за наличието на неизбежна отбрана, а е налице обосновано подозрение в
извършване на престъпление по чл. 115 НК.
Законосъобразен е изводът на П. окръжен съд, че не е
налице нито една от двете алтернативно задължителни предпоставки за вземане
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Р.А..
Внимателно и обстойно е обсъдено чистото му съдебно
минало, неговият постоянен адрес, семейното му и социално положение, вкл. и
трудова ангажираност. Прецизно е подходено и при преценка поведението на
обвиняемия след деянието, предвид наличието на гласни доказателства, с това, че
той е побягнал и е заловен от полицейските служители, когато се е намирал на
предната дясна седалка в собствения си автомобил, обилно кървящ.
Правилно е преценено, че в конкретния случай тези му
действия са продиктувани от намерението му да предотврати физическа
саморазправа спрямо себе си от други лица, намиращи се на местопроизшествието.
Освен това, също според показанията на св. Р.Д., след като инцидентът
приключил, той е видял обвиняемия да стои на улицата и от ръката му е течала
кръв. Именно този свидетел скъсал тениската му, завил е ръката на обвиняемия с
нея, видял че ножът все още е в ръката му и го качил в автомобила му, за да го
закара до болницата, където да му се окаже медицинска помощ. Тогава са
пристигнали и полицейските служители.
Въз основа на това и на представената медицинска
документация, няма основание показанията на св. Р.Д. да не бъдат взети предвид
и въз основа на тях да се изгради извод, че на практика обвиняемият не е
избягал от местопроизшествието да се укрива, а от необходимостта да му бъде
оказана медицинска помощ.
Законосъобразен е изводът на П. окръжен съд, че липсва
реална опасност обвиняемият да се укрие и също така правилно е преценено, че е
оборена презумпцията, регламентирана в чл. 63 ал. 2 т. 3 НПК.
Тук следва да се направи корекция в мотивите на
първостепенния съд, който е приел, че обвиняемият Р.А. има наложено през 2011
г. административно наказание по чл. 78а НК за деяние, извършено като
непълнолетен, за което е реабилитиран по право. Внимателният прочит на
справката за съдимост по отношение на Р.А. показва, че същият е с чисто съдебно
минало и не е осъждан. Въпросното административно наказание, посочено в
мотивите към атакувания съдебен акт, е наложено на пострадалия М.И. и не се
отнася за обвиняемия Р.А..
Напълно обосновано П. окръжен съд е преценил, че макар
и в начална фаза, са събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че
конфликтът е предизвикан не от обвиняемия, а от самия пострадал. В тази насока
не могат да бъдат игнорирани показанията на разпитаната на 21.12.2019 г. св.
Р.А., която няколко дни преди инцидента е била изчакана от пострадалия пред
жилищния й вход. След като той я е забелязал, тръгнал е към нея, бутнал я на
земята с думите „ Аз ще утрепя всичките… Аз имам пистолет…“.
Самият инцидент, след който е настъпил леталният изход
за пострадалия, също е предизвикан изцяло от пострадалото лице, което първо
започнало да нанася удари спрямо обвиняемия, вкл. и е употребило нож, нанасяйки
му множество наранявания. В резултат именно на тези действия обвиняемият Р.А.
се е отправил до паркирания наблизо собствен лек автомобил, взел е нож и в
изключително кратно време след това е нанесъл фаталното нараняване.
В тази насока П. окръжен съд напълно правилно не е
възприел тезата на обвинението, че инициатор на конфликта е обвиняемият Р.А. и
с лекота е отнел човешки живот.
Ето защо и настоящата инстанция счита за напълно
законосъобразен извода в атакуваното определени, че въпреки извода за
обосновано подозрение за голяма степен на съпричастност на обвиняемия Р.А. в
извършване на деянието, предмет на настоящото обвинение, няма реална опасност
той да се укрие или да извърши престъпление.
Пред настоящата инстанция от страна на прокуратурата
бяха представени протоколи за разпити на няколко свидетели, въз основа на които
се направи довод, че те изясняват фактическата обстановка по случая и водят до
други фактически изводи, различни от тези, приети от първостепенния съд.
След като на 21.12.2019 г. е разпитан св. Р.Д., на
които показания основно се е позовал Окръжен съд П., тъй като ги е приел за
незаинтересовани, на 28.12.2019 г. този свидетел отново е бил преразпитан от
органите на ДП. И в този разпит той отново е потвърдил, че инициатор на
конфликта е именно пострадалият М.И.. Възприел как пострадалият отишъл при
обвиняемия и без да го пита или да му казва нещо, направо е започнал „да го
удря с тукати – юмруци“. Описал е отново, вече по-подробно, протичането на
конфликта до нанасянето на фаталния удар. Прави впечатление обаче, че в разпита
от 21.12.2019 г. /гърба/ той откровено е доверил, че пострадалият е продължил
да гони обвиняемия и до момента, в който последният е взел нож от колата и
затворил вратата. Тогава обвиняемият се насочил към пострадалия, който се е
обърнал с гръб и е получил удара във врата. В тези показания св. Р.Д. продължил
да разказва, че от врата на пострадалия е потекла много кръв. Той веднага
паднал по гръб на земята, а свидетелят отишъл до него.
В представените в днешното съдебно заседание
доказателства, в протокола за разпит от 28.12.2019 г., св. Р.Д. вече започва да
твърди нещо съвсем друго, че докато Р.А. е отишъл до колата да си вземе ножа,
видял как пострадалият стои на улицата, дори се намирал там, където преди това
двамата са се удряли. Все пак е посочил приблизително разстояние от около
десетина крачки. Едва тогава пострадалият започнал да бяга, след което не видял
какво се случва.
Очевидно е, че в първия разпит на 21.12.2019 г. св. Д.
е разказал обстоятелствата около нараняванията по начин, по който ги е възприел
тогава, вкл. описал, че е видял нанасянето на фаталния удар, нещо, което е
пропуснал да стори в следващия си разпит от 28.12.2019 г., седмица по-късно.
Св. Е.Ю. също е разпитан първоначално на 21.12.2019
г., където доста пестеливо е споделил, че мястото на размяната на юмручните
удари е било между лекия автомобил О. „К.“ и магазин. В протокола си за разпит
от 28.12.2019 г. същият общо взето е потвърдил, че е станал свидетел на
конфликта, едва когато е разбрал, че някой отвън се кара и тогава е насочил
вниманието си натам. Забелязал, че млад мъж, с кръв по устата, тича по улицата.
Едва в този разпит вече той е доверил, че пострадалият спрял на разстояние от
около 4-5 м. от автомобила, от който обвиняемият е извадил ножа.
По отношение на цитираните от страните показания на
св. А.С. следва да се отбележи, че същият не е възприел конфликта от самото начало,
а само от момента, в който двамата вече започнали да си разменят юмручни удари.
Твърденията му обаче, че пострадалият е останал на место, а не е сподирил
обвиняемия, не намират подкрепа в думите на св. Р.Д. и на св. Е.Ю., който
изрично е заявил, че е забелязал пострадалия да тича след обвиняемия, въпреки
че се е спрял на 4-5 м. от автомобила.
Останалите двама свидетели, които са разпитани след
първоинстанционното заседание – К.П.и А.Ч., не са били преки свидетели на
фаталния удар, но св. К.П.потвърдил, че е забелязал нараняванията по устата и
по ръката на пострадалия.
Ето защо П. апелативен съд счита, че показанията на
тези свидетели не променят фактологията, която е установена и към момента на
първоинстанционното съдебно заседание. В нея най-важно е, че инициатор на
конфликта, според събраните до настоящия момент доказателства, следва да се
приеме, че е именно пострадалия, а обвиняемият Р.А. пръв е получил описаните
наранявания в приложената към делото медицинска документация.
По отношение на правната квалификация на деянието
тепърва ще се правят правни изводи и въз основа на другите доказателства, които
ще бъдат събрани в хода на ДП, но не може да не се сподели доводът на защитата,
че към настоящия момент единствено тези медицински документи са доказателственият
източник, въз основа на който да се направят изводи относно причинените
наранявания по отношение на обвиняемия, предвид липсата на изготвена медицинска
справка, респ. СМЕ за неговото здравословно състояние.
Отделен е въпросът дали в хода на ДП няма да бъде
наложително да се използват и специални знания в областта на съдебната
психиатрия и психология, за да се изясни и психическото състояние на обвиняемия
към момента на извършване на деянието. Това би било от съществено значение за
установяване на точната правна квалификация на деянието, ако се прецени, че
следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на Р.А..
Представената докладна записка и копие от полицейска
преписка от 06.08.2019 г. по описа на 06 ** П. също не могат да променят изводите
относно липсата на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Тези
материали са били издирени, след постановление на разследващия полицай, за да
се установи дали спрямо Р.А. има заявителски материали в полицейските масиви.
Тук следва да се подчертае, че в хода на ДП
първоначално е била изготвена характеристична справка от 22.12.2019 г., в която
са отразени формални данни относно неговото семейно, социално положение и
неговата месторабота. С тази характеристична справка е разполагал Окръжният съд.
След съдебното заседание, действително е направена по-подробна справка, и е
установено, че през м. август т.г. обвиняемият е влязъл в конфликт с друго
лице, относно съставен му фиш за неправилно паркиране. Тази преписка е
приключила с мнение за липса на престъпление, а на обвиняемия е съставен
единствено протокол за полицейско предупреждение, който няма данни той да е
нарушил.
Очевидно е, че съпоставено с заявителските материали
срещу пострадалия М.И., които са пет, този заявителски материал не е със същата
тежест. Още повече, че видно от справката за съдимост, както беше посочено
по-горе, пострадалият е признат за виновен за извършено хулиганство през 2010
г., за което му е наложено и административно наказание по чл. 78а НК.
Обстоятелството, че свидетелите не били разпитани пред
съдия, какъвто довод се прави от обвинението, също не може да доведе до извод
за необходимост от налагане на по-тежка мярка за неотклонение. Дали този способ
за събиране на доказателства ще се използва, зависи към настоящия момент именно
от органите на ДП.
Изводът, че липсва опасност обвиняемият да се укрие се
потвърждава и от представеното от защитата постановление от 23.12.2019 г. на
О.п.П. с което е наложена забрана на Р.А. за напускане на пределите на Р. Б.,
освен след изрично разрешение.
С оглед на изложеното П. апелативен съд счита, че
определението на Окръжен П. следва да бъде потвърдено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1415/23.12.2019 г. по ЧНД
№ 2392/2019 г. по отношение на обвиняемия Р.С.А., по описа на Окръжен съд П..
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 11.25 часа.
Председател:
Членове:
Секретар: